№ 5982
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. М. МИЛЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от П. М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110160186 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 320684/10.10.2024г.
на ищеца П. И. Х., с която е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по
чл. 124, ал. 1 от ГПК против ************* за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер от 2968.08 лева, представляваща главница за стойност на
електрическа енергия, начислена за периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г. и сума в размер
на 3319.01 лева – лихви за периода от 18.01.2011г. до 29.10.2024г., претендирани от
ответното дружество с писмо изх. № **********/07.08.2024г., поради изтекла погасителна
давност; както и отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК
против ************* за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сума в размер от 335.25лева, представляваща главница за потребена
електрическа енергия, разноски в размер на 240лева, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 25.01.2021г. по ч.гр.д. № 6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав, поради изтекла
погасителна давност.
Ищецът твърди, че е получил писмо от ответното дружество с изх. №
**********/07.08.2024г., с което е уведомен, че при ответника съществуват негови
задължения за кл. № ******, като от ищеца се претендирали сума в размер от 335.25 лева,
представляваща главница и съдебни разноски в размер на 240 лева, както и посочено
вземане на ответното дружество в размер на 2968.08лева, представляваща главница за
стойност на електрическа енергия и сума в размер на 3319.01лева – лихва за забава. За
събиране на сумите по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 162/2011г. по описа на
ЧСИ *********, с ******* на КЧСИ. Последното действие по посоченото изп. дело е от дата
02.05.2011г., когато е изпратено запорно съобщение до Началника на отдел „ПП“, гр. София
и наложен запор на МПС на длъжника, след което не са налице поискани или извършвани
каквито и да е други изпълнителни действия. На 08.01.2018г. с постановление на ЧСИ е
прекратено посоченото изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като и в
постановлението е посочено, че последното извършено действие е от дата 02.05.2011г.
Поддържа, че процесните вземания по изпълнителния лист са недължими, като погасени с
изтичането на давностен срок. Твърди, че електР.хранването в имот, за който е открита
партида с кл. № ****** при ответното дружество, е преустановено през 2012г., като
1
ответникът отказва да възстанови същото именно поради посочените в съобщението до
ищеца задължения. Релевира възражение за погасяването на вземанията в размер от
2968.08лева, представляваща главница за стойност на електрическа енергия и сума в размер
на 3319.01 лева – лихви, претендирани с писмо изх. № **********/07.08.2024г. по
давност. По тези съображения ищецът навежда да има правен интерес от предявяването на
искове за признаване недължимостта на процесните суми. Моли за уважаване на исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и допълнение към същия
от ответника *************. Релевира възражение за недопустимост на производството с
довод, че за ищеца не е налице правен интерес за предявяване на иск за сумата от 115лева -
съдебни разноски, предмет на изп. дело №162/2011 г. на ЧСИ *********, т.е. частта над 125
лева до 240 лева, доколкото сумата съставлява разноски по изпълнението. Поддържа, че
ищецът не излага конкретни твърдения, обуславящи наличие на правен интерес от
предявяване на исковете. Твърди, че е налице облигационна връзка между страните и
ищецът, в качеството му на собственик на електроснабден имот - апартамент 103, находящ
се в *********, е потребител на електрическа енергия, за който е открита партида с кл. №
******. Посочва, че в имота е доставена електрическа енергия на посочената в
изпълнителния лист стойност и по отношение на имота са установени поредица от случаи
на ползване на електрическа енергия, без да се отчита и заплаща, с оглед на което и е
начислена главница в размер на 2101.51 лева по фактури № *********/19.03.2013г.,
*********/19.09.2013г. и *********/21.09.2016г., както и е ползвана електрическа енергия,
за която са издавани месечни фактури, стойността на които не е заплатена, с оглед на което
през м.11.2012г. електроснабдяването в имота е преустановено. Поддържа, че ищецът е
задължен да заплаща начислените суми по издаваните от ответника фактури след проведени
в съответствие с ПИКЕЕ корекционни процедури. Излага съображения, че по отношение на
процесните суми е приложима петгодишна погасителна давност. Оспорва, че към датата на
исковата молба процесните вземания са погасени по давност. Моли съдът да отхвърли
исковата претенция, като в полза на ответника бъдат присъдени сторените по делото
разноски. Възразява по искането на ищеца за присъждане на разноски в производството.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет изпълнителен лист от 25.01.2011г., издаден въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2010г. по
ч.гр.дело № 6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав, с който П. И. Х. е осъден да заплати на
********* (с ново наименование *****) сумата от 335,25 лева – главница за потребена
електрическа енергия, ведно със законната лихва от 10.05.2010г. до окончателното
изплащане, сумата от 21,18 лева – мораторна лихва за забава за периода от 14.07.2009г. до
08.04.2010г., както и сумата от 125 лева – разноски по делото.
Към доказателствения материал е приобщено и копие от изпълнително дело №
162/2011г. по описа на ЧСИ *********, от което се установява, че същото е образувано по
молба от 16.03.2011г. на взискателя ********* срещу длъжника П. И. Х. въз основа на
горепосочения изпълнителен лист от 25.01.2011г. Изготвено и изпратено е съобщение за
образуваното изпълнително дело по чл.428 ГПК с изх. № 1224/22.03.2011г., което е връчено
лично на длъжника на 25.03.2011г. В хода на изпълнителното производство съдебният
изпълнител е извършил справка за наличието на трудови договори, по които длъжникът да е
страна, както и справка за МПС, собственост на длъжника. По последната справка
съдебният изпълнител е получил на 29.04.2011г. информация от СДВР, отдел „Пътна
полиция“, че П. И. Х. е собственик на 1 брой превозно средство – „БМВ 740“, рег. №
С******НА, поради което със запорно съобщение с изх. № 1939/02.05.2011г. върху същото е
2
наложен запор. Запорното съобщение е получено на 09.05.2011г. Други действия по
принудително изпълнение не са предприемани в хода на изпълнителното дело. С
постановление от 08.01.2018г. съдебният изпълнител е прекратил на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК изпълнителното дело, като е отбелязал, че последното изпълнително действие е
извършено на 02.05.2011г.
От заявление с № **********/02.08.2024г., подадено от ищеца П. И. Х. се установява,
че същият е отправил искане до ответника ************* за посочване размера на
задълженията за обект с клиентски номер № ******, находящ се в **********, както и
запитване относно възможността електроподаването до имота да бъде възстановено. В
отговор на това запитване ответникът с писмо с изх. № **********/07.08.2024г., също
прието по делото, е посочил, че по отношение на задълженията на ищеца за заплащане на
потребена електроенергия за клиентски номер ****** е било образувано изпълнително дело
№ 162/2011г. по описа на ЧСИ *********, както и че към 06.08.2024г. размерът на дълга
възлиза на сумата от 335,25 лева – главница и на сумата от 240 лева – съдебни разноски.
Ответникът е допълнил, че за същия клиентски номер фигурират и други задължения, които
не са предмет на принудително събиране, в общ размер от 6287,09 лева, от които 2968,08
лева за главница и 3319,01 лева за лихви.
С писмо от 11.10.2024г. ищецът П. И. Х. отновно е отправил до ответника искане за
възстановяване електР.хранването до имота му – апартамент № 103, находящ се в ********.
В отговор на това писмо ответникът е посочил (л.116), че няколко пъти в имота е
установявано нерегламентирано ползване на електрическа енергия, както и че
възстановяването на електроподаването може да бъде направено след заплащане на
съответната такса. Представен е и подписан констативен протокол от 30.10.2024г., от който
се установява, че на посочената дата е монтиран електромер на адреса на посочения по-горе
имот, както и че е възстановено захранването.
Ответникът е представил и фактурите, сочещи задължения за доставена
електроенергия за клиентски номер ****** за процесния период, като сред тях са и фактури
№ *********/19.03.2013г., № *********/19.09.2013г. и № *********/21.09.2016г., в които се
сочи, че енергията е начислена по констативен протокол. Във връзка с това са приети и три
броя констативни протокола за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на
електрическа енергия - № 1008049/12.03.2013г., № 1008945/13.09.2013г. и №
1015197/14.09.2016г.
