РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Бургас, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120200413 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на „Юръпиън Еър Чартър” АД, ЕИК:
*********, срещу Наказателно постановление № 59/27.10.2023г. на Началника на ГПУ -
Летище Бургас, с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, на
основание чл.51 , от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 3000 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелите се пред настоящата инстанция съдебни заседания
жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание също
не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 08.08.2023г., около 13,28 ч., в гр. Бургас, при извършване на гранична проверка на
ГКПП - Аерогара Бургас, за влизане в Република България на пътници, пристигащи с полет
№2884 от Лодз - Полша, било установено, че авиокомпания „Юръпиън Еър Чартър” АД,
след като е длъжна да провери документите за пътуване преди да превози индийския
1
гражданин J. M., родена на ******* я е транспортирала без наличие на валидна виза или
разрешително за пребиваване, съгласно чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, вр. Решение на МС № 284/12.04.2023
г., Регламент/ЕС/2018/1806 и чл. 6 от Регламент ЕС/2016/399. Визата не била използвана за влизане в
държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген.
На 13.09.2023г., свидетелката М. К. съставила на жалбоподателя в тази връзка акт за
нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, а на 27.10.2023г. наказващият орган издал
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта, и на основание
чл.51 от ЗЧРБ, наложил на юридическото лице „Юръпиън Еър Чартър” АД, ЕИК: *********,
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП /видно от разписката на л.8 НП е връчено на 13.11.2023г., а видно от
документ от Български пощи процесната, представен от жалбоподателя, жалба е изпратена
на 27.11.2023г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а актът е
съставен от компетентен орган, видно от приобщената по делото Заповед № 8121з-
378/06.04.2020г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок. Въпреки това,
съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, изразяващо се в
налагане на административно наказание ГЛОБА на ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да
се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание,
глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В
Тълкувателно решение № 3/03.07.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВАС се посочва, че тези
наказания са предвидени само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде
определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено
виновно - чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл.24 и 26 от
ЗАНН. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата чл.83,
ал.1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните
търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване
на тяхната дейност. Съгласно текста на чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния
2
закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи
на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за
административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта
„Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“,
която е след глава втора „Административни нарушения и наказания“. Законодателят прави
ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни
институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни
нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл.13
от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които
административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и
юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация.
Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва
механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на
еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и еднолични търговци
налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се
носи само от физически лица. Разликата между наказанието „глоба“ за физическите лица и
„имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до
субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското
законодателство изключва наказателна и/или административнонаказателна отговорност за
юридическите лица, отговорността по чл.83 от ЗАНН се определя като обективна,
безвиновна отговорност.
Съгласно Решение № 326/26.02.2016г. на АдмС-Бургас по дело № 2427/2015г. ,
следва да се прави същностна разлика между „глоба“ и „имуществена санкция“, въпреки че
и двете касаят парично задължение на субекта на отговорността или парично вземане от
страна на държавата. С налагането на „глоба“ на юридическото лице е допуснато
съществено нарушение на закона. Липсата на правилно посочена по вид санкция
винаги съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото е недопустимо по
тълкувателен път да се извлича волята на наказващия орган относно характера и
конкретния вид на наложената санкция за сочено в НП нарушение (Решение №
1916/17.11.2011г. на АдмСПловдив по дело № 2290/2011г. ). Следователно
незаконосъобразно е ангажирането на административнонаказателната отговорност на
юридическото лице, в това му качество, чрез налагане на „глоба“. Налагайки на
жалбоподателя именно тази административна санкция АНО е допуснал, при издаване на НП,
съществено нарушение, което съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че наказателното постановление е
3
незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 59/27.10.2023г. на Началника на ГПУ -
Летище Бургас, с което за нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, на
основание чл.51 , от ЗЧРБ на дружеството - жалбоподател - „Юръпиън Еър Чартър” АД,
ЕИК: ********* е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4