№ 9181
гр. София, 22.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110148893 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ОЛГ. Т. –
гражданин на Р.Ф. срещу „България Ер” АД.
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по
делото:
Ищцата твърди, че е имала сключен договор за въздушен превоз с
ответника за редовен полет FB620 по направление Санкт-Петербург, Полково
/LED/ - Бургас /BOJ/ на 03.07.2017г. с планиран час на отлитане – 11.00ч.
местно време и планиран час за кацане – 14.00ч. местно време на същата дата.
В деня на полета ищцата се явила навреме за полета от Санкт-Петербург и
преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури, но
полетът закъснял с повече от 3 часа – кацнал реално в 06.55ч. на 04.07.2017г.,
поради което и ищцата пристигнала в крайния пункт на пристигане с повече
от три часа закъснение.
Според ищцата в съответствие с чл. 7, § 1, б. „б” на Регламент
/ЕО/261/2004 на ЕП и на Съвета на Европа ответникът й дължи обезщетение в
размер на 400 евро, тъй като разстоянието между двете летища е 1926 км.
Ищцата твърди, че в рамките на извънсъдебни опити за доброволно
уреждане на претенцията, на 08.03.2019г. ответникът извънсъдебно е признал,
1
че на ищцата следва да бъде изплатено обезщетение съгласно Регламент
261/2004. Дължимото обезщетение не било заплатено от ответника.
С оглед на това моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответното дружество дължи на ищцата сумата от 400
евро, представляваща обезщетение за закъснелия полет на основание чл. 7, §
1, б. „б” от Регламент 261/2004, ведно с лихва за забава в размер на 140,18
лева, считано от деня на признаване на вземането – 08.03.2019г. до
11.12.2020г., както и законна лихва за забава от 17.12.2020г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до съда/ до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждането на разноски, както по настоящото дело, така и
тези, сторени в производството по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „България Ер” АД не е подал отговор
на исковата молба.
Извън този срок ответникът е депозирал становище, в което оспорва
исковете, като счита същите за неоснователни, доколкото обезщетението
било изплатено на 27.09.2021г.
Не възразява срещу приложените към ИМ доказателства.
Прави възражение срещу претендираното адвокатско възнаграждение и
съдебни разноски, тъй като обезщетението било заплатено преди подаване на
ИМ, поради което и ответникът не бил станал повод за завеждане на иска.
Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 7, § 1, б. „б” от
Регламент 261/2004 и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищцата е да докаже, че е пътувала с процесния полет FB620
по направление Санкт-Петербург, Полково /LED/ - Бургас /BOJ/, респективно
какво е разстоянието между двете летища, както и че полетът е закъснял с
повече от 3 часа, а във връзка с претенцията си за присъждане на лихва за
забава – следва да докаже парично задължение на ответника и настъпила
забава на последния за изпълнение на паричното задължение, респективно
размера на мораторната лихва и момента, от който същата се дължи.
2
Ответникът следва да докаже възраженията си.
Посочените от ищцата писмени доказателства са относими към предмета
на делото и събирането им следва да бъде допуснато.
По доказателственото искане на ищцата за допускане на СТЕ за
изчисляване на разстоянието между двете летища, съдът ще се произнесе в
съдебно заседание с оглед процесуалното поведение на ответника.
На ответника следва да бъде указано, че при неподаване на отговор на
исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание без да е
направено искане за гледане на делото в негово отсъствие, съдът може да
постанови неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК по искане на ищеца.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените доказателствени
искания на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 15.02.2022г. от
14.45ч., за която дата и час:
ДА СЕ ПРИЗОВАТ СТРАНИТЕ.
НА ИЩЕЦА да се изпрати препис от молбата на ответника с вх. №
88715/16.11.2021г. и приложенията към нея за становище в едноседмимен
срок от получаване на съобщението.
УКАЗВА на ответника, че при неподаване на отговор на исковата молба
и неявяване в първото по делото съдебно заседание без да е направено искане
за гледане на делото в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение по чл.238 от ГПК по искане на ищеца.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Приканва страните към постигане на спогодба. В тази връзка има указва,
че могат да ползват медиация чрез СРС за уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4