По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че
задълженията за клиентски номер ****** в общ размер на 6287,09 лева са начислени по
фактури, издадени в периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г. Лихвите в размер от 3319,01
лева са начислени за периода от 18.01.2011г. до 29.10.2024г. (от датата, следваща датата на
настъпване на падежа на всяка фактура). Експертът е посочил в таблица № 1 номера и
датата на всяка една фактура, размера на сумата и нейния падеж. Падежът на най-старата
фактура, а именно № 79928779/28.12.2010г., е настъпил на 17.01.2011г., а падежът на
последната фактура № *********/21.09.2016г. е настъпил на 10.10.2016г. ЕлектР.хранването
до обекта е преустановено през м.11.2012г. до заплащане на задълженията. Установени са
три случая на ползване на електрическа енергия без същата да се отчита – на 12.03.2013г., на
13.09.2013г. и на 14.09.2016г. Всяка една от промените в схемите на свързване е отразена в
констативен протокол, като на основание чл.83, ал.1, т.6 и чл.48, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, обн.
ДВ. бр.98 от 12 Ноември 2013г., е изчислено количество енергия за период от 90 дни, за
което са издадени фактури № *********/19.03.2013г., № *********/19.09.2013г. и №
*********/21.09.2016г.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът
е собственик на апартамент № 103, находящ се в ********, както и че ответникът е доставил
3
електрическата енергия.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на отрицателния установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.
1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от
2968.08 лева за електрическа енергия, начислена за периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г. и
сума в размер на 3319.01 лева – лихви за периода от 18.01.2011г. до 29.10.2024г.
С доклада по делото съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да докаже, че
разполага с вземане във визирания размер, т.е. следва да докаже, че ищецът дължи доставена
остойностена в съответния размер електрическа енергия в процесния период, както и че
ищецът има качеството потребител на електрическа енергия за електроснабден имот, а по
възражението за давност - извършване на действия по спиране или прекъсване на течащата
срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Законът за енергетиката регламентира правоотношението за продажба на
електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният
снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92,
вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е дадена в § 1, т. 2а
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по
чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ Законът за
енергетиката свързва качеството длъжник на цената с качеството на собственик или носител
на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електрическа енергия за битови нужди да е и друг
правен субект – този, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика,
респ. с титуляра на вещното право на ползване, и същевременно е сключил договор за
продажба на електрическа енергия за същия имот. В този смисъл са и разясненията, дадени
в решение № 205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III г. о. С оглед
изявленията на ищеца в открито съдебно заседание и приетите за безспорни обстоятелства,
че същият е собственик на апартамент № 103, находящ се в ********, съдът намира, че
ищецът има качеството на потребител на електрическа енергия, както и че до имота е била
доставена електрическа енергия на посочената стойност и количество, като по тези факти
ищецът не спори.
Спорно е дали вземането за доставената електрическа енергия е погасено по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за потребена
електрическа енергия и свързаните с нея услуги изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното), давността тече от деня на падежа.
Видно е от приетите по делото фактури, както и от изготвената съдебно – счетоводна
експертиза, че част от същите са издадени през периода от 28.12.2010г. (най-старата фактура
№ 79928779) до 09.11.2012г. (фактура № *********). Падежът на задължението по най-
старата фактура № 79928779/28.12.2010г. настъпва на 17.01.2011г., а на фактура №
4
*********/09.11.2012г. – на 26.11.2012г. Исковата молба е депозирана на 10.10.2024г., поради
което погасени по давност с изтичане на тригодишния срок по чл. 111, б. „в“ пр.3 ЗЗД се
явяват вземанията за периода от 28.12.2010г. до 09.11.2012г. на стойност от 866,57 лева по
фактури № 79928779/28.12.2010г., № 81501703/28.01.2011г., № 83126529/26.02.2011г., №
