ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2982
гр. София, 02.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. Д. Д.
като разгледа докладваното от М. Д. Д. Частно наказателно дело №
20241110210861 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.61, ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба адв.Б. Т. от САК - защитник на
обвиняемия П. И. М., ЕГН **********, против взетата му мярка за
неотклонение „Гаранция в пари в размер на 500 лева“ с
Постановление на разследващ полицай от 25.06.2024 г. за привличане
в качеството на обвиняем по досъдебно производство №216/2024 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр.№2834/2024 г. по описа на СРП.
Жалбоподателят счита, взетата мярка за неотклонение за
незаконосъобразна и необоснована, поради което иска същата да бъде
отменена. Навежда доводи, че не са налице предпоставките,
предвидени в чл.57 от НПК, които да дават основание да се смята, че
на обвиняемия М. следва да се наложи мярка за неотклонение. Сочи,
че последният е с установен адрес, на който винаги е намиран,
отговаря на посочения телефонен номер, съдействал е на
разследването, не се е укривал, своевременно се е явявал за
извършване на следствени действия, доброволно е дал съгласие за
извършване на полицейска регистрация, с безупречни
характеристични данни, с чисто съдебно минало, с авторитет на
честен и отговорен човек, като освен това има и упълномощен
1
защитник, чрез който може да бъде намиран по всяко време.
Навежда доводи, че понастоящем обвиняемият М. живее под
наем, издържа изцяло сам семейството си, поради което определеният
размер на гаранцията от 500 лева, се явява непосилен за него. Счита,
че при определяне на мярката за неотклонение, органите на
разследването не са съобразили, че обвиняемият М. няма никакво
имущество, което да продаде, че съпругата му има здравословни
проблеми, поради което не може да работи и разчита единствено на
неговите доходи в размер на минималната работна заплата за страната,
която получава във фирма „Сириус 2005“ ЕООД, където работи на
трудов договор.
Отделно от горното, навежда доводи, че не следва да се взема
въобще мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия М., тъй
като нито той, нито престъпленията, в които е обвинен се отличават с
висока степен на обществена опасност. Липсва и риск от укриване и
от бъдещо криминално поведение, и с наложената мярка за
неотклонение необосновано и незаконосъобразно се поставя в
положение да търси пари на заем, за да може да я плати, тъй като
заплатата му е 720 лева, а наема – 400 лева.
Съдът, след като взе предвид изложените основания в жалбата
и приложените към досъдебното производство доказателства,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадени в
законоустановения в чл.61, ал.3 от НПК срок и от лице, което има
право да обжалва постановлението по цитираното досъдебно
производство, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От материалите по досъдебното производство се установява
следното:
С постановление на разследващ полицай от 25.06.2024 г., П. И.
2
М., ЕГН **********, е привлечен в качеството на обвиняем, в
присъствието на защитника си – адв.Б. Т. от САК, за престъпление по
чл.270, ал.1, пр.1 от НК и за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като
по отношение на същия е взета мярка за неотклонение „Гаранция в
пари“ в размер на 500 лева, вносима в 10-дневен срок от предяване на
постановлението.
Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК, при определяне на
мерките за неотклонение се вземат предвид степента на обществена
опасност престъплението, доказателствата срещу обвиняемия,
здравословното състояние, семейното положение, професията,
възрастта и други данни за личността на обвиняемия, а нормата на
чл.61 ал.2 от НПК гласи, че при определяне размера на гаранцията се
отчита и имущественото положение на обвиняемото лице.
На първо място, съдът взе предвид, че макар обвиняемият М. да
е привлечен в това качество за две престъпления, които не са тежки по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, то законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба – за първото
престъпление, а за второто – лишаване от свобода от една до три
години, т.е. със специален минимум, и кумулативно наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС.
От събраните до момента доказателства в хода на досъдебното
производство, може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият М. е извършил престъпленията, за които е привлечен в
това качество. От показанията на разпитаните полицейски служители
в качеството на свидетели се установява, че именно обвиняемият М. е
установен като водач на процесното МПС, който не се е подчинил на
ясно възприетия подаден сигнал по образец на МВР за спиране, като е
увеличил скоростта си на движение, а последното наложило
преследването му със служебен автомобил. Установява се, че след
спирането на автомобила и при извършената проба с техническо
средство за употреба на алкохол на обвиняемия М., тестът е отчел
3
положителен резултат от 1,25 промила на хиляда в издишвания въздух.
С протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол в кръвта, безспорно се установява точната концентрация на
алкохол в кръвта му от 1,36 промила на хиляда, т.е. над
инкриминираната в закона от 1,2 промила на хиляда. В конкретния
случай, досъдебното производство не е в начален стадий, но с оглед
времето, мястото и начина на извършването на двете деяния, може да
се направи извод за високата степен на обществена опасност, която
деянията и дееца разкриват.
Относно другите изброени критерии в разпоредбата на чл.56,
ал.3 и чл.61, ал.2 от НПК, съдът приема, че се касае за неосъждано
лице. Видно от справка за съдимост, обвиняемият М. е реабилитиран
по право на основание чл.88а от НК към 01.12.2020 г., а съгласно
справка от УИС на Прокуратурата на Република България, срещу него
няма други образувани и висящи досъдебни производства, освен
настоящото. От справка картон на водач се установява, че
обвиняемият М. не е системен нарушетел на правилата за движение
по пътищата, доколкото наложените му административни наказания с
влезли в сила наказателни постановление, касаят извършени
административни нарушения с дългогодишна давност.
Събрани са доказателства за семейното и имуществено
положение на обвиняемия М.. Видно от удостоверение за семейно
положение, същият е женен и има едно вече пълнолетно дете.
Съгласно данните от справка на АВ, обвиняемият М. няма установени
партиди с вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър,
не са установени и регистрирани търговски дружества на неговото
име. Приобщена е справка от БНБ, от която се установява, че
обвиняемият М. има открити разплащателни сметки към банкова и
небанкова институция, както и просрочени вноски по кредити към
няколко кредитни институции. Съгласно справка от АИС-КАТ
„Промяна на регистрацията“, обвиняемият М. е регистриран
4
собственик на управляваното от него на инкриминираните дата, час и
място МПС, приобщено като веществено доказателство по делото с
протокол за доброволно предаване, считано от датата на придобиване
– 16.03.2021 г., а с оглед датата на сключване на гражданския брак – на
12.02.2008 г., придобитото по време на брака МПС, представлява
съпружеска имуществена общност. Справката от ТД на НАП
установява, че към 23.05.2024 г. по отношение на обвиняемия М. няма
данни за регистрирани трудови договори и за осигурителен доход. По
данни на обвиняемия М., същият работи като мотокарист към фирма
„Сириус“. По делото няма данни за влошено здравословно състояние
или намалена работоспособност, както на самия обвиняем, така и на
някой от членовете на неговото семейство, както и данни, че живее
под наем на регистрирания постоянен адрес в гр.София и заплаща
наема цена. Обвиняемият М. е в трудоспособна възраст и се защитава
от един упълномощен защитник.
С оглед горните данни, съдът намира, че подходяща за
обвиняемия се явява именно мярката за неотклонение “Парична
гаранция“, с която биха се изпълнили прдвидените цели на мерките за
процесуална принуда, визирани в чл.57 от НПК - да се попречи на
обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети
предприетата спрямо него наказателна репресия. Но с оглед, обаче,
даденият кратък срок за внасянето на сумата по гаранцията – десет
дена, считано от предявяне на обвинението, макар и в случая
определеният размер на мярката за неотклонение от 500 лева да е под
една минимална работна заплата за страната, при липса на друго
имущество, освен доходите му от трудова дейност, респективно
обективната възможност да събере и внесе сумата в указания кратък
срок, съдът намира, че същата се явява в завишен размер. В този
смисъл, следва да бъде намален размера на гаранцията, който
обвиняемия трябва да внесе, а именно: от размер на 500 лева в размер
на 150 лева.
5
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ размера на взетата спрямо обвиняемия П. И. М., ЕГН
**********, мярка за неотклонение „Парична гаранция“ от размер на
500 лева /петстотин лева/ в размер на 150 лева /сто и петдесет
лева/, по досъдебно производство №216/2024 г. по описа на 05 РУ-
СДВР, пр.пр.№2834/2024 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6