№ 145
гр. Карнобат, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130101423 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ВЗК „Христо Ботев", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, 5-ти километър, представлявана от председателя Н.П.С., със
съдебен адрес: Правна кантора *, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ***, с която е
предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 124 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против „АГРОПАУЪР 77" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ.
Сунгурларе, ** представлявано от управителя Д. Ч. Й., с който моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че същия му дължи следните суми: сума в общ размер на 3303.04
лева /три хиляди триста и три лева и четири стотинки/, от които сборна
главница в размер на 3168.00 лева /три хиляди сто шестдесет и осем лева/
разпределена, както следва:
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от
11. 11. 2020 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за ноември
2020 година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от
04. 12. 2020 г. издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за декември
2020 година;
дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 06.
01. 2021г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за януари
2021 година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от
1
09.02.2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за
февруари 2021 година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от
05. 03. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за март 2021
година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 12.
04. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за април 2021
година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 12.
05. 2021 г., издадена от ВЗК„Христо Ботев“,за месечен наем за май 2021
година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********* от 08.
06. 2021 г., издадена от ВЗК„Христо Ботев“, за месечен наем за юни
2021година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 05.
07. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за юли 2021
година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 03.
08. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за август 2021
година;
- дължима сума в размер на 288.00 лева по Фактура № ********** от 01.
09. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за месечен наем за
септември 2021 година;
сборна лихва представляваща обезщетение за забава в размер на 135.04
/сто тридесет и пет лева и четири стотинки/ лева разпределена, както следва:
обезщетение за забава в размер на 24. 40 лева /двадесет и четири лева и
четиридесет ст./ за период от 26. 11. 2020 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура
№ ********** от 11. 11. 2020 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за
дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за ноември 2020
година;
обезщетение за забава в размер на 22. 00 лева /двадесет и два лева/ за
период от 26. 12. 2020 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № ********** от
04. 12. 2020 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в
размер на 288,00 лева за месечен наем за декември 2020 година;
обезщетение за забава в размер на 19, 52 лева /деветнадесет лева
петдесет и две ст./ за период от 26. 01. 2020 г. до 26. 09. 2021 г. по
Фактура № ********** от 06. 01. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо
Ботев“, за дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за
януари 2021 година;
обезщетение за забава в размер на 17, 04 лева /седемнадесет лева и
четири ст./ за период от 26. 02. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура №
********** от 09. 02. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за
2
дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за февруари 2021
година;
обезщетение за забава в размер на 14, 80 лева /четиринадесет лева и 80
ст./ за период от 26. 03. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура №
********** от 05. 03. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за
дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за март 2021
година;
обезщетение за забава в размер на 12, 32 лева /двадесет лева и тридесет и
две ст./ за период от 26. 04. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура №
********** от 12. 04. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за
дължима сума в размер на 288,00 лева за месечен наем за април 2021
година;
обезщетение за забава в размер на 9. 92 лева /девет лева и деветдесет и
две ст./ за период от 26. 05. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура №
********** от 12. 05. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за
дължима сума в размер на 288.00 лева за месечен наем за май 2021
година;
обезщетение за забава в размер на 7. 44 лева /седем лева и четиридесет и
четири ст./за период от 26. 06. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура №
********** от 08. 06. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, дължима
сума в размер на лева за месечен наем за юни 2021 година;
обезщетение за забава в размер на 5. 04 лева /пет лева и четири ст./ за
период от 26. 07.2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура № ********** от
05. 07. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за дължима сума в
размер на 288.00 лева за месечен наем за юли 2021 година;
обезщетение за забава в размер на 2. 56 лева /два лева и петдесет и шест
ст./ за период от 26. 08. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. по Фактура №
********** от 03. 08. 2021 г., издадена от ВЗК „Христо Ботев“, за
дължима сума в размер на 288.00 лева за месечен наем за август 2021
година, ведно със законната лихва върху сборната главница от
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, както и внесена държавна такса за заповедното
производство в размер на 66. 08 лева /шестдесет и шест лева и осем
стотинки/ и заплатено възнаграждение в размер на 600.00 лева
/шестстотин лева/ с ДДС съгласно Договор за правна помощ от 21. 09.
2021 г. и фактура към него.
Освен това ищецът моли съда да постанови решение с което да осъди
ответната страна да му заплати и направените от него съдебни разноски в
исковото производство.
Съдът е извършил проверка за редовността на така предявената искова
молба и е намерил, че същата е редовна и допустима за разглеждане,
съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК за което е изпратил
препис от нея ведно с приложенията, на ответното дружество по реда на чл.
131 и сл. от ГПК, на което е указал да даде писмен отговор в едномесечен
3
срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал.
2 от ГПК, последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК, както
и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право
на това. В същия едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответното
дружество е подало писмен отговор по така предявеният иск, с който е
изразило становище по същия, като го е оспорило изцяло с твърдения за
недължимост на сумите поради заплащане на връчени фактури, поради
наличието на устно споразумение между страните за освобождаване от
наемната цена за съответните периоди, предвид наличието на форсмажорни
обстоятелства- пандемичната обстановка в страната, довела до намаляване
обема на работа на ответното дружество. Въведени са твърдения, че
ответното дружество не е уведомено за издаване на три от фактурите, същите
не са били връчени и съответно осчетоводени в дружеството, като същото не
е ползвало данъчен кредит за това. Твърди се, че същите са издадени за
нуждите на настоящото производство. Сочи се, че фактурите не са подписани,
не е посочено основание по кой точно договор следва се заплатят, не е
посочено място на сделката, данъчно събитие, начин на плащане, които
обстоятелства са довели до невъзможност за доказване на предмета на
доставката, датата на възникване на данъчното събитие, които са съществени
данни за изясняване на основателността на претенцията. Претендира се, че
наемодателят неоснователно е задържал гаранционния депозит внесен на
основание чл. 3, т. 4 от договора, понеже същия е прекратен поради изтичане
на срока. Желае се, в случай, че съдът приеме, че се дължат наемни вноски,
една от тях да бъде прихваната от внесения при сключване на договора
гаранционен депозит. В случай, че се приеме, че не дължат наемни вноски, се
желае да бъде осъден ищца да върне внесения депозит. Твърди се, че не се
дължи законна лихва върху главницата, тъй като самата главница е
недължима, както и, че не дължат законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, върху едностранно начисленият им от ищеца
ДДС по процесните фактури, както се оспорва по размер претенцията за
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК, тъй като същата била неоснователна в
претендирания размер.
Към отговора ответното дружество е приложило писмени
доказателства:банково извлечение, платежни нараждания.
В съдебно заседание ищеца не се явява, явява се негов процесуален
представител, който подържа иска, ангажира доказателства.
В съдебно заседание не се явява законен представител на ответното
дружество. Явява се негов пълномощник, който оспорва предявеният иск
както по основание, така и по размер. С нарочна молба оспорва истинността
на представените разпечатки от ищеца в съдебно заседание, като счита
същите за несъотносими към предмета на спора и твърди, че не следва да
бъдат приети. Желае присъждане на разноските, като представя списък с
разноски.
4
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по настоящото гражданско дело, ч. гр.
д. № 1143 / 2021 г. по описа на КбРС, се установява, че на 29. 09. 2021 г. с вх.
№ 2489, в КбРС е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от ВЗК „Христо Ботев", ЕИК *********, със законен
представител Н.П.С., срещу длъжника „АГРОПАУЪР 77" ЕООД, ЕИК
*********, за сумите от 3168 лева сборна главница и 135, 04 лева сборна
лихва по издадени фактури за дължим наем на недвижим имот представляващ
помещение в сграда с площ 80 кв. м., находящ се в гр. Бургас, 5- ти
километър, Централен стопански двор – Зърноплощадка, на основание
сключен на 08.10. 2020 г. договор за наем между кредитора и длъжника.
Посочено е, че въпреки сключения договор за наем от ноември 2020 г. до
септември 2021 г., включително „АГРОПАУЪР 77" ЕООД не е заплащал
месечен наем.
По така подаденото заявление съдът е издал Заповед № 420 / 30. 09.
2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за исканите
суми както и за разноските в размер на 66, 06 лева държавна такса и 600 лева
адвокатско възнаграждение.
На 13. 10. 2021 г. Заповедта е била връчена на законния представител на
„АГРОПАУЪР 77" ЕООД. На 02. 11. 2021 г. в съдът е постъпило възражение
на основание чл. 414 от ГПК от законния представител на „АГРОПАУЪР 77"
ЕООД, в което същия е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение в претендирания размер. Посочил е, че към
датата на издаване на заповедта за изпълнение, представляваното от нея
дружество няма непогасени задължения към заявителя и същите са погасени.
Твърди, че претенцията е неоснователна и предвид това е неоснователна
претенцията за дължими разноски.
С оглед постъпилото редовно възражение, съдът писмено е указал на
заявителя, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК да предяви иска си относно
претендираното вземане в едномесечен срок, считано от съобщаването му. В
преклузивния едномесечен срок пред КбРС е представена и исковата молба,
по която е образувано настоящото производство.
От представените от ищеца доказателства се установява, че на 08. 10.
2020 г. между ищеца ВЗК „Христо Ботев", ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, 5-ти километър, представлявана от
председателя Н.П.С. в качеството му на наемодател и ответното дружество
„АГРОПАУЪР 77" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Бургас, община Сунгурларе, ** в качеството му на
наемател е сключен договор за наем, в който страните се споразумяват,
наемодателя ВЗК „Христо Ботев" да отдаде под наем на наемателя
„АГРОПАУЪР 77" ЕООД собствения си недвижим имот, представляващ
5
помещение в сграда с площ 80 кв. м., находящ се в гр. Бургас, 5- ти
километър, Централен стопански двор – Зърноплощадка, с идентификатор
07079.2.2061.5.
В договора за наем е посочено, че наемателя се задължава да заплаща
договорената цена, да внесе при наемодателя при сключването на договора
гаранционен депозит в размер на един месечен наем, като гаранционния
депозит се връща на наемателя след прекратяване на договора и предаване на
наетия имот на наемодателя след удостоверяване от страна на наемателя, че е
заплатил на наемодателя наем за целия период, в който е ползвал наетия
имот, както и че е заплатил към съответните дружества доставчици всички
консумативни разходи за ползване на имота в т. ч. за електроенергия, ВиК и
др. подобни. В договора е посочена наемната цена в размер на 240 лева без
ДДС, съгласно одобрен ценоразпис от УС за 2020 г. Посочено е също така, че
фактура за извършената услуга се издава от ВЗК „Христо Ботев“ до 10 число
на месеца, а плащането да бъде извършено на база издадената фактура по
банков път до 25 число на месеца на посочената сметка от фактурата.
Посочено е, че договора влиза в сила от 08. 10. 2020 г. и се сключва за срок от
една година до 08. 10. 2021 г., като същия е могъл да бъде прекратен преди
изтичането на срока по взаимно съгласие между страните, изразено писмено;
едностранно от наемодателя без да дължи предизвестие или обезщетение в
случай, че наемателя забави плащането на две последователни месечни
вноски за наемната цена с повече от 30 дни; с едномесечно предизвестие от
двете страни при други обстоятелства.
Посочено е, че при виновно неизпълнение на задълженията по договора
неизправната страна дължи на изправната, обезщетение в размер на
причинените вреди, вкл. претърпените загуби и пропуснати ползи.
Посочено е също така в т. 12 от договора, че същия може да бъде
изменян по взаимно писмено съгласие на страните, като наемодателя има
право едностранно да променя наемната цена и други условия по договора с
писмено уведомление до наемателя в случай на съществена промяна на
обстоятелствата. В т. 18 на договора е посочено, че наемодателят има право
да задържи гаранционния депозит по т. 3. 4. От договора или съответстваща
част от него, в случай, че след прекратяване действието на договора
наемателя не е заплатил на наемодателя в пълен размер дължимия наем за
времето на използване на имота или не е заплатил дължими към съответните
дружества-доставчици консумативни разходи за период през който е ползвал
имота.
Към исковата молба са представени копия, а в последствие по искане на
ответника са представени и оригиналите на фактури с номера: № **********
от 11. 11. 2020 г.; № ********** от 04. 12. 2020 г. ; № ********** от 06. 01.
2021г.; № ********** от 09. 02. 2021 г.; № ********** от 05. 03. 2021 г.; №
********** от 12. 04. 2021 г.; № ********** от 12. 05. 2021 г.; № *********
от 08. 06. 2021 г.; № ********** от 05. 07. 2021 г.; № ********** от 03. 08.
6
2021 г.; № ********** от 01. 09. 2021 г., като всичките фактури са издадени
на „АГРОПАУЪР 77" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *, с посочено име на представляващия Д.Й., от ВЗК „Христо
Ботев", гр. Бургас, 5-ти километър, ЕИК *********, Инд. № ДДС
BG812206770,посочени МОЛ и сметка. Като наименование на стоките и
услугите е посочено наем за съответния месец през който е издадена
фактурата, стойност от 240 лева, стойност ДДС 48 и сума за плащане 288
лева. Фактурите не са подписани от получател.
С отговора на исковата молба ответника „АГРОПАУЪР 77" ЕООД е
представил платежно нареждане за кредитен превод с получател ВЗК
„Христо Ботев", и наредител „АГРОПАУЪР 77" ЕООД за сумата от 2016
лева, като основание е посочено Ф **********, 5350, 5378, 5508, 5547, 5616,
5650. В платежното нареждане като дата на плащане е посочена 04. 10. 2021
г..
Представено е и платежно нареждане за кредитен превод с получател
ВЗК „Христо Ботев", и наредител „АГРОПАУЪР 77" ЕООД за сумата от 1440
лева, като основание е посочено Ф **********, 4759, 5072, 5126, 5192. Като
дата на плащане е посочена 02. 04. 2021 г.
От така представените платежни нареждания е видно, че ответното
дружество е заплатило на 02. 04. 2021 г. една от фактурите по които се
претендира наем от ищеца, а именно фактура № ********** от 11. 11. 2020 г.,
а с платежно нареждане от 04. 10. 2021 г. е заплатило още седем от
фактурите съответно с номера № ********** от 06. 01. 2021г.; №
********** от 09. 02. 2021 г.; № ********** от 05. 03. 2021 г.; №
********** от 12. 05. 2021 г.; № ********* от 08. 06. 2021 г.; № **********
от 05. 07. 2021 г.; № ********** от 03. 08. 2021 г..
Безспорно между страните е, че между тях е сключен договор за наем,
който е в писмена форма и въпросния договор е породил облигационна
обвързаност помежду им. В договора за посочени права и задължения на
страните по същия, размер на наема, начин на плащане, влизане в сила,
действие и начин на прекратяване на договора, както и отговорността за
неизпълнение на същия.
Като доказателство, че е изправна страна по договора, ищцовата
кооперация е представило фактури издадени от нейно име на ответното
дружество, за които ответното дружество, твърди че част от тях са платени, а
за три от фактурите се твърди,че е налице устно споразумение между
страните, за освобождаване от плащане на наемната цена, предвид наличието
на форсмажорни обстоятелства- пандемична обстановка в страната и света,
довела до намаляване на обема на работа на дружеството и невъзможност за
плащане на наемната цена, като се посочва, че това са фактури № **********
от 12. 04. 2021 г.; ********** от 01. 09. 2021 г. и ********** от 04. 12.
2020г., и се твърди, че не са уведомени за издаването на тези фактури, нито
същите са им връчени и съответно не са осчетоводени в дружеството и не е
7
ползван данъчен кредит за това. Считат, че същите са издадени за нуждите на
настоящото производство.
Ответното дружество оспорва като несъотносими към спора
представени разпечатки от електронна поща.
Желае, в случай, че съдът приеме, че се дължат съответните вноски, да
бъде приспадната една от внесения при сключването на договора
гаранционен депозит.
Ищецът не ангажира други доказателства извън посочените.
От така установената фактическа обстановка на база събраните
доказателства съдът направи следните изводи:
В настоящото дело ищецът следва да докаже, при условията на пълно и
главно доказване, обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл. 410 от ГПК. В случая това означава, че по исковете
по чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за наем, съдържанието на
това правоотношение, че е предоставил на ответника съответното
помещение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията.
Сключеният договор за наем не се оспорва между страните, както и не
се оспорват възникналите между тях облигационни отношения по така
подписания договор. Съгласно текста на самия договор т. 3. 1. Наемателят се
задължава да заплаща договорената цена. Това задължение произтича и от
разпоредбата на чл. 232, ал. 2 на ЗЗД. С влизането на договора в сила на 08.
10. 2020 г. по същия се е породило задължението за наемодателят да предаде
на наемателят помещението предмет на договора, а за наемателят да заплаща
наемната цена.
По делото се установява, че наемателят не е заплатил наемната цена
съгласно сключеният договор, като същия е извършил първото плащане по
издадената фактура № ********** от 11. 11. 2020 г. с платежно нареждане от
02. 04. 2021 г. или пет месеца след нейното издаване, а останалите платени
фактури са заплатени с платежно нареждане от 04. 10. 2021 г. или след
датата, на която ищцовата кооперация е подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК пред КбРС и
след издаване на Заповед № 420 / 30. 09. 2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК и четири дни преди изтичането на срока на
договора за наем.
От така посочените обстоятелства е видно, че ответното дружество не е
изпълнявало задълженията си по договора за наем и не е заплащало наемната
цена в срока посочен в договора, а именно до 25 число на месеца /т.7 от
договора/. Тук може да се отбележи, че издаването и връчването на фактури,
8
няма никакво отношение към възникването, изискуемостта и погасяването на
задължение определено в договор между страните, тоест наем се дължи до
25-то число на месеца, без значение дали е издадена фактура, дали същата е
осчетоводена и ползван ли е или не данъчен кредит.
В тази връзка съдът счита възражението на ответника в тази насока за
неоснователно.
Доколкото по делото се твърди от ответника, че не е имал устна
уговорка с ищецът за освобождаване от плащане на наемната цена за три
месеца по три от издадените фактури, предвид наличието на форсмажорни
обстоятелства- пандемична обстановка, съдът счита въпросното възражение
за неоснователно. В съдебно заседание е разпитан свидетелят Румен
Йорданов Желев, пълномощник на ответното дружество, който е подписал
договора за наем. В показанията си свидетелят твърди, че е водил преговори с
законният представител на ищцовата кооперация, през октомври месец 2021 г.
/преди да освободи склада/, и е посочил на същия, че поради
епидемиологичната обстановка, плащанията от клиенти се бавят и няма как
да заплати вноските по два от наемите, като представителя на ищеца му е
казал, че няма проблем и ще му опрости две вноски, но занапред да няма
забавяния. Съдът преценя показанията на свидетелят с оглед разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, като счита, че същия е пълномощник на ответника и е
заинтересован в негова полза и вреда на ищеца и показанията му не следва да
бъдат ценени, а и освен това показанията на същия са недопустими, съгласно
разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, тъй като с тези показания се цели
установяването на изменения на писмени съглашения между страните по
делото,в което страната, която иска свидетелят е участвала. Освен това следва
да се посочи, че показанията на този свидетел са в противоречие с т. 12 от
същия“ Договорът може да бъде изменян по взаимно писмено съгласие
между страните.“.
Относно искането за прихващане на внесеният гаранционен депозит с
дължима вноска. Съдът счита, че не са налице основанията за такова
прихващане. Съгласно договора т. 3. 4., гранционния депозит в размер на
един месечен наем, се връща на наемателя след прекратяване на договора и
предаване на наетия имот, след удостоверяване от наемателя за плащане на
наем за целия период и заплатени консумативни разходи. В чл. 18 от
договора е посочено, че наемодателя има право да задържи гаранционния
депозит по т. 3. 4. от договора, в случай, че наемателят не е заплатил на
наемодателя в пълен размер дължимия наем за времето на ползване на имота,
каквато хипотеза е налице в настоящия случай. Правото на прихващане е
уредено в чл. 103- чл. 105 от ЗЗД, където е посочено, че следва да са налице
взаимно дължими задължения, а в настоящия случай ищеца няма задължения
към ответника, понеже същия не е изпълнил задълженията си по договора,
поради което е възникнало правото на ищеца да удовлетвори вземането си от
посочения гаранционен депозит.
9
Предвид посочените обстоятелства ответното дружество е изпаднало в
забава по отношение на вписаните в Заповед № 420 / 30. 09. 2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, задължения, като част
от тях следва да бъдат отхвърлени, поради заплащането им преди и след
издаване на заповедта за изпълнение, като единствено бъде присъдено
обезщетение за забава по отношение на претендираните лихви до момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и съответно
законната лихва за незаплатените фактури за времето от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане
Съдът счита, че предявеният от ищцовата кооперация иск е частично
основателен и същия следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено по иска за главницата, че ответника дължи на ищецът главница
представляваща дължим и незаплатен наем за месеците декември 2020 г.,
април 2021 г. и септември 2021 г. за което са издадени фактури: №
********** от 04. 12. 2020 г.; № ********** от 12. 04. 2021 г.; № **********
от 01. 09. 2021 г. в размер на 864 лева.
Искът за признаване за установено, че ответника дължи на ищецът
главница, представляваща дължим и незаплатен наем за месец ноември 2020
г., следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането чрез плащане от
с платежно нареждане от 02. 04. 2021 г. за фактура № ********** от 11. 11.
2020 г., като заплащане на задължението по фактурата е извършено преди
подаването на искането за издаване на заповед за изпълнение, както и следва
да бъде отхвърлена претендираната по него лихва за забава, след 02. 04. 2021
г. до 26. 09. 2021 г., като недължима поради заплащане на главницата и
искането за присъждане на законова лихва времето от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението. Искът за признаване за установено, че ответника
дължи сумите представляващи дължим и незаплатен наем за месеците
януари, февруари, март, май, юни, юли, август 2021 следва да бъде отхвърлен
поради погасяване на вземането чрез плащане с платежно нареждане от 04.
10. 2021 г. за фактурите № ********** от 06. 01. 2021г.; № ********** от
09. 02. 2021 г.; № ********** от 05. 03. 2021 г.; № ********** от 12. 05. 2021
г.; № ********* от 08. 06. 2021 г.; № ********** от 05. 07. 2021 г.; №
********** от 03. 08. 2021 г..
Основателен е искът за законна лихва върху главниците, по всяко от
месечните вземания за дължимия наем, до заплащането му или до датата
претендирана от ищеца- 26. 09. 2021 г., както и за законна лихва за
незаплатените месечни наеми за месеците декември 2020 г., април 2021 г. и
септември 2021 г., от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение пред съда 29. 09. 2021 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съдът е изчислил дължимата лихва за забава, чрез общодостъпни
10
средства- калкулатор за изчисляване на законна лихва в интернет на адрес:
https://irinakonstantinova.com/kalkulator-zakonna-lihva/, поради което счита, че
за изчисляване на същите не са необходими специални знания.
Дължимата лихва забава за наем за месец ноември 2020 г. от падежа на
задължението 26. 11. 2020 г. до датата на заплащане 02. 04. 2021 г. е в размер
на 10,24 лева; за месец декември от датата на падежа 26. 12. 2020 г. до 26. 09.
2021 е в размер на 22 лева; за месец януари- от падежа на задължението 26.
01. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. е в размер на 19, 52 лева, за месец февруари от
падежа на задължението 26. 02. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. е в размер на 17,04
лева; за месец март от падежа на задължението 26. 03. 2021 г. до 26. 09. 2021
г. е в размер на 14, 80 лева, за месец април 2021 г. от падежа на задължението
26. 04. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. е в размер на 12,32 лева, за месец май от
падежа на задължението 26. 5. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. е в размер на 9, 92
лева; за месец юни от падежа на задължението 26. 6. 2021 г. до 26. 09. 2021 г.
е в размер на 7, 44 лева ; за месец юли от падежа на задължението 26. 7. 2021
г. до 26. 09. 2021 г. е в размер на 5, 04 лева ; за месец август от падежа на
задължението 26. 8. 2021 г. до 26. 09. 2021 г. е в размер на 2, 56 лева или
размера на сборната лихва за забава, дължима от ответника е в размер на 120,
88 лева до какъвто размер следва да бъде уважен иска, като в частта над
посочената сума до претендираната в размер на 135, 04 лева иска следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва
върху сборните главници, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането- предвид уважаването на иска за заплащане на дължимите
главници произтичащи от дължим и незаплатен наем за месеците декември
2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни , юли, август и септември
2021 г., искът се явява акцесорен по отношение на основния и следва да бъде
уважен и да бъде присъдена законовата лихва върху сборната главница за
месеците декември 2020 г., януари, февруари, март, април, май, юни , юли,
август и септември 2021 г., от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК- 29. 09.
2021 г. до изплащане на вземането.
При този изход на спора, с оглед, че част от иска е бил отхвърлен
поради заплащането на дължимото задължение за наем за месец ноември 2020
г., още преди подаването на искане за издаване на заповед за изпълнение от
ищцовата кооперация и ответника не е дал повод за завеждане на иска и
същия е отхвърлен в тази му част, на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 137, 22 лева, от
претендираните 1500 лева за адвокатско възнаграждение.
От своя страна ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 754,65
лева разноски в настоящото исково производство, съобразно уважената част
от иска, представляващи довнесена държавна такса и адвокатско
11
възнаграждение за един адвокат. По делото няма направени от никоя от
страните възражения за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което
искането за разноски следва да бъде уважено съобразно отхвърлената и
уважената част на исковете изцяло както са заявени.
С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските в
исковото , така и в заповедното производство, съдът намира, че на ищецът
следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в
размер на 605, 13 лева по ч. г. д № 1143 / 2021 г. по описа на КбРС,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част на иска и предвид липса на предпоставките по чл. 78, ал. 2 от
ГПК за останалата част от претендираното задължение, като изрично се
посочи, че преди подаването на искането за издаване на заповед за
изпълнение е платена една единствена вноска от претендиранитедължими
суми за наем, а частичното плащане на останалите претендирани сума за
наем по иска е извършено след постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в КбРС, месеци след изпадане в забава, по отношение на претендираните
задължения.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на ответника
„АГРОПАУЪР 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Бургас, община Сунгурларе, ** представлявано от
управителя Д. Ч. Й., че към него съществува изискуемо вземане на ВЗК
„Христо Ботев", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, 5-ти километър, представлявана от председателя Н.П.С., със съдебен
адрес: Правна кантора *, с адрес: гр. Бургас, ж. к. ***, по договор за наем от
08. 10. 2020 г. в размер на сумата от 864 /осемстотин шестдесет и четири/
лева, представляваща сборна неплатена главница, дължими и незаплатени
наеми за месеците декември 2020 г., април 2021 г. и септември 2021 г., ведно
със законната лихва върху сборната неплатена главница начиная от 29. 09.
2021 г.- датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е
издадена Заповед № 420 / 30. 09. 2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20212130101143 / 2021 г. на
КбРС до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 120, 88
/сто и двадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща сбор
от лихви за забава върху дължимите наеми за месеците декември 2020 г.,
12
януари, февруари, март, април, май, юни , юли, август 2021 г. от датата
настъпване на падежа на всяка наемна вноска до 26. 09. 2021 г. и лихва за
забава за наемната вноска за месец ноември 2020 г. от датата на настъпване на
падежа 26. 11. 2020 г. до датата на заплащане на вноската 02. 04. 2021 г..
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от ВЗК
„Христо Ботев", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, 5-ти километър, представлявана от председателя Н.П.С., със съдебен
адрес: Правна кантора *, с адрес: гр. Бургас, ж. к. *** за признаване за
установено по отношение на ответника „АГРОПАУЪР 77“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: област Бургас, община
Сунгурларе, ** представлявано от управителя Д. Ч. Й., за съществуване на
изискуемо вземане в размер на 2304 /две хиляди триста и четири/ лева,
представляващи дължими и незаплатени наеми за месеците ноември 2020 г.,
януари, февруари, март, май, юни , юли, август 2021 поради погасяване на
вземането чрез плащане от с платежно нареждане от 02. 04. 2021 г. за
фактура № ********** от 11. 11. 2020 г., извършено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК и с платежно нареждане от 04. 10. 2021 г. за фактурите №
********** от 06. 01. 2021г.; № ********** от 09. 02. 2021 г.; №
********** от 05. 03. 2021 г.; № ********** от 12. 05. 2021 г.; № *********
от 08. 06. 2021 г.; № ********** от 05. 07. 2021 г.; № ********** от 03. 08.
2021 г., както и искането за дължима лихва за забава за наем за месец ноември
2020 г. , над сумата от 10,24 лева до претендираната сума от 24, 40 лева и
искането за заплащане на законната лихва върху главницата за наем за месец
ноември 2020 г. от датата на депозиране на заявлението 29. 09. 2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, поради заплащане на същата преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „АГРОПАУЪР 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област Бургас, община Сунгурларе, ** представлявано
от управителя Д. Ч. Й. да заплати на ВЗК „Христо Ботев", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, 5-ти километър,
представлявана от председателя Н.П.С., със съдебен адрес: Правна кантора *,
с адрес: гр. Бургас, ж. к. *** направените по заповедното производство-ч. гр.
д. № ч. гр. д. № 20212130101143 / 2021 г. на КбРС, разноски в размер на 605,
13 /шестстотин и пет лева и тринадесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА АГРОПАУЪР 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: област Бургас, община Сунгурларе, ** представлявано
от управителя Д. Ч. Й. да заплати на ВЗК „Христо Ботев", ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, 5-ти километър,
представлявана от председателя Н.П.С., със съдебен адрес: Правна кантора *,
с адрес: гр. Бургас, ж. к. *** направените по настоящото гр. д. №
20212130101423 / 2021 г. по описа на КбРС, разноски в размер на 754, 65 /
седемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/ лева на
13
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ВЗК „Христо Ботев", ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, 5-ти километър, представлявана от председателя
Н.П.С., със съдебен адрес: Правна кантора *, с адрес: гр. Бургас, ж. к. *** да
заплати на АГРОПАУЪР 77“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: област Бургас, община Сунгурларе, ** представлявано от
управителя Д. Ч. Й. сумата от 137, 22 /сто тридесет и седем лева и двадесет и
две стотинки/лева представляващи разноски направени в исковото
производство по настоящото гр. д. № 20212130101423 / 2021 г. по описа на
КбРС, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
14