Решение по дело №447/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл).

Делото е образувано по жалба от Р. Х. И. от [населено място], [община], против Заповед № РД-11-80-4419/22.10.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, на [длъжност] в Дирекция „Бюро по труда“, [населено място], филиал - [община], считано от 23.10.2024 г.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното му правоотношение. Сочи, че в оспорения акт не са изложени мотиви, обосноваващи обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Иска отмяна на оспорената заповед. В жалбата се съдържа и искане за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, основано на чл.121, ал.1, т.4 от ЗДСл. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.

Ответникът – Изпълнителен директор на Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В писмен отговор, депозиран от пълномощник, излага подробни съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържаща реквизитите, посочени в чл.108, ал.1 от ЗДСл. Счита, че в случая е налице и обективна невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си, предвид установеното влошаване на качеството на работа, което не може да бъде преодоляно и водещо до пълно неизпълнение на поставените задачи. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото е над установения минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Безспорно е по делото, видно и от приложеното служебно досие, че към датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят е изпълнявал [длъжност] в Дирекция «Бюро по труда», [населено място], филиал [община].

По делото е приложена Докладна записка с рег.№30-00-27464/21.10.2024 г. от директора на Дирекция „БТ“,[населено място], в която е посочено, че съгласно формулярите за получените оценки, резултатите, постигнати от Р. И. са както следва: за периода 01.01.2024 г. – 31.03.2024 г., крайната оценка е *** – „***“; за периода 01.04.2024 г. – 31.06.2024 г. – *** – „***“, а за периода 01.07.2024 г. – 30.09.2024 г. – *** – „***“. В докладната записка е посочено също, че горните резултати сочат занижаване на качеството на предоставяните услуги и ниска мотивация на служителя. Отбелязано е, че служителят е с дългогодишен опит в Дирекция „БТ“-[община], безспорно притежава необходимите професионални качества за изпълнение на заеманата длъжност, но не проявява инициативност. Посочено е, че в представените отчети за периода 01.01.2023 г. – 31.12.2023 г. служителят не е постигнал увеличаване на броя на безработните лица, устроени на работа, а за периода 01.10.2023 г. – 31.12.2023 г. няма устроени на работа безработни лица.

Със Заповед № РД-11-80-4419/22.10.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по заетостта към МТСП, предмет на настоящия спор, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, изпълняващ [длъжност] в Дирекция „Бюро по труда“, [населено място], филиал - [община], считано от 23.10.2024 г. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено: "Поради обективна невъзможност държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл." Заповедта е получена от жалбоподателя на 22.10.2024 г., според отбелязаното в протокол от 22.10.2024 г., съставен от длъжностни лица при ДБТ- [община].

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка за законосъобразност по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган- изпълнителния директор на Агенция по заетостта, който по силата на чл.5, ал.1, т.15 от Устройствения правилник на Агенция по заетостта, се явява и орган по назначаване на държавните служители в АЗ.

В случая, служебното правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл., според който органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Последната разпоредба визира хипотези на трайна неработоспособност, свързани със здравословното състояние на държавния служител.

Видно от съдържанието на процесната заповед, като причина за прекратяването на служебното правоотношение е посочена обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. В заповедта обаче, в нарушение на изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, не е посочено въз основа на кои факти и обстоятелства органът е приел, че служителят е обективно възпрепятстван да изпълнява задълженията си по служба. Респ., не са изложени никакви конкретни факти, въз основа на които е прието наличието на такава обективна невъзможност. Излагането на фактически основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин адресатът на акта може да упражни ефективно правото си на защита, като обори фактическите основания, послужили за издаване на заповедта. Липсата на конкретни фактически основания за приетата от органа обективна невъзможност за изпълнение на служебни задължения, препятства и съда да осъществи ефективен контрол за законосъобразност. Още повече, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5, какъвто е и разглежданият, излагането на фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност е задължителен реквизит на акта за прекратяване на служебното правоотношение, според предвиденото в разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.2-ро от ЗДСл. В тази връзка, представената в хода на съдебното производство докладната записка с рег.№30-00-27464/21.10.2024 г., не изпълнява изискванията на чл.108, ал.1, изр.2-ро от ЗДСл. По изложените съображения, процесната заповед е издадена при неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни фактически основания за издаването й.

Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите на издадения административен акт. Такова допълване е недопустимо да се прави и от самия орган, едва в хода на съдебното производството, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на ответника.

Изложените от ответната страна съображения, свързани с неизпълнение на служебните задължения, дори да се вземат предвид, не са основание за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

Според приетото в съдебната практика, обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е състояние, възникнало по причини, които стоят извън волята на страните по правоотношението и затова са непреодолими. За да е налице такава обективна невъзможност следва същата да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Изтъкнатото от ответната страна неизпълнение на служебните задължения, в т.ч. и некачественото или забавено изпълнение, са обстоятелства от субективен характер, които биха могли да обосноват ангажиране на дисциплинарна отговорност при наличието на предпоставките за това, но не представляват основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл.

Предвид горното съдът приема, че оспорения акт е незаконосъобразен, като издаден при неспазване на установената от закона форма, както и поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.2 и т.4 от АПК.

По отношение на направеното в жалбата искане за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, следва да се отбележи, че от тази възможност служителят може да се възползва в случаите на вписано неправилно основание или на допусната неточност, несъответстваща на действителната вола на органа по назначаването. Кумулативното съединяване на искането за поправка на основанието за уволнение, вписано в служебната книжка, с искането за отмяна на уволнението е недопустимо. Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се отмени, държавният служител се възстановява на предишната държавна служба, а органът по назначаването следва да впише постановената от съда отмяна, съгласно чл. 123 ЗДСл. Според последната разпоредба, когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в служебната книжка на държавния служител. По тези съображения искането е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода на спора, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.143, ал.1 АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят и деловодни разноски в размер на 1 000 лв., произтичащи от договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения ДПЗС от 29.10.2024 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като горният размер е в рамките на минимума, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-11-80-4419/22.10.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика, с която на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с Р. Х. И..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Р. Х. И. за поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 4 от ЗДСл и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта, с административен адрес: [населено място], [улица], да заплати на Р. Х. И. от [населено място], [община], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1000 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. В частта, с която се прекратява производството по делото, решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7-дневен срок от съобщението.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3 АПК, да се връчи на страните.