Решение по дело №4141/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25.05.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия И. КИРИМОВ

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4141 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4141/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична община срещу решение №20012430 от 15.01.2021 г постановено по гр.д.№42715/2017 г на СРС , 50 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД обезщетения за ползване на недвижим имот с идентификатор №68134.1004.86 за периода 01.07.2014 г – 30.06.2017 г , както следва :

- на И.П.И. ЕГН ********** сумата от 24 031,63 лева ;

- на Н.П.Т. ЕГН ********** сумата от 24 031,63 лева ;

- на М.Й.Н. ЕГН ********** /наследник на починалата в хода делото ищца Н.М.Н./ сумата от 12 015,81 лева ;

- на В.Й.Н. ЕГН ********** / наследник на починалата в хода делото ищца Н.М.Н./ сумата от 12 015,81 лева ;

- на И.М.П. ЕГН ********** сумата от 24 031,63 лева ;

- на К.А.А. ЕГН ********** сумата от 6007,91 лева ;

- на Г.И.А. ЕГН ********** сумата от 18 023,72 лева ;

- на М.А.В. ЕГН ********** сумата от 6007,91 лева ;

- на В.И.А. ЕГН ********** сумата от 18 023,72 лева ;

- на Л.И.Б. ЕГН ********** сумата от 16 021,09 лева ;

- на Е.А.А. ЕГН ********** сумата от 8010,54 лева ;

- и на И.А.А. ЕГН ********** сумата от 8010,54 лева ;

ведно със законната лихва върху посочените суми от 01.07.2017 г до окончателното им заплащане . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като искът по чл.59 ал.1 ЗЗД е субсидиарен , СО е владяла имота напълно основателно и евентуално са налице хипотези по чл.55 ал.1 ЗЗД или по чл.62 ал.5 ЗУТ . Не е налице фактическия състав по чл.55 ал.1 ЗЗД или на друг иск . СО не се е обогатила , защото имотът попада в обществено пространство за градски парк/градина . В по-голямата си част имотът е обрасъл с горска и тревиста растителност и върху него не са разположени преместваеми обекти или рекламни съоръжения . СО не е длъжна веднага да отчужди имота по чл.62 ал.5 ЗУТ . Не се дължи обезщетение , защото изчисленията на СТЕ са на базата на несигурни събития , който са могли и да не се случат .

Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . Законосъобразно СРС е приел правна квалификация чл.59 ЗЗД , като между страните има влезли в сила решения на същото основание , но за предходни периоди .Чл.62 ал.5 ЗУТ е неосносим , защото няма незаконосъобразен акт на държавата или СО . Процесният имот е частен и не се подчинява на нормативите за общински имоти , а трябва да имат предвид параметрите за застрояване на съответната зона . СО си е спестила средства за наем , а ищците са обеднели от ползването на имота им без основание .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 22.01.2021 г и е обжалвано в срок на 05.02.2021 г /по пощата/ .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел следното . С влязло в сила решение на САС от 27.11.1998 г ответникът е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението върху 3832 кв.м. от процесния реституиран имот. Безспорно имотът е част от парковата площ на Южния парк на София , владее се от Столична община и де факто спорът е за размера на дължимото обезщетение . Имотът попада върху кръстовището на две главни алеи на Южния парк .

Според изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.П.Р.процесният имот попада на едно от кръстовищата на главна и второстепенна алея в Южния парк и има в него има залесена и тревна площ . Имотът е в „Зона на градски паркове и градини“ с максимална плътност на застрояване 1% , кинт -0,06 , минимална озеленена площ от 85 % и без посочени данни за максимална кота корниз . За 2007,25 кв.м. при среден пазарен наем от 13,32 лв/кв.м наемната цена е 26 737 лв без ДДС или общо за периода 1 122 936 лева . Евентуално имотът може да се застрои с обект със застроена площ от 38,70 кв.м. и РЗП 232 кв.м. /шест етажа по 38,70 кв.м./ като се допуска застрояване със сгради и съоръжения свързани с отдих .

В о.с.з на 01.04.2019 г вещото лице Р.уточнява , че е ползвал цени обявени по търгове и метод на пазарните аналози . Сключените договори са за имоти урегулирани и с ясен статут в парка . В обхвата на имота няма търговски обекти .

Според изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.В.Я.процесният имот с идентификатор №68134.1004.86 е разположен в югозападната част на Южния парк . През него минават две главни алеи /има кръстовище/ , голяма част е залесена с едроразмерни дървета , а малка част – с трева . На територията на имота няма разположени преместваеми обекти и рекламни съоръжения . Незастроената площ е 2007,25 кв.м. и за нея не може да бъде определена наемна цена, защото такива площи обикновено се предлагат за паркинги и складове , което е невъзможно в Южния парк . Площ от 120,48 кв.м. може да бъде застроена при спазване на изискванията на Наредбата на СО за преместваемите съоръжения . Средната наемна цена е 14,88 лв/кв.м. или за 120,48 кв.м. наемната цена е 1792,74 лева месечно или за 36 месеца 64 539 лева .

Вещото лице Я.е депозирало и „допълнително заключение“ от 30.10.2019 г , според което са му „продиктувани данни“ в Отдел „Регистрация и контрол на търговската дейност“ в р-н „Триадица“ , според които прилежащата открита площ към търговски обекти в Южния парк се отдава под наем на цена 22,95 лева без ДДС . Средната пазарна наемна цена за отдаване под наем на покрита площ е 77,57 лева/кв.м . Вещото лице е изчислило , че за отдаване под наем на 2007,25 кв.м. открита площ наемът ще е 1 658 390 лева за целия имот за три години ; а за 120,48 кв.м. застроена площ наемът ще е 336 443 лева за целия имот за три години .

В о.с.з на 11.11.2019 г вещото лице Я.заявява , че поддържа изчисленията си в допълнителното заключение .

При така събраните доказателства от правна страна СРС е приел , че трябва да се кредитира допълнението към повторната експертиза , втори вариант при съобразяване на наем за застроена площ от 120,48 кв.м. и съответния месечен наем за нея от 77,57 лв/кв.м. Изчислил е обезщетенията на ищците съобразно квотите им в съсобствеността .

Решението на СРС е частично неправилно . Правилни са мотивите на първоинстанционния съд , че спорът за собственост между страните е решен с влязло в сила решение по чл.108 ЗС . Ответникът признава ползването на имота като част от Южния парк , като реално се спори дали трябва да се присъди обезщетение и в какъв размер .

Не могат да се споделят доводите на въззивника срещу приетата от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.59 ЗЗД , както и за липса на субсидиарния фактически състав на неоснователното обогатяване поради факта , че имотът се намира в парк , подлежи на отчуждаване по реда на чл.62 ал.5 ЗУТ , както и няма данни върху него да има поставени преместваеми или рекламни съоръжения .

Според трайната практика на ВКС по аналогични случаи - решение №252 от 23.01.2015 г по гр.д. № 2858/2014 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС , решение №208 от 09.04.2019 г по гр.д.№3392/17 г на ВКС , IV ГО и решение №185 от 04.01.2018 г по гр.д.№937/17 г на ВКС , III ГО – правната квалификация в случая е чл.59 ЗЗД . С разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването. Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД - т.е. общата хипотеза на неоснователното обогатяване. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай , че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения.

Настоящият съд споделя цитираната трайна практика на ВКС /още по-обилна в случаите на ползване на чуж имот от друго частно лице / , че е приложим чл.59 ЗЗД . Не може да се сподели решение №2 от 14.02.2020 г по гр.д.№2296/19 г на ВКС , III ГО , според което чл.62 ал.5 ЗУТ е пречка да се приложи чл.59 ЗЗД в случай на ползване от община на реституиран частен имот . Според чл.17 от Конституцията на РБ правото на собственост се гарантира и защитава от закона , а частната собственост е неприкосновена . Държавата или общината не могат да ползват привилегия по закон в случай , че неоснователно ползват чужд имот за свои нужди .

Безспорно в случая ответникът трябва да обезщети ищците за ползването на имота им. Не следва друго от факта , че в случая имотът принципно подлежи на отчуждаване от СО и че е „общодостъпен“. Общината ползва имота именно като го „остъпва“ за използване от гражданите и гостите на гр.София . Имотът е приобщен към територията на Южния парк на гр.София и върху него има алеи и озеленяване . Чрез него СО изпълнява задълженията си по ЗУТ да предостави на гражданите паркови територии за почивка и отмора . Обстоятелството, че ответникът не е развива в имота търговска дейност и не е реализирал преки приходи от имота, е правно ирелевантно за иска по чл. 59 ЗЗД, защото е безспорно установено, че ответникът ползва имота без правно основание. Отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем , които би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползувателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, които би получил за спорния период . Следва да се посочи , че действията на СО са до голяма степен недобросъвестни – тя „отдава“ чужд ЧАСТЕН имот да се ползва като парк за нейни /обществени/ цели , а същевременно отказва да го отчужди в разумен срок и си спестява големи разходи за отчуждаване .

От друга страна обезщетението за неоснователно ползване на имота трябва да се определи според реалното състояние на имота – както според статута му на парк според действащия ПУП , така и при безспорна липса на застрояване върху него . Неправилно СРС е кредитирал допълнението към повторната експертиза на вещото лице Якимова, втори вариант при съобразяване на наем за застроена площ от 120,48 кв.м. и съответния месечен наем за нея от 77,57 лв/кв.м. Ищците не са обеднели от несъбран наем за застроен имот , защото имотът им е незастроен . Причините са това са без значение , но трябва да се отбележи , че ЗУТ не съдържа абсолютна забрана за извършване на стопанска дейност върху частен имот находящ се в парк , включително временно строителство , поставяне на преместваеми и рекламни съоръжения и пр. Процесният имот обаче е незастроен и трябва да се определи обезщетение според това му състояние за процесния период . Имотът в голямата си част е практически неизползваем и от него не може да се получи доход – зает е от алеи и високи дървета . Ищците биха могли да реализират доход само от 120,48 кв.м. от целия имот като разположат върху тях преместваеми вкл.търговски и развлекателни съоръжения – собствени или на трето лице . Според заключението на вещото лице Я.наемът , който се събира от СО за подобни открити площи е 22,95 лева без ДДС ; или 27,54 лева с ДДС . Тъй като евентуални заинтересовани наематели имат възможност да наемат много подобни площи именно от СО , трябва да се приеме , че това е и пазарния наем на територията на Южния парк в гр.София . Следователно месечното обезщетение на ползване на целия процесен имот е 120,48 кв.м. Х 27,54 лева = 3318,01 лева , а не както е приел СРС 9345,63 лева. Сътветно ищците имат право на 35,5033 % от сумите-обезщетения присъдени от СРС. За разликата до присъдените от СРС 100 % обезщетения след частична отмяна на решението на СРС исковете трябва да се отхвърлят . Решението на СРС трябва да се измени и в частта , в която на ищците са присъдени разноски над 5037,65 лева до 14 189,24 лева .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №20012430 от 15.01.2021 г постановено по гр.д.№42715/2017 г на СРС , 50 състав , в частта , с която Столична община е осъдена да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД обезщетения за ползване на недвижим имот с идентификатор №68134.1004.86 за периода 01.07.2014 г – 30.06.2017 г , както следва :

- на И.П.И. ЕГН ********** разликата над 8532,03 лева до 24 031,63 лева ;

- на Н.П.Т. ЕГН ********** разликата над 8532,03 лева до 24 031,63 лева ;

- на М.Й.Н. ЕГН ********** /наследник на починалата в хода делото ищца Н.М.Н./ разликата над 4266 лева до 12 015,81 лева ;

- на В.Й.Н. ЕГН ********** / наследник на починалата в хода делото ищца Н.М.Н./ разликата над 4266 лева до 12 015,81 лева ;

- на И.М.П. ЕГН ********** разликата над 8532,03 лева до 24 031,63 лева ;

- на К.А.А. ЕГН ********** разликата над 2133 лева до 6007,91 лева ;

- на Г.И.А. ЕГН ********** разликата над 6399 лева до 18 023,72 лева ;

- на М.А.В. ЕГН ********** разликата над 2133 лева до 6007,91 лева ;

- на В.И.А. ЕГН ********** разликата над 6399 лева до 18 023,72 лева ;

- на Л.И.Б. ЕГН ********** разликата над 5688,02 лева до 16 021,09 лева ;

- на Е.А.А. ЕГН ********** разликата над 2844 лева до 8010,54 лева ;

- и на И.А.А. ЕГН ********** разликата над 2844 лева до 8010,54 лева ; ведно със законната лихва върху посочените суми от 01.07.2017 г до окончателното им заплащане ;

както и в частта , в която СО е осъдена да заплати на посочените лица разликата над 5037,65 лева до 14 189,24 лева разноски пред СРС ;

и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ искове Столична община да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД обезщетения за ползване на недвижим имот с идентификатор №68134.1004.86 за периода 01.07.2014 г – 30.06.2017 г , в частта , както следва :