Мотиви на присъда № 110/18.05.2021г. по НОХД № 107/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, с
който срещу подсъдимия С.Я.Б., ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че
на 09.08.2020 год. в гр. Бургас, ул. „***“ № **, умишлено умъртвил Ж. Г.Г., ЕГН
**********, като му нанесъл удар с нож в дясната гръдна половина, в резултат на
което му причинил тежка гръдна травма, съпроводена с остра кръвозагуба,
несъвместими със живота - престъпление по чл. 115 от НК.
На
основание чл. 248,
ал. 2, вр. чл. 76 и чл. 84 НПК, съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения от Т.Ж.Г., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка Т.Т.М., ЕГН **********, и от Р.Ж.Г., ЕГН **********,
чрез своята майка и законен представител Т.Т.М., ЕГН **********, граждански иск
срещу подсъдимия С.Б. за осъждането му да заплати обезщетение за претърпени от
тях неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за всяко едно от децата,
произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на
настъпилото увреждане – 09.08.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, и
ги конституира като частни обвинители и граждански ищци по делото.
В хода
на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението срещу подс.Б., така както е повдигнато в обвинителния
акт, като излага съображения какви фактически обстоятелства счита за установени
и прави анализ на събраните по делото доказателствени материали. Предвид изложените в пледоарията фактически обстоятелства и доказателствен
анализ, прокурорът счита, че обвинението по чл. 115 от НК, повдигнато с обвинителния
акт, е доказано по несъмнен начин. Прокурорът приема, че действията на подсъдимия, с които
последният е нанесъл удар с нож към пострадалия, не са били предизвикани от
страна на последния с някакво нападение. Мотивира теза за наличие на пряк умисъл
у подсъдимия за причиняване смъртта на пострадалия. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно лишаване от свобода за срок от 11 (единадесет) години, което да изтърпи
при първоначален строг режим. По
отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск, прокурорът намира
същия за доказан по своето правно основание и прави предложение за уважаването
му в размер от по 150 000 лева за причинените неимуществени вреди на
гражданските ищци.
Повереникът на гражданските ищци
и частни обвинители пледира за безспорна доказаност на обвинението по чл. 115
от НК, с което подсъдимият е предаден на съд. Основавайки се на собствен анализ
на доказателствената съвкупност по делото, изразява позиция, че поведението на
подсъдимия не следва да се оценява като проявено при неизбежна отбрана, а се
явява такова, осъществено с цел да се отнеме живота на пострадалия. Счита, че е налице отегчаващо вината
обстоятелство, тъй като пострадалият е бил в безпомощно състояние в момента на
извършване на убийството, поради което смята за справедливо наказанието
лишаване от свобода за срок от петнадесет години. По отношение на гражданския
иск, същият пледира да бъде уважен в предявения му размер.
Служебният защитник на подсъдимия
С.Б., адвокат Иво Ханджиев от АК - Бургас, намира за недоказано обвинението по
чл. 115 от НК, с което подс.Б. е предаден на съд. Счита, че същият следва да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК, а
именно в причиняване на смърт по непредпазливост. Алтернативно претендира
квалификация на деянието по чл. 119 от НК, като счита, че деянието е извършено
от подсъдимия в условията на неизбежна отбрана, при доказано от фактическа
страна непосредствено и противоправно нападение спрямо личността му,
осъществено от страна на пострадалия. В условията на алтернативност аргументира
и наличие на хипотезата по чл. 15 от НК. Пледира за наказание, което да
бъде определено по правилата на чл. 55 НК, предвид наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на предявената гражданска
претенция, защитата изразява позиция за завишен размер на претендираната като
обезщетение сума. Счита за справедливо същата да бъде определена до размера на
дължимата издръжка до навършване на пълнолетие на двамата граждански ищци, но
не и да се уважава пълният размер на иска.
Подсъдимият
С.Б. дава обяснения във връзка с обвинението. Отрича
действията му да са били насочени към умъртвяване на пострадалия. Обяснява
поведението си като защитна реакция спрямо осъществено от страна на пострадалия
нападение срещу личността му, при което Г. се спънал и политнал към ножа.
Изразява искрено съжаление за настъпилия вредоносен резултат. В последната си
дума моли съда за справедлива присъда.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27
от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, като одобри
на основание чл. 372, ал. 3 от НПК изразеното съгласие на страните по чл. 371,
т. 1 НПК да не се провежда разпит в качеството на свидетели на М.В.Г., Г.М.Г., М.Г.М.,
К.С. Я., Н.Г.Ч., Г. Л. Ж. и Т.Т.М., както и на вещите лица Петя Минчева,
Веселин Банев и Красимира Колева, като обяви, че при постановяване на присъдата
непосредствено ще се ползва от съдържанието на съответните протоколи за разпит
на посочените свидетели и експертните заключения на посочените вещи лица от
досъдебното производство.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Я.Б. е роден на ***
***, с постоянен адрес ***, понастоящем в затвора в гр. Бургас. Той е ***, ***
гражданин, *** образование, ***, ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият и пострадалият Ж. Г.Г.,
ЕГН **********, се познавали от около 4 години преди датата на инкриминираното
деяние. По това време подс. Б. живеел под наем в ж.к. „***“ в гр. Бургас и там,
сядайки на различни заведения, се запознал с пострадалия. През зимата на 2019 –
2020 г. подсъдимият се преместил в друга квартира, в близост до жп гарата, за
което му помогнала св. Р.Г.. Тъй като наемът бил много висок, през м. февруари
– март 2020г. св. Р.Г. свързала подсъдимия със св. М.С.Ш., който притежавал
свободно помещение на партера на ул. „***“ № **. Подсъдимият Б. харесал
помещението и се настанил да живее там. В тази квартира пострадалият започнал
да ходи на гости седмица преди 09.08.2020 г.
На 08.08.2020 г. (събота)
пострадалият отново отишъл на гости на подс. Б. и останал в квартирата му с
преспиване, като на сутринта на 09.08.2020 г. си тръгнал. Същия ден на обяд
двамата отново се засекли в Борисовата градина, където подсъдимият разхождал кучето
си. Отишли в квартирата на подсъдимия и започнали да се черпят с ракия. Двамата
заедно изпили около 500 мл ракия, като пострадалият бил в силно алкохолно
опиянение. По някое време следобед Ж. Г. се съблякъл гол от кръста нагоре и легнал
да спи. Продължително време след това подсъдимият правил опити да събуди
пострадалия, да го мотивира да стане и да напусне квартирата му, които опити
обаче били неуспешни.
Около 20:25 часа на 09.08.2020 г.
подс. Б. бил на тротоара пред квартирата си и забелязал св.М.Ж.С. - полицейски
служител, който бил облечен с униформа, тъй като по-късно щял да бъде на
работа, а в момента чакал своя приятелка. Подсъдимият отишъл при него и му се
оплакал, че приятелят му се е напил, легнал на леглото му и не иска да си
тръгне, като поискал съдействие от полицейския служител. Свидетелят С. неколкократно
заявил на подсъдимия да се обади на телефон 112, тъй като в момента не е на
работа, но подс. Б. настоявал той да отиде до квартирата му и да говори с
приятеля му. В крайна сметка св. С. отишъл с подс. Б. до помещението, влязъл
вътре и констатирал, че пострадалият е легнал на леглото, и че е във видимо
нетрезво състояние. След като успели да го събудят, св. С. му заявил, че трябва
да си ходи, защото приятелят му вече не иска да стои в квартирата. Пострадалият
реагирал много бавно, надигнал се и седнал на леглото, като бил във видимо
нетрезво състояние, а координацията и движенията му били трудни. Свидетелят С.
счел, че е сторил нужното, а и бързал да се види с приятелката си, поради което
си тръгнал, като преди това казал на подсъдимия ако има проблеми, да се обади
на тел. 112. След като полицейският служител си тръгнал, пострадалият Ж. Г.
отново си легнал на леглото, а подс. Б. отишъл да разходи кучето си в
Борисовата градина.
Междувременно, св. Й.А.Н., който
живеел в същата кооперация, излизайки да разходи кучетата си забелязал подсъдимия
и полицейския служител пред квартирата на Б., като възприел, че същият е в
пияно състояние. В 20:31 часа той се обадил от мобилния си телефон със сим
карта с № *** на св.С.М.Ш. - дъщеря на наемодателя и живуща в същата кооперация,
и й съобщил, че подс. Б. отново е пиян и има някакви проблеми, защото има
полиция. Свидетелката Ш. в момента не била в дома си, но се обадила от своя
мобилен телефон със сим карта с № *** на баща си - св.М.Ш. на ползвания от него
мобилен номер *** и му предала казаното от св.Н.. В 20:34 часа св.М.Ш. се
обадил на подсъдимия на ползвания от него телефонен номер *** и му отправил
предупреждение, че ще го изгони от квартирата във връзка с възникналите
проблеми, за които му съобщила дъщеря му.
Подсъдимият се притеснил от
отправеното му от св.М.Ш. предупреждение и макар че току-що бил стигнал до
Борисовата градина, решил да се върне и да изгони пострадалия от квартирата си.
Върнал се, събудил Ж. Г. и започнал на висок тон да му казва, че трябва да си
тръгва. Пострадалият не бил адекватен и не възприемал обясненията и опитите на подс.
Б. да го накара да си тръгне, тъй като бил с концентрация на алкохол в кръвта
4,59 промила. Самият подсъдим също бил значително алкохолно повлиян, като концентрацията
на алкохол в кръвта му била 2,54 промила. По това време св. С.Ш. се прибрала в кооперацията.
Минавайки покрай партера, същата възприела ситуацията между подс. Б. и
пострадалия Г. като пиянска свада. Веднага се обадила на баща си - в 20:45 часа,
като му казала, че това повече не може да се търпи и трябва да изгони
наемателя. В 20:47 часа св.М.Ш. се обадил на подс. Б. и в продължение на 3-4
минути му се карал във връзка с разправията, възприета от дъщеря му, и го
заплашвал, че ще го изгони от квартирата.
След като приключил разговора с
наемодателя си, подсъдимият продължил още по-настоятелно с опитите си да накара
пострадалия Г. да стане от леглото и да си тръгне, но без успех. Подсъдимият
седнал на табуретка, находяща се до входната врата на помещението вляво, където
бил забелязан около 21:10 часа от св.Й.Н., който по това време се прибирал с
кучетата си. След като св.Н. преминал, подсъдимият продължил активно с опитите
си да накара пострадалия да стане и да го изгони, като успял да го вдигне от
леглото. Тъй като бил в силно алкохолно опиянение, Ж. Г. извършвал
некоординирани движения, не възприемал добре действителността и искал отново да
легне, а подс. Б. се опитвал да го накара да излезе от квартирата му. Подсъдимият
се карал на висок тон на пострадалия Г., във връзка с което св.С.Ш., чийто
апартамент се намирал на първия етаж над партера, където била квартирата на подсъдимия,
чувала неясни крясъци от долу. В безсилието си да изгони пострадалия, подс. Б.
взел намиращ се на масичката в квартирата му нож с червена дръжка, с обща
дължина около 25,5 см и дължина на режещата част около 12 см и се опитал с него
да мотивира пострадалия да напусне квартирата му, избутвайки го към вратата. Последният
не реагирал в желаната от подсъдимия насока, а се опитвал да преодолее Б. и да
легне обратно в леглото. Подсъдимият, който също бил с намалени задръжки,
заради изпития алкохол, замахнал с дясната ръка, в която държал ножа, и нанесъл
силен удар в дясната част на гърдите на пострадалия Ж. Г.. При нанасянето на
удара двамата били обърнати с лице един към друг и цялото острие на ножа
проникнало в гърдите на пострадалия. След нанасянето на удара, подсъдимият не
пуснал ножа, а го издърпал обратно, като от силата на удара, пострадалият се
завъртял странично, правейки около две крачки към вътрешността на стаята,
оставяйки пътечка от капки кръв по пода и паднал по лице на земята, с глава към
вътрешния ляв ъгъл на стаята /гледано откъм входната врата/. След деянието
подсъдимият оставил ножа на масата в стаята, откъдето при извършен по-късно
оглед бил иззет.
Приблизително по същото време - в
21:34 часа, св.С.Ш. се обадила на съседа си - св.Й.Н. и го помолила да направи
забележка на наемателя във връзка с крясъците, които до този момент се чували
отдолу. Свидетелят Н. отишъл до квартирата на подсъдимия, а св.Ш. излязла на
терасата. Свидетелят Н. повикал подсъдимия и започнал да му се кара за кучето,
а последният му заявил: „Това с кучето е най-малкият проблем. Аз го гоних и той
не си тръгна и аз го убих.“. След като чула това, в 21:35 часа св.С.Ш. се
обадила на тел. 112. Свидетелят Н. надникнал през вратата и видял на пода кръв
и пострадалият, който лежал по корем на земята.
В това време подсъдимият се
отдалечил от квартирата си, вървейки безцелно в неопределена посока. Искал да
се свърже с адвокати, които познавал, но тръгнал без телефона си и докато се
придвижвал, се озовал в района на Новата поща в гр.Бургас. Помолил свой познат,
продаващ храна в павилион срещу сградата на пощата, да се обади от неговия
телефон. Подсъдимият Б. се свързал със св.И.Д.Р. и поискал да се видят в района
на Новата поща. От своя страна св.Р. се свързал със св.Т.Т.Т. и двамата се
отзовали на посоченото място. Пред тях подсъдимият споделил, че е убил човек, с
когото са се спречкали в квартирата му, като го наръгал с нож. Двамата
свидетели го посъветвали да се предаде в полицията. В същото време, от другата
страна на улицата, в близост до БСУ, видели двама полицейски служители -
свидетелите Т.Р.У. и Х.И.М.. Тримата мъже отишли при тях и посочили, че Б. е
извършил убийство. Подсъдимият бил задържан със Заповед за полицейско задържане
Рег. № 431 ЗЗ 235/09.08.2020 г. (том I, л. 59 от ДП). При извършения на
10.08.2020 г. в условията на неотложност обиск на подсъдимия Б., са били иззети
дрехите, с които е бил облечен, както и обувките му (том I, л. 66 от ДП).
Пристигналият на ул. „***“ № **
екип на ЦСМП в 22:05 часа на 09.08.2020 г. констатирал смъртта на пострадалия Ж.
Г., което е отразено във Фиш за спешна медицинска помощ (том I, л. 60 ДП).
На същата дата - 09.08.2020 г., е
извършен оглед на местопроизшествие (том I, л. 26-28, л. 29-30 – препис, и
албум към него на л. 31-35 от ДП), при който били описани и фиксирани
обстоятелства от значение за делото.
На следващия ден - 10.08.2020 г.,
е извършен оглед на труп (том I, л. 37, л. 38 - препис, и албум към него на л.
39-45 от ДП), при който били фиксирани нараняванията по тялото на пострадалия,
както и били иззети веществени доказателства, свързани с предмета на
разследването.
При химическо изследване на
пробата кръв, иззета от подсъдимия С.Б., е установено съдържание на етилов
алкохол в количество 1,71 промила, а от тази, взета от трупа на пострадалия Ж. Г.
– 4,59 промила (спр. протокол за химическа експертиза № 279/10.08.2020 г. - том
II, л. 39 и протокол за химическа експертиза № 280/10.08.2020 г. - том II, л.
44 от ДП).
От заключението на вещото лице
д-р Галина Милева по назначената и извършена на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на труп № 151/2020 г. (том I, л. 28-31 от ДП) е видно, че са
установени прободно-порезно нараняване в дясната гръдна половина, прерязване на
шесто ребро вдясно, непосредствено до гръбначния стълб, прободно-порезна рана
на десния бял дроб и разкъсване на сърдечната торбичка, прерязване на дъгата на
гръдната аорта, тъмна течна кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина, дребни
драскотини и охлузвания по лицето. Според експерта, непосредствената причина за
смъртта на Ж. Г. е острата кръвозагуба в резултат на тежката гръдна травма (прободно-порезна
рана на десния бял дроб, разкъсване на сърдечната торбичка, прерязване на
дъгата на гръдната аорта, кръв в гръдната кухина), причинена от действието на
предмет с остър връх и режещ ръб (най-добре отговаря да е нож с дължина на
острието до около 20 см). Посочено е също, че към момента на инцидента,
пострадалият и подсъдимият са били обърнати един към друг. Смъртта на Г. е
настъпила бързо поради несъвместимите с живота прерязване на аорта и разкъсване
на сърдечната торбичка.
Съгласно данните от назначената и
изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 558/2020 г. (том II,
л. 98-100 от ДП), тежката гръдна травма на пострадалия е възможно да е получена
от иззетия при огледа на местопроизшествието сгъваем нож с червена дръжка, с
обща дължина 25,5 см и с дължина на острието 12 см, както и от всеки друг със
същата характеристика. Според експерта на пострадалия е бил нанесен един
единствен удар с ножа, като същият е навлязъл в гръдната кухина до дръжката,
която е отбелязана върху кожата на гърдите. Ударът е бил с достатъчна сила, за
да предизвика установените наранявания. Посочено е в заключението, че към
момента на нанасяне на удара, пострадалият и подсъдимият са били обърнати един
срещу друг, като е възможно Г. да е бил леко наведен над извършителя. Смъртта е
настъпила почти веднага поради несъвместимите с живота увреждания на вътрешни
органи. Съгласно заключението на вещото лице д-р Милева установената алкохолна
концентрация в кръвта на пострадалия Г. – 4,59 промила, отговаря на тежко
отравяне с алкохол, тежко коматозно състояние, парализа на дихателна и сърдечно
– съдова система, абсолютно потискане на ЦНС и пълно обезчувствяване към
болкови дразнители, поради което и пострадалият най-вероятно не е възприемал
заобикалящата го действителност, и не е изпитвал болка.
От заключението на извършената по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 582/2020 г. (том II, л.
102-103 от ДП) се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Б.
към 21:30 часа на 09.08.2020 г. е била 2,54 промила. Тази концентрация
представлява начална фаза на тежка степен на алкохолно повлияване, която се
характеризира с нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, координацията, забавени реакции, афекти, понякога и сънливост,
пълно обезчувствяване към болкови дразнители със смущения в дишане и сърдечна
дейност и други.
Във връзка със съобщеното от
страна на подсъдимия нападение над личността му от страна на пострадалия и
причинени му в резултат на същото травми, по делото е била назначена и
изготвена съдебномедицинска експертиза № 247/2020. Видно от същата, по главата
и тялото на подс. Б. не са установени видими травматични увреждания (том II, л.
36-37 от ДП).
Допълвайки в съдебно заседание
изводите си по изготвените на досъдебното производство експертизи относно
установените дребни драскотини и охлузвания по лицето на пострадалия, вещото
лице д-р Милева сочи, че е възможно да са получени при падане на неравен терен
в стаята или от одраскване с нокти, ако е имало някаква борба и разправия между
двамата. Експертът посочва, че не е задължително да се установят кръвонасядания
при удари в тилна и теменна част, като същевременно уточнява, че ако ударите са
нанесени с достатъчна сила и интензитет, независимо че косата е налична и е
като вид бариера, би имало някакви травматични увреждания в теменната част. В
случая обаче при прегледа на подс. Б. не са установени травматични увреждания
по глава, тяло и крайници. Освен това, предвид високата концентрация на алкохол
в кръвта, пострадалото лице се е намирало в коматозно състояние и не е могло да
извършва активни координирани движения, още по-малко действия по нанасяне на
удари.
Относно гръдната травма на
пострадалия, д-р Милева ангажира експертно мнение, че ножът е проникнал отдолу
нагоре и отдясно наляво с цялото си острие. Ударът е нанесен с достатъчна сила
предвид факта, че дръжката на ножа е отпечатана върху кожата на пострадалия и
позовавайки се на характера на причинената травма. Вещото лице изключва
възможността ножът да е бил държан в ръката на подсъдимия, пострадалият да е
залитнал и нараняването да е в резултат на падането му върху ножа.
По данни от назначената и
изготвена по делото съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства –
протокол № 21 от 21.08.2020 г. (т. II, л. 48-50 от ДП), приобщена по реда на чл.
373, ал. 1, вр. чл. 283 от НПК, се установява, че подсъдимият С.Б. е с кръвна
група А/бета/ по системата АВО. Пострадалият Ж. Г. е с установена кръвно
групова принадлежност В/алфа/ по системата АВО. Биологичното изследване на
иззетия при огледа на местопроизшествието марлен тампон – отривка от локвата
между краката на трупа, посочен като обект № 1 в експертизата, установява
наличие на човешка кръв от кръвна група В/алфа/. Анализът на иззетия при огледа
на местопроизшествието малък нож с черна дръжка, обозначен като обект № 2 в
експертизата, е установил съдържание на микроследи от кръв. Изследването на
иззетите при обиска на подс. Б. лични вещи – 1 бр. фланелка с къс ръкав
(тениска), черна на цвят с надпис отпред с бели на цвят букви “Moonlight“ и
жълт кръг под него; 1 бр. черен панталон с ластик на колана, с надпис на етикет
от вътрешната страна: „Jotunheim“ и чифт черни мъжки обувки № 41 с надпис:
„Bestseller“ от вътрешната страна, описани като обект № 3, 4 и 5 в
експертизата, видно от заключението на същата, не е установило наличие на следи
от кръв.
Изготвената по делото ДНК
експертиза (т. II, л. 22-25 от ДП), чийто обект на изследване е намереният и
иззет при извършения оглед на местопроизшествие нож, сгъваем, с червена дръжка,
установява, че по острието на ножа се съдържат следи от човешка кръв, с
определен ДНК профил, който съвпада с ДНК профила на пострадалия Ж. Г.. След
представяне на аналитични стойности за степен на вероятност от съвпадение на
установения ДНК профил, при различен произход на клетъчния материал, вещото
лице е дало категорично заключение, че кръвта по острието на ножа произхожда от
Ж. Г..
При изследване дръжката на ножа,
експертът е установил наличие на клетъчен материал в различно съотношение от
повече от две лица. Биологичният материал в по-голямото (основно) количество по
дръжката на ножа произхожда от подс. С.Б.. Установено е и присъствие на
минимално количество клетъчен материал от пострадалия Ж. Г., както и от
друго/други лица, алелите за който не подлежат на интерпретация.
Изготвената по делото комплексна
съдебнопсихиатрично-психологична експертиза (т. II, л. 53-66 от ДП) дава
заключение, че подс. Б. не се води на отчет в Центъра за психично здраве и не е
бил на лечение, но преди около 10 години е търсил психиатрична помощ. Данните
от експертизата сочат, че към датата на инкриминираното деяние подсъдимият е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Поведението на последния е описано като нормалпсихологично
мотивирано, изключващо налудности, халюцинации или други психопатологични
феномени, като качествено разстройство на съзнанието, волята, емоциите,
паметта, интелекта. Приетото количество алкохол е изиграло ролята на улесняващ
поведението му фактор, но не и на детерминиращ. Вещите лица са дали положителен
отговор на въпроса за възможността на подсъдимия правилно да възприема и
запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, и да дава
достоверни обяснения за тях. Формулиран е по-нататък в експертното заключение
извод, че по време и след извършване на инкриминираното деяние подс. Б. е могъл
адекватно да ръководи постъпките си, като психологичните му преживявания нямат
болестна характеристика и не надхвърлят нормалната човешка афективност.
Поведението на подсъдимия преди, по време и след инкриминираната обстановка е
преценено като подредено
и целенасочено, а не хаотично и дезориентирано, с установен по данни
от обясненията му съхранен спомен за преживяното, които обективни находки
според вещите лица, дават основание да се заключи, че същият не е бил в
състояние на физиологичен афект. В отговор на поставената задача на
експертизата, отнасяща се до анализ и оценка на личностово-характеровата
структура на подсъдимия, е посочено, че се касае за екстравертирана насоченост
на личността и водещи психодинамични характеристики, присъщи на сангвиничния
темперамент, а именно добри комуникативни умения, работоспособност, активност,
енергичност и честолюбие. Вещите лица отчитат уравновесени процеси на възбуда и
задържане, висок фрустрационен толеранс. Не установяват данни за личностова
абнормност по критериите по МКБ-10. Възприетите в горния смисъл изводи на
вещите лица категорично се поддържат от същите при изслушването им в съдебно
заседание. Съгласувано, единодушно и ясно е становището на вещите лица, че
данните от експертното изследване и свидетелските показания по делото не дават
основание да се коментира състояние на силно раздразнение при подсъдимия към
момента на извършване на инкриминираното деяние. Сочи се, че реакцията на
подсъдимия спрямо пострадалия не е достигнала интензивността и характеристиките
на физиологичен афект.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност:
- гласни доказателствени средства:
дадените на досъдебното производство показания на свидетелите М.В.Г. (т. II, л.
14 от ДП), Г.М.Г. (т. II, л. 17-18 от ДП), М.Г.М. (т. II, л. 16 от ДП), К.С. Я.
(т. II, л. 15 от ДП), Н.Г.Ч. (т. II, л. 13 от ДП), Г. Л. Ж. (т. III, л. 12-13
от ДП), Т.Т.М. (т. II, л. 11-12 от ДП); показанията на разпитаните по делото
свидетели Г.Х.Х., Р.Х.Г., Г.Н.Я., Я.А.Я., Г.В.С., И.Д.Р., Т.Т.Т., Т.Р.У., Х.И.М.,
включително показанията на свидетелите С.М.Ш., М.С.Ш., М.Ж.С. и Й.А.Н. в
съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, обективирани в
протокол за разпит на свидетел и приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 предл. второ от НПК - за С.Ш. (т. I, л. 13 от ДП), М.Ш. (т. I, л. 14 от
ДП) и М.С. (т. I, л. 21-22 от ДП), и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
1 от НПК - за Й.Н. (т. I, л. 15 от ДП); отчасти от обясненията на подсъдимия С.Б.,
дадени пред настоящата съдебна инстанция, както и тези, дадени пред орган на
досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит на обвиняем от
10.08.2020 г. (т. I, л. 4-6 от ДП), приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, в
частта: „Ядосах се и взех ножа, който
стоеше на масата пред мен. Ножа е сгъваем, с червена дръжка, с дължина около 20
см. Ж. тръгна срещу мен и залитна. За да се предпазя аз вдигнах ръка с ножа и Ж.
се намушка на него. Ж. беше тръгнал да ми посяга отново. Исках по-скоро да го
уплаша с ножа, за да спре да ме удря. Не съм целял да го убивам. Не цялото
острие на ножа влезе в тялото му.“ и в протокол за разпит на обвиняем от
17.12.2020 г. (т. III, л. 10-11 от ДП).
- писмени доказателствени средства, събрани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.08.2020 г. (т. I, л. 26-28 от ДП) и албум към него (т.
I, л. 31-35 от ДП), протокол за оглед на труп от 10.08.2020 г. (т. I, л. 37 от
ДП) и албум към него (т. I, л. 39-45 от ДП), протокол за освидетелстване (оглед
на лице) с писмено съгласие на лицето от 10.08.2020 г. (т. I, л. 63-64 от ДП), протокол
за обиск и изземване от 10.08.2020 г. (т. I, л. 66 от ДП) и албум към него (т.
I, л. 47-48 от ДП);
- писмени доказателства, прочетени и приети по реда на
чл. 283 от НПК: фиш от Спешна помощ (том I, л. 60-61 от ДП), справка от НБД
Население (т. I, л. 68 от ДП), справка за съдимост на подс. Б. (т. II, л. 67 от
ДП), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество (т. II, л. 40-41 от ДП), препис-извлечение от акт за смърт на
Ж. Г. (т. II, л. 71 от ДП), удостоверение за наследници на Ж. Г. (т. II, л. 74
от ДП), писмо изх. № ЕП-641 от 16.09.2020 г. на ТД на НАП – Бургас с приложени
справки актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2000
г. до 14.09.2020 г. за С.Б. (т. II, л. 77-78 от ДП) и Ж. Г. (т. II, л. 79 от
ДП), писмо с рег. № Е-8198/23.10.2020 г. на БТК ЕАД – Дирекция „Сигурност“ (т.
II, л. 122-125 от ДП), писмо с рег. № 8287е/23.10.2020 г. на „Теленор България“
ЕАД (т. II, л. 127-131 от ДП), писмо изх. № 17877/27.10.2020 г. на „А1
България“ ЕАД (т. II, л. 133 от ДП), писмо рег. № 10584р-3004/04.12.2020 г. на
Районен център 112 - Бургас с приложен 1 брой CD с 2 броя записи на разговори
(том III, л. 16 от ДП), писмо рег. № 10026е/16.12.2020 г. на „Космо България
Мобайл“ ЕАД (том III, л. 53 от ДП), писмо изх. № 21191/18.12.2020 г. на „А1
България“ ЕАД (том III, л. 54 от ДП), писмо рег. № Е-9909/16.12.2020 г. на БТК
ЕАД – Дирекция „Сигурност“ (том III, л. 55-67 от ДП), писмо изх. №
21191/18.12.2020 г. на „А1 България“ ЕАД (том III, л. 68-76 от ДП), данни от
Търговски регистър за „ЕС Трейд 06“ ЕООД (том III, л. 78 от ДП);
- изготвени по делото и приети в съдебно заседание експертни заключения на: съдебномедицинска експертиза на труп
№ 151/2020 г. (том I, л. 28-31 от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 558/2020 г. (том II, л. 98-100 от ДП), съдебномедицинска експертиза №
247/2020 г. (том II, л. 36-37 от ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 582/2020 г. (том II, л. 102-103 ДП), съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства – протокол № 21 от 21.08.2020 г. (т. II, л. 48-50 от
ДП), Протокол № 20/ДНК-288 от 18.08.2020 г. на БНТЛ на ОД на МВР - Бургас за
ДНК изследване на средството на престъплението - нож и сравняване с ДНК профила
на обвиняемия и на пострадалия (т. II, л. 22-25 от ДП), комплексна
съдебнопсихиатрично-психологична експертиза (т. II, л. 53-66 от ДП), протокол
за химическа експертиза № 279/10.08.2020 г. (том II, л. 39 от ДП), протокол за
химическа експертиза № 280/10.08.2020 г. (том II, л. 44 от ДП).
- предявените на страните веществени доказателства.
Обсъждайки гласните
доказателствени източници – обясненията на подс. Б. и показанията на
свидетелите, установяващи хронологията на инкриминираното събитие и възприели
конкретни факти и обстоятелства, относими към предмета на делото, съдът
констатира известни противоречия по основни факти, значими за правилното
решаване на делото, поради което оценката за достоверност на същите бе
извършена при внимателно изследване както на вътрешната им логичност и
последователност, така и във връзка с останалите доказателства по делото.
Разпитаните свидетели по делото, доколкото
не се установяват като очевидци на инкриминираното деяние, свидетелстват за
конкретни факти и обстоятелства предшестващи или последващи същото.
Съдът формира фактическите си
изводи относно събитията, свързани с наемането от подсъдимия на квартирата на
ул. „***“ № **, от показанията на св. Р.Г., която сочи, че подс. Б. е имал
проблеми с намирането на подходяща квартира и ги сменял често. Посочва също, че
именно тя му помогнала отново да си намери квартира, което се потвърждава и от
показанията на свидетелите М.Ш. и С.Ш. – собственици на партерното помещение –
офис, отдадено под наем на подсъдимия. Съдът дава вяра на обясненията на подс. Б.,
в частта им, в която съобщава, че на 08.08.2020 г. пострадалият Ж. Г. е останал
да пренощува в наетото от него помещение, след като преди това са се черпили с
алкохол, както и, че на 09.08.2020 г. с кратко прекъсване двамата продължили да
пият от обяд, като пострадалият е бил значително алкохолно повлиян и поради
тази причина по някое време следобед легнал на матрака и заспал. На следващо
място, от обясненията на подсъдимия се установява, че продължително време от
следобед до около 20:30 часа същият е правил неуспешни опити да събуди
пострадалия, за да напусне квартирата му, което фактическо обстоятелство не се
опровергава от останалия доказателствен материал. Именно поради тази причина,
след като забелязал полицейски служител - св. М.С., подсъдимият го помолил за
съдействие. Присъствието на полицейския служител пред квартирата на подс. Б. се
потвърждава и от показанията на св. Й.Н..
Възпроизвеждайки в своите
показания пред съда личните си възприятия относно състоянието на подсъдимия
(миришещ на алкохол) и на пострадалия към 20:30 часа, св. М.С. съобщава, че
когато влязъл в квартирата, последният лежал в леглото във видимо нетрезво
състояние. Обяснил му, че трябва да напусне помещението, при което Ж. Г. бавно
се изправил и седнал в леглото, като трудно координирал движенията си. В тази
част показанията на св. С. кореспондират с обясненията на подс.
Б. относно състоянието на пострадалия, както и със заключението на съдебномедицинската експертиза №
558/2020 г., и съдът им дава вяра. Що се отнася до показанията
на св. С., че пострадалият Г. успял да стане и да излезе от квартирата, в тази част съдът не им гласува
доверие, тъй като не намират подкрепа в други
доказателствени източници по делото. Дори напротив, същите се опровергават от
заключението на съдебномедицинската
експертиза № 558/2020 г. и от разясненията на вещото лице д-р Милева в съдебно
заседание, че концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия от 4,59 промила
отговаря на тежко коматозно състояние и в това състояние Г. не би могъл да
извършва никакви координирани движения, и че трудно би извършвал дори и
некоординирани такива, както и от обясненията на подсъдимия в частта им, че
пострадалият успял само да се надигне от леглото, но не реагирал на думите на
полицейския служител да напусне квартирата, и след като св. С. си тръгнал,
пострадалият отново легнал на матрака. Последното фактическо обстоятелство се
потвърждава и от показанията на св. Й.Н., който връщайки се от разходка с
кучетата, видял пострадалият да лежи на матрака, а подсъдимият да седи на
столче срещу него.
При формиране на изводите си по фактите съдът се довери на показанията на
свидетелите С.Ш., М.Ш. и Й.Н., депозирани пред съда, както и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания от досъдебното
производство. Същите установяват датата и мястото на инкриминираното деяние,
времето, през което са се развили последващите събития, наличието на телефонни
разговори, както и причината за тях. Посочените свидетели пресъздават с
подробности възприятията си от значение за изясняване на истината по
разглежданото дело, като показанията им кореспондират както по между си, така и
с данните от приложените по делото справки от мобилните оператори, поради което
съдът им дава вяра като достоверни.
От показанията на св. Й.Н. се
установява, че след като възприел присъствието на полицейския служител, той уведомил
по телефона св. С.Ш., че в помещението на наемателя има някакъв проблем,
някаква „патардия“, като св. Ш. от своя страна съобщила това на баща си. Установява
се от справките от мобилните оператори и от показанията на св. М.Ш., че в 20:34
часа той се обадил на подсъдимия и го предупредил, че ще го изгони от
квартирата. Свидетелката С.Ш. съобщава, че когато се прибирала в кооперацията, в
помещението, ползвано от подс. Б., било доста шумно (по това време подс. Б. се
опитвал да събуди пострадалия и да го изкара навън, като му се карал на висок
тон), поради което тя отново се обадила на баща си, като му казала, че това
повече не може да се търпи и трябва да изгони наемателя. От данните в справките
от мобилните оператори се установява, че това обаждане на свидетелката Ш. към
баща й било в 20:45 ч., както и, че в 20:47 ч. свидетелят М.Ш. се е обадил
отново на подсъдимия и в продължение на 3-4 минути е разговарял с него.
Установява се също така, че в 21:34 часа св. Ш. позвънила на св. Й.Н.с молба да
направи забележка на наемателя, тъй като се чували крясъци.
В обясненията си, дадени в хода
на съдебното следствие, подсъдимият Б. твърди, че след няколко неуспешни опита
да накара Ж. Г. да си тръгне от квартирата, му заявил, че ще извика полиция и
тогава неочаквано бил нападнат от последния, който му нанесъл силни удари с
юмруци по главата. Заявява, че в опит да се предпази от удар в лицето, сложил
двете си ръце пред гърдите, като в дясната си ръка държал нож. Твърди, че в
момента, в който той станал от тенекиената табуретка, държал ножа в ръката си, пострадалият
направил крачка към него, спънал се, рязко политнал срещу него и се намушкал на
ножа. Отрича той да е нанесъл удара.
Анализирайки посочените обяснения
на подсъдимия самостоятелно - от гледна точка на тяхната логическата
убедителност и при съпоставката им с останалите доказателства по делото, както
и при съобразяване на специфичната им процесуална природа, а именно, че освен
доказателствено средство, са и средство за защита, съдът възприе, че в тази
част същите не са достоверни.
На първо място, твърдението на
подсъдимия за осъществено срещу личността му нападение от пострадалия, предхождащо
по време действията на подсъдимия, довели до престъпния резултат, се опровергава
от извършеното от дежурен лекар на УМБАЛ – Бургас около пет часа след деянието
освидетелстване, както и от заключението по назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза № 247/2020 г. Видно от същата, по главата и тялото на подс. Б. не са
установени видими травматични увреждания. В съдебно заседание експертът уточни,
че ако ударите са били нанесени с достатъчна сила и интензитет, както твърди
подсъдимият, независимо от наличието на коса по главата като вид бариера, то би
имало някакви травматични увреждания в теменната част. В случая вещото лице не
е установило такива. За липса на видими следи от наранявания по главата и
тялото на подсъдимия свидетелстват и полицейските служители Г.Х., Г.Я. и Я.Я..
Освен това, предвид високата
концентрация на алкохол в кръвта – 4,59 промила, пострадалото лице се е
намирало в коматозно състояние и не е могло да извършва активни координирани
движения, още по-малко действия по нанасяне на удари. За състоянието на
пострадалия говори и самият подсъдим, обяснявайки каква е била реакцията му,
когато полицейският служител се е опитал да го накара да напусне квартирата.
Според подсъдимия, Г. не реагирал, успял само да се изправи до седнало
положение в леглото.
Без доказателствена подкрепа е и твърдението
на подсъдимия, че е взел ножа, за да реже краставица за салата. При извършения
непосредствено след деянието оглед на местопроизшествие, не е намерено никакво
парче от краставица или друг зеленчук, а само купа с остатъци от салата, което
съответства на обясненията му, че в ранния следобед е правел такава салата.
Това твърдение противоречи и на обясненията му, дадени на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитане в хода на съдебното следствие.
Горното дава основание на съда да
приеме, че тезата на подсъдимия за осъществено от страна на пострадалия
посегателство над личността му, няма доказателствена опора в материалите по
делото.
На следващо място, вещото лице по
изготвената съдебномедицинска експертиза изключва възможността ножът да е бил
държан в ръката на подсъдимия Б., пострадалият да е залитнал и нараняването да
е в резултат на падането му върху ножа. Това е така, тъй като ножът е проникнал
в тялото на пострадалия отдолу нагоре и отдясно наляво, което изцяло съвпада с
показанията на свидетелите Г.Х. и Г.Я., пред които подсъдимият е обяснил
механизма на удара, на които съдът дава вяра.
За изясняване на значимите за
правилното решаване на делото обстоятелства, съдът дава вяра на показанията на
св.С.Ш. и в частта, в която заявява, че е чула думите на подсъдимия при
направената забележка от св. Н., който заявил: „Това с кучето е най-малкият
проблем. Аз го гоних и той не си тръгна и аз
го убих.“. Свидетелят Й.Н. пък е възприел подсъдимия и пострадалия
непосредствено след извършване на престъплението. Св.Н. го попитал какво става,
а подсъдимият му отвърнал: „Убих го.
Той ме нападна и аз го наръгах.“.
Като опровергаващи твърдението на
подсъдимия следва да се посочат и показанията на свидетелите И.Р. и Т.Т., пред
които подсъдимият, видимо притеснен, уплашен, превъзбуден, заявил, че е
направил голяма беля – убил е човек, намушкал
е човек. Това са били първите думи на подсъдимия пред двамата негови
познати адвокати, поради което в тази част съдът кредитира показанията им. Те
намират подкрепа и в други гласни доказателствени средства. След като е насочен
към намиращите се в района полицейски служители, за да се предаде, подсъдимият
бил задържан от свидетелите Т.У. и Х.М., пред които също заявил, че се е скарал
с негов познат в квартирата, където пиели, взел
нож и го намушкал. Дори подсъдимият бил учуден, че лицето моментално
паднало и казал: „Как го уцелих точно там, направо падна.“. Отчитайки
последователност и кореспонденция в заявеното от тези свидетели и като
съобрази, че в същите не се констатира вътрешна противоречивост, съдът гласува
доверие на техните показания.
Относно
показанията на останалите, разпитани по делото свидетели - М.Г., Г.Г., М.М., К. Я., Н.Ч. и Т.М., предвид реда на провеждане на
съдебното производство по чл. 371, т. 1 от НПК, съдът ползва непосредствено
съдържанието на съответните протоколи за разпит. По същество, съдържанието на
същите касаят
семейните отношения на пострадалия. Всички описват Ж. Г. като добър и работлив
човек, с много приятели. Употребявал алкохол, но не бил агресивен. Това се
потвърждава и от показанията на св.Г.Ж., при когото пострадалият работел от
2015-2016 г. Именно заради проблема с алкохола обаче, св.Ж. го освободил от
работа. В началото на 2020 г. свидетелят го приютил в едно помещение със статут
на магазин, от време на време му давал работа и му купил СИМ карта за мобилен
телефон с номер ***.
По отношение на писмените
доказателствени средства и тяхната процесуална годност, съдът намира, че
приложените по делото протоколи за оглед на местопроизшествие, протокол за
оглед и аутопсия на труп и протокол за освидетелстване (оглед на лице) с
писмено съгласие на лицето са годни доказателствени средства, удостоверяващи
процесуално-следствени действия, извършени от компетентен орган, като
съставените протоколи отговорят на изискванията за съдържание по чл. 129 от НПК.
Настоящият съдебен състав
възприема изцяло като обосновани и професионално аргументирани заключенията на изготвените
в хода на досъдебното производство заключения по извършените експертизи. Вещите
лица, изготвили същите, притежават необходимите познания и опит в съответната
област, като са дали компетентни и професионални отговори на всички поставени
въпроси.
Обсъдени
поотделно и в тяхната взаимна последователност и логична връзка, посочените
по-горе доказателствени източници, на които съдът дава вяра при установяване на
фактическата обстановка, навеждат на единствения възможен и категоричен извод,
че пострадалият е получил инкриминираните наранявания в резултат на съзнателно нанасяне от подсъдимия Б. на удар
с нож в областта на гърдите на Г..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предвид изложеното от фактическа страна, обосновано въз основа на анализа
на събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира, че
подсъдимият С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.
115 от НК, тъй като на 09.08.2020 г. в гр. Бургас, ул. „***“ № **, умишлено
умъртвил Ж. Г.Г..
От
обективна страна подс. Б. е осъществил изпълнителното деяние на убийството по
чл. 115 от НК чрез действие - подсъдимият нанесъл силен удар с нож в дясната част на гърдите на
пострадалия Ж. Г., причинявайки му тежка гръдна травма (прободно-порезна рана
на десния бял дроб, разкъсване на сърдечната торбичка и прерязване на дъгата на
гръдната аорта), довела до остра кръвозагуба и предпоставила
бързото настъпване на смъртта. За силата на удара с ножа може да се съди от обстоятелството, че ножът е
навлязъл в гръдната кухина на пострадалия до дръжката, която е отбелязана върху
кожата на гърдите на Г..
Подсъдимият С.Б. е годен субект
на престъплението по чл. 115 от НК, тъй като е наказателноотговорно лице.
Пълнолетен е. Могъл е да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си съобразно заключението на комплексната съдебнопсихиатрично-психологична
експертиза.
На следващо място съдът приема,
че от субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият Б. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното (знаейки, че е от естество да увреди
човешкия живот), предвиждал е неговите общественоопасни последици (настъпването
на смъртта) и е искал този резултат. Правната теория и съдебната практика са
категорични, че изводите на съда досежно субективната страна на деянието - за
вината, под формата на пряк или евентуален умисъл, или на непредпазливост,
следва да се основават на обективните данни по делото. В случая комплексната
оценка на поведението на подсъдимия сочи на умишлено убийство на пострадалия Г.,
при пряк умисъл. Съдържанието на прекия му умисъл се извлича от средството, с
което е осъществено деянието – нож с обща дължина 25,5 см и с дължина на
острието 12 см, позицията му спрямо пострадалия - в лице, близкото разстояние,
от което е нанесъл удара, силата на удара, посока и дълбочина – ударът е бил с
достатъчна сила, тъй като ножът е навлязъл с цялото си острие в гръдната кухина
на пострадалия, като дръжката на ножа е отбелязана върху кожата на гърдите на Г.,
както и мястото на удара – в областта на гърдите, където се
намират жизненоважни органи. Всички тези действия на подсъдимия сочат на умисъл за отнемане на
човешки живот, поради което и съдът намира, че не са налице основания за
преквалифициране на деянието, осъществено от подсъдимия Б., от престъпление по
чл. 115 НК в такова по чл. 122, ал. 1 от НК.
Неоснователно е искането на
защитата на подсъдимия за приложение на чл. 15 от НК (случайно деяние). Същото
се основава на обясненията на подсъдимия, че в момента, в който той станал от
тенекиената табуретка държал ножа в ръката си, пострадалият направил крачка към
него, спънал се, рязко политнал срещу него и се намушкал на ножа. Това искане не
може да бъде удовлетворено, поради възприетите от настоящия съд различни
фактически изводи за механизма на деянието, а именно - съзнателно нанасяне от
подс. Б. на удар с нож от близко разстояние в областта на гърдите на
пострадалото лице.
При
определяне квалификацията на инкриминираното деяние съдът обсъди и хипотезата
на чл. 118 от НК. Привилегированият състав на чл. 118 от НК е приложим, само
когато убийството е извършено в състояние на силно раздразнение или т.нар.
физиологичен афект - деецът е изпаднал в такова състояние, при което съзнанието му е овладяно до
такава степен от чувствата, че поведението му се определя предимно от тях.
Същевременно, за да се приложи по-леко наказуемият състав на чл. 118 от НК, е
необходимо състоянието на силно раздразнение у дееца да е предизвикано от
жертвата, и то със средствата и по начините, изчерпателно изброени в закона –
чрез насилие, тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от
което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни. В случая, според заключението на комплексната съдебнопсихиатрично-психологична
експертиза към момента на деянието подсъдимият Б. не се е намирал в състояние
на силно раздразнение - физиологичен афект. Поведението му преди, по време
и след деянието е преценено като подредено и целенасочено, а не хаотично и дезориентирано.
Предвид на това не са налице основания за преквалификация на деянието по чл.
118 от НК.
Не може да
бъде възприето и искането на защитата за преквалификация на деянието по чл. 119
от НК, поради приетото от съда отсъствие на непосредствено противоправно
поведение от страна на пострадалия, предхождащо по време действията на
подсъдимия, довели до престъпния резултат.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като
смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете: чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите
характеристични данни (същият е на ** години, трудово ангажиран, като до
момента на извършване на деянието не е имал други противообществени прояви) и обстоятелството,
че след деянието сам се е предал на органите на полицията. Като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът преценява, че към момента на умъртвяването на
пострадалия, подсъдимият е действал в условията на стресова за него ситуация – след
многократни неуспешни опити да накара пострадалия Г. да стане от леглото и да
си тръгне, на подсъдимия са били отправени по телефона предупреждения от
наемодателя му, че ще го изгони от квартирата във връзка с възникналите
проблеми, което го притеснило, като в резултат на това той продължил още
по-настоятелно с опитите си да накара пострадалия да стане и да го изгони, като
в крайна сметка се стигнало до нанасянето от негова страна на удар с нож в
дясната част на гърдите на пострадалия.
Съдът не отчита наличие на отегчаващи
вината обстоятелства.
В случая съдът счита, че не са
налице предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. Б. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като съществуващите смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а и не е налице и
втората кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и
най-лекото, предвидено в закона наказание (в случая лишаване
от свобода от десет години) да е несъразмерно тежко.
При тези
данни, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на престъплението и наличието на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че следва да определи наказанието на
подсъдимия в минималния, предвиден в чл. 115 от НК размер, а именно лишаване от
свобода за срок от десет години. Съдът счита, че така индивидуализирано
наказанието на подсъдимия е справедливо и достатъчно, за да се приеме, че ще
постигне целите и на специалната, и на генералната превенция.
Съдът, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от ЗИНЗС, определи първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от десет години.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода за
срок от десет години, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от 09.08.2020 г.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Т.Ж.Г.,
ЕГН ********** и Р.Ж.Г., ЕГН ********** са деца и наследници по закон на пострадалия Ж. Г., които са
конституирани като граждански ищци по делото. Същите са предявили граждански
искове срещу подсъдимия Б. за осъждането му да им заплати обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди в размер на 150 000 лева за всеки
един от тях, произходящи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от
датата на настъпилото увреждане – 09.08.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Гражданските искове са доказани
по основание. От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
е изпълнен фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправно
действие, вина под формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на
подсъдимия и причинените на гражданските ищци вреди. Налице е противоправно
действие от страна на подсъдимия, изразило се в нанасяне на силен удар с нож в
дясната част на гърдите на пострадалия Ж. Г., причинявайки му тежка гръдна
травма. Тези действия той е извършил виновно под формата на умисъл. Като
последица на неговото виновно деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се
в смъртта на пострадалия Г.. Установена е причинна връзка между деянието на
подсъдимия Б. и настъпилия вредоносен резултат.
Ето
защо, деецът С.Б. следва да бъде осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да поправи
причинените на гражданските ищци в качеството им на деца на пострадалия
неимуществени вреди. Същите се изразяват в претърпените от загубата на техния
баща непреходни душевни болки и страдания. Те са изгубили баща си в ранна детска възраст и са лишени
от бащина грижа и подкрепа. При определяне на размера на дължимото се
обезщетение, съдът, съобразявайки принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД,
намери, че сума в размер на по 100 000 (сто хиляди) лева за всеки от гражданските
ищци е достатъчна да
репарира понесените от тях неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното съдът
осъди подсъдимия С.Б. да заплати на гражданските ищци Т.Ж.Г., ЕГН **********,
действащ със съгласието на майка си Т.Т.М., ЕГН **********, и на Р.Ж.Г., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Т.Т.М., ЕГН **********, обезщетение
за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 100 000 (сто
хиляди) лева за всяко едно от децата, произходящи от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва от датата на настъпилото увреждане –
09.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданските
искове за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева до предявения
размер от по 150 000 лева за всяко едно от децата.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание
чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, съдът отне в полза на държавата веществено
доказателство по делото - нож, сгъваем, с червена дръжка, с обща дължина около 25,5 см., с острие с
дължина около 12 см, като постанови същият да бъде унищожен.
По отношение на останалите веществени доказателства по делото, съдът
постанови след
влизане в сила на присъдата:
- метален патрон от брава на
врата; шише 500 мл. с етикет „Трапезна вода“ с червена капачка, съдържащо около
100 мл. жълтеникава течност; чаша за вода с дръжка, безцветна с надпис
„omppas“; чаша със столче, безцветна, със зелен етикет с надпис „1,50“; чаша за
вода с дръжка, фигурална с елипси; малък нож с черна дръжка - да се унищожат
като вещи без стойност;
- мобилен телефон „Самсунг“ с
IMEI: 355850/05/576274/3 и карта на Теленор; калъф за лични документи с
шофьорска книжка и контролен талон на С.Я.Б.с ЕГН: **********, и листчета; 1
бр. фланелка с къс ръкав (тениска), черна на цвят с надпис отпред с бели на
цвят букви: „Moonlight“ и жълт кръг под него; 1 бр. черен панталон с ластик на
колана, с надпис на етикет от вътрешната страна: „Jotunheim“; чифт черни мъжки
обувки № 41 с надпис: „Bestseller“ от вътрешната страна – да се върнат на
подсъдимия С.Я.Б., ЕГН **********;
- мобилен телефон марка „Нокия“ с
IMEI: 359990/05/039942/6 и карта на Виваком - да се върнат на наследниците на пострадалия
Ж. Г.Г., ЕГН **********;
- компакт диск, предоставен от
„РЦ 112“ Бургас и компакт диск със снимки от оглед на местопроизшествие от
09.08.2020 г. – да останат към делото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед виновността на подсъдимия
С.Б., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас, сума в размер на 2 611,26 (две
хиляди шестстотин и единадесет лева и 26 ст.) лева, представляваща направени по
делото разноски в досъдебната фаза, както и по сметка на Окръжен съд – Бургас
сума в размер на 160 лева, представляваща направени по делото разноски в
съдебното производство, и сума в размер на 8000 (осем хиляди) лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: