№ 370 дата 10 март
2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІХ-ти
състав,
в публично заседание на 15 февруари 2021г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
…………………….
разгледа адм. дело № 1005 по
описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-02000218002438-091-001/22.01.2019г., поправен с Ревизионен акт за
поправка на ревизионен акт № П-02000*********-003-001/28.01.2019г., издадени от началник сектор и
главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, с който, в тежест на търговското дружество АЛЕКСИЕВ 76 ЕООД, гр.Бургас,
са установени допълнителни задължения за ДДС в данъчни периоди м.01. –
м.04.2014г., м.10.2014г., м.01.2015г. – м.12.2015г., м.01.2016г. – м.12.2016г.,
м.01.2017г. – м.10.2017г., както и задължения за корпоративен данък за
отчетните 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. При оспорването по административен
ред е постановено Решение № 60/10.04.2019г. на директор на Дирекция ОДОП
Бургас, с което ревизионният акт е потвърден частично по отношение на
задълженията за ДДС определени на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС в данъчни
периоди 01.01.2014г.-01.04.2014г. в общ размер от 101 354,38 лв., ведно с
начислени лихви, както и в частта относно определено задължение за корпоративен
данък за календарната 2014г. в размер на 5353,03лв. С решението ревизионният
акт е изменен в частта относно определеното задължение за ДДС в данъчен период
м.10.2017г., като на основание чл.124, ал.5 от ЗДДС е определено в размер на
10,80лв. поради намаляване на ползван данъчен кредит. В останалата част
ревизионният акт е отменен и върнат за издаване на нов с дадени указания.
Жалбоподателят АЛЕКСИЕВ 76 ЕООД обжалва издадения ревизионен акт с доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията, като счита,
че доказателствата не са били оценени обективно, както и обстойно изследвани и
по същество оспорва фактическите констатации на органа по приходите, въз основа
на които са определени публичните задължения. Иска се отмяна на ревизионния акт
и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата насочените в нея основания, ангажира допълнителни
доказателства.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас се представлява от
юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на жалбата, представя подробни писмени
бележки, както и претендира възнаграждение.
Данните от ревизионната преписка сочат, че със Заповед №
Р-02000218002438-020-003/08.08.2018г., издадена от началник сектор в ТД на НАП
Бургас, е възложено извършването на ревизия на търговското дружество АЛЕКСИЕВ
76 ЕООД, гр.Бургас, с предметен обхват – установяване на задължения за ДДС за
периодите 01.01.2014г.-31.12.2017г., както и задължения за корпоративен данък
за периодите 01.01.2014г.-31.01.2018г. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД №
Р-02000218002438-092-001/21.11.2018г., като въз основа на съдържащите се в него
фактически констатации е издаден процесният Ревизионен акт №
Р-02000218002438-091-001/22.01.2019г, поправен с Ревизионен акт за поправка на
ревизионен акт № П-02000219018436-003-001/28.01.2019г., издадени от началник
сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, частично потвърден с
Решение № 60/10.04.2019г., с който, в тежест на жалбоподателя АЛЕКСИЕВ 76 ЕООД,
на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС и чл.124, ал.5 от с.з., са установени
допълнителни задължения за ДДС, както следва: в размер на 27477,60лв. за
данъчен период м.01.2014г., в размер на 25606,71лв. за данъчен период м.02.2014г.,
в размер на 26020,14лв. за данъчен период м.03.2014г., в размер на 22249,93лв.
за данъчен период м.04.2014г., както и на основание чл.124, ал.5 от ЗДДС в
размер на 10,80лв. за данъчен период м.10.2014г. Задължение за корпоративен
данък е определено за календарната 2014г. в размер на 5353,03лв. Начислени са
съответните лихви.
Установено е в хода на ревизията, че жалбоподателят АЛЕКСИЕВ 76
ЕООД извършва дейност по търговия на едро с пакетирани хранителни стоки,
захарни изделия и пчеларски стоки и принадлежности, като търговската дейност се
упражнява в три броя складове на едро в гр.Бургас, складова база „Сортови семена“, наети под наем, като във
всеки един от търговските обекти има регистриран ЕКАФП, а в периода
м.10-м.12.2017г. дружеството има регистриран и един брой ЕКАФП за разносна
търговия „без стационарен обект“. През ревизирания период търговецът притежава
12 броя МПС.
За организацията на работата на дружеството е било извършено еднодневно
физическо наблюдение в трите склада. За търговския обект - склад на едро № 5 е
установено, че се продават различни видове пакетирани стоки, като при
проверката е констатирано, че в склада има една компютърна конфигурация с
програма „Микроинвест", свързана с принтер за издаване на фактури, стокови
разписки и протоколи, както и едно фискално устройство за отчитане на
плащанията в брой, което не е свързано с компютъра. За склад № 4, представляващ
пчеларски магазин е установено, че в обекта има едно фискално устройство за
отчитане на плащанията в брой и няма компютърна конфигурация. За склад № 7 е
установено, че се ползва за съхранение и търговия със захарни изделия, като
проверката е показала, че в обекта има 4 бр. компютърни конфигурации, свързани
в мрежа с инсталиран програмен продукт за отчитане на продажбите и за следене
на складовата наличност „Микроинвест Склад Про". При наблюдението е установено, че продажбите
се отчитат чрез издаване на фискални касови бележки от наличното в обекта
фискално устройство, с изградена дистанционна връзка с НАП. Установено е също,
че дружеството извършва и разносна търговия със собствени МПС.
Пълномощник на дружеството е декларирал, че компютърната конфигурация
с програмен продукт „Микроинвест Склад
про“ се използва за отчитане на продажбите в обекта и складовата наличност,
като при работа с продукта се генерират фактури, стокови разписки и търговски
документи, програмният продукт няма връзка с програмата за водене на
счетоводната отчетност, както и че в него не се съхранява информация за
вътрешен оборот на стоки с други обекти на дружеството.
Органът по приходите е извършил анализ на копираната от програмния продукт
информация, съдържаща се във файлове с наименования BAZA2012, BAZA2014,
BAZA2015 и BAZA21012017 и наличните там
таблици относно извършените продажби и плащания - „Operation“, „CashBook“,
„Payments“, разчетени съобразно техническото описание на производителя на
програмния продукт (за процесните задължения в данъчни периоди м.01-м.04.2014г.
релевантната информация е само от файл BAZA2012). Данните от таблицата „Operations“
за извършените продажби са обвързани само с тези от таблицата „Payments“ с код
„1“ и код „2“, които сочат на извършено плащане, т.е. извлечени са само
записите за операции тип „продажба“, за които са извършени плащания, като при
съпоставката на получените стойности от таблица „Payments“ и извлечените данни
от таблица „Operations“ за извършените продажби е получено съвпадение,
показващо, че не само са регистрирани продажби в ПП „Микроинвест Склад Про“, но
за тях са отразени и плащания.
Констатирано е, че част от периодите от различните файлове (бази) се
презастъпват, поради което е извършена проверка на издадените документи от
различните бази, като са сравнени номерата на документите, дата на издаване,
име на клиент и сума на продажбата. Установено е, че в периодите, в които има
съвпадение на номерата на издаваните документи за таблици „CashBook“, датите на
продажба, имената на клиентите и сумите на продажбата не съвпадат. За
продажбите в таблици „Operation“ и „Paymentns“ е установено, че няма съвпадение
нито на номерата на издадените документи, нито на дати, клиенти или суми, за
периодите в които има презастъпване на продажби. Извлечените данни са обобщени
по месеци и са съпоставени с декларираното от дружеството в
справките-декларации за ДДС за съответния месец, при което са установени
разлики (приходи), които не са били декларирани, не са намерили отражение в
счетоводството на търговеца, не са били включени в дневниците за продажби към
СД, както и в приходите по ГДД..
При ревизията е извършена също и съпоставка между декларираните от
търговеца фактури за покупки, включени в дневниците му за покупки по ЗДДС и
фактурите, издадени от неговите доставчици, включени в дневниците им за
продажби по ЗДДС, като в резултат са констатирани неотразени от дружеството
фактури за покупка на стоки в дневниците му за покупки, издадени от доставчици
с обща данъчна основа 149 878,50лв. и 29 975,66лв. ДДС. Тази констатация
допълнително обосновала извода на органа по приходите, че разликите между
декларираните продажби и тези, установени при анализа на записите в програмния
продукт се дължат не на дублиране на записите в различните бази данни, а на
неотчитане на продажби в търговските обекти, което се потвърдило и от
физическото наблюдение, като за деня било установено значително завишение на
оборотите от продажба на стоки. Също така била проследена практиката за
доставка на стоки с микробуси на търговеца, при която е констатирано, че
микробусите излизат и се прибират в складовата база всеки работен ден, като при
тръгване се зареждат със стока на база направени заявки от предходни дни.
Посочено е, че дружеството има само едно регистрирано фискално устройство за
търговия без стационарен обект и то само за периода от 12.10.2017г. до
06.12.2017г., а има регистрирани 12 бр. превозни средства (микробуси) за
разносна търговия, в резултат на което е счетено, че той би извършвал доставки
на стоки без да е издаден документ за доставката, което обстоятелство също е
преценено като предпоставка за неотчитане на продажби на стоки. Органът по
приходите е отбелязал също, че ако търговецът е възприел практика да издава
фактура за всички доставки към клиент, направени през месеца от него, то би
следвало в края на месеца да няма разлика между декларираните продажби в
дневниците за продажби към СД по ЗДДС и установените в ПП „Микроинвест Склад
Про“, което в настоящия случай не е налице, а и такава практика не е била
декларирана в хода на ревизията.
В хода на ревизията е констатирано също и наличие на издадени кредитни
известия от доставчици на жалбоподателя, декларирани в подадените от тях
дневници за продажби по ЗДДС, които известия не са били отразени в дневниците
за покупки на дружеството, поради което, за периодите, през които са издадени
кредитни известия, органът по приходите е намалил ползвания данъчен кредит на
основание чл.124, ал.5 от ЗДДС, който общо за всички периоди е в размер на
1 429,77лв.
Съобразно горните фактически констатации органът по приходите е достигнал
до извод, че установените разлики между декларираните продажби в дневниците за
продажби към месечните справки-декларации за ДДС и установените приходи в
програмния продукт „Микроинвест Склад Про“, се дължат на укрити приходи в
резултат на неотчитане на продажби на стоки и на това основание е преминал към
облагане по особения ред на чл.122 от ДОПК поради установени обстоятелства по
смисъла на чл.122, ал.1, т.2 и 4 от с.к. - наличие на неотчетени приходи, както
и че воденото счетоводство не дава възможност за определяне на основата за
данъчно облагане. При определяне на задълженията, за целите на спазването на
принципа на съпоставимостта между приходи и разходи, органът по приходите е
признал и съответстващия разход, като е съобразил отчетната стойност на
стоките, като в тази връзка е използвал изчислената надценка, която за 2014г. е
11.81% и съобразно която е определен размера на неотчетените разходи - 453
231,29лв. За определяне на нетните приходи от продажби, съобразно установените
разлики между данните от програмния продукт и декларираните в
справките-декларации за ДДС по месеци, на основание чл.53, ал.2 от ППЗДДС
органът по приходите е изчислил данъчната основа и ДДС за всеки от данъчните
периоди, поради което и на основание чл.86, ал.2 от ЗДДС е определил
допълнително дължим ДДС за данъчните периоди от 01.01.2014г. до 30.04.2014г.,
както следва - в размер на 27477,60лв. за данъчен период м.01.2014г., в размер
на 25606,71лв. за данъчен период м.02.2014г., в размер на 26020,14лв. за
данъчен период м.03.2014г., в размер на 22249,93лв. за данъчен период
м.04.2014г., както и на основание чл.124, ал.5 от ЗДДС в размер на 10,80лв. за
данъчен период м.10.2017г.
При определяне на основата за облагане с корпоративен данък, също по реда
на чл.122 от ДОПК, органът по приходите се е позовал на констатираните данни за
неотчетените приходи от двата склада № 5 и № 7 в годишен размер от 506
761,53лв. за 2014г., с която сума е извършено увеличение на декларираните
приходи, съответно – увеличил е разходите със сумата на неотчетените закупени
стоки – 453 231,29лв. и в резултат на извършените преобразувания е
определена нова данъчна основа, от която са приспаднати авансовите вноски и
внесения деклариран данък, вследствие на което е установено допълнително
задължение за корпоративен данък в размер на 5353,03лв.
Ревизионният акт е законосъобразен.
Фактическите констатации на органа по приходите относно организацията на
работа при търговската дейност на жалбоподателя сочат на законосъобразно преминаването на ревизията
към провеждане по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК. Предвид установеното
разминаване в записите на програмния продукт „Микроинвест Склад Про“, сочещи
извършени продажби и направени плащания по тях, които се различават от данните
подавани към НАП в месечните справки-декларации по ЗДДС, както и тези в
дневниците за покупки и дневниците за продажби, то обоснован се явява извода,
че са били извършвани продажби, които остават извън подаваната информация за
реализираните обороти и в този смисъл записите от програмния продукт с
основание са приети като такива, носещи данни за укрити приходи, поради което
налице са основанията по чл.124, ал.1, т.2 от ДОПК.. В случая, хипотезата по
т.2 е тясно обвързана и с основанието по т.4 на същата правна норма. Видно е,
че воденото счетоводство не дава възможност за коректното установяване на
основата за облагане с данъци, то се води само стойностно без аналитичност по
видове стоки, количество и цена, което води до невъзможност за обвързване на
част от генерираните стокови разписки с фактури. Установената практика да не се
завеждат стоки при покупката им съответно рефлектира и при последващите
действия стоката да се продава без издаването на фактури, а само посредством
стокова разписка придружена с плащане, за което свидетелстват проверките в
дневниците за продажби на доставчиците, както и откритите данни в програмния
продукт, която практика безспорно сочи на счетоводство, водено по начин, който
не дава възможност за правилното установяване на основата за облагане с данъци.
Съгласно нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него
се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията
по чл.122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В тази конструкция, в тежест на
жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, за да опровергае
фактическите констатации по ревизионния акт. В настоящия случай такова
доказване не беше успешно проведено. По същество страната оспори верността на
констатацията за извършени продажби, които не са били оформени с фактура, но
оспорването остана недоказано вкл. посредством ангажираните за целта
експертизи. Съдебно-техническата експертиза всъщност потвърди констатациите на
органа по приходите и при анализ на функционалностите на ползвания в
счетоводството програмен продукт експертът посочва, че с програмата се
контролират всички процеси свързани с търговската дейност и именно
информацията, съдържаща се във файловете анализирани от органа по приходите, е
тази, която съответства на всички извършени продажби, независимо от вида на
генерирания документ и начина на плащане. Първата изготвена
съдебно-икономическа експертиза също не допринася за процеса на пълно насрещно
доказване. Описвайки организацията на работа при търговеца всъщност се
потвърждава извода за ненадеждност на воденото счетоводство. Експертът посочва,
че в справките получени от складовия софтуеър „Микроинвест Склад Про“, няма
данни за заведена стока при доставянето й, т.е. сумата на получената стока е
0,00лв., но програмният продукт е позволявал изписването на стока да се
извършва без тя да е първоначално заприходена като получена. Вещото лице
посочва, че по този начин не може да се проследи какви са общите количества
получена стока, както и дали една получена стока в определено количество към
даден момент е изцяло изчерпана или има останали запаси от нея. Впоследствие,
при продажбата на стоките са били съставяни стокови разписки, които са
идентични с фактурираните количества. Отбелязва също, че при наличието само на
счетоводни документи при продажба на стоките не може да се разбере с точност
дали те отразяват целия стокооборот и ако се приеме, че стоковите разписки и
фактурите са единствените документи, доказващи достоверно движението на стоки
във връзка с продажбите на дружеството, то може да се приеме, че на годишна
база са били декларирани всички обороти. Това изявление на вещото лице е
всъщност предположение, направено под условие, а не констатация, тъй като
самият експерт е установил липсващи записвания във входящия поток стоки, което
вече компрометира достоверността на декларирания стокооборот. В този смисъл,
тази експертиза не опровергава установеното в хода на ревизията. Втората
изготвена по делото съдебно-икономическа експертиза аналогично не оборва
констатациите на органа по приходите. Това вещо лице заема становището, че за
всички продажби на стоки има складови разписки, към които има издадени фактури,
те са осчетоводени и за тях са платени данъците към държавата, т.е. няма укрити
приходи, респ. дължимият ДДС е внесен изцяло, както и данъкът печалба. Съдът не
кредитира това заключение, тъй като изводите на експерта са направени след
анализ и съпоставяне на складови разписки издадени в периода м.01-м.04.2014г.
спрямо фактури издадени през цялата 2014г. При този подход, с основание
експертът не може да обвърже установени в посочения период според програмния
продукт платени складови разписки на стойност 579126,50лв. с издадени за тях
фактури в същия период. Също така, начинът по който е проведено изследването по
тази експертиза дава изолиран поглед само върху част от документооборота – този
по продажбите, като извън изследването остава придобиването, което, при
наличието на констатации за покупки, които не са отразени в дневниците за
покупки, респ. не са заведени в счетоводството, неизбежно дава отражение при
последващото съставяне на документи за продажбата.
В този смисъл, след като по делото не се опровергават фактическите
констатации на органа по приходите, съобразно нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК
те следва да се приемат за верни, респ. - публичните задължения за ДДС и този
за КД, са законосъобразно определени.
На основание изложените мотиви, жалбата, като неоснователна, следва да се
отхвърли, като съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна
следва да се присъдят разноските по делото в размер на 4114,24лв., поради което
и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на АЛЕКСИЕВ 76 ЕООД, ***против Ревизионен акт №
Р-02000218002438-091-001/22.01.2019г., поправен с Ревизионен акт за поправка на
ревизионен акт № П-02000219018436-003-001/28.01.2019г., издадени от началник
сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, частично потвърден с
Решение № 60/10.04.2019г. на директор на Дирекция ОДОП Бургас.
ОСЪЖДА АЛЕКСИЕВ 76 ЕООД, гр.Бургас, ***, с ЕИК ***, да ЗАПЛАТИ на Дирекция
ОДОП Бургас, при ЦУ на НАП, сумата от 4114,24лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: