№ 39589
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20231110149848 по описа за 2023 година
На 22.02.2023 г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника Г. Н. Б. за
общата сума от 2260,97 лева.Сумата представлява предявено от ищеца искане
за заплащане на топлинна енергия доставена за периода месец май 2020г. –
месец април 2022г.Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се
води настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в рамките на процесния период Г. Н. Б. е
собственик на топлоснабден имот – ап. 77, находящ се в гр.София, област
София, община Лозенец, ул. „Майор Томпсън“, бл. 118, вх. 1, ет. 19, ап. 108.
Ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена,
посочена в ежемесечно получаваните фактури, в 45-дневен срок след
публикуването им на интернет страницата на продавача.
Ищецът моли съда да признае за установено отношение, че Г. Н. Б.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД общата сума от 2260,97 лева, от които
1
1944,22 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от
22.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 267,66 лева – мораторна
лихва за забава от 15.09.2021г. до 09.02.2023г., както и суми за дялово
разпределение: 41,76 лева – главница за периода м.05.2020г. – м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 22.02.2023г. до изплащане на вземането, и 7,33
лева лихва за периода 16.07.2020 г. до 09.02.2023 г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника – Г. Н. Б., в
който заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК, исковете срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият
адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Изтъква,
че в случая са предявени установителни искове за вземания на ищеца по
Договор при общи условия за доставена топлинна енергия и заплатена цена на
услуга дялово разпределение, което несъмнено води до извода, че ответниците
се явяват потребители по смисъла на §13, т. 1 от ДР към Закона за защита на
потребителите. Моли съда служебно да извърши справка в НБД „Население“
– настоящия адрес на ответника, който адрес съвпада с неговия постоянен
адрес, а именно – гр. Пловдив, улица Копривките 21. Посочва, че адресът на
топлоснабдения имот не е нито настоящ, нито постоянен на ответника.
Прави възражение за местна подсъдност. Моли делото да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност да Районен съд – Пловдив.
Отделно от гореизложеното – счита, че искът е неоснователен, като
оспорва претенциите по основание и размер. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за частта от главницата, общо в размер на 1944,22 лева,
за която е изтекла тригодишната давност на периодичните месечни платежи с
падеж – срока за плащане на всяка месечна вноска, респективно и за сумата за
дялово разпределение, и за законната лихва по двете главници, като сумата за
законна лихва за забава и на двете главници оспорва и като липса на
идентификация на главницата, за която се претендира да е забавена като
плащане. Оспорва размера на топлинната енергия и нейната стойност.
Изтъква, че не става ясно начинът, по който става заплащането на ТЕ
2
съгласно чл. 31 от ОУ. Заявява, че не е получавал съобщение или фактури, от
които да прецени дали става въпрос за реално доставена топлинна енергия
и/или количествата са начислявани служебно. Също така оспорва всички
сметки по дяловото разпределение като твърди, че за периода никога не е
извършван реален отчет на уредите. Дружеството било уведомено, че имотът
не се обитава. Твърди, че услугата „дялово разпределение“ не е доставяна.
Моли съда да отхвърли така предявените искове. Претендира и
разноски
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от страните писмени доказателства.
Конституира трето лице на страната на ищеца – „Холидей и Райзен”
ЕООД. Да се уведоми.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушване на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание. НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 06.12.2024, от 9:40 ч., за която дата и час да се
призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3