Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
10,04,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7050 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Производството по делото е образувано
по подадена искова молба от
„Б.П.Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, чрез адв.Х.И. от
САК, против В.С.П., ЕГН **********,***. В молбата се твърди,
че по силата
на Договор №*** от 30,08,2006 г., на ответника е предоставена кредитна карта с лимит 2000,00 лева, увеличен с Анекс от 27,03,2008 г. на 5000,00 лева. Сочи се,
че с оглед характера на кредитния
продукт, картодържателят усвоява различни суми през различни
периоди, като след издаване на
месечно извлечение дължи минимална погасителна вноска. Твърди се, че
съгласно общите условия, при погасяване
само на минималната
вноска, върху остатъчното задължение се начислява възнаградителна
лихва, а при непогасяване на минималната вноска, върху непогасената част се начислява
мораторна лихва. Сочи се, че
за издаването и използването на картата се дължат
и такси съгласно Тарифа на банката.
Твърди се, че след изтичане
на два месеца
от изтичане на срока на
валидност на картата, срокът на договора изтича
и усвоените суми по картата стават
незабавно изискуеми. Сочи се, че
в процесния случай срокът на картата
е изтекъл на 31,07,2018 г.,
поради което и договорът е изтекъл на 30,09,2018 г. и всички задължения на картодържателя
са станали изискуеми. Поради неплащане на дължимите
суми, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата
от 4931,39 лева главница, 226,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода
20,08,2018 г. – 30,09,2018 г., 1680,97 лева мораторна лихва за периода 20,08,2018 г. –
28,10,2019 г., както и 476,86 лева
такси за периода 20,08,2018 г. – 28,10,2019 г. В
становище, депозирано на 19,02,2020 г. процесуалният представител моли съда да
постанови неприсъствено решение, ако са налице процесуалните предпоставки за
това.
В срока
по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. Същата
не се явява и не изпраща представител в с.з., за което е редовно призована.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.430, ал.1
от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са допустими.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът
констатира, че на ответницата В.С.П., ЕГН **********,***, редовно е връчен препис от
исковата молба ведно с доказателствата към нея /съобщение на л.20 от делото/,
редовно уведомена е за първото съдебно заседание по делото /по реда на чл.41,
ал.2 от ГПК/. Ответницата не е подала в срок отговор до съда на исковата молба
и доказателствата, не е заявила становище по определението на съда от 121,01,2020
г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призована,
и не е направила искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства - договор за издаване и обслужване на МКК при промоционална
програма Cash back №20067180102 от
30,08,2006 г., ведно с ОУ и Анекс от 27,03,2008 г., извлечение от счетоводна
сметка.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски в исковото производство в размер 364,50 лева за
платена държавна такса и 834,95 лева за рисконсултско
възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД В.С.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД,
ЕИК ***, сумата от 4931,39 лева главница, 226,63 лева договорна възнаградителна лихва за периода
20,08,2018 г. – 30,09,2018 г., 1680,97 лева мораторна лихва за периода
20,08,2018 г. – 28,10,2019 г., както и 476,86 лева такси за периода
20,08,2018 г. – 28,10,2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
ИМ – 29,10,2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от В.С.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ****, като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД,
ЕИК ***, сторените по делото
разноски в
размер на 364,50
лева за ДТ и
834,95 лева за
адвокатско въззнаграждение.
Решението се постановява при наличие
на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: