Определение по дело №573/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от А. С. Х. от гр. Г. Д., У. “Н. М.” № 1 срещу присъда от 09.06.2011 г., постановена по н. о. х. д № 133/2010 година по описа на Районен съд Г. Д..

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимият А. С. Х. за виновен в това, че на 02.10.2008 г. в гр. Г. Д., на улица "Н. М." № 1, в офиса на "С. Х. С.- М" държал и ползвал радиосредство - радиостанция тип "ЛЕН - МБ 160" с номер 2425, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това, поради което и на основание чл.348, б.”а” НК, във вр. с чл.54 и чл.57, ал.2 НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от три месеца и наказание “Глоба” в размер на 100 /сто/ лева.

На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от три месеца, за изпитателен срок от три години.

Постановено е да се отнеме в полза на държавата радиосредството, предмет на престъплението - радиостанция тип "ЛЕН - МБ 160" с номер 2425.

Подсъдимият А. С. Х. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 55 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а на Районен съд гр. Г. Д. сумата от 30 лв. разноски на съдебното следствие, както и д. т. в размер на 10 лв. за издаване на два изпълнителни листа.

В жалбата на подсъдимият Х. се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи се, че възприетата по делото фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства. Целта на придобиването и поставянето на радиостанция в офиса на дружеството била продиктувана от изискванията на Комисията за регулиране на съобщенията при издаване на разрешение за ползване. Иска се присъдата на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят Х., редовно призован, явява се лично и с упълномощения си защитник адв. С.

Пред възззивния съд защитникът на подсъдимия Х., адв. С. поддържа подадената въззивна жалба.

Пред въззивната инстанция са събирани нови доказателства- допусната е до разпит свидетелката М. П. Х.- съпруга на подсъдимия.

Представителят на О. П. Б. моли да бъде отхвърлена жалбата на подсъдимия Х. като неоснователна и да бъде потвърдена присъдата като правилна. Сочи, че всички изводи на районния съд почиват на събраните доказателства в хода на съдебното следствие, като са обсъдени в пълнота. Сочи, че изложените в жалбата съображения за отмяна на присъдата се припокриват от дадените от подсъдимия обяснения в хода в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като при постановяване на присъдата си, същият подробно в мотивите си ги е анализирал.

В последната си дума подсъдимият Х. моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за невиновен.

Благоевградски окръжен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и сам служебно на основание чл.314 НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Първоинстанционният съд е положил нужните усилия за събирането на доказателствени материали, необходими за правилното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна. Мотивите на решаващия съд сочат на задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените източници, които съдът е обсъдил не само по отделно, но и в тяхната логическа връзка и съвкупност. В дейността на решаващия съд по оценка на доказателствата, въззивната инстанция констатира правилност, логическа последователност и издържаност, намерила аргументирана обосновка в мотивите към първоинстанционната присъда.

Освен това, Районен съд Г. Д. е отговорил убедително и на възраженията от страните. Именно тези действия на съда и направената вярна интерпретация на цялостния доказателствен обем, са му позволили да изгради и верни фактически заключения, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, именно:

На 02.10.2008 г. служителите на Комисията за регулиране на съобщенията Е. М. и А. И., извършили проверка, съвместно с органите на РУ на МВР Г. Д. в офис на "С. Х. С. - М", находящ се на улица "Н. М." № 1 в гр. Г. Д.. Целта на проверката била да се установи дали посоченият търговец осъществява електронни съобщения с радиосредство, каквато информация имали органите на МВР. В случай, че осъществява такава дейност има ли издадено надлежно разрешение от Комисията за регулиране на съобщенията. При извършване на проверката служителите на контролния орган, в присъствието на представители на РУ на МВР Г. Д., както и на подсъдимият А. Х., който е пълномощник на "С. Х. С. - М" /пълномощно № 1882/ 19.02.2007 г./, проверяващите констатирали, че в помещението, което се ползвало за диспечерски пункт, за осъществяване на връзка с водачите на таксиметровите автомобили, работещи към фирмата, била монтирана и работела базова радиостанция тип "ЛЕН - МБ 160" с номер 2425, излъчваща на честота 151,975 мегахерца с мощност на изхода на предавателя 7,2 вата. Радиостанцията била захранена с 12 волтов стабилизиран токоизправител и към нея посредством коаксиален кабел била включена антена тип „АСКИ”, монтирана на покрива на сградата, като със същата станция подсъдимият Х. и лицата, работещи в диспечерския пункт, поддържали радиовръзка с водачите на таксиметрови автомобили. Излъчването на аналогов сигнал с посочената радиостанция и на посочената честота било констатирано от двамата служители на Комисия за регулиране на съобщенията посредством специализиран за подобни проверки измервателен уред. Проверка била извършена и в един от таксиметровите автомобили, работещи за "С. Х. С. - М", с рег. № ..., в който била монтирана същия тип радиостанция "ЛЕН – БМ 160" с номер 2088, която била настроена на същата честота от 151,975 мегахерца, каквато била и честотата на радиостанцията в офиса на едноличния търговец.

Според показанията на разпитаните пред първата инстанция водачи на таксиметрови автомобили, радиостанцията функционирала и се ползвала за връзка с автомобилите от дълго време, като за ползването на тази опция водачите заплащали на подсъдимия Х. ежемесечно парична сума. При извършената проверка в регистрите на Комисията за регулиране на съобщенията се установило, че "С. Х. С. - М" гр. Г. Д. не притежава разрешение за осъществяване на електронни съобщения, в частност за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба, съгласно изискванията на ЗЕС.

С разрешение № 01325/03.12.2008 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е издала разрешение на “С. – М” О., представлявано от подсъдимия Х. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба- РМR.

Съгласно заключението на назначената пред районния съд съдебно- техническа експертиза на иззетата радиостанция, същата представлява фабрично радиосъоражение /радиосредство/, годно да излъчва в етера.

За да приеме тази фактическа обстановка първоинстанционния съд е анализирал събраните доказателствени материали- показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия, представените справки от КРС, заключението на съдебно- техническа експертиза.

Основното възражение на защитника на подсъдимия Х. е, че от ангажираните в хода на съдебното следствие, проведено пред районния съд, писмени и гласни доказателства, както и от доказателствата събрани пред въззивната инстанция, не се установява по безспорен начин от обективна и от субективна страна извършеното престъпление. Поддържаните доводи не намират опора в доказателствата по делото. Изпълнителното деяние по чл.348, б.”а” НК е осъществено, ако деецът, построи, държи или ползува радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това. Безспорно е установено, че към момента на деянието, подсъдимият е държал и ползвал инкриминираната радиостанция. Последната е технически изправна и годна да излъчва в етера. Държането е без правно основание с оглед изискванията на закона, а именно липса на надлежно разрешение. Изложените фактически обстоятелства са основание за извод, че деянието е осъществено от обективна страна.

Показанията на разпитаната свидетелка пред настоящата инстанция, потвърждават държането на радиостанцията в офиса на едноличния търговец. Доводът, че радиостанцията не била включена, е неоснователен. От показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Е. М., П., Ч. се установява, че радиостанцията се ползва. В подкрепа на тези показания са и показанията на свидетелите Т., Г., М.. Обстоятелството, че за да се държи, респ. ползува такава вещ е необходимо писмено разрешение от оторизиран орган, какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията сочи, че този вид радиосредство е под специален режим. Липсата на такова разрешение по силата на закона е основание за наказателна отговорност.

От субективна страна деянието е извършено виновно, с пряк умисъл. Подсъдимият несъмнено е бил запознат с условията за държане и ползване на радиосредство, излъчващо в етера, а именно наличие на разрешение за това от компетентен орган, и въпреки това съзнателно е държал и е експлоатирал процесната радиостанция. Същият е знаел какъв е характера на вещта, която държи и че държането и ползването й е забранено без наличието на предварително писмено разрешение за това от компетентния орган. Цялостното му поведение, с което той е обективирал субективните си намерения и отношението си към извършеното показват, че същият несъмнено е съзнавал противоправния и общественоопасен характер на това което върши и неговите последици, и е целял тяхното настъпване, като действията му са били насочени за постигане на желания престъпен резултат.

Относно възражението, че както в обвинителния акт, така и в присъдата, с която е признат подсъдимият за виновен, РС се е позовал на пълномощно с № 1882 от 19.02.2007 г. и че в диспозитива на присъдата същият бил посочен като . В обвинителния акт подсъдимият е посочен като , в мотивите на районния съд е обсъдено качеството на същия, а именно пълномощник на . От друга страна, от ангажираните доказателства пред първата инстанция се установява, че подсъдимия е пълномощник на “С. Х.- С.- М” и съдружник и управител в “С.- М” О., т. е. същият е търговец. В диспозитива на присъдата подсъдимият Х. е посочен като търговец. Неоснователни в тази насока са и възраженията на защитника, че по делото не било представено надлежно пълномощно. От показанията на разпитаните пред районния съд свидетели се установява, че именно подсъдимият е управлявал едноличния търговец. Подсъдимият се е представял именно като такъв, в подкрепа на това е приложен по делото болничен лист за временна нетрудоспособност, издаден на подсъдимия Х., в който като длъжност е посочено управител на “С. Х.- С.- М” /л.24 от първоинстанционното дело/. С действията си подсъдимият недвусмислено се е представял като управител, това е възприето от лицата, с който е имал отношения едноличния търговец. Още повече по делото липсват доказателства собственикът на едноличния търговец да е оспорил представителната власт на подсъдимия.

Относно въдзражението, че подобно радиосъоръжение може да бъде закупено свободно. От разпита на вещото лице пред първата инстанция се установява, че не е необходимо да се притежава разрешение, за да може физическо или юридическо лице да се сдобие с такова средство, но за да се държи и ползва е необходимо разрешение на специален орган, като в случая безспорно се установи, че такова разрешение не е притежавано.

По отношение на наложеното наказание

За престъплението по чл.348, б.”а” НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” до пет години и глоба от сто до триста лева, като радиосредството се отнема в полза на държавата. Районният съд е определил наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като е постановил отнемане в полза на държавата радиосредството, предмет на престъплението- радиостанция тип “ЛЕН – МБ 160” с номер 2425.

Настоящият състав намира, че наказанието на подсъдимия Х. следва да бъде определено при правоприложение на чл.55, ал.1, т.2, б. ”б” НК- при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, неосъждан към момента на извършване на деянието, семейно и трудово ангажиран, добрите му характеристични данни, липсата на други противообществени прояви. Наложеното от първостепенния съд наказание е “лишаване от свобода” за срок от три месеца следва да бъде изменео, като бъде наложено наказание “пробация”. Настоящият състав намира, че на подсъдимия Х. сладве да бъде наложено наказание “пробация”. При определяне на вида на пробационните мерки и тяхната продължителност, въззивната намира, че за постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция, следва да бъдат наложени пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, периодичност и за двете мерки – два пъти седмично.

Обжалваната присъда следва да бъде отменена в частта относно приложението на чл.66 НК, с което е отложено изтърпяването на наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца за изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила.

В останалата част, присъдата на Районен съд Г. Д. следва да бъде потвърдена.

По изложените съображения, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 2163/09.06.2011 г., постановена по НОХД № 133/2010 г. по описа на Районен съд Г. Д. като ИЗМЕНЯВА наложеното на подсъдимия А. С. Х. наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца в наказание “пробация” в следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца по два пъти седмично по график, определен от пробационния служител- съобразно чл.42а, ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 вр. ал.4 НК и чл.42б, ал.1 НК;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по два пъти седмично по график, определен от пробационния служител, съобразно чл.42а, ал.2, т.2 вр. ал.3, т.1 вр. ал.4 НК и чл.42б, ал.1 НК;

ОТМЕНЯВА присъда № 2163/09.06.2011 г., постановена по НОХД № 133/2010 г. по описа на Районен съд Г. Д. в частта, с която на основание чл.66 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: