Р Е Ш Е Н И Е
№……………….………./…………..2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
при секретар М. Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 499 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по т.д. № 499/2020г. по описа на ВОС е образувано искова
молба на „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.М. Луиза 24,
вх.Б ап.13, представлявано от управителя С. Д., поправено с молба вх. № 12676
от 27.05.2020г. и молба с вх. № 14397 от 08.06.2020г., с която срещу „МАЛИНЕЛИ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Райко Жинзифов 1, ет.1, ап.1,
представлявано от А. В., е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, вр. чл. 36 от ЗОЗ, за
установяване със сила на пресъдено нещо несъществуването на заложното право на
кредитора „МАЛИНЕЛИ“ ООД
ЕИК ********* по
Договор за особен залог от 06.12.2018г. и Анекс от 26.06.2019г., да пристъпи
към удовлетворяване от заложеното имущество за вземане, представляващо
неустойка по т.7.1 от Договор за покупко-продажба на пшеница от 06.12.2018г. в
размер на 82 500 лева, определена като 30 % от общата договорена цена на
сделката.
В исковата молба се твърди, че между „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД ЕИК ********* и „МАЛИНЕЛИ“ ООД ЕИК
********* на 06.12.2018г. е сключен Договор за покупко-продажба на зърно -
пшеница реколта 2019г., по силата на който „Грийн планет" ЕООД поема
задължение да достави приблизително 1000 т. пшеница с посочени в договора
параметри в срок до 31.07.2019г. Сочи се, че „Малинели" ООД от своя страна
е заплатило авансово сумата от 275 000 лв. - прогнозна цена, която следва да се
приспадне от доставеното количество пшеница след уточняване на окончателната
цена. Във връзка с така поетото задължение на същата дата е сключен и Договор
за особен залог върху земеделска техника, собственост на „Грийн планет"
ЕООД с предмет на обезпечение „извършен авансов превод", т.е.
само произтичащото задължение на „Грийн планет" ЕООД за връщането на
авансово полученото плащане.
Ищецът извършил доставки само в размер на
92 419.60 лева, като на 08.11.2019г. дружеството било поканено да върне
остатъка от платената прогнозна цена. Ответникът пристъпил към изпълнение по
реда на ЗОЗ в началото на м. декември 2019г., когато ищецът
получава съобщение от „Малинели" ООД за пристъпване към принудително
изпълнение за събиране на обезпеченото вземане - авансово платената цена в
пълен размер и законната лихва върху нея, за което е извършено разпореждане за
вписване № 2019112900759 в ЦРОЗ.
Твърди се, че
с няколко банкови превода ищецът погасява изцяло неплатения остатък от авансово
платената цена, след прихващане на признатите доставки по договора в размер на
92 419.60 лв., и на още едно насрещно непогасено задължение от 217 лв. по
фактура № 600/ 01.08.2019г. за доставена твърда пшеница. Заплатена била и
законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2019г. - датата, на която е
получена поканата за връщане на аванса, или
общо 185 353.72 лв.
Сочи се, че с
покана, получена от ответника на 05.03.2020г., ищецът го приканва да изостави
изпълнението върху заложеното по силата на Договор за особен залог от
06.12.2018г. имущество на „Грийн планет" ЕООД, като в тридневен срок от
получаване на поканата да подаде в ЦРОЗ заявление за изоставяне на изпълнението,
поради пълното погасяване на обезпеченото с особения залог вземане и да заличи
залога. В отговор, получен от ищеца на
17.03.2020г., ответникът посочил, че освен авансово платената цена и законната
лихва върху нея, предмет на обезпечението е и вземането му за неустойка по
договора, както и всички вреди и пропуснати ползи от неизпълнението,
представляващи „акцесорно задължение към главния дълг от 275 000 лв.".
Ищецът счита, че
вземанията за вреди и/или неустойки не са предмет на особения залог, учреден с
договора от 06.12.2018г., тъй като обезпеченото вземане е изрично и ясно
посочено и се ограничава до връщане на авансовото плащане. Едновременно се
сочи, че конкретен размер на претенциите за неустойка и вреди и пропуснати
ползи не е посочен от ответника, като доколкото единствено определяема е
неустойката, представляваща 30 % от авансовото плащане, равняващи се на
82 500 лева.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „МАЛИНЕЛИ“
ООД ЕИК ********* депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва наличието на сключен Договор за покупко-продажба на зърно - пшеница реколта 2019г., както и
доставката на стойност 92 419.60 лева в периода от 19.09.2019г. до
14.10.2019г.
Твърди се, че
в чл. 7.1 от договора страните са уговорили, че ако продавачът не достави в
срок договореното количество пшеница, договорът се прекратява, а продавачът
дължи връщане на получените суми и неустойка в размер на 30 % от общата
договорена цена на сделката. Сочи, че съгласно договореното в чл.6 от договора
за залог в случай, се залогодателят не изпълни задълженията си по договора от
06.12.2018г. за доставка в сроковете по договора, или друго съществено
неизпълнение на договора, „Малинели“ ООД може да пристъпи към предсрочно
принудително събиране на цялото вземане. Позовава се на разпоредбата на чл.5,
ал.2 от ЗОЗ и чл.160 от ЗЗД, съгласно които залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него, като
след като обезпеченото със залог вземане е парично или за него е
уговорена парична неустойка, и след като залогът е учреден с писмен договор, то кредиторът може да поиска от съда да му издаде
изпълнителен лист въз основа на договора.
Твърди се, че правото на заложния
кредитор да се удовлетвори от заложеното имущество за вземането си и за
неустойка следва и от изричната уговорка в чл.6 от Договора за залог от
06.12.2018г., според която страните са се съгласили, че в случай, че
залогодателят не изпълни задълженията си по Договора от 06.12.2018г. за
доставка на стоката в сроковете по този договор, или друго съществено
неизпълнение на договора, „Малинели" ООД пристъпва към предсрочно
принудително събиране на цялото си
вземане. Настоява се, че под „цялото вземане" се има предвид
всички вземания на купувача, които са такива за главница на платена сума, лихви
и договорна неустойка.
Ответникът
се позовава и на раздел VII, чл. 7.3. от Договора за продажба на
стока от 06.12.2018 година, според която уговорка „при неизпълнение на клаузите
на този договор от страна на продавача, купувачът има право да се удовлетвори
от имуществото, предоставено от продавача
като особен залог, съгласно договора за особен залог, подписан
между страните и вписан в ЦРОЗ, без необходимост от съдебна намеса, по реда на
ЗОЗ."
Твърди се, че
доколкото с извършените плащания ищцовото дружество не е погасило задълженията
си за неустойка по договора от 06.12.2018г., то и заложното право на
„Малинели" ООД да се удовлетвори от заложеното движимо имущество на
"Грийн Планет" ЕООД не е прекратено (отпаднало). Според ответника подписът
на счетоводителя на дружеството, положен в „Потвърждение на разчети към
31.12.2019г“ удостоверява получаването на датата 20.02.2020 година на
едностранното изявление на „Грийн Планет" ЕООД относно съдържащите се в
ищцовото счетоводство разчети, но не съставлява „потвърждение" на сумите в
него от страна на „Малинели" ООД.
С депозираната в срока по чл.372 ГПК
допълнителна искова молба се оспорва твърдението на ответника за заплащане на сумата от
2 990.32 лева като законна лихва
върху стойността на доставките, като се изтъква, че същата представлява
законната лихва, дължима върху остатъка от авансовото плащане, подлежащ на
връщане, изчислена съобразно дадения в поканата на ответника за връщането й
седемдневен срок.
Изразява се
становище, че неустойката по чл. 7.1. от договора за продажба не е акцесорно
вземане по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗОЗ и чл.
160 от ЗЗД към обезпеченото вземане, а в конкретния случай има самостоятелен
характер, възниква на собствено основание (прекратяване на договора поради неизпълнение) и служи за обезщетение на вредите от
неизпълнението. Неустойката не е уговорена като дължима при забава или отказ на
купувача да върне авансово получената цена.
Настоява чл. 6 от договора за особен залог и т. 7.3. от
договора за продажба да бъдат тълкувани съобразително във връзка с чл. 1 от
договора за особен залог.
Репликира се, че потвърждението на разчети не е
получено от счетоводителя на „Малинели" ЕООД на 20.02.2020г., а на тази
дата е подписано и изпратено от него обратно по имейла на „Грийн планет"
ЕООД и в съответствие с указанието в него - да бъде подписано и върнато при
съгласие, представлява годно изявление от името на „Малинели" ООД.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на ДИМ, в който поддържа
възражението си за неоснователност на иска. Допълнително се въвежда възражение, че
платената сума с оглед
основанието за превода на 2990.32 лева от 27.02.2020г. и липсата на посочване от
ищеца върху какви суми и за какъв период е изчислена законната лихва за забава,
същата съставлява законната лихва за забава, изчислена върху остатъка на
главницата на невърната част от аванса, считано от 31.07.2019 година до пълното
изплащане на задължението, като същата се преизчислява спрямо всяко едно от
извършените 3 частични плащания на суми и стойността на доставеното количество
царевица (също съставляващо част от връщането на аванса).
Твърди се, че
начиная от датата на падежа по договора - 31.07.2019 година и неговото
неизпълнение, длъжникът се поставя в забава и дължи законната лихва върху
платената му авансовата сума, подлежаща на връщане по аргумент на развалянето
на договора, независимо от последващата изрична покана за връщането на
остатъка. Дължимата законна лихва е в общ размер на 9 755.45 лева (съобразно представената справка по чл.366 от ГПК) и понастоящем ищцовото дружество не е издължило
задължението си към ответното дружество в пълен размер относно дължимата се
мораторна лихва, което обстоятелството има отношение към спорния предмет на
делото досежно въпроса за наличието на заложно право на «Малинели» ООД по
договора за особен залог. Репликират се твърденията на ищеца относно
необезпечаване на задължението за неустойка. Настоява се за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключението на вещото лице и доводите на
страните СЪДЪТ приема за установено следното:
На 06.12.2018г.
между ищеца „Грийн планет“ ЕООД гр.Варна, като продавач, и ответното дружество
„Малинели“ ООД гр.Варна, като купувач, е сключен договор по силата на който
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността върху
приблизително 1000 тона пшеница от български произход реколта 2019г. в насипно
състояние (т.1.1 и т.2.1) срещу задължение на купувача да заплати (прогнозна) цена в размер на
275 000 лева (т.6.1). Договорен е срок за доставка и изпълнение в
периода от 01-31.07.2019г. Съгласно уговорките на раздел VI. Цена и начин на
плащане, купувачът се е задължил да заплати по банков път на продавача авансово
прогнозната цена от 275 000 лева веднага след представяне на извлечение от
ЦРОЗ за вписване на особен залог върху собствени на купувача движими вещи в
полза на продавача.
Страните са се
договорили, в случай, че ако след извършеното плащане на прогнозната цена от
страна на купувача, договореното количество пшеница не бъде доставено от
продавача в срока, договорът се прекратява, а продавачът дължи връщане на
получените суми и неустойка в размер на
30 % от общата договорена цена на сделката (т.7.1). Съгласно т.7.3
при неизпълнение на клаузите на договора от страна на продавача, купувачът има
право да се удовлетвори от имуществото, предоставено от продавача като особен
залог, съгласно договора за особен залог.
На 06.12.2018г.
между страните по делото е сключен договор за особен залог „за обезпечаване на
извършен авансов превод от МАЛИНЕЛИ ООД – гр.Варна съгласно договор от
06.12.2018 година между ГРИЙН ПЛАНЕТ ЕООД и МАЛИНЕЛИ ООД“ (т.1).
С анекс към
договора от 26.06.2019г. страните са се съгласили да се отмени особения залог
върху конкретно определена вещ, предмет на договора за особен залог.
На 08.11.2019г.
продавачът „Грийн Планет“ ЕООД гр.Варна, чрез пълномощник, е получил нотариална
покана рег. № 5401/2019г. на Нотариус № 124 на НК, с която насрещната страна „Малинели“ ООД
гр.Варна му предоставя 7-дневен срок от получаването, в който да преведе по
сметка на дружеството сумата от 182 580.40 лева – главница, ведно със
законната лихва за забава, както и неустойка в размер на 30 % върху цялата сума
по договора от 06.12.2028г., с указание, че при неизпълнение ще пристъпи към
принудително събиране на дълга.
На 04.12.2019г.
управителят на „Грийн Планет“ ЕООД получава съобщение от купувача „Малинели“
ООД за пристъпване към изпълнение върху цялото заложено имущество по договора
за обособен залог за „удовлетворяване на вземането си по Договори за
покупко-продажба на пшеница, реколта 2019г. в размер на 275 000 лева.
Ведно с договорената лихва за забава в размер на 10 %, считано от 31.07.2019г.“
На 10.12.2019г.,
на осн.чл.32, ал.3 от ЗОЗ, между страните по делото и трето лице – пазач е
сключен приемо-предавателен протокол, по силата на който заложният кредитор
получава в държане цялото заложено имущество – изрично посочени движими вещи,
като ги възлага за отговорно пазене на пазача, третото търговско дружество.
Не се спори между
страните, че в определения с договора срок на доставка на пшеницата от 01. до
31.07.2019г. продажби не са извършвани, при което в съответствие с клаузата на
т.7.11 договорът се счита прекратен от 01.08.2019г. и продавачът дължи връщане
на получения аванс, както и неустойка в размер на 30 % от общата договорена
цена.
Не се спори между
страните и се установява от заключението на вещото лице по ССчЕ, че през
периода от 19.09.2019г. до 14.10.2019г. „Грийн планет“ извършва доставки на
царевица на зърно реколта 2019г., за което са издадени фактури под
№№633/19.09.2019г., 635/24.09.2019г., 654/08.10.2019г. и 657/14.10.2019г. на
обща стойност 92 419.60 лева.
Съгласно
изявлението на ответника (молба-уточнение
от 22.10.2020г.) с доставката е
покрита част от сумата по дължимото за връщане от ищеца авансовото плащане в
общ размер от 275 000 лева.
Не се спори по
делото, както и се доказва в резултат на извършената от ССчЕ справка в
счетоводствата на страните, че в последствие „Грийн планет“ ЕООД извършва
четири парични превода по банкова сметка *** „Малинели“ ООД, както следва : на
17.12.2019г. – за 100 000 лева с основание „част.възст.наусв.аванс съгл
д-р пок-прод пше-ца 2019 от 6.12.19“; на 14.01.2020г. – за 40 000 лева с
основание „част.възст.на усв.аванс сгл.д. за пок.прод. на пшеница 2019 от
6.12“; на 10.02.2020г. – 42 364.40
лева с основание „възст на усв аванс сгл.д-р пок-прод. на пшеница
2019/06.12.19г и спораз.“ и на 27.02.2020г. – за 2 990.32 лева с основание
„законна лихва за забава“.
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на
вещото лице и доводите на страните приема за установено следното:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, вр. чл. 36 от ЗОЗ.
Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе
си правни последици, като в тежест на ответника, е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
отричаното от ищеца поради материалноправна незаконосъобразност заложно право
като право на кредитора да пристъпи към удовлетворяване от заложното
имуществото. Ищецът следва да установи въведените правоизключващи и
провопогасяващи твърдения.
Установи се по
делото, че с изтичане на срока за доставка – 31.07.2019г. е настъпило
прекратителното условие по договора и същият е прекратен, считано от
01.08.2019г. Доколкото продавачът не е
извършил договорените доставки, то от последната дата дължи връщане на
получения от купувача аванс, тъй като основанието за получаването му е
отпаднало за в бъдеще. От деня на отпадане на основанието вземането, формирано
от стойността на аванса, е станало изцяло изискуемо.
С доставките на
царевица зърно реколта 2019г., извършени в периода от 19.09.2019г. до
14.10.2019г. на обща стойност от 92 419.60 лева ищцовото дружество е
изпълнило задължението си за възстановяване на аванса, престирайки вещ вместо
пари. Кредиторът не оспорва, че е приел престацията, с което задължението за
възстановяване на аванса по договора от 06.12.2018г. е погасено до размера на
сумата от 92 419.60 лева (р.117-2013-IV ГО).
Към момента на
получаване на нотариална покана рег. № 5401/08.11.2019г. на Нотариус № 124 на
НК - 08.11.2019г. ищцовото дружество
дължи остатък от получения аванс в размер на 182 580.40 лева. Съгласно
изявлението на ответника в поканата, доброволното плащане на сумата следва да
бъде направено в рамките на 7-дневен срок от получаването й (тоест до 15.11.2019г.). Указано е, че в същия срок е дължима и законната лихва за забава върху
главницата, както и неустойка в размер на 30 % върху цялата сума по договора.
Установи се, че в
периода от 17.12.2019г. до 27.02.2020г. (вкл.) ищецът е
извършил четири банкови превода на обща сума от 185 353.72 лева с
основание възстановяване на неусвоен аванс по договор за покупко-продажба на
пшеница от 06.12. и законна лихва забава. Същите са осчетоводени и при двете
страни.
Съгласно
заключението на вещото лице по ССчЕ законната лихва за забава върху паричното
вземане при съобразяване с датата на извършване на всяко частично плащане на
остатъка от непогасения аванс, считано от изтичане на срока за доброволно
плащане на аванса – 16.11.2019г. до датата на последното плащане – 27.02.2020г.
възлиза на 2 585.81 лева.
С оглед на така
установеното се налага извода, че в периода от момента на прекратяване на
договора – 01.08.2019г. до 27.02.2020г. купувачът е възстановил предоставения
му аванс от 275 000 лева изцяло. Също така е заплатил и дължимата върху
вземането законна лихва за забава в размер на 2 585.81 лева, доколкото е
изпаднал в забава, считано от датата на поканата (по арг. от чл.86, ал.1 във вр.чл.84, ал.2 от ЗЗД) до окончателното издължаване на сумата по аванса.
В конкретиката на
случая се установи, че съгласно т.1 от договора за особен залог от 06.12.2018г.
обезпеченото вземане е извършения авансов превод в съответствие с договора от
06.12.2018г. за доставка на пшеница реколта 2019г. По арг. от чл.5, ал.2 от ЗОЗ
освен главното вземане залогът обезпечава всички лихви и неустойки
върху него. Страните по договора за особен
залог не са договорили изрично дължимост на лихви извън тези за забава в
плащането, дължими по силата на чл.86 от ЗЗД, съотв.друг вид обезщетение върху
главното вземане (напр. неустойка). Доколкото пълният размер на авансовото плащане е
възстановен на купувача, както и законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на изтичане на срока за доброволно плащане, определен с
поканата, то липсва изпълняемо вземане по договора за залог.
На следващо
място, договорът за особен залог не обезпечава вземането на ответника за
неустойка поради неизпълнение на задължението за доставка по договора за
покупко-продажба на пшеница, реколта 2019г. Действително страните са се
съгласили, че при неизпълнение на задълженията от страна на продачава по договора, купувачът има право да се
удовлетвори от имуществото, предмет на договора за особен залог (т.7.3), но в последния
договор обезпеченото изпълняемо вземане на купувача е ограничено до извършения
от него в полза на продавача авансов превод. Освен това неустойката по т.7.1 от
договора за покупко-продажба не е акцесорно вземане по смисъла на чл.5, ал.2 от
ЗОЗ, тъй като не е уговорена като дължима при забава на продавача да върне
получения аванс.
По изложените
съображения по делото не се установява наличие на изискуемо вземане по договора
за особен залог от 06.12.2018г. за връщане на авансов превод в размер на
275 000 лева, ведно със законната лихва за забава в плащането, поради
погасяване на паричното задължение изцяло след пристъпване към изпълнение от
кредитора по реда на ЗОЗ. Доколкото договорът за особен залог не обезпечава
вземането за неустойка, предвидена в т.7.1 и определена като 30 % общата цена
по договора за покупко-продажба, то за ответника липсва право да пристъпи към
принудително изпълнение по реда на ЗОЗ за удовлетворяване на същото.
Изложеното води до основателност на предявения
иск. В тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищцовото
дружеството съдебно-деловодни разноски в размер на 6450 лева, от които за
внесена държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещото
лици по ССчЕ.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО несъществуването на
заложното право на кредитора „МАЛИНЕЛИ“ ООД
ЕИК ********* по
Договор за особен залог от 06.12.2018г. и Анекс от 26.06.2019г., да пристъпи
към удовлетворяване от заложеното имущество за вземане, представляващо
неустойка по т.7.1 от Договор за покупко-продажба на пшеница от 06.12.2018г. в
размер на 82 500 лева, определена като 30 % от общата договорена цена на
сделката, поради липсата на
материалноправни предпоставки за пораждане и възникване на заложното право на
кредитора, както и поради погасяване чрез плащане на обезпеченото вземане за
извършен авансов превод по договор за покупко-продажба от 06.12.2018г.
ОСЪЖДА „МАЛИНЕЛИ“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Райко Жинзифов 1, ет.1, ап.1,
представлявано от А. В., да заплати на „ГРИЙН ПЛАНЕТ“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.М. Луиза 24, вх.Б ап.13,
представлявано от управителя С. Д., сумата от 6450 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: