Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260019 13.10.2020
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти състав
на ……....двадесет и първи септември..……две
хиляди и двадесета година
в
публично съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ : АННА П.
С
участието на секретаря…………Женя Григорова..……….………….……..….
И
прокурора ………………………………………………………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия П.….……………….………………..
търговско
дело ……….№ 135 по описа за 2019
година……....……………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искови молби, подадени от З.А.З.
с ЕГН:**********, с адрес *** и К. П. М. с ЕГН ********** с адрес ***, подадени
чрез упълномощения адв. Г.Р.Г. ***. С исковите молби се предявяват срещу
Застрахователно дружество „Д. З.“ АД - гр.София обективно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД. Ищецът З.А.З. след
извършеното и прието изменение на иска, претендира сумата 5 000 лева, а ищцата К.
П. М. претендира сумата 150 000 лева. Двете суми представляват обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 10.07.2016
година и настъпилата смърт на брата на ищеца З.А.З., респективно сина на ищцата
К. П. М., а именно Р. А.З.. Претендира се и законната лихва върху тези главници
за периода от 24.07.2019 г. за ищеца З. и от 16.07.2019 година за ищцата М., до
окончателното разплащане. Прави се искане за присъждане на направените в
съдебното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
Ищецът З. твърди, че е брат на Р. А.З.,***– пострадал
и починал в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2016 година. Ищцата К. П. М.
твърди, че е майка на Р. А.З.. Според ищците, пътно транспортното произшествие
е настъпило при следната фактическа обстановка: На 10.07.2016 година, около
04:00-04:30 часа И.С.И. с ЕГН: **********, с адрес ***, управлявал автомобил
марка „...“ с рег.№ *****, собственост на М. М. А. с ЕГН: ********** ***, по
улица „Христо Смирненски“ в гр.Харманли в посока към кръстовището с ул.
„Балкан“. И. управлявал процесното МПС, въпреки че бил с отнето свидетелство за
провоуправление, както и след употребата на алкохол. В колата заедно с него
пътувала приятелката му Т. Г.. И. се движил в населеното място с превишена
скорост от 73,9 км/час и приближил към ул. „Балкан“. Преди кръстовището, на
метална тръба, забита в земята, бил монтиран знак „СТОП“. По това време по
улица „Балкан“, която била улица с предимство, в посока към кръстовището с ул.
„Христо Смирненски“ се движил Р. А.З., управлявайки собствения си автомобил
марка „М.”, модел Е 290, с рег.№ *****. Движил се с включени къси светлини с
48,4 км/час. И двете платна били двупосочни със сухи хоризонтални и прави
асфалтови участъци. Без да се съобрази със знак „Стоп“ и да спре на кръстовището,
водачът И. връхлетял с колата си върху автомобила, управляван от Р. З..
Последвал силен кос удар между предната част на „...“-то и страничната предна
лява част на „М.“-а. Р. З. усетил силна болка в областта на лявото рамо,
слабините и опашната кост. Опитал се да излезе от колата, но не успял да отвори
вратата. По това време, след проведен разговор на турски език по телефона,
водачът И.И. и приятелката му, без да проявят какъвто и да е интерес към
състоянието на другия водач, напуснали мястото на инцидента и избягали в посока
към новата църква на града.
След позвъняване на спешен телефон „112“ на място
пристигнали полицейски служители, които запазили местопроизшествието, а
пострадалият З. бил откаран до „МБАЛ“ ЕАД - Хасково. Там той престоял в
ортопедичното отделение до 13.07.2016 година, когато бил изписан със закрито
счупване на ляво рамо, на пубисната /срамната/ кост на таза и счупване на лява
скапула /лопатка/. Предписано му било домашно лечение, което той стриктно
спазвал, и което било наблюдавано от специалисти чрез контролни прегледи.
Въпреки това състоянието му не се подобрило. Той не можел да става от леглото,
а за него се грижели майка му К. М. и брат му З.З.. След влошаване на състоянието
му на 31.07.2016 година, Р. З. починал
от травмите, получени вследствие на претърпяното ПТП.
По случая било образувано досъдебно производство №
259/2016 година по описа на РУ на МВР -Харманли, по което бил привлечен към
наказателна отговорност в качеството на обвиняем водачът на автомобил марка „...“,
с рег. № ***** - И.С.И.. В хода на разследването била доказана по безспорен
начин вината на последния, в т.ч. допуснати от него нарушения на правилата за
движение по пътищата, както и причинната връзка с настъпилия общественоопасен
резултат. Наказателното производство било приключило с присъда № 15/28.03.2019
година, постановена по НОХд № 49/2018 година по описа на ОС-Хасково, с която И.С.И.
бил признат за виновен за това, че на 10.09.2016 година в град Харманли, при
управление на лек автомобил „... 316 И“ с рег. № *****, нарушил правилата за
движение по пътищата /чл.6 т.1 от Закон за движение по пътищата, като не спазил
знак Б1 „Пропусни движещите се с предимство“, визиран в чл.45 ал.2 от ППЗДвП/ и
по непредпазливост причинил смъртта на Р. А.З.,***, настъпила на 31.07.2016
година, като деянието е извършено в пияно състояние.
Ищците твърдят, че като майка и брат на
починалия, претърпели и продължават да
търпят неимуществени вреди, причинени поради внезапната му загуба. Ищецът З.
твърди, че между него и починалия била създадена трайна и дълбока емоционална
връзка, двамата израснали заедно и били неразделни, никога не се карали и не
били във влошени отношения. Ищецът, като по - голям брат, винаги се е грижел за
Р. и родителите им са му го доверявали още от малък. Когато пораснали и създали
свои семейства, ищецът З. и починалият му вече брат продължили да бъдат много
близки. Винаги живеели в един дом - в
бащината си къща в град Харманли, техните деца също израснали заедно. Били
заедно в празници и делници. Работели заедно в бащината си градина в село
Българин. Поддържали заедно дома си и се грижели за своите родители. Заедно
изживели ранната и преждевременна смърт на своя баща. З.З. бил първият човек,
на когото се обадил пострадалият Р. след инцидента през месец юли 2016 година.
Разказал му за станалото и го помолил да се погрижи за майка им и за сина му и
да направи каквото трябва. З. се ангажирал с цялото обслужване на брат си в
болницата, водел го и го прибирал оттам, организирал изследванията му и срещите
с лекарите, купувал лекарствата и правел всичко, което било необходимо. Ищецът
бил по бащински близък с брат си. Той направил ремонт на етажа на починалия
преди сватбата му. Купил количката на неговото дете и направил тържеството за
раждането му. Майката на двамата не била в добро здраве след смъртта на баща им
през 2012 година. За нея било непосилно да обгрижва сама пострадалия си син Р..
З. бил този, който вдигал от леглото на ръце брат си, къпел го и го водел по
нужда. Заради това ищецът променял всичките си ангажименти и планове - с цел да
бъде на разположение и да се грижи за Р.. Стоял при него с часове, за да се
чувства той по - добре и в разговорите им временно да не мисли само за болките.
Вечеряли винаги заедно. Ищецът бил този, в ръцете на когото във въпросната
вечер брат му спрял да диша и посинял, след което била извикана бърза помощ. Ищецът
го погребал и оттогава виждал всеки ден плача и мъките на скръбната им майка.
Наложило се да поеме грижите за сина на брат му, който бил кръстен на чичо си З.
в знак на уважение, близост и преданост. След смъртта на брат си Р., ищецът не
се чувствал същия човек. Страдал ежедневно, сънувал починалия често, представял
си последните минути от живота му и никога нямало да преживее тази загуба.
Ищцата К. П. М. твърди, че тя и нейният син Р. З. били
изключително близки и имали създадена трайна и дълбока емоционална връзка. През
целия им живот те живели заедно и никога
не са се разделяли. Ищцата помагала активно в отглеждането на единственото дете
на сина си Р. - нейния внук З. и все още се грижила за него. След като се разделил
със съпругата си, Р. се преместил да живее заедно с детето си на етажа на майка
си. Тримата делели едно домакинство до неговата смърт. Тъй като по-големият син
имал работа, свързана с пътуване, ищцата разчитала за помощ в ежедневието си
най - вече на своя син Р.. Благодарение на неговата подкрепа, тя преживяла
преждевременната кончина на съпруга си, който починал от рак след боледуване.
Във всичките й мъки, основна опора и утеха били нейните синове и най - вече Р..
Той се грижил за нея и следял състоянието на здравето й, което много се
влошило, особено след смъртта на съпруга й. С огромни усилия и мъка, водена от
силната си майчина любов, К. обгрижвала пострадалия си син в дните след
катастрофата. Ден и нощ страдала с него и се молела за живота му. В крайна
сметка го загубила и това било краят на нейния смислен живот. От смъртта на
сина си до сега тя била като жив мъртвец, не излизала от дома си, била съсипана
от скръб и плач, животът й се крепял на косъм. Съществуването й било отдадено само
на спомените за нейния починал син. Била непълноценна да се грижи за себе си и
да изпитва радост, почти не се хранела и не контактувала с никого. Желанието за
живот у нея не можели да събудят дори по-големият ѝ син и внуците ѝ.
Ищците твърдят, че отговорността за причинени
вследствие на процесното ПТП вреди се покривала от застраховката „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника „Д. З.“ АД за автомобил марка „...“, с рег.№
*****, по застрахователна полица №
08116001801751, валидна до 29.06.2017 година. Поради това, на основание чл. 432
ал. 1 КЗ насочват претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния
водач, а именно дружеството-ответник. Претенциите им за обезщетение са
съединени с тези за лихви по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД,
като законните лихви върху главниците се претендират, както следва: от
24.07.2019 година – датата, на която ищецът З. е предоставил на ответника всички
необходими за комплектоване на преписката документи, а законните лихви от К. М.
се претендират от 16.07.2019 г. като се твърди, че от нея тогава са
предоставени необходимите документи, включително и банковата сметка, по която
да бъде осъществено плащането.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен
отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Оспорва ги по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователното правоотношение по твърдяната от ищците застрахователна полица
за процесното МПС. В същото време твърди, че по делото не са ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от
страна на делинквента И., което да е в пряка причинно-следствена връзка с
твърдените от ищците вреди. Настоява, че в представения по делото констативнен
протокол за ПТП не са посочени обстоятелствата и причините, поради които
водачът на л. а. „...“ не е съобразил поведението си с пътен знак „Б-2“. Счита,
че знакът може да не е бил видим, поставен неправилно и т. н., както и поради
поведението на другият водач към момента на ПТП. Т.е., процесното ПТП би могло
да е последица от неправомерно поведение на трето лице или случайно събитие.
Доколкото протоколът на КАТ не съдържал пряко възприети от съставителя му като
длъжностно лице факти относно механизма на настъпване на ПТП, то в тежест на
ищците било да установят същия, както и противоправното поведение на сочения за
виновен водач. Акцентува върху обстоятелството, че в резултат на ПТП
пострадалият бил получил само две средни телесни повреди - закрити фрактури на
лопатката на ляво рамо и на срамната кост на таза, като в нито един момент не
бил в състояние на временна или постоянна опасност за живота. Ответникът счита,
че настъпването на смъртта на пострадалия не е в пряка причинна връзка със
застрахователното събитие. Настоява, че в настоящото производство, ищците
самостоятелно следва да проведат пълно и главно доказване на всичките си
твърдения по исковите молби.
На следващо място ответникът оспорва твърденията на
ищеца З. за наличието на такива особени отношения между него и починалия при
ПТП, които да налагат обезщетяването му наред или вместо преките му наследници.
Счита, че заявеното в исковата молба сочи на обичайни отношения между братя.
В условията на евентуалност, ответникът оспорва и
размерите на предявените главни искове. Счита, че те не са съобразени с § 96 от
Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Кодекса за З.то във връзка с чл.
493а, ал. 4 от същия Кодекс. Съгласно § 96 от ПЗР на Кодекса, обезщетението за
неимуществени вреди за лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определяло в размер
до 5 000 лева. Размерът на иска бил силно завишен и несъобразен с утвърдената
съдебна практика и за ищцата М.. Отделно от това, не всички претендирани вреди
били последица от процесното ПТП, поради липса на пряка причинно-следствена
връзка със събитието.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване от
страна на починалия водач, с твърдение, че същият към момента на ПТП е пътувал
без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е
фабрично оборудвано. Счита, че ако пострадалият беше пътувал с поставен
обезопасителен колан, то щеше да търпи само леки телесни травми, като последица
от ПТП.
По акцесорните искове ответникът счита, че
неоснователност на главните искове води до неоснователност на претенцията за
законни лихви. Алтернативно се позовава на нормата на чл. 497 от КЗ, според
която застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3 от КЗ. Претендира деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Въвежда и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако такова
бъде присъдено.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищците подават
допълнителни искови молби, в които поддържат всички въведени с ИМ доводи и
искания. С допълнителната ИМ ищецът З. прави изменение на предявения главен
иск, а именно размерът на иска да бъде намален от 100 000 лева на
5 000 лева. Оспорват се и въведените от ответника възражения, в това число
за съпричиняване. Ищците настояват, че са представили на застрахователя всички
необходими доказателства, на база на които да се произнесе по предявената
претенция.
В срока по чл. 373 ал. 1 от ГПК ответникът подава
допълнителен отговор, с който поддържа становището си по делото, направените
възражения и искания.
В качеството на трето лице-помагач на страна на ответника
по делото е конституиран прекият делинквент – И.С.И.. Същият не изразява
становище по спора.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото се представя
присъда № 15/28.03.2019 година, постановена по НОХД № 49/2018 година по описа
на ОС – Хасково, влязла в законна сила с решение № 233/18.05.2020 година по
кас.дело № 931/2019 година на ВКС. Видно от присъдата, И.С.И. е признат за
виновен за това, че на 10.07.2016 година в град Харманли, при управление на лек
автомобил „... 316 И“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата
(чл. 6 т.1 от Закона за движение по пътищата, като не спазил знак Б1 „пропусни
движещите се с предимство“, визиран в чл. 45 ал. 2 от ППЗДвП) и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. А.З.,***, настъпила на 31.07.2016
година, като деянието е извършено в пияно състояние.
В мотивите към присъдата е
приет следният механизъм на ПТП: Пострадалият Р. З. ***. На 10.07.2016 година Р.
З. излязъл от къщи около 04.00 часа, качил се в собствения си лек автомобил „М.“
модел Е 290 ТД с рег. № ***** и
пристъпил към управлението му. В близост до къщата, в която живеел, се намирало
кръстовище на ул. „Христо Смирненски“ и ул. „Балкан“, през което З. трябвало да
премине. Той се насочил към кръстовището, като се движил бавно по ул. „Балкан“,
която била улица с предимство. Движил се
с включени къси светлини с 48,4 км/час. В това време И.С.И. управлявал
автомобил марка „...“ с рег.№ *****, собственост на М. М. А. с ЕГН: ********** ***,
по улица „Христо Смирненски“ в гр.Харманли в посока към кръстовището с ул.
„Балкан“. И. управлявал процесното МПС, въпреки че бил с отнето свидетелство за
провоуправление, както и след употребата на алкохол. В колата заедно с него
пътувала приятелката му Т. Г.. И. се движил в населеното място с превишена
скорост от 73,9 км/час и приближил към ул. „Балкан“. Преди кръстовището, на
метална тръба, забита в земята, бил монтиран знак „СТОП“. И двете платна били
двупосочни със сухи хоризонтални и прави асфалтови участъци. Без да се съобрази
със знак „Стоп“ и да спре на кръстовището, водачът И. връхлетял с колата си
върху автомобила, управляван от Р. З.. Поради висока скорост на движение от
страна на И. и разположението на превозните средства върху пътното платно,
между двата автомобила възникнал кос страничен удар, с осъществяване на пряк
контакт на предната челна част на купето на лекия автомобил ... със странична
лява част на купето на лекия автомобил М.. Р. З. се опитал да излезе от колата,
но не успял да отвори вратата. По това време, след проведен разговор на турски
език по телефона, водачът И.И. и приятелката му, без да проявят какъвто и да е
интерес към състоянието на другия водач, напуснали мястото на инцидента и
избягали в посока към новата църква на града. След като все пак излязъл от
колата, с помощта на охранител на близкото заведение, Р. З. усетил силна болка
в областта на гърдите и краката. Бил извикан екип на ЦСМП, екипът се отзовал
много бързо и Р. З. бил откаран в „МБАЛ“ ЕАД - Хасково. В резултат на ПТП Р. З.
е получил множество травми, в това число „обща гръдна травма“, обхващаща
травмата в лявата половина на гърба, довела до счупване на лопатката, от своя
страна довело до тежка контузия на левия бял дроб, а в последствие и до
„следконтузионна пневмония“. След изписването на Р. З. от болничното заведение,
той бил в много лошо общо състояние, едвам се движел, изпитвал силни болки при
най-леко раздвижване. На 31.07.2016 година, докато брат му З.З. бил при него,
пострадалият Р. З. се почувствал зле, оплаквал се от болки и изтръпване в
крака, след което получил затруднение в дишането. Бил извикан медицински екип
от ЦСМП – Харманли, който преценил, че са налице съмнения за тромбоемболия и Р.
З. бил качен в автомобила, но въпреки незабавно предприетите реанимационни
действия, по пътя в болничното заведение починал. На следващия ден съдебен
лекар извършил аутопсията на починалия и констатирал, че причината за смъртта
на Р. З. е белодробна тромбоемболия, предизвикала остра сърдечна и дихателна
недостатъчност, както и че тромбоемболията се развила на фона на контузия и
контузионна пневмония на левия бял дроб.
Дружеството-ответник не оспорва наличието на
застрахователното правоотношение по застрахователна полица № 08116001801751 за
процесното МПС - „автомобил марка „...“ с рег. № *****, управлявано на процесната
дата от И.С.И..
Видно от представените и приети като
доказателства удостоверения за наследници и за родените от майка деца,
починалият Р. А.З. е син на ищцата К. П. М. и брат на ищеца З.А.З..
По делото са събрани гласни
доказателства. Така, св. Т. З. П. обяснява, че поради съществуващата родствена
връзка по сватовство, е много близка със семейството на ищците. Твърди, че
двамата братя – Р. и З. били изключително близки, като по-големият брат З.
всячески се грижил и подкрепял брат си Р., дори и след израстването им. Когато Р.
създал свое семейство, З.З. му отстъпил своя етаж от къщата и направил ремонт,
така че да бъде удобно на младото семейство. Двамата братя били толкова близки,
че Р. З. нарекъл първородния си син в чест на брата си З.. На свой ред, З.З.
устроил голямо честване на раждането на племенника му З.. Когато Р. З. се
развел, той и синът му останали да живеят в бащиния му дом, където живеели и
двамата ищци. Веднага след ПТП З.З. бил първият човек, на който Р. З. се
обадил, за да потърси помощ. Ищецът откликнал и помогнал незабавно. След процесния инцидент, грижите за пострадалия
били поети от К. М., но в още по-голяма степен от З.З., тъй като майката вече
била физически немощна. Р. З. бил практически неподвижен и изпитвал силни болки
и страдания, като майка му и брат му били ежедневно с него и съпреживявали
състоянието му, което понасяли много тежко. Работата на З.З. била свързана с
чести пътувания, но след като брат му пострадал, той останал до него, а в
смъртния му час, го изнесъл на ръце от къщата, за да може да бъде откаран в
ЦСМП. След смъртта на Р. З. и двамата ищци били безутешни. К. М. била рухнала и
физически и психически, отказвала да се храни, практически се отказала от
живота, като ежедневието ѝ минавало в плач, нареждане на снимки и чакане.
З.З. също се бил фокусирал върху смъртта на брат му, само за това говорел и
тъгувал силно. В същия смисъл са и показанията на св. А. И. Д.. Той споделя, че
двамата ищци и починалият Р. З. живеели в една къща и били много сплотено
семейство. След пътно-транспортния
инцидент З.З. поел не само денонощните грижи за болния, но и издръжката на
семейството. К. М. помагала според възможностите си, но поради самия факт на
катастрофата тя била съсипана и била в тежко физическо състояние. След смъртта
на Р. З., всички разноски по погребението били поети от брат му З.. Освен това,
ищецът З. поел грижите за сина на починалия като за свое дете – намерил му
работа, а преди това издържал го и се грижил за него. Св. В. Ч. твърди, че е
възприел психо-емоционалното състояние на ищеца З. след смъртта на брат му Р..
Той споделял, че му е много мъчно и понякога плаче, че е загрижен за племенника
си З., който останал без баща, че трябва да се грижи за майка си, останала
съвсем сама, както и че му е трудно да съчетава тези грижи с работата си.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявените от ищците З.З. и К. М. искове са такива на увреденото
лице срещу застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Исковете са с правно
основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, емоционални
промени и негативна промяна в отношението към живота, в размер на 5 000 лева за
ищеца З. и 150 000 лева за ищцата М., както и по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във
връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху главницата, считано от
24.07.2019 година – за ищеца З. и 16.07.2019 г. за ищцата М. - датите, на които
според ищците е изтекъл срокът по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ. Претенцията за
законните лихви е такава за обезщетение за забавено плащане с правно основание
чл. 497 ал. 1 КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД и има характера на акцесорен иск, обективно
кумулативно съединен с главния.
Отговорността
на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй
като произтича от сключения между него
и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност
", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото доказателства – надлежно
входирани при ответника молби-уведомления, съдът приема за доказано
обстоятелството, че двамата ищци са предявили претенциите си за изплащане на
застрахователни обезщетения пред застрахователя-ответник, но споразумението не
е постигнато, респективно застрахователят доброволно не е заплатил обезщетение
в срока по чл. 496 КЗ и досега.
Съобразно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно
факти, чието осъществяване е установено с влязла в законна сила присъда и е
недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани с това – дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая такава
присъда е налице. Обвързващ е изводът на наказателния съд, че смъртта на Р. З.
е причинена противоправно и виновно от И.С.И., при процесното пътно-транспортно
произшествие.
В
проведеното по делото съдебно заседание, макар и след доклада, процесуалният
представител на застрахователя-ответник заявява, че предвид междувременно
влязла в законна сила осъдителна присъда по отношение на прекия извършител И.,
те намират за безспорно това, че е осъществен процесният деликт, доказана е
вината, формата на вина, причинната връзка и авторството на деянието, както и
че не поддържа въведените с отговора възражения за съпричиняване от страна на
починалия. Признава, че поради характера на удара при процесното ПТП - страничен, т.е. от страна на водача,
обезопасителните колани са много слабо ефективни. Счита, че е доказан и механизмът
на деянието и той е този, посочен в присъдата с мотивите. В тази връзка
заявява, че няма да прави доказателствени искания за доказване на
съпричиняване.
По делото няма спор
относно това, че ищцата К. М. - майка на пострадалия Р. З., попада в кръга на
увредените лица - правоимащи по чл. 478 ал. 2 от КЗ. С оглед позицията на ответника, основният
спорен въпрос е за това - дали ищецът З.З. има право да получи обезщетение във
връзка със загубата на своя брат. С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила
присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съдът намира за доказан по несъмнен начин фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, което обуславя
деликтната отговорност на водача на лекия автомобил.
Кръгът на лицата, материалноправно
легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт
на техен близък, не е изрично уреден в закона. Разясненията относно този кръг,
задължителни за съдилищата, са дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г.
по т. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ. ТР е постановено с оглед задълженията
на българската държава по чл. 16 от
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата
и защитата на жертвите на престъпления. Съгласно цитираната разпоредба
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите
имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това
решение да бъде постановено в друго производство. За целите на директивата
понятието "жертва" е дефинирано в нормата на чл. 2 § 1 б.
"а" : физическо лице, което е претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са
пряка последица от престъпление; членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. Буква "б" на чл. 2 § 1 изчерпателно изброява
лицата, които се считат за "членове на семейството": съпругът/ата,
лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна
връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и издържаните
от жертвата лица.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година
по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ се даде разрешение,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 година и Постановление № 5/24.11.1969 година на Пленума на
Върховния съд. И само по изключение - друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай и с оглед правилото по чл. 52 ЗЗД е
справедливо да бъдат обезщетени. Логиката на даденото разрешение е тази, че
най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време, значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му, поради което те имат право да получат
обезщетение. Това право, обаче, не е абсолютно. То може да бъде реализирано
само в случай, ако претендиращият обезщетение докаже, че неговата емоционална
връзка с починалия действително е била толкова дълбока, силна, постоянна и
трайна, че той да търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Обезщетяването
на други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия
или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Съдът
приема, че при условията на пълно и главно доказване ищецът З.З. е установил,
че е бил именно в такива отношения с брат си Р. З., които му дават правото на
обезвреда наред с лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление
№ 5/1969 г. Събраните по делото гласни доказателства са пълни, убедителни и
непротиворечиви и те установяват, че между братята Р. и З. З. е била налице
особено силна емоционална привързаност. Те са израснали заедно, винаги са
живеели заедно, били са изключително сплотени и задружни – толкова, че тази
тяхна братска обич е правила впечатление на околните и е изглеждала по
различна, по-силна от обичайното (св. Д., св. Ч.). И през детството и в зрялата
възраст, З.З. се е грижил за по-малкия си брат, стараел се да му създаде
условия за живот дори по-добри от тези за самия него (отстъпил му жилището си и
направил ремонт за младото семейство). А
след като Р. З. е останал безпомощен и на легло поради процесния инцидент, З.З.
се е посветил на него, като и физически и финансово е подкрепял брат си и
неговото дете (племенника З.). С оглед събраните по делото гласни доказателства
съдът приема, че ищецът З., в резултат на смъртта на брат му Р., е понесъл морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка. Поради това ще бъде справедливо да се признае
правото му на обезщетение за неимуществени вреди, наред с лицата, изброени в
Постановление № 4/1961 година и Постановление № 5/1969 година.
Що се отнася до
границите на отговорността на застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо
по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС №
4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, тъй
като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
Събраните
по делото гласни доказателства установяват, че майката К. М. и двамата братя Р.
З. и З.З. са живеели винаги заедно, в една къща, макар и на различни етажи.
Братята са били неразделни и са се грижили един за друг и за майка си, която
през 2012 година е загубила съпруга си. Двамата братя са имали общи любими
занимания (риболов) и са останали близки дори и след като всеки от тях е създал
свое семейство. Съдът намира за житейски
приемливо и достоверно твърдението на свидетелите за това, че след загубата на
сина си Р., ищцата М. е напълно съсипана – отказва да се храни, да има социален
живот, да общува, живее в спомените си и по-скоро вече не вижда смисъл в
продължаване на живота ѝ. Това състояние продължава години наред – от
процесния инцидент и досега, като и физическото и психо-емоционалното ѝ
състояние е много лошо и понастоящем.
Предвид възрастта на ищцата и
установеното от свидетелите, не може да се очаква това душевно състояние на
ищцата да бъде преодоляно във времето - тя е вдовица на 74 години, т.е. към
края на жизнения си път и след преждевременната смърт на съпруга ѝ,
нейните синове са ѝ били утеха и подкрепа, а Р. е бил любимото ѝ
дете (св. Т. П.). Както К. М., така и З.З.
са останали до пострадалия Р. З. до последните му мигове – всеки според
възможностите си. К. М. е немощна физически и е била съсипана от самото произшествие.
Поради това основните грижи за пострадалия – и материални и физически и
емоционални, е полагал брат му З.З.. А след смъртта му, на З.З. се е наложило
да поеме грижата на цялото семейство – разсипана му майка, осиротелия
племенник, изоставен и от майка му (бившата съпруга на Р. З.), общото им
домакинство. При баланс на всички тези конкретни обстоятелства, установени по
делото и с оглед икономическата конюктура и практиката на съдилищата по подобни
дела, съдът счита, че справедливото парично обезщетение на претърпените от
ищцата М. неимуществени вреди следва да бъде в размер на сумата 120 000
лева.
Поради гореизложеното съдът намира
предявения главен иск на К. М. за основателен и доказан по размер за сумата 120 000
лева. Ищцата не доказва неимуществени вреди в по-голям размер, поради което в
останалата част до 150 000 лева искът следва да бъде отхвърлен. Искът на З.З.
е основателен и доказан в пълния му размер 5000 лева.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, делинквентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ,
когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо.
Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
или пред неговия представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В настоящия
случай се установява, че с молба-уведомление от 15.07.2019 година и с
допълнителна молба от 24.07.2019 година ищецът З. е представил всички относими и необходими документи
относно застрахователното обезщетение. При това положение, законната лихва е
дължима при условията на чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ, а именно – считано от
15.08.2019 година. С молба-уведомление
от 08.08.2019 година и с молба от 15.07.2019 година ищцата К. М. е представила всички относими и необходими документи за
определяне на застрахователното обезщетение. При това положение, законната
лихва е дължима при условията на чл. 497 ал. 1 т. 1 от КЗ от по-късната от
двете дати, а именно – считано от 30.08.2019 година.
С оглед изхода на
делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА дружеството-ответник следва да заплати на пълномощника на ищците
– адв. Г.Г. възнаграждение за адвокат в размер на 450 лева за защита по иска на
З.З. и 3930 лева – по иска на К. М., или общо 4380 лева – изчислени по
правилото по чл. 7 ал. 2 от Наредба за адвокатските възнаграждения и съобразени
с уважената част от предявените искове.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да заплати по сметка на
ОС - Хасково държавна
такса в размер на 5000 лева съобразно
размера на уважените искове.
С
определение, постановено в с.з. на 21.09.2020 година, производството по делото
е прекратено частично, в частта на предявения от З.З. иск за разликата над 5000
лева до 100 000 лева. Поради това и на основание чл. 78 ал. 4 и 8 от ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение, изчислено при
съобразяване на правилото по чл. 78 ал. 8 вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д. З.“
АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, ЕИК ***** да заплати на З.А.З. с ЕГН:**********, с адрес ***, със съдебен адрес *** Б сумата от 5 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Р. А.З., настъпила на 31.07.2016 година вследствие на ПТП, станало 10.07.2016
година, ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2019 година до окончателното ѝ изплащане, като
претенцията за присъждане на законна
лихва от 24.07.-14.08.2019 година включително като неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д. З.“
АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, ЕИК ***** да заплати на К. П. М. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес *** Б
сумата от 120 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Р. А.З., настъпила на 31.07.2016 година
вследствие на ПТП, станало 10.07.2016 година,
ведно със законната лихва върху
главницата от 30.08.2019 година до окончателното ѝ изплащане, като
предявеният иск за разликата до 150
000 лева и претенцията за присъждане на законна лихва от 16.07.-29.08.2019 година
включително като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД - София да заплати по сметка
на ОС - Хасково държавна такса в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД - София да заплати на адв. Г.Р.Г. адвокатско
възнаграждение в размер на 4380 лева.
ОСЪЖДА З.А.З. с ЕГН:**********, с адрес ***, със съдебен адрес ***
Б да заплати на „Д. З.“ АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1504, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, ЕИК ***** юрисконсултско възнаграждение върху размера на иска,
за който производството по делото е прекратено, а именно 100 лева.
Делото е разгледано и решението е постановено
при участие на трето лице-помагач И.С.И.,
ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: