Определение по дело №1357/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1257
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Силвия Любенова Алексова
Дело: 20205300501357
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1257

Гр. Пловдив, 03.08.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание, на трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ШИШКОВА

           СИЛВИЯ АЛЕКСОВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1357 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от П.Н.Г., с адрес: ***, против Разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 418, ал. 1 от ГПК, на Районен съд – гр. Пловдив, XXI граждански състав, от дата 03.12.2019 г.  постановено по ч.гр.д. № 19301/2019 г.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е изпратил уведомление до ЧСИ, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение за недължимост от длъжника П.Г.. Твърди се още, че записът на заповед, въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, е послужил като обезпечение на Договор за паричен заем с неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 4, т. 5, т. 10, т. 19 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Иска се отмяна на гореописаното разпореждане.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и взе предвид наведените в жалбата твърдения, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С Разпореждане от дата 03.12.2019 г. Районен съд – Пловдив, е издал Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредено П.Н.Г., да заплати на „Айзаем Бг“ ООД, ЕИК *********, следните суми: 1494.00 лева – неплатена сума по запис на заповед, издаден на 15.03.2019 г. в гр. Пловдив, без протест и без разноски, платим на падеж – 14.04.2019 г., както и разноските по делото – 29.88 лева – държавна такса и 360.00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане от дата 05.12.2019 г. Районен съд – гр. Пловдив, е издал и Изпълнителен лист № 10901, в полза на „Айзаем Бг“ за гореописаните суми. По молба на взискателя „Айзаем Бг“, въз основа на изпълнителния лист, е образувано изпълнително дело № 66/2020 г.

На основание чл. 428, ал. 1 от ГПК, ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, с район на действие ОС - Пловдив, е поканил длъжника – П.Г., да изпълни доброволно задължението си. В законовия срок последната е депозирала възражение за недължимост.

Възражението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е уведомил ЧСИ, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е постъпило възражение за недължимост от длъжника, е неоснователно. С Разпореждане от дата 04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 19301/2019 г., районният съд е уведомил ЧСИ Петко Илиев, че е постъпило възражение и принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело № 66/2020 г. по негов опис, е спряно по силата на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 417, т. 10 от ГПК.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че записът на заповед е част от изпълнен паричен заем, възникнал по силата на договор, съдържащ неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 4,5,10,19 от ЗЗП. Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК, съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките по чл. 418, ал. 2, изречение 1-во и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от нормите на чл. 417 ГПК –  чл. 419, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай, длъжникът не е въвел никакви възражения относно редовността от външна страна на документа по чл. 417, т. 10 ГПК – запис на заповед, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу него.

Проверката на съда, в случая, е ограничена единствено до това, дали документът е сред изчерпателно посочените в чл. 417 ГПК и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Възраженията си против постановеното незабавно изпълнение жалбоподателят може да основе само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 ГПК. В този аспект, извън обхвата на проверката в настоящото производство, попадат изложените от частните жалбоподатели доводи за неравноправни клаузи в Договора за заем. В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респективно на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. С оглед охрана на интересите на длъжника, който не участва в производството по реда на чл. 417 ГПК, съдът трябва да провери дали наистина е налице изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя.

Въззивната проверка по чл. 419, ал. 1 ГПК включва спазването на изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК. За законосъобразно постановяване на разпореждане за незабавно изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК, е необходимо наличието на две условия: представеният със заявлението документ да бъде редовен от външна страна и документът да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ /чл. 418, ал. 3 ГПК/.

Въз основа на изложеното, настоящият въззивен състав споделя решаващите изводи на първостепенния съд, че процесният запис на заповед отговаря на формалните изисквания на закона, с оглед редовността му от външна страна и съдържащото се в него удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, за претендираните със заявлението суми. Следователно, обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно.

 

       По изложените аргументи частната жалба се  явява неоснователна.

       Водим от горното, Пловдивски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03.12.2019 г. на Районен съд – гр. Пловдив, по ч.гр.д. № 19301/2019 г., с което е постановено незабавно изпълнение на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК, № 10501/03.12.2019 г. на Пловдивски районен съд - XXI гр. състав.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: