Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-126 24.06.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на девети юни две хиляди и двадесета
година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ЙОРДАНКА МАЙСКА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 806 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Л.П.Д., ЕГН, ЕГН ********** с постоянен адрес гр.П., ул.М. № *** със
съдебен адрес гр.Бургас, ул. А.Стамболийски, № 5, ует. 3, ап.5 против Решение №
274/17.12.2019г. по гр.д. № 416/2019г. по описа на РС-Поморие, с което е
отхвърлена като неоснователна исковата претенция на въззивника да бъде прието
за установено, че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, сумата от
2068,50лева, представляваща допълнително начислена за
периода от 16.10.2016г. до 22.03.2017г. цена на електроенергия относно която е
издадено дебитно известие № ********** от 18.02.2019г. към фактури с №
**********/23.11.2016г., № **********/23.12.20016г., №**********/23.01.2017г.,
№ **********/23.03.2017г. и № **********/ 21.04.2017г.
Във
въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
материалния закон. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е достигнал до
извод, че процесната ел.енергия е била доставена до обекта на въззивника Счита, че сметката му неправомерно е
коригирана едностранно, като първоинстанционният съд е приложил неправилно
разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, като по
делото не е доказано негово виновно поведение, а едностранното коригиране на
сметките води до неравнопоставеност на страните по договора и е в противоречие с принципа на чл.82 от ЗЗД.
Сочи, че не е извършил никакво нарушение и не е използвал повече ел.енергия от
тази която до момента е заплатил.и че електромера е бил в изправност.
Твърди, че в нарушение на закона електроразпределителното дружество не е
създало правила за установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена
ел.енергия за извършване на корекция и уведомяване на клиентите за това, като
ответникът не е привел своите общи условия в съответствие с релевиращите норми
на ПИКЕЕ. Подробни мотиви излага в жалбата. Сочи съдебна практика.
Въззивникът моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете
инстанции. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания.
В
законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемия „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, чрез
пълномощника юк.Кристиян Николов, с който въззивната жалба е оспорена като
неоснователна. Въззиваемият моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение, намирайки го за правилно и законосъобразно. Счита, че съдът правилно е
достигнал до извод, че процесната сума не е допълнително начислена по реда на
ПИКЕЕ, каквито твърдения излага ищеца-въззивник, а представлява сума за редовно
използвана ел.енергия и мрежови услуги в обекта на клиента, която била измерена
от средство за търговско измерване за периода от 16.10.2016г. до 22.03.2017г..
Позовава се на заключението по приетата СТЕ по делото за безспорно установяване
на потребеното от клиента количество ел.енергия. Също цитира съдебна практика.
Претендира за присъждане на разноски за юк.възнаграждение в минимален размер.
Не се сочат доказателства. Не са сторени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно
упълномощен представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване,
и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Процесуалният представител на въззивника се явява в
с.з., поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение
на заявените в жалбата основания. Претендира разноски.
За въззиваемия, редовно призован представител не се явява
в с.з.. Постъпило е писмено становище от пълномощника по същество. Моли
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Л.Д.
от гр. П. за установяване по отношение на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, гр.Пловдив , че ищецът не му дължи
сумата 2068,50
лв., допълнително начислена от ответното дружество за периода от 16.10.2016 г. до 22.03.2017 г.,
цена
на ел.енергия, относно която е издадено дебитно известие №
**********/18.02.2019г. към фактури №№ **********/23.112016г., №
**********/23.12.2016г., № **********/23.01.2017г., № **********/23.03.2017г. и
№ **********/21.04.2017г. за обект на потребление на ищеца в гр.Поморие, ул.Мусала № 27, ИТН - 2713880, клиентски № 1000163476.
Доводите
на ищеца могат да бъдат обобщени в следните групи: Ищецът твърди ответникът е
коригирал едностранно сметката му без правно основание, въз основа на неверни
фактически обстоятелства, при липса на предпоставките, предвидени в Общите към
Договора за продажба на електроенергия, и в нарушение на процедурата за
извършване на корекция, установена в общите условия на електроразпределителното
дружество. На следващо место е твърди, че не е доказано по безспорен начин, че
ищецът като потребител неправомерно е въздействал върху СТИ, с което да е
нарушил разпоредбата на чл. 54, ал. 2, т. 1 от Общите условия, както и чл. 48,
ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, на база на които е извършено начислението. И на
последно место се сочи, че СТИ е собственост на ответника и той носи
задължението да го поддържа и охранява, а ищецът няма достъп до СТИ и не
притежава необходимите технически познания, за да въздейства върху него.
С
подадения в законния срок писмен отговор, ответното дружество е оспорило така предявения
иск. Видно от отговора по чл. 131 ГПК твърди се, че на 22.03.2017 г. служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД са извършили
проверка на електромер № *********, отчитащ доставяната енергия в обекта на
ищеца, с цел демонтаж на измервателното средство за последваща проверка, като
на негово място е бил монтиран нов електромер. За тези си действия извършилите
ги съставили констативен протокол. Сочи, че при извършена впоследствие
метрологична експертиза на средството за измерване в Българския институт по
метрология (БИМ) било установено, че е променена тарифната таблица по часови
зони, като е отчитал дневна тарифа от 09,00ч. до 17,00ч., а след това не е
отчитал потребената ел.енергия по нито една от двете тарифи/дневна или нощна/вследствие
на която електромерът е отчел с 10679,4кВтч по-малко от реално консумираната
енергия. Предвид посоченото и тъй като в паметта на електромера са запаметени
реалните количества електрическа енергия на ищеца основателно била начислена
процесната сума за посочения в исковата молба период. Поддържа, че
сумата от 2068,50 лева е дължима за редовно потребена, но незаплатена енергия и
мрежови услуги в обекта на ищеца за процесния период от 16.10.2016г. до
22.03.2017г.. Излага доводи, че сумата не е допълнително начислена по реда на
ПИКЕЕ, а въз основа на Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД (ОУ на ЕВН ЕС) и Общите условия
на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД (ОУ на ЕВН ЕР). Поради това и
на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС на ищеца били издадени дебитни известия с
посочения по-горе №. Твърди се, че процесната сума е основателно начислена и
дължима на основание чл. 98а ЗЕ, чл. 11, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и
чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР.
Не
се спори по делото, че ищецът е битов абонат на ответното дружество за обект на потребление в гр.П., ул.М. № 27, ИТН - 2713880, клиентски № 1000163476.
От представения констативен
протокол № 336286 за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване е видно, че при извършена на 22.03.2017г. проверка
от двама представители на ответното дружество в присъствието на свидетелите К.М.и
Д.П., за състоянието на измервателното средство на обект в гр.Поморие е
демонтиран електромер № ********* за метрологична експертиза. Електромерът е
поставен в безшевна торба с пломба № 476934. Протоколът е подписан както
извършилите проверката и от свидетелите.
От констативен протокол № 864/02.10.2018г. от
метрологична експертиза на средство за измерване на БИМ
се установява, че не са констатирани следи от нерегламентирана
намеса, като по време на проверката
е установено, че от 09.00ч. до 17.00ч.
електромера отчита дневна тарифа и след 17ч.
не отчита нито на една от двете тарифи и електромера е отчел 10679.4 кWh по
малко от реално консумираната енергия. Посочено е че на дисплея на електромера се визуализират три тарифи за активна електроенергия : 1.8.0 – сумарна
тарифа, 1.8.1 – първа тарифа, 1.8.2 – втора тарифа, като при сравняване на
стойностите е констатирана разлика от 10679.4 кWh между сумарната
и първа и втора тарифи.
Предвид
горното и след като е установено, че в паметта на електромера са запаметени
посочените реални количества използвана от клиента ел.енергия за периода от
16.10.2016г. до 22.03.2017г. от 10679кВтч на стойност от 2068,50лв. с ДДС, на
осн.чл.115, ал.1 от ЗДДС е издадено дебитно известие № **********/18.02.2019г. към фактури №№
**********/23.112016г., № **********/23.12.2016г., № **********/23.01.2017г., №
**********/23.03.2017г. и № **********/21.04.2017г. за обект на потребление на ищеца в
гр.Поморие, ул.Мусала № 27, ИТН - 2713880, клиентски № 1000163476.
Видно от заключението по допуснатата и приета по
делото СТЕ, че процесният електромер с фабричен номер N9201030582 е статичен
еднофазен двутарифен електромер и попада в групата на еднофазните електромери
за които законодателя е предвидил период на последваща проверка от 6 / шест/
години, притежавал е всички необходими
знаци и стикери за годност, от които следва извода, че електромера е монтиран през 2015г и е
трябвало да премине през последваща проверка през 2021г, но още през 2017г
електромера е демонтиран за метрологична експертиза. Вещото лице е посочило в
експертизата, че техническите характеристики на електромера, позволяват да се
запише всяко действие било то правомерно или неправомерно, максималната
стойност на мощността до която достига консуматора за определен период от време
и енергията която консумира абоната разбита по тарифи и от самоотчета, на електромера се установява,
че абоната е ползвал, но не е
заплатил електрическа енергия в размер на 10679квч. Вещото лице е посочило, че е променена
таблицата на часовите зони и е въведена
нова нерегламентирана тарифа 1.8.3. и след неправомерния достъп тарифите
са променени по следния начин: О.ООч - 02.00ч работи нощна тарифа 1.8.1.; от
02.00 - 08.30ч работи нововъведената тарифа 1.8.З.; от 08.30ч - 17.00ч работи
дневна тарифа 1.8.2.; а от 17.00 - 24.00 пак работи нововъведената тарифа
1.8.3. като енергията натрупана в нововъведената тарифа 1.8.3 не се отчита
никъде поради което и вещото лице е категорично, че е налице частично
неизмерване на електрическата енергия, като нововъведената тарифа е действала
от 23.10.2016г. 16.49ч.
За
да отхвърли предявения иск по чл.124 ГПК, първоинстанционният съд е приел
мотивирано възоснова на събраните по делото доказателства, че претенцията е
неоснователна, тъй като по безспорен начин по делото е установено, че се касае
за действително потребена, но незаплатена ел.енергия от ищеца.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На
основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) посочва, че крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
(ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са
влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите
им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1
от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в
обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл.
18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача
стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения
пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по
утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на
чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за
пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените
клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата
делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл. 183, ал. 1 и чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да
заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на
договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Това, че абонатът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното
дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното
задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия.
Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя
основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за
енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да изключат
приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати
цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било доставено
определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е
отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална правна уредба (преди
изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди
приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения на
ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и №
3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, както и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС представена в Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС, чиито изводи се
споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което
съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от
16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК.
По
настоящото дело е безспорно установено, че за периода от 16.10.2016 г. до 22.03.2017
г. в обекта на ищеца с ИТН 2713880 са били реално доставени и потребени 10679,4
кВт/ч електроенергия на стойност 2068,50 лева с ДДС, които не са били своевременно
фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума от 2068,50 лева е дължима по
силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР.
В случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение
на купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на
цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за
продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо, че ищецът своевременно е заплащал
задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане и на сумата от 2068,50
лева, представляваща разлика между фактурираната цена и действително дължимата съобразно
реално потребеното количество електроенергия за процесния период. Разпоредбите
на чл. 115, ал. 1 вр. ал. 3, пр. 1 ЗДДС не са правопораждащ юридически факт за
дължимост на процесната сума, а представляват основание за издаване на дебитни
известия към издадените за процесния период фактури с оглед спазване
изискванията на данъчното законодателство.
Неоснователни
са изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно законосъобразността
на извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал
период на основание ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда
твърдения, че процесната сума е дължима на основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ. На
второ място, съдът споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи
заплащане на реалното количество доставена електроенергия независимо от
наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва относимостта на
доводите относно законосъобразното извършването на едностранна корекция на
сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК се явява неоснователен.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззиваемото
дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
за юк.възнаграждение в размер на 300лв. съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274/17.12.2019г. по гр.д.№ 416/2019г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Л.П.Д., ЕГН, ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.П., ул.М. № *** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, сумата от 300лева, представляваща
сторените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ.