Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров
гр. дело № 3145 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен регресен иск за вреди, причинени от
водач на МПС, който няма сключена задължителна застраховка “ГО на
автомобилистите”, за изплащане на платената като обезщетение сума, с правно
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Гаранционен
фонд, гр.София твърди, че на основание
чл. 288, ал.1, т. 2, б. "а", от Кодекса за застраховане (отм.), сега
чл. 557, ал.1 ,т.2, б. "а" от Кодекса за застраховане, е изплатил по
щета № 111070/11.11.2015г. обезщетение за имуществени вреди в размер 1702,50 лв. за увреденият
при ПТП, настъпило на 01.11.2015г. в с. Баница, л.а. "Мазда 626" с
ДКН ****, собственост на Ц. С. Ц.. Поддържа, че виновен за катастрофата е
ответникът С.Н.В., който управлявайки
л.а. "БМВ Х5" ДКН ****, собственост на В. Ж. М., поради неосигурена
достатъчна дистанция с движещият се пред него л.а. "Мазда 626" с ДКН ****
го блъска, вследствие на което причинява процесното ПТП. Посочва, че в
нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл.
483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност". Изтъква, че е поканил ответника да
възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до подаване на исковата молба
ответникът не е погасил задължението си. Моли съда, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал.
12 от Кодекса за застраховането (отм.), сега чл. 558, ал.7 от КЗ, да осъди ответника С.Н.В. *** да заплати на Гаранционен
фонд сумата 1702,50 лева,
представляваща изплатеното от ГФ по щета №
111070/11.11.2015г. обезщетение за имуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Ответникът С.Н.В. ***, редовно известен, в срока
за отговор на исковата молба не взема становище по иска, не прави възражения,
не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането на такива.
Редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
В съдебното заседание процесуалния
представител на ищеца поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е
получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата
молба, същият е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени
никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238,
ал.1 ГПК); със съобщението по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК
на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването на страните в съдебно заседание и за съдържанието на
чл.40-41 от ГПК; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се осъди
ответника С.Н.В. да заплати на ищеца Гаранционен фонд претендираната с
исковата молба сума от 1702,50 лева, представляваща изплатеното от ГФ по щета №
111070/11.11.2015г. обезщетение за имуществени вреди на Ц. С. Ц. - собственик на увреденият
при ПТП, настъпило на 01.11.2015г. в с. Баница, л.а. "Мазда 626" с
ДКН ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 26.11.2020г., до окончателното изплащане
на сумата.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 68,10 лева.
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
С.Н.В., ЕГН **********
с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от Изпълнителните директори М. К. и С. С.,
сумата 1702,50 лева,
представляваща изплатеното от ГФ по щета №
111070/11.11.2015г. обезщетение за имуществени вреди на Ц. С. Ц. - собственик на увреденият
при ПТП, настъпило на 01.11.2015г. в с. Баница, л.а. "Мазда 626" с
ДКН ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба - 26.11.2020г., до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски в размер 68,10 лв. държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: