Решение по дело №688/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. М. – гражданин на С., с посочен адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, срещу Решение №2031/27.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди се, че административният акт бил издаден в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства, при което бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Жалбоподателят бил изложил подробно своята история пред административния орган, но последният не я бил възприел правилно. Твърди се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт бил преценил, че не му е заявено за жалбоподателя да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск бил налице за жалбоподателя, и той не можел да се завърне в [държава] поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Органът бил приел, че спрямо жалбоподателя не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, но поради възникналите нови обстоятелства след свалянето на Б. А. от власт, относно личното му положение и сигурността му, жалбоподателят изпитвал опасения за живота си и не можел да се върне в [държава]. Твърди се, че в практиката си ЕСПЧ приемал, че чл.3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл.3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато – делото H. J. and O. срещу [държава]. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл.5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Всички изложени факти сочели повърхностно провеждане на административната процедура, която водела до издаването на един незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на жалбоподателя. Моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозирани по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ – МВР, с вх. №105450-6347/24.09.2024г. и чрез РПЦ – Харманли към ДАБ с вх. № УП 34984/02.10.2024г., А. А. М. от [държава] е поискал закрила от Република България.

На 02.10.2024г. лицето е регистрирано с имената А. А. М., роден на [дата]. в [държава], Х., обл. Р., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – а., религия – м. с., професия – строител, без образование, неженен, без документ за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, брат и сестрите на търсещото закрила лице, с посочено местонахождение на всички в [държава].

С писмо с рег.№ УП 34984/07.10.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-20956/30.12.2024г. (рег. № УП34984/02.01.2025г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

По предложение на младши експерт в РПЦ – Харманли за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила по отношение на А. А. М. е издадено Решение №12438/29.11.2024г. от Зам. председател на ДАБ при МС, като на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на А. А. М..

С молба рег. №УП34984/12.12.2024г. в ДАБ при МС, адресирана до Директор на РПЦ – Харманли, чужденецът е поискал производството му по подадената молба за международна закрила в Република България да бъде възобновено, съгласно разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗУБ. Върху молбата е поставена резолюция „за проверка и по процедура“.

На 20.01.2025г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-34984/20.01.2025г. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Разказал в личното си интервю, че е роден на [дата]. в [населено място], обл. Р.. При тях живеели само а. и той бил живял само там. Заявил, че имал издадена лична карта, която предал в Б.. Посочил, че е а., м. – с. и нямал проблеми като такъв. Бил без образование и работел като строител. Заявил, че не е женен, не членувал в политическа партия, не бил заплашван или арестуван. Не бил служил в армията, но и не бил търсен. Посочил, че при тях управлявали к.. Разказал, че напуснал [държава] в края на месец юни 2024г., нелегално, сам, за [държава]. Не останал в [държава], защото преди това бил връща оттам два пъти, а и те били р.. Влязъл в България на 18.09.2024г., нелегално, сам, през зелена граница. След това заминал за [държава] от където бил върнат. Напуснал [държава] заради войната на к. с редовната армия и с т.. Опасявал се да не го вземат да се бие с тях. Посочил, че в тяхното село нямало такива боеве, но имало спящи клетки. Не искал да се върне в [държава] дори след промените в управлението на държавата, след 08.12.2024г. В района, в който живее не била настъпила промяна, а битката продължавала между к. и новата власт. Посочил, че на 06.01.2025г. в Р., на кръстовище А., хората били излезли да празнуват падането на А. от власт, не искали к. в района и вдигнали други знамена. Тогава к. стреляли срещу тях, но нямало убити. Подал молбата за закрила в Република България, защото искал да му бъде даден статут, за да живее спокойно.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 34984/25.02.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. М..

Решението е връчено лично на лицето на 13.03.2025г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 20.03.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който има правомощията по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага поотделно съображения, защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено обсъжда изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история и обстановката в страната му на произход [държава]. Обективираните в решението фактически съображения са ясни и подробни, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Изложените от последния твърдения са детайлно анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход [държава]. Административният орган е изяснил фактите от значение за спора и обосновано е възприел относими към личното положение на молителя в страната му по произход факти. Извършената от административния орган преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход сочи, че няма допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на чл.75, ал.2 от ЗУБ.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на данните съдържащи се в Справка №МД – 02-78/03.02.2025г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За наличието им безогледното насилие следвало да е изключително, каквото то не било в провинция Р., [държава]. Не се установило спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В случая следва да се отчете и че действително след 27.11.2024г. и падането на режима на президента А. обществено-политическата обстановка е променена, но различните формирования работят за стабилен преход при прехвърлянето и установяването на властта. От представените актуални справки и от общодостъпните средства за масово осведомяване може да се направи извод, че към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Следва да се имат предвид категоричните данни за завърнали се с. бежанци, за които има осигурен достъп до услуги за закрила. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Въпреки регистрирани случаи на насилие в променящите се понастоящем условия, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. Не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава]. Не е посочил да е жертва на насилие и да са били отправяни заплахи срещу него или семейството му, още повече, че и семейството му е останало там, където са живели. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. А. М.. В този смисъл следва да се приеме, че жалбоподателят е напуснал [държава] по икономически причини, които не предпоставят предоставяне на убежище.

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същите следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

В заключение следва да бъде посочено, че административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава] той би могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. М., гражданин на С., срещу Решение №2031/27.02.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.