84667749/31.03.2011г. № 86207955/28.04.2011г., № 87811590/31.05.2011, №
89366070/28.06.2011г., № 90989847/28.07.2011г., № 92588553/29.08.2011г., №
94206597/30.09.2011г., № 95845956/28.10.2011г., № 97413112/28.11.2011г., №
*********/30.12.2011г., № *********/30.01.2012г., № *********/28.02.2012г., №
*********/30.03.2012г., № *********/28.04.2012г., № *********/31.05.2012г., №
*********/30.06.2012г., № *********/31.07.2012г., № *********/30.08.2012г., №
*********/30.09.2012г., № *********/28.10.2012г., № *********/09.11.2012г.
Последните три фактури с № *********/19.03.2013г., № *********/19.09.2013г. и №
*********/21.09.2016г. на обща стойност от 2101,51 лева касаят парични вземания,
начислени след проведена корекционна процедура по реда на обнародваните в Държавен
вестник, бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в
сила от 16.11.2013 г. По въпроса в какъв срок се погасява по давност вземането на
оператора, основано на извършена корекция, е налице противоречива съдебна практика. В
решение № 69 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 2530/2021 г. на ВКС, III г.о., а още и в служебно
установените от състава решение № 60215/09.12.2021 г. по гр.д. № 4178/2020 г. на III г.о. на
ВКС и решение № 99/07.07.2022 г. по гр.д. № 2615/2021 г. на III г.о. на ВКС, е прието, че
корекционното вземане се явява периодично по своя характер, поради което спрямо него е
приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. От друга страна, в решение
№ 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС и в решение № 232/18.12.2023
г. по гр.д. № 3799/2022 г. на IV г.о. на ВКС, е прието, че вземането за корекция на сметки не
е периодично и не се погасява в срока по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а става въпрос за еднократно по
естеството си плащане, с падеж, определен за цялото едва с фактурата, от който момент е
приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД. В случая, изтекъл се
явява както краткият тригодишен давностен срок, така и общият петгодишен такъв.
Падежите на задълженията по всяка една от трите фактури са съответно на 01.04.2013г., на
30.09.2013г. и на 10.10.2016г., като към момента на подаване на исковата молба на дата
10.10.2024г. (8 години след падежа по последна фактура № *********/21.09.2016г.),
вземанията се явяват погасени по давност.
При това положение всички вземанията в размер на 2968.08 лева за електрическа
енергия, начислена за периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г., са погасени по давност.
Предвид погасяването на главните вземания по давност, то на основание чл.119 ЗЗД
погасени по давност са и акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на 3319.01
лева за периода от 18.01.2011г. до 29.10.2024г. Отрицателният установителен иск на ищеца
по чл.124, ал.1 ГПК е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правна квалификация чл.439 ГПК.
Според посочената разпоредба длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай
съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява
вземането на кредитора е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което новите
факти и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за
изпълнение, т.е. след влизането й в сила. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване относно наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това
число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на
настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен
5
срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Процесният изпълнителен лист от 25.01.2011г. е издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2010г. по ч.гр.дело №
6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав. След стабилизиране на заповедта, погасителната
давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По този въпрос е налице
установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок
на новата давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила
заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по
основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по исков ред
само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за
възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за
длъжникът остава само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК.
Извън това и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова
защита, с която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е
налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като по новият процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237
ГПК-отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират /така решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. №
4063/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о/. Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене
в производството, в което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва и
вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, /така решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. №
1722/2021 г. на ІV г.о., Решение № 50295 от 23.01.2023г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022г., IV г.
о., ГК и др./. При това положение, давностният срок от пет години за вземанията на
кредитора е започнал тече, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК. По делото липсват данни, от които да се установи датата на влизане в сила на
заповедта, поради което следва да се приеме, че към 25.01.2011г., когато е издаден
изпълнителен лист, същата е била влязла в сила.
Установява се от представеното копие от изпълнително дело № 162/2011г. по описа на
ЧСИ *********, че същото е образувано на дата 16.03.2011г. въз основа на процесния
изпълнителен лист от 25.01.2011г. С оглед датата на образуване на това изпълнително дело,
спрямо него следва да намерят приложение разясненията на ППВС № 3/18.11.1980г. В този
смисъл се е произнесъл и ВКС с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по т.д. №
3/2020г., с което е прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тези вземания
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980г. Разяснения относно течението на погасителната давност се съдържат и в
Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. на ВКС, в което се сочи, че давността започва да
тече от 26.06.2015г., само ако са налице двете кумулативно посочени в ΠΠBC №
3/18.11.1980г. предпоставки: да е направено пред държавен орган надлежно волеизявление за
6
принудително осъществяване на вземане и изпълнителното производство да е висящо.
Посочено е, че когато преди 26.06.2015г. е отпаднала висящността на производството
/изпълнителното дело е прекратено/, то нова давност започва да тече от деня на
прекратяването, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие.
Въз основа на гореизложеното, следва че от момента на образуване на изпълнително
дело № 162/2011г. по описа на ЧСИ ********* петгодишната погасителна давност за
вземанията по процесния изпълнителен лист се счита за прекъсната по силата на чл.116, б.
„в“ от ЗЗД и е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата
на чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД, като това е продължило или до 26.06.2015г., когато е
постановено ТР № 2/26.06.2015г., или до момента, в който изпълнителното дело е било
прекратено. Едно от основанията за прекратяване на изпълнителното производство е
уредено в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Установява се в настоящия случай, че
след образуване на 16.03.2011г. на изпълнително дело № 162/2011г. единственото
предприето изпълнително действие е от 02.05.2011г., когато съдебният изпълнител е
изготвил запорно съобщение за налагане на запор върху МПС с марка „БМВ 740“, рег. №
С******НА, собственост на длъжника по изпълнението и ответник в настоящото
производство П. И. Х.. Това запорно съобщение е получено от третото задължено лице на
дата 09.05.2011г. Съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. №
3/2015 г., ОСГТК на ВКС, запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е
видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от
който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването
на вземането, поради което следва да се приеме, че запорът е бил наложен с получаването на
запорното съобщение на 09.05.2011 г. от Отдел „Пътна полиция“. След тази дата –
09.05.2011г. и в продължение на повече от две години не са извършвани никакви други
изпълнителни действия. Следователно, изпълнително дело № 162/2011г. се е прекратило по
силата на закона на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на дата 09.05.2013г. Това обстоятелство
е констатирано и от съдебния изпълнител, който с постановление от 08.01.2018г. е прекратил
производството по изпълнителното дело. От посочената дата – 09.05.2011г. е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност (съгласно разясненията в ТР № 2 от 04.07.2024г.
на ВКС) и същата е изтекла на дата 09.05.2016г., доколкото не са били извършвани други
изпълнителни действия.
При това положение, вземанията по процесния изпълнителен лист от 25.01.2011г.,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 11.05.2010г. по ч.гр.дело № 6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав, се явяват
погасени по давност. Следва обаче да се посочи, че същият изпълнителен лист удостоверява
вземане в размер от 335,25 лева – главница за потребена електрическа енергия, ведно със
законната лихва от 10.05.2010г. до окончателното изплащане, вземане в размер на 21,18 лева
– мораторна лихва за забава за периода от 14.07.2009г. до 08.04.2010г., както и вземане в
размер от 125 лева – разноски по делото. По отношение на току-що посочените суми,
ищецът твърди да е погасена по давност главницата в размер от 335,25 лева, като по
отношение на тази сума искът по чл.439 ГПК е основателен. Видно от исковата молба обаче,
ищецът не твърди да е погасено по давност вземането на кредитора за мораторна лихва в
размер на 21,18 лева, поради което същото не е предмет на делото и по отношение на него е
недопустимо да се постанови изричен диспозитив. Във връзка с твърдяната от ищеца
недължимост поради погасяването по давност на сумата от 240 лева, представляваща
съдебни разноски по изпълнителния лист, следва да се посочи, че принципно правилни се
явяват доводите на ответника, че таксите, които са начислени в хода на изпълнителното
производство, не могат да бъдат предмет на претенция по чл. 439 ГПК, тъй като същите не
7
са част от вземанията по изпълнителния лист, а са последица от предприети от взискателя
действия по осъществяване на принудително изпълнение спрямо длъжника. Поради това
оспорването на дължимостта на разноските по изпълнението и размера им може да се
извърши само по специално предвидения за това процесуален ред по чл.435, ал. 2, т. 7 ГПК,
но не и по исков път, включително чрез предявяване на иск по чл.439, ал.1 от ГПК. В случая
с процесния изпълнителен лист в полза на кредитора е присъдена сумата от 125 лева за
съдебни разноски, като ищецът твърди, че сумата по изпълнителния лист, която е погасена
по давност и която представлява присъдени съдебни разноски, възлиза на 240 лева. Същият
не твърди горницата над 125 лева до 240 лева (115 лева) да представлява разноски,
начислени по принудителното изпълнение, като не може и да се установи тази сума да
съставлява разноски по изпълнението, чиято възможност за принудително събиране да не е
допустимо да бъде оспорвана чрез иска по чл.439 ГПК. Поради това, съдът намира, че по
отношение на горницата над 125 лева до 240 лева, която се установява, че не е присъдена в
полза на кредитора с процесния изпълнителен лист, исковата молба не следва да бъде
връщана, а следва да бъде постановен отхвърлителен диспозитив, като до размера от 125
лева искът следва да бъде уважен.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че искът по чл.439 ГПК е частично
основателен, като следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер от 335,25 лева – главница за потребена електрическа енергия, ведно със
законната лихва от 10.05.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер от 125
лева – разноски по делото, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 25.01.2011г.,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 11.05.2010г. по ч.гр.дело № 6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав, поради
погасяването на сумите по давност. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата над 125
лева до 240 лева, представляваща съдебни разноски.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 583,72 лева, поради което в негова полза
се следва сумата от 573,93 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
Същият е бил представляван по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв от адвокат Р. М. от САК, поради
което в полза на процесуалния представител следва да се определени възнаграждение.
Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна правна
помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, с
което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от определените
с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения
/така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.;
определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като
критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и
размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. В случая делото не се отличава с фактическа и/или
правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, не са допускани
съдебни експертизи, като е проведено едно открито съдебно заседание. С оглед на това
съдът приема, че за оказаната на П. И. Х. безплатна адвокатска помощ в хода на
производството на процесуалния му представител адвокат Р. М. от САК следва да се
определи адвокатското възнаграждение па основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 450,00 лева.
Доводите на ответника за недължимост на така определеното адвокатско възнаграждение са
неоснователни, доколкото всяко лице има право на адвокатска защита, независимо от
8
образованието и професионалната му квалификация. За уважаване на искането по чл.38,
ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ, която е договорена
като безвъзмездна и страна, в полза на която е била предоставена да има право на разноски
по правилата на чл.78 ГПК, които предпоставки в случая са налице.
Ответникът от своя страна е претендирал заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер, определен от съда по реда на 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25 от НЗПП, възлиза на 100,00 лева, която сума ищецът следва да бъде осъден
да заплати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че П. И. Х., ЕГН **********, не дължи на
*************, ЕИК *********, сумата в размер от 2968,08 лева, представляваща главница
за стойност на електрическа енергия, начислена за периода от 28.12.2010г. до 21.09.2016г. за
имот, находящ се в **********, клиентски номер ******, както и сумата в размер от 3319,01
лева – представляваща начислена върху главницата за ел.енергия лихва за забава за периода
от 18.01.2011г. до 29.10.2024г., поради погасяване на вземанията по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 ГПК, че П. И.
Х., ЕГН **********, не дължи на *************, ЕИК *********, сумата в размер от
335,25 лева, представляваща главница за потребена електрическа енергия, ведно със
законната лихва върху сумата от 10.05.2010г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер от 125,00 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 25.01.2021г. по ч.гр.д. № 6498/2010г. по описа на СРС, 113 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20118480400162 по описа на ЧСИ
*******, *******, поради погасяването на сумите по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. Х., ЕГН **********, срещу *************, ЕИК
*********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване на
установено в отношенията между страните, че П. И. Х. не дължи на ************* сумата
над размера от 125,00 лева до размера от 240,00 лева, представляваща съдебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.01.2021г. по ч.гр.д. № 6498/2010г. по описа
на СРС, 113 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20118480400162
по описа на ЧСИ *******, *******, поради погасяването на сумата по давност.
ОСЪЖДА *************, ЕИК *********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
на П. И. Х., ЕГН **********, сумата в размер от 573,93 лева, представляваща разноски в
производството пред Софийски районен съд, 27 състав.
ОСЪЖДА *************, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗАдв, вр.чл.78, ал.1 ГПК на адвокат Р. М. от САК сумата в размер от 450,00 лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца по
исковете - П. И. Х. в производството пред Софийски районен съд, 27 състав.
ОСЪЖДА П. И. Х., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на
*************, ЕИК *********, сумата в размер от 100,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10