№ 35
гр. гр.Несебър, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20242150200103 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В. Т. С., живущ в гр. П., ул. „Д.Ч.“, № **, против
Наказателно постановление № 70/10.01.2024 г. на Директор на РИОСВ- Бургас, с което за
нарушение на чл.95, ал.1, вр. чл. 81, ал.1 т.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/,
на основание чл.162, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да
отмени издаденото постановление, като постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. В съдебно заседание жалбата се поддържа, ангажират се доказателства..
Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за
неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на РИОСВ- Бургас на 11.08.2023 г., в
поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Е., м.“Ш.“, собственост на В. С., Д. С.
и К. С.а по силата на Договор за доброволна делба, се установило, че в границите на имота,
заградени на места с дъсчена ограда и метални мрежести платна, бил реализиран къмпинг
„И.Д.“ /обозначен с поставена табела на портала с надпис „campingirakliwild.com, терени под
наем за палатки, каравани“/ с 22 броя палатки, 6 броя каравани, 2 броя общи санитарни
блокове с общо 6 клетки, оборудвани с ел.бойлери, душ и тоалетна при проверката. Имота
бил водоснабден и електроснабден. За този имот имало издадено решение от РИОСВ-
1
Бургас за прекратяване на процедура по преценка необходимостта от ОВОС. Към момента
на проверката нямало проведена и приключила с краен административен акт процедура по
реда на ЗООС и Закона за биологичното разнообразие от компетентния орган по околна
среда.
С това се приема, че жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.95, ал.1 вр. чл.
81, ал.1, т.2 от ЗООС, за което бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 70/14.08.2023 г., въз основа на което е било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
Съобразно представената по делото Заповед № РД-77/02.06.2016 г. Директорът на РИОСВ-
Бургас е оправомощил длъжностните лица от Дирекция „Контрол на околната среда и
превантивна дейност“ при РИОСВ- Бургас с правомощията да съставят актове за нарушение
по ЗООС..
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването
на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира
следното:
На първо място, видно от изложеното в АУАН, НП и от показанията на св.
Хюсеинали, единствената написана дата е 11.08.2023 г., на която е била извършена
проверката и е било констатирано нарушението. Дата на извършване на самото нарушение
обаче, не е посочена, което съставлява нарушение на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, оценка на въздействието
върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство,
дейности и технологии съгласно приложения № 1 и 2. В случая се твърди, че в имота има
изграден къмпинг, поради което този обект попада под хипотезата на Приложение № 2, т.12,
б.“Г“ от ЗООС. Нормата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС предвижда задължение за възложителя на
инвестиционно предложение да информира писмено компетентния орган ида обяви своето
предложение. Това задължение следва да бъде изпълнено още на фаза инвестиционно
намерение, за да може съответния орган да прецени дали следва да се извърши екологична
оценка и от оценка за въздействието му върху околната среда, в какъв обхват и съдържание.
По делото няма спор, че в имота има изграден къмпинг, поради което възложителя
е имал задължение още на фаза инвестиционно намерение да информира писмено РИОСВ,
като по делото е безспорно и, че това не е било сторено. В случая обаче, както бе посочено
по- горе, не е посочен периода от време, в който според наказващия орган е извършено
нарушението. Касационната инстанция е имала повод да се произнесе по този въпрос,
2
приемайки, че предвид факта, че административното нарушение е извършено чрез
бездействие, представляващо въздържане и пропускане да се изпълни определено
задължение, установено в правната норма, АНО е следвало да установи и да посочи в
обстоятелствената част на АУАН и НП периода от време, който се явява най-ранния етап на
инвестиционното намерение за дадения обект и да го посочи като дата на нарушението.
Именно през този период от време възложителят е следвало да извърши писмено
уведомление на РИОСВ-Бургас по силата на чл. 95, ал. 1 от ЗООС за инвестиционното си
намерение и с бездействието му в този период от време е осъществило нарушението на
ЗООС. Като не е посочил време на извършване на нарушението АНО е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, водещи до нарушаване на правото на защита на
соченото за нарушител дружество. В този смисъл е прието, че липсата на събрани
доказателства за времето, което представлява най-ранния етап на инвестиционното
намерение, липсата на фактически установявания за крайната дата от този етап, препятства
съдебния контрол при проверката за спазването на сроковете в чл. 34 от ЗАНН при издаване
на АУАН и на НП за нарушението /Решение № 459 от 04.05.2023 г. на АдмС- Бургас по
к.а.н.д. № 248/2023 г., Решение № 336 от 30.03.2023 г. на АдмС- Бургас по к.а.н.д. №
2002/2022 г./.
На следващо място разпоредбата на чл. 95, ал.1 от ЗООС въздига задължението за
обявяване на инвестиционно предложение на възложителя, и само лице, имащо такова
качество следва да носи отговорност за своето бездействие. Видно от изложеното в
наказателното постановление, никъде не е визирано, че В. С. е санкциониран в качеството
му на възложител на обекта. Единствено е посочено, че същия е съсобственик с още две
лица на имота, като следва да се отбележи, че доказателства и в тази насока не са
ангажирани по делото. Съгласно §1, т.20 от ДР на ЗООС „Възложител на инвестиционно
намерение“ е обществен орган, физическо или юридическо лице, което по реда на специален
закон, нормативен или административен акт има права да инициира или да кандидатства за
одобряване на инвестиционно предложение. В този смисъл възложител може да бъде и
лице, различно от собственика, което например по силата на някакви договорни отношения
със собственика желае да и.върши дадена дейност в имота. В случая обаче не само, че не се
ангажират доказателства, че жалбоподателя е възложител, а дори и не се твърди това нито в
акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление.
На следващо място в наказателното постановление е посочено, че са нарушени две
норми- тази на чл.95, ал.1 и тази на чл.81, ал.1, т.2, двете от ЗООС, като са посочени, че са
във връзка. Двете разпоредби обаче, уреждат различни хипотези и задължения- писмено
уведомяване от възложителя на компетентния орган и обявяване на интернет страницата на
инвестиционното предложение, съответно извършване на екологична оценка и оценка на
въздействия върху околната среда на планове, програми и инвестиционни предложения за
строителство, дейности и технологии или техните изменения или разширения, при чието
осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. В този смисъл не
става ясно за какво нарушение е санкциониран С.. Такава яснота не дава и посочената като
3
санкционна норма на чл.162, ал.1 от ЗООС, която е бланкетна и не очертава съставомерни
признаци.
С оглед на така изложеното по- горе съдът намира атакуваното наказателно
постановление за незаконосъобразно. Допуснатите нарушения са достатъчно съществени, за
да ограничат в пълнота правото на защита на санкционираното лице, като следва да се
посочи, че липсват и доказателства, налагащи извода, че именно В. С. следва да носи
административно- наказателната отговорност за соченото нарушение. От показанията на св.
Хюсеинали се установява, че тя, както и наказващия орган, са направили своите изводи само
въз основа на факта, че жалбоподателя е съсобственик в имота, като дори за това
обстоятелство доказателства не са ангажирани.
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане на жалбоподателя, на
последния следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 70/10.01.2024 г. на Директор на РИОСВ-
Бургас, с което за нарушение на чл.95, ал.1, вр. чл. 81, ал.1 т.2 от Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/, на основание чл.162, ал.1 от същия закон, на В. Т. С., живущ в гр.
П., ул. „Д.Ч.“, № **, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ- Бургас да заплати на В. Т. С., живущ в гр. П., ул. „Д.Ч.“, № **,
сумата от 100 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4