№ 427
гр. Русе, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520106315 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр. Русе срещу Л. Т. Д., в която се твърди, че ищцовото дружество доставяло
на ответницата питейна вода за имот, находящ се в гр. Русе, ****, с абонатен
номер ***, за който дължала заплащане на изразходена и отчетена питейна
вода и такси канал. Ответницата имала неплатени фактури за периода от
17.05.2019г. до 26.05.2022г. на обща стойност 956,25лв., както и лихва за
забавено плащане в размер на 151,19лв.
За събиране на тези задължения, от ищцовото дружество било
образувано заповедно производство и издадена срещу ответницата Заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № *** от 2022 г. по описа на Районен съд – Русе. С
оглед дадени указания от съда в заповедното производство за предявяване на
иск срещу длъжника, се моли в настоящото производство да бъде признато за
установено задължението на ответницата Л. Т. Д. към „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Русе за предоставени „В и К“ услуги, за периода от
17.05.2019г. до 26.05.2022г. по партида № *** в размер на 956,25 лв. главница
и лихва за забавено плащане в размер на 151,19 лв. за периода от 01.08.2019г.
1
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№***/22г по описа на РС - Русе. Претендира се присъждане и на направените
в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответната страна, в който се излага становище за недопустимост на искането
на ищцовото дружество. Твърди се, че от 29.09.2010г. ответницата е
преминала на „база“, защото отчетникът отказал да отчита показанията на
водомера . Продължила да плаща вода, която не била консумирала до месец
август 2017г. когато били начислени 26 куб.м. Счита, че всичко това се
прави с цел да ѝ се причини „психически тормоз и финансов рекет“.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ответницата е абонат на доставяни от ищцовото дружество
услуги за имот с адрес гр. Русе, ул. ***, с абонатен №***. За потребени от нея
услуги, доставена питейна вода и такса канал, ищцовото дружество в периода
01.07.2019г. до 01.06.2022г. е издало 29 фактури на обща стойност 956,25лв.
Всяка от фактурите е на различна стойност, като страните не спорят и по
въпроса, че претендираните по тези фактури суми са „служебно“ начислени
от дружеството, а не въз основа на извършен реален отчет на индивидуален
водомер на ответницата, монтиран в жилището, тъй като същият за периода
по фактурите не е преминал предвидения за това метеорологичен контрол или
да е сменен с друг, който да отговаря на нормативно установените изисквания
и да може да служи като измервателно средство за консумираната вода.
Между страните няма спор, че процесното жилище се обитава от
ответницата и нейната дъщеря, т.е. от двама човека, включително и за
процесния период.
Според заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, количеството вода което би следвало да бъде начислено на
ответницата за процесния период (обхванат от фактурите – 17.05.2019г. до
26.05.2022г.), съгласно изискванията на чл. 25, ал.8 и ал.10 от ОУ на
ищцовото дружество, а именно по 5 куб. метра за всеки от двамата обитатели,
2
завишено с 1 куб. метра на всяко тримесечие за всеки обитател е 2584 куб.
метра. Предвид действащите за периода цени на предоставяните „В и К“
услуги, за това количество вода дължимата цена е 7736,38лв., включваща
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчна вода и пречистване на
отпадъчни води. В конкретния случай ищецът е претендирал по процесните
фактури количество вода, съобразено с показанията на общия водомер на
етажната собственост, в която се намира жилището на ответницата. Разликата
от общото потребление между количеството вода, отчетено по общия водомер
и сумата от отчетеното по индивидуалните водомери и количествата
определени по реда на чл. 8 и чл. 23, ал.3 от ОУ за потребители, чиито
индивидуални водомери не са отчетени, е разпределено между всички
потребители пропорционално на отчетеното по индивидуалните им водомери,
съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал.3 от ОУ. Вещото лице е
дало заключение и по въпроса, че претендираната цена по процесните
фактури е съобразена с действащите цени на предоставяните услуги за
периода по фактурите.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е
издадена срещу ответницата заповед за изпълнение №***/10.08.2022г. по
ч.гр.д.№***/2022г. за сумите 956,25лв. за консумирана вода и такса канал за
периода 17.05.2019г. до 26.05.2022г. в имоти в гр. Русе ул. ***, с абонатен
№***, както и лихва за забавено плащане в размер на 151,19лв. за периода
17.05.2019г. до 26.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.08.2022г. до окончателното изплащане и 49лв. разноски в
заповедното производство. Срещу заповедта ответницата е депозирала
възражение, с оглед на което и на осн. чл. 415, ал.1 т.1 ГПК съдът е указал на
ищцовото дружество необходимостта да предяви установителен иск за
вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че
ответницата се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка
с доставени „В и К“ услуги за посочения в исковата молба имот. Ответницата
3
е оспорила исковата претенция поради това, че същата не е съобразена с
реалното количество вода, което е потребила през процесния период. В
конкретния случай, няма спор, че претендираните за заплащане суми по
процесните фактури са за т.нар. „служебно начислена консумация“,
съобразена с установените за това правила в ОУ на дружеството.
За да бъде годно измервателно средство, индивидуалният водомер
(собственост на отделния потребител/клиент) следва да отговаря на
нормативно установени изисквания, да е от тип, одобрен по реда на Закона за
измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, или с оценено
съответствие по реда на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Също така следва да е преминал през периодична проверка, която се
извършва от и за сметка на потребителя, което изрично е предвидено и в чл.
16, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество и която разпоредба е съобразена с
изискването на чл. 38 ЗИ. В конкретния случай няма спор, че индивидуалният
водомер на ответницата не е преминал необходимата периодична
метрологична проверка и не представлява годно измервателно средство,
което да служи за измерване на преминалата през него вода, независимо от
техническите му характеристики. Поради това не съществува задължение и на
ищцовото дружество да отчита показанията му. Не е налице и негово
задължение да подмени измервателния уред. Точно обратното – налице е
задължение на ответницата като потребител да поддържа в изправност
измервателния си уред, чиито собственик е и да организира и заплаща
последващите му метрологични проверки, евентуално подмяната му. След
като тя не е изпълнила това свое задължение, ищцовото дружество следва да
начислява количество вода по реда на чл. 25, ал.8 от ОУ, независимо от
реалното потребление. За да не се стигне до неоснователно обогатяване на
дружеството в тази хипотеза, правилно при това „служебно“ начисляване на
количества вода се съобразява и показанието на общия водомер на етажната
собственост. Видно от заключението на изготвената по делото експертиза по
процесните фактури от ответницата е претендирано за заплащане количество
вода, което е значително по-ниско от допустимото да се определи по
горепосочения ред – по 5 куб. метра на обитател за месец, завишавано с по 1
куб. метра на всяко тримесечие. С оглед на това в случая исковата претенция
не е основана на „реално потребление“ от потребителя, а на „служебно“
определено такова, съобразено с предварително определени за това правила.
4
Следва да се отбележи, че по делото няма нито едно възражение на
ответницата, което да е основано на допуснати от ищцовото дружество
нарушения било то на нормативно установени правила или такива по ОУ,
които да са основания за отказа да подмени водомера си или да осигури
последващата му проверка. Отказът на ответницата да извърши това не е
обоснован с упражняването на конкретни права и е лишен както от правна
така и от житейска логика, тъй като поради това свое поведение следва да
заплаща вероятно по-високи количества вода, от реалната си консумация,
включително и вода, консумирана от общи мивки в етажната собственост и
потребявана от други лица, но това не е основание за отхвърляне на исковата
претенция, след като тя изцяло е съобразена с предварително уредени в ОУ
правила, непротиворечащи на правни норми. Със собственото си
недобросъвестно поведение ответницата се е лишила от възможността да
бъде измерено реалното потребление на предоставените от ищцовото
дружество услуги, каквито безспорно е ползвала в процесния период.
По изложените съображения предявеният иск в частта за главницата
следва да бъде изцяло уважен като основателен.
Основно задължение на ответника като потребител и купувач на
доставената му питейна вода е да я заплаща по определените цени и в
предвидените за това срокове – в 30 дневен срок от издаване на съответната
фактура съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ. Неизпълнението на това задължение е
поставило ответника в забава, поради което върху главницата по отделните
фактури следва да заплати и обезщетение за забава, което според
представените по делото и неоспорени изчисления възлиза на 151,19лв.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение, 75
лв. за държавна такса и 250лв. за вещо лице представител или общо 725 лв. За
заповедното производство дължимите на дружеството разноски са в размер
на 49 лв.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. Т. Д. ЕГН**********, с
постоянен адрес гр. Русе, ***, дължи на "Водоснабдяване и канализация"
ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев сумите:
956,25лв. за консумирана вода и такса канал по партида 178/236 и аб. №*** за
периода 17.05.2019г. до 26.05.2022г., 151,19лв. обезщетение за забавено
плащане за периода 01.08.2019г. до 08.08.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2022г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед №***/10.08.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Л. Т. Д. ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Русе, ***
да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД , ЕИК827184123, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано
от управителя Илиан Милев сумата от 725лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 49лв. разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.№***/2022г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6