№ 41
гр. ****, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Административно
наказателно дело № 20223130200471 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Брутос“ООД, ЕИК203439467, против НП № 03-011740/14.08.2019
г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. ****, с което
на „Брутос“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.****, туристически атракцион „Неолитно селище“ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. за
административно нарушение по чл.75a, ал.2 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност.
С жалбата се навеждат твърдения, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като на
проверяващите органи е било известно, че Р.С. не владее български език и не
разбрал съдържанието на представената му от тях декларация. Това ставало
ясно, тъй като в декларацията било отбелязано, че той получавал трудово
възнаграждение в размер на 100 евро за периода 11.07.2019г. до 11.08.2019г.
Тази сума представлявала сума по чл.17, ал.1, т.5 от Наредба за условията и
реда за издаване на визи и определяне на визовия режим.
Оспорва съдържанието и автентичността на декларацията. Твърди, че
тя не е попълнена и подписана от С..
Твърди се, че обекта кухня-майка за приготвяне на храна в с.**** не е
1
обект, в който „Брутос“ ООД извършва дейност. Този обект бил
нефункциониращ и в него не се извършвала търговска дейност. Твърди се, че
този обект бил собственост на В.Д.М.
Твърди се, че С. е бил в България по повод отварянето на Исторически
парк в с.**** като целта му била да покаже на местното население приготвяне
на традиционни ястия от неговия край.
Твърди се, че съобразно чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ достъп до пазара на
труда нямат граждани на трета държава, които имат виза за краткосрочно
пребиваване в Р.България, каквато виза има С.. Поради това било невъзможно
С. да получи разрешение от Агенция по заетостта за достъп до пазара на
труда в Р.България.
Твърди се, че наложената санкция е в завишен размер.
Поради тези съображения се иска отмяна на постановлението, а в
условията на алтернативност - намаляване на размера на наложената
санкция. Направено е и искане за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от надлежно упълномощен процуален представител, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
явява упълномощен представител, в писмено становище оспорва жалбата и
моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 18.07.2019г. служители на Дирекция “Областна инспекция по
труда”-****, по повод постъпили искане за извършване на проверка на
„Мугел“ ЕООД от ТД на НАП ****, които при посещение на адреса на
управление на това дружество, в с.***** – производствен обект фурна са
констатирали, че обекта представлява кухня за приготвяне на храна и в
момента на проверката имало две лица, които приготвяли храна Д.Х. от Русия
и друго лице, което не се представило и които казали, че не разбирали
български език.
2
По повод на горното на 18.07.2019г. е извършена проверка в обект
кухня-майка за приготвяне на храна в с.*****, общ.**** стопанисван от
„Брустос“ ООД. При проверката се установило, че в кухнята майка
осъществявал трудова дейност като готвач Р.С., гражданин на Руската
Федерация, пребиваващ законно в България с виза за краткосрочно
пребиваване с цел неорганизиран туризъм. Работодателя „Брутос“ ООД е
приел С. да осъществява трудова дейност в кухнята майка като готвач с
определено работно място – кухнята майка, при определено работно време от
11.07.2019г. до 11.08.2019г. с 2 почивни дни седмично, трудово
възнаграждение 100 евро за периода 11.07.2019г. – 11.08.2019г., почивка в
работния ден 1 час без да сключи трудов договор в писмена форма преди
постъпването му на работа.
В хода на проверката проверяващите дали на С. да попълни декларация
по чл.68, ал.1, т.3 Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на
руски език. В декларацията е посочено, че С. няма разрешение за работа в
България, че работи за „Брутос“ ООД от 11.07.2019г. като готвач с работно
време от 08:00 часа до 15:00 часа, с работно място *****, база стол, с основни
задължения готвене на горещи ястия и обучение на готвачи с 2 почивни дни в
седмицата и почивка в работния ден 1 час, с размер на заплатата 100 евро с
период на плащане 11.07 – 11.08, без трудов договор.
От изисканата от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
информация от ОД на МВР **** се установява, че С. пребивава законно в
Р.България към момента на извършване на проверката с краткосрочна виза с
цел неорганизиран туризъм. Разрешен срок на пребиваване до 12.08.2019г.
Няма данни С. за издадено единно разрешение за пребиваване и работа.
От изисканата информация от Агенция по заетостта се установява, че
за С. не е издавано разрешение за достъп до пазара на труда за работа по
трудово правоотношение или като командирован/изпратен в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Р.България в „Брутос“ ООД по
реда на ЗТМТМ. Не е постъпвала декларация и не е извършвана регистрация в
Агенция по заетостта на „Брутос“ ООД за осъществяване на заетост на С..
За констатираното нарушение е съставен АУАН № 03-011740 от
06.08.2019г., въз основа, на който е издадено обжалваното НП № 03-011740/
14.08.2019 г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.
3
****, с което на „Брутос“ООД, ЕИК203439467 е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. за административно
нарушение по по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. В обжалваното постановление е
описана същата фактическа обстановка, която е посочена в АУАН№ 03-
011740 от 06.08.2019г. и в извършената на 18.07.2019г. проверка.
Видно от справка СВ **** се установява, че на 08.02.2019г. е
продадена собствеността върху фурна производствен обект, построена в
дворно място съставляващо УПИ XI в кв.24, находяща се в с.*****, общ.****
от В.В. и М. З.-В. на В.М..
От идентификационна карта на „Брутос“ ООД се установява, че това
дружество упражнява търговска дейност в кухня майка, бърза закуска в
с.****, УПИ XI неолитно селище.
От издадената на С. виза се установява, че той пребивава в България с
цел неорганизиран туризъм за периода 31.05.2019г. – 24.08.2019г.
От разпита на св.Б., чиито показания съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че С. на 18.07.2019г. е бил в кухнята майка в
с.*****, Исторически парк, за да покаже как се приготвят традиционни за
страната му ястия по повод откриване на Историческия парк.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа
на писмените доказателства по административно-наказателната преписка,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок, от надлежна
страна и като такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-011740/ 14.08.2019 г. издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. **** е издадено от
компетентен орган Директор на Дирекция "Областна инспекция по труда"
4
гр.****, съгласно Заповед № 280/03.08.2010г. на Изпълнителния директор на
ИА”Главна инспекция по труда”. То е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на ЗАНН и в него, както и в акта, се съдържат всички
изискуеми реквизити.
Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно
постановление. В него се съдържат всички изискуеми по смисъла на чл.57
ал.1 от ЗАНН реквизити.
По отношение на оспорената от въззивника декларация по чл.68, ал.1,
т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и възражението
му, че С. не е разбирал български и с това е нарушена административната
процедура съдът намира следното: видно от представените от въззиваемия
писмени доказателства по делото се установява, че декларацията е
представена от контролните органи на С. на руски език, който той е разбирал,
попълнена е на руски език. Въззивникът не успя да докаже твърдението си, че
декларацията не е попълнена и подписана от С.. Друг е въпросът дали сама по
себе си тази декларация е достатъчно доказателство за наличие на трудово
правоотношение между С. и „Брутос“ ООД и дали С. е разбирал какво е
нейното предназначение.
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията
на съществените и които да са довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя, което е реализирано в цялост с депозирането на жалба до
въззивната инстанция.
Спорният елемент в настоящия казус е дали отношенията между
„Брустос” ООД и С., са били трудово-правни, съответно дали е следвало
въззивника да има съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта по повод престиране на работната сила в полза на дружеството от
С..
Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в
писмена форма между работник/служител и работодател преди постъпването
на работа, след като страните са се уговорили за всички необходими и
задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно място на
работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и
5
начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица.
От събраните по делото доказателства не се установява между
„Брустос” ООД и С. да е налице трудово правоотношение, за да може да се
опердели, че С. престира работна сила в полза на дружството. Поради това и
за въззнивника не е възникнало задължение да има съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта.
Подписаната декларация от С. по по чл.68, ал.1, т.3 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност сама по себе си не е достатъчно
доказателство, за да обоснове наличие на трудово правоотношение. Видно от
декларацията С. е посочил в нея, че уговореното възнаграждение е в размер
на 100 евро за 1 месец 11.07-11.08. Така уговореното възнаграждение поради
своя нисък размер не би могло да бъде трудово възнаграждение. Вероятно
това е възнаграждение за извършване на определена работа, която видно от
кредитираните от съда показания на св.Б. е показване как се приготвят
традиционни руски ястия по повод откриването на Исторически парк с.*****.
Към момента на проверката той все още не е бил открит. Въззивникът не успя
да докаже твърдението си, че сумата от 100 евро посочена в декларацията от
С. представлява сума по чл.17, ал.1, т.5 от Наредба за условията и реда за
издаване на визи и определяне на визовия режим.
От събраните по делото писмени доказателства се установи, че в
обекта кухня-майка е осъществявал търговска дейност въззивникът,
обстоятелството, че този обект е собственост на В.М., а не на „Брутос“ ООД е
ирелевантно за правния спор. Ирелеванто за упражняването на търговска
дейност е и обстоятелството, че Историческия парк все още не е бил отворен.
От събраните по делото доказателства се установи, че в обекта е имало и
други лица, които са осъществявали подготовка по отваряне на Историческия
парк.
Предвид гореизложеното и като взе предвид гласните и писмени
доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че
в настоящия случай от страна на административно-наказващият орган не бяха
представени безспорни и категорични доказателства за това, че от страна на
„Брутос“ ООД е допуснато нарушение на 75а, ал.2 от ЗТМТМ, тъй като се
6
установи че С. не е работил по трудово правоотношение с „Брутос“ ООД,
съответно за дружеството не е възникнало задължение да има съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. С оглед на това и
съдът намира, че неправилно наказващият орган е приложил материалния
закон, като е наложил на „Брутос“ ООД наказание за нарушение, което не е
доказано да е осъществено от обективна страна, поради което и
наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Въззивникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-011740/ 14.08.2019 г.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. ****, с което
на „Брутос“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с.****, туристически атракцион „Неолитно селище“ е наложено
административно наказание на основание чл.79, ал.4 от ЗТМТМ
"Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. за административно нарушение
по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред
Административен съд-**** по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7