№ 21488
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110106182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 140 ГПК. Образувано е по искова молба
на „Т.С.“ ЕАД срещу К. П. С., с която са предявени обективно кумулативно
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.
200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че К. П. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 77,69 лева - главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот в *********, за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането, 16,69 лева -
мораторна лихва за период от 16.05.2020 г. до 10.04.2023 г., 30,57 лева - главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г.
до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2023 г. до изплащане
на вземането, 5,70 лева - мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
10.04.2023 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 20825/2023 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника като клиент на топлинна енергия. Последният не изпълнил
и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете като недоказани
и неоснователни по съображения за липсва на облигационно правоотношение
между страните, евентуално липсва доставка и претенцията не съответства на
реално доставеното количество топлинна енергия; навежда възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Заповед №35/22.12.2005 г. на кмета на р-н „С.“ се установява, че
ответникът е настанен в общинско жилище в *********. Приет е договор за
наем от 22.12.2005 г. за същия имот, сключен между отв. К. С., като наемодател,
и Столична Община, като собственик и наемател, за възмездно ползване на
имота. При това положение ответникът се явява облигационен ползвател на
имота по силата на сключения договор за наем . Клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат и правни субекти, които ползват на облигационно основание
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили индивидуален договор при публично известните общи условия
директно с ищеца, напр. обективиран в заявление за откриване на партида. Не се
твърди и не се доказва, че наемателят е сключил индивидуален договор за
продажба и доставка на топлинна енергия, напр. чрез подаване на молба-
декларация от лицето за откриване на партида, включително съгласие на
собственика на имота, че ползвател е наемателят и следва да се счита за клиент
на топлинна енергия, съгласно чл. 64 от ОУ. Не се представят доказателства
наемателят да е придобил правото на собственост върху имота или ограничено
вещно право на ползване през исковия период. Ето защо съдът, след анализ и
оценка на събраните по делото доказателства, намира, че ищецът не установи
пълно и главно наличието на първата материална предпоставка за възникване на
спорното право, а именно- наличието на валидно облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия. В случая безспорно се установява, че
е налице наемно правоотношение между ответника и трето за делото лице –
Столична Община. Предвид на разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, за това, че
„(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.“, то трябва да се изясни, че за да бъде
ангажирана отговорността на наемателя на недвижимия имот за заплащане на
сумите за потребена топлинна енергия е необходимо по делото да бъде доказано
наличието на индивидуален договор за продажба на топлинна енергия между
наемателят и „Т.С.“ ЕАД. Обстоятелството, че едно лице е собственик на имота,
но друго е сключило индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна
енергия, не води до извод нито за солидарност между тях (каквато нито е
предвидена в договора, нито в закона – арг. чл. 121, ал. 1 ЗЗД). Когато не се
установява пълно и главно, че наемателят е сключил индивидуален договор,
пасивно материално легитимиран да отговаря по иска за заплащането на
стойността на потребената топлинна енергия следва да се приеме, че е
собственика, съответно вещният ползвател на имота. Противното не може да се
черпи от правилото на чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Този извод е обусловен от една
страна от обстоятелството, че активно материално легитимиран по този иск е
единствено наемодателят (дори когато последният не е заплатил предварително
сумите – така напр. Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 560/2010 г.,
III г. о., ГК), но не и трето лице – дружества предоставящи съответни комунални
2
услуги. От друга страна фактът, евентуално наемателят да твърди, че заплаща
дължимите суми не може еднозначно да бъде ценен като признание за наличие
на облигационно отношение между страните. Действително, в правилото на чл.
73 от ЗЗД е предвидено, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице
дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде
изпълнено лично от длъжника (т.е. ако се касае за задължение intuito personae) – в
този смисъл Решение № 400 от 20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1756/2014 г., IV
г. о., ГК, според което „…изпълнението от третото лице погасява вземането на
кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би
изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от
длъжника, тъй като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е
погасена от изпълнението. Плащането от трето лице създава облигационна
връзка между платилия чуждото задължение и длъжника. Тези отношения обаче
нямат никакво значение за удовлетворения кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД
третото лице се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, ако е имал
интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, ако
е изпълнил без да има интерес от това.“ – съответно плащайки задължението на
наемодателят, наемателят изпълнява задължението си по договора за наем по чл.
232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като по този начин и двете задължения се погасяват (на
наемодателя към третото лице и на наемателят към наемодателя). За пълнота е
необходимо да се изясни, че дали страните спорят по отношение на определено
обстоятелство, съответно дали ответника оспорва определени факти не би могло
да освободи ищецът-кредитор от доказателствената тежест да установи пълно и
главно наличието на материалните предпоставки за уважаване на предявения
иск, а в конкретния случай ответникът е оспорил изрично наличието на
правоотношение. След като последните не са установени, то при
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Съдът отчита, че ищецът е признал извънсъдебно, че
именно Столична община, като собственик, е пасивно материално легитимиран
да отговаря за заплащането на стойността на потребената топлинна енергия,
предвид изявлението в негово Писмо изх. №3968/14.04.2022 г. до кмета на
района, с което отправя покана за плащане на задълженията за освободени
общински имоти, от които процесния. Наред с изложеното, напълно основателно
е възражението за изтекла погасителна давност на ответника за периода
01.05.2019-31.12.2019 г. Предвид това съдът приема, че предявеният главен иск
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия и за извършена услуга за
дялово разпределение е недоказан и следва да бъде отхвърлен, като е
безпредметно обсъждането на останалите материални предпоставки за неговото
уважаване. С оглед изхода на спора по главния иск, подлежи на отхвърляне и
акцесорния иск за лихва.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление:
***********, срещу К. П. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
***********, за признаване за установено, че К. П. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД
сумата 77,69 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот в *********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от
01.05.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2023 г.
3
до изплащане на вземането, 16,69 лева - мораторна лихва за период от 16.05.2020
г. до 10.04.2023 г., 30,57 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., ведно със законна лихва
за период от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането, 5,70 лева - мораторна
лихва за период от 16.07.2020 г. до 10.04.2023 г.,за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
20825/2023 г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4