РЕШЕНИЕ
№ 758
гр. Пловдив, 14.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2384 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на Н.М.М. с ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Б., против Решение № 2153-15-195 от 22.07.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е частично изменено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ Пловдив, като на жалбоподателя е признат по-голям период на
осигурителен стаж от втора категория труд, а в останалата й част е оставена без
уважение жалбата на М. с вх. № 1012-15-206/20.06.2019 г. против Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ Пловдив за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят в жалбата си до съда,
както и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Б., моли за отмяна на
оспореното решение. Твърди се, че същото е неправилно поради нарушение на
административните правила и материалните норми и е необосновано. Сочи се, че
административният орган не е изискал служебно справки в Сектор КАТ, Агенция
Митници и Гранична полиция, както и от самите осигурители, относно вида и
товароподемността на регистрираните като собствени или ползвани от тях по
договор товарни автомобили, не са обсъдени в обжалваното решение посочените в
трудовата книжка на жалбоподателя с № 296 шифри на заеманите длъжности, не са
обсъдени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Прави се искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли същата
да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмено становище се обсъждат
събраните по делото доказателства, като се сочи, че от приетите справки по
делото не може да се установи по категоричен начин дали жалбоподателят е
управлявал цитираните в справките превозни средства, нито тяхната
товароподемност, а заключението на техническата експертиза не установява дали и
към кой момент товарните автомобили със съответна товароподемност са били
управлявани от страна на жалбоподателя. Заключено е, че доказателствата,
събрани по делото, не са достатъчни, за да се счете за основателна претенцията
на жалбоподателя М.. Моли се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи
в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела
становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен,
доколкото на практика потвърждава постановен отказ и поради това с правен
интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок с оглед
датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по делото копие
от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно
обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява
следното:
Със заявление № 2113-15-7709/31.12.2018 г., към което приложил копия от две
трудови книжки и УП, жалбоподателят М. направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Към датата на подаване на
заявлението М. имал навършена възраст 60 години и 21 дни. С уведомление от ТП
на НОИ - Пловдив, връчено на жалбоподателя на 15.04.2019 г., на същия било
указано да представи удостоверения за съответни периоди, в които да е изяснена
товароподемността на управлявания автомобил, при осигурителите „Х“ ЕАД, СД „М***“,
„К“ ООД, „ЛКВ Т“ ЕООД, както и УП-3 с осигурителен стаж за конкретни периоди с
изяснена длъжност и предложение за категорията труд, като се уточни, ако
жалбоподателят е бил шофьор, на какъв автомобил и каква е товароподемността му
от осигурителите „М. Т“ ЕООД, „ЕЛ“ ЕООД, „ПИМК“ ООД, „****“, „ЛКВ Т“ ЕООД.
Жалбоподателят представил УП -3 от 16.04.2019 г. от „К“ ООД с отразен
осигурителен стаж като шофьор при условията на трета категория труд от 6 месеца
и 19 дни; УП-3 от 17.04.2019 г. от „М. Т“ ЕООД с отразен осигурителен стаж на
длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни превози/“ - 21 дни; УП -3 от
„****и сие“ СД от 22.04.2019 г. с вписан осигурителен
стаж от четири години, три месеца и 22 дни на длъжност „шофьор товарен
автомобил“; УП-3 от „ЕЛ“ ЕООД от 15.04.2019 г. с отразен осигурителен стаж от
четири месеца и 14 дни на длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни
превози/“. Жалбоподателят представил също така и удостоверение № 5/16.04.2019г.
от „К“ ООД, в което изрично било отразено, че същият е осигуряван при условията
на трета категория труд и управляваният от него автомобил е под 12 тона. В хода на административното производство била
извършена проверка, обективирана в констативен протокол от 08.04.2019 г. по разходите на ДОО на Н.М.,
като собственик на ЕТ „Н.- Н.М.“, която установила, че няма данни за извършване
на дейност от ЕТ и осигурителни вноски като самоосигуряващо
се лице не са дължими, както и били изготвени справки от персоналния регистър
на НОИ за осигурителните периоди при пенсиониране на М., съдържащи данни за категория
работници и служители. Изготвена била справка относно актуално състояние на
трудовите договори, както и опис на осигурителния стаж, съгласно който
установеният стаж от втора категория труд бил 7г. 11м. и 29 дни, от трета
категория труд – 25г., 3м. и 26 дни, а този по чл.104 от КСО – 08 месеца и 23
дни.
С Разпореждане № ********** по
Протокол № 2140-15-353/30.04.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при ТП на НОИ - Пловдив, на жалбоподателя било отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.2 от КСО. Като
мотиви за отказа било посочено, че по отношение на М. не е изпълнено едно от
условията на посочената разпоредба, а именно наличието на 15 години
осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, като било
прието, че същият има положен стаж от втора категория от 7 години, 11 месеца и
29 дни. При изчисляването на осигурителния стаж административният орган зачел
периодите при осигурителите СД „М- С. С. и сие“, „М. Т“
ЕООД и „ЕЛ“ ЕООД за трета категория труд, тъй като в издадените от тях
удостоверения била записана единствено длъжността шофьор товарен автомобил, без
отразяване на товароподемността на управлявания автомобил. За трета категория
труд бил зачетен и осигурителния стаж, положен в „Х“ ЕАД като шофьор и в „ЛКВ Т“
ЕООД като шофьор товарен автомобил, тъй като не били представени удостоверения
по образец, удостоверяващи товароподемността на автомобила, управляван от
жалбоподателя. С разпореждането било взето предвид и обстоятелството, че в
регистъра на осигурените лица за периода от 28.08.2013 г. до 30.12.2018 г. /осигурит. стаж при „ПИМК“ ООД/ били налични данни за
осигуряване при условията на втора категория, но осигурителният стаж за този
период бил зачетен също за трета категория труд с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, понеже жалбоподателят М. не бил представил документ с оформен стаж, в
който да е вписана заеманата длъжност и условията на труд. М. обжалвал
разпореждането за отказ пред Директора на ТП на НОИ Пловдив, като посочил
конкретни марки и регистрационни номера автомобили, които посочил да е
управлявал в „ЛКВ Т“ ЕООД и „ЕЛ“ ЕООД и поискал извършване на справка от Сектор
ПП при ОД на МВР относно товароподемността на автомобилите. С писмо от
27.06.2019 г., на основание чл.36, ал.2 от АПК, М. бил поканен от Директор ТП
НОИ - Пловдив да представи посоченото в жалбата му УП-3 № 8482/25.04.2019 г.,
както и документи, от които да е видно, че е управлявал посочените в жалбата му
автомобили. Жалбоподателят представил въпросното УП-3 № 8482/25.04.2019 г. от
„ПИМК“ ООД, съгласно което бил удостоверен осигурителен стаж от 5 години, 4
месеца и 2 дни, за периода 28.08.2013 г. – 30.12.2018 г. с длъжност „шофьор
товарен автомобил над 12 тона“ и предложение трудът да се зачете за втора
категория, съгласно НКТП, раздел втори, чл.2, т.25. Въз основа на новопостъпилото доказателство с Решение № 2153-15-195 от
22.07.2019 г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив счел, че същото води до извод
за промяна в зачетения осигурителен стаж от втора категория, съответно общия
осигурителен стаж, превърнат по реда на чл.104 от КСО към трета категория, като
установил, че с оглед данните за стажа в „ПИМК“ ООД, съгласно УП-3 №
8482/25.04.2019 г., осигурителният стаж от трета категория следва да е 19 г., 11м.
и 23 дни, а този от втора – 13 г., 4м. и 2 дни, а не както било прието в
разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване. Поради това и
разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ- Пловдив било изменено
отчасти по отношение на така зачетения осигурителен стаж. В останалата част,
жалбата на М. била оставена без уважение, като решаващият административен орган
счел за правилни изводите на издателя на разпореждането за отказ от отпускане
пенсия по отношение начина на зачитане на осигурителния стаж при осигурителите
„Х“ ЕАД, „ЛКВ –Т“ ЕООД, „****и сие“ СД, „М. Т“ ЕООД,
„ЕЛ“ ЕООД. Изрично в решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив било
посочено, че съгласно чл.2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране /НКТП/ от втора категория се зачита труда на шофьорите на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона, а в документите за осигурителен
стаж на жалбоподателя липсват данни да е
управлявал автомобил с товароподемност от 12 и над 12 тона, като осигурителите
в издадените от тях документи не са посочили товароподемността на управлявания
автомобил и не са направили мотивирано предложение за категоризиране на труда.
Прието е, че длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване, се е произнесло въз основа на наличните редовни
документи и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и тъй като жалбоподателят не е
представил изискани от него с писмо документи, от които да е видно, че е
управлявал цитираните в жалбата му автомобили, не е била изискана и информация
от Сектор „Пътна полиция“ за тяхната товароподемност.
При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери
следното:
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При
издаването на обжалваното решение според съда не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и решението е
постановено в съответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе
предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната
преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене.
Съгласно
разпоредбата на чл.69б, ал.2, вр. с ал.5 от КСО,
лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд,
придобиват право на пенсия при навършена възраст 58 години и 02 месеца, при
условие, че сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са
придобили право на пенсия по чл.168 от КСО, и не са променили осигуряването си
по чл.4в от КСО. В конкретния случай от
доказателствата по делото се установява категорично, че жалбоподателят М.,
макар да отговаря на останалите условия на посочената разпоредба, не е изпълнил
условието й да има 15 години осигурителен стаж от втора категория труд,
доколкото е установено да има такъв в размер на 13 години, 04 месеца и 02 дни.
Следва да се има предвид, че основанията за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени кумулативно и
поради това при липсата на което и да било от посочените условия, на заявителят
не следва да се отпуска пенсия.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се
установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с
осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Съгласно
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ - т.53а, в сила
до 31.12.1999 г., както и съгласно чл.2, т.25 от Наредбата за категоризиране на
труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000 г., трудът на шофьорите на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от втора категория. В
тази насока и за да е налице признаване на осигурителния стаж за такъв от втора
категория труд на посочените основания е необходимо да е установено, че
трудовата функция на съответното лице е включвала изпълнение на длъжността
шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 и повече тона на пълно работно
време, или на повече от половината законоустановено работно време / в този см. чл.4
от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП/. Доказателствената
тежест за установяване на осигурителен стаж и доход и съответно за оборване на презумптивната доказателствена
сила на представените официални документи, каквито са напр. трудовите книжки, в
тази насока е на жалбоподателя. В случая, с оглед изложението в жалбата му,
следва да се направи извод, че същият претендира за периодите на осигурителен
стаж, удостоверени с представените от него документи в рамките на
административното производство при „ЕЛ“ ЕООД, „ЛКВ Т“ ЕООД, „Х“ ЕАД, СД „М –С.С. и сие“, „К“ ООД и „М. Т“ ЕООД
да се признае, че е полагал труд от втора категория като шофьор на товарен
автомобил с товароподемност 12 и повече тона. Спор по отношение
продължителността на удостоверения осигурителен стаж иначе не е формиран между
страните в производството.
Конкретно по отношение на стажа в дружеството „К“ ООД, налице е отразяване в трудовата
книжка с № 296 на длъжност „шофьор“, която е посочена и в представеното от
жалбоподателя удостоверение УП-3 с № 4 от 16.04.2019 г., в което е посочена
същата длъжност и изрично е удостоверено, че трудът е трета категория. Същото е
отразено по отношение осигуряването на М. и в справката от персоналния регистър
на НОИ. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която иначе
съдът кредитира като обективно изготвена с необходимите професионални знания и
опит и която има за предмет определяне на товароподемността на автомобилите,
изрично конкретизирани от жалбоподателя, за които същият твърди да е управлявал
на длъжността шофьор, се установява, че значителна част от товарните
автомобили, регистрирани съгласно справката от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Пловдив като собственост на дружеството /от № 8 до № 19 в таблицата на СТЕ/,
действително са с товароподемност над 12 т. и само два от изследваните
автомобили са с товароподемност под 12 т. Същевременно, както се каза, в
трудовата книжка на жалбоподателя за периода на положения труд при посоченото
дружество не е налице отразяване товароподемността на автомобила /автомобилите/,
които е управлявал на длъжността „шофьор“, в издаденото от дружеството
удостоверение изрично е определена категорията на труда – трета и е видно
жалбоподателят да е бил осигуряван като полагащ труд от трета категория.
Фактът, че дружеството е разполагало с множество товарни автомобили, които са с
товароподемност над 12 т. може да е само индиция, че
жалбоподателят е управлявал такива автомобили, но следва да се има предвид, че
СТЕ не е имала за предмет оценка на товароподемността на всички регистрирани на
„К“ ООД автомобили, от една страна, а от друга, от заключението й става ясно,
че дружеството е разполагало и с автомобили с товароподемност под 12 т. Поради
това и изводите на експертизата не могат да служат като категорично
доказателство за това, че жалбоподателят е бил шофьор именно на автомобил
/автомобили/ с товароподемност 12 и над 12 т.
и то през целия период, в който е полагал труд в дружеството, или не
по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време. В случая не
са ангажирани такива доказателства, от които да се направи изобщо извод, че
жалбоподателят М. е управлявал точно тези автомобили, които е посочил като
предмет на експертизата, като в тази насока не са представени заповеди за
назначаване и преназначаване, или допълнителни споразумения, заповеди за
възлагане превоз, или пътни листове и товарителници и изобщо каквито и да било
документи, от които да се установи, че М. е управлявал конкретен автомобил и то
на пълно работно време, или на повече от половината от законоустановеното му работно
време. Отделно от това и в трудовата му книжка, и в издаденото му удостоверение,
е посочена само длъжността „шофьор“, без други данни, а видно от справката от
Сектор „Пътна полиция“ на дружеството „К“ ООД, освен посочените товарни
автомобили с товароподемност над 12 т., има регистрирани и лекотоварни по вид
автомобили, както и лек автомобил, и автобус. Поради това и в случая при
наличните доказателства, ангажирани от самия жалбоподател, напълно
законосъобразно административният орган е приел, че следва осигурителният стаж
при „К“ ООД да бъде зачетен от трета категория труд, както и самото дружество
го е удостоверило. В тази насока следва да се има предвид и приложеното по
преписката изрично удостоверение № 5/16.04.2019 г., издадено от дружеството, в
което е отразено, че М. е осигуряван при условията на трета категория труд и че
управляваният автомобил е под 12 т. и което е било взето предвид, както от
издателя на Разпореждането за отказ от отпускане на пенсия, така и от издателя
на обжалваното по настоящото дело решение.
Видно е, че издателят на оспореното решение е
приложил законосъобразен и обективен подход при преценка на доказателствата,
като напротив, по отношение на осигурителния стаж, удостоверен от „ПИМК“ ООД и във връзка с конкретното
отразяване в издаденото УП -3 № 8482/25.04.2019 г. на длъжността на
жалбоподателя „шофьор на товарен автомобил над 12 т.“ и мотивираната забележка
трудът да се зачете като втора категория, съпоставяйки данните с тези от справката
от персоналния регистър на НОИ, правилно е изменил разпореждането на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, като е
увеличил стажа, зачетен за втора категория и с труда, удостоверен като полаган
в „ПИМК“ ООД в съответния период.
Изложеното
положение за „К“ ООД обаче, досежно липсата на
конкретни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя, от които да се
установява по категоричен начин, че той е управлявал товарен автомобил с
товароподемност 12 т., или над 12 т., важи в пълна степен и по отношение на
осигурителния му стаж и при останалите дружества, за които същият оспорва с
жалбата си неправилно да е бил зачетен осигурителния му стаж като такъв от
трета, вместо от втора категория, като съдът ще изложи по-долу само спецификите
във връзка със събрания доказателствен материал и установяванията по отношение
на всеки конкретен осигурител.
По отношение на „Х“ ЕАД в трудовата книжка с № 817 на жалбоподателя е отразена
длъжност „шофьор“, без допълнителни пояснения. Въпреки предоставената
възможност на жалбоподателя да представи удостоверение за съответните периоди с
отразяване товароподемността на управлявания автомобил, за което на М. е било
изпратено уведомлението от 02.04.2019 г. /изх. № 2113-15-7709#2/, удостоверение същият не е представил в хода на
административното производство, нито пък представя конкретни доказателства да е
управлявал конкретен автомобил, включително и в хода на съдебното производство.
От справката от персоналния регистър на НОИ относно осигурителните периоди в „Х“
ЕАД е видно също, че в графа „вид осигурен“ е вписано „раб. и служители 3
категория“. От заключението на СТЕ, съпоставено със справката от Сектор „ПП“
относно регистрирани на „Х“ ЕАД автомобили, става ясно, че автомобилите под № 1
и 2 в таблицата на експертизата, регистрирани на „Х“ ЕАД, са с товароподемност
над 12 т. Жалбоподателят само твърди, че е управлявал тези два автомобила, но
не е ангажирал надлежни доказателства, потвърждаващи този факт. От справката от
Сектор „ПП“ е видно, че дружеството е разполагало не само с тези два, но и с
множество други автомобили, включително и леки автомобили, както и лекотоварни
такива – бусове, а също и специални автомобили. Поради това и не може да се
направи извод, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността шофьор, отразена в
трудовата му книжка именно като е управлявал през периодите на осигуряване
единствено или преимуществено автомобил /автомобили/ с товароподемност 12 т.
и/или над 12 т., като липсва удостоверяване по надлежния ред на тези
обстоятелства и не се представят доказателства, от които да може да се направи
категоричен такъв извод.
По отношение на „ЛКВ Т“ ЕООД, в трудовата книжка с №
296 е налице отразяване на длъжност „шофьор тов.
автомобил“ и съответно шифър на длъжността към 2011 г. – 2012 г. – **********.
За периода на зачетения осигурителен стаж обаче, въпреки отправеното до
жалбоподателя уведомление, същият не е представил каквито и да било други
доказателства, удостоверяващи товароподемността на автомобила, като липсва
представено УП-3 от „ЛКВ Т“ ЕООД, а в справката от персоналния регистър на НОИ
относно осигурителните периоди в дружеството е видно също, че в графа „вид
осигурен“ е вписано „раб. и служители 3 категория“. В справката от Сектор „ПП“
при ОД на МВР е видно, че за периода на осигуряване на жалбоподателя в
дружеството същото е имало регистриран само един лек автомобил. Що се отнася до
възражението по жалбата, че административният орган не е обсъдил отразения в
трудовата книжка шифър на длъжността, то действително се установява, че това не
е било сторено изрично, но посоченото обстоятелство не се отразява по никакъв
начин на крайните изводи на решаващия административен орган, поради което и не
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Следва да се има предвид, че съгласно действащия към 2011 г.
класификатор – НКПД -2011, с код 8332 действително се отбелязват длъжностите на
водачи на тежкотоварни автомобили, а шифърът 83322006, отразен в трудовата
книжка на М. означава длъжността „шофьор товарен автомобил /международни
превози/“. Обаче, налице е и отделен шифър 83322005, обозначаващ длъжността
„шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, съгласно НКПД - 2011, който в случая не фигурира
в трудовата книжка. Поради това и няма основание при липсата на други
доказателства осигурителният стаж в „ЛКВ Т“ ЕООД да се зачете за такъв от втора
категория труд, при което и като е стигнал до такъв извод, административният
орган е постановил законосъобразен акт.
Относно „ЕЛ“ ЕООД, от справката от персоналния
регистър на НОИ относно осигурителните периоди е видно също, че в графа „вид
осигурен“ е вписано „раб. и служители 3 категория“, като издаденото УП-3 с №
02/15.04.2019 г. удостоверява длъжност „шофьор, товарен автомобил /международни
превози/“, както и по отношение на длъжността в „ЛКВ Т“ ЕООД. От справката от
Сектор „ПП“ е видно, че за периода, за който е било запитването по искане на
жалбоподателя, в дружеството са регистрирани като собствени само леки
автомобили. Видно е, че е налице информация от Агенция Митници относно
транзитна декларация от 04.05.2013 г., с посочен превозвач „ЕЛ“ ЕООД и Тпортно средство с рег. № СА1825ТР/С1780ЕК и дата на представяне
на стоката на МП Калотина на 05.05.2013 г., които дати са в периода на
удостоверения осигурителен стаж на жалбоподателя при „ЕЛ“ ЕООД. От експертизата
се установява, че Тпортното средство с рег. № СА 1825
ТР е „Скания“ и е с товароподемност над 12 т. Вещото
лице е уточнило изрично, че този автомобил
е идентичен с автомобил с рег. № РВ 1879 МТ, като изрично при съпоставка
на доказателствата по делото е посочило в заключението си, че не може да се
установи дали автомобил с рег. № СА 1825 ТР, за който са налице данни от
Агенция Митници, е бил управляван и към кой момент от жалбоподателя. Няма данни
в справката от ГД Гранична полиция към датите посочени от Агенция Митници
жалбоподателят да е преминавал през ГКПП на страната, вкл. с посочения
автомобил.
Относно „М. Т“ ЕООД, от представеното от
жалбоподателя УП-3 №2/17.04.2019 г. се установява, че удостоверения в него
осигурителен стаж от 21 дни е бил на длъжност „шофьор, товарен автомобил
/международни превози/“, както и по отношение на предходните две посочени
дружества. От справката от персоналния регистър на НОИ относно осигурителните
периоди е видно също, че в графа „вид осигурен“ е вписано „раб. и служители 3
категория“. От справката от ГД „Гранична полиция“ е видно, че в периода на
удостоверения осигурителен стаж при „М. Т“ ЕООД има отразени няколко
последователни излизания и влизания от страната от жалбоподателя с товарен
автомобил РВ **** РН „Ивеко“, за който няма данни да
е бил регистриран на „М. Т“ ЕООД, но СТЕ е дала отговор да е с товароподемност
20 т. Данните относно задграничните пътувания на жалбоподателя съвпадат по дати
с тези, предоставени в справката от Агенция Митници, в която е описан за
превозвач „М. Т“ ЕООД и същия товарен автомобил. Видно е при сравнение на
типовете автомобили, изследвани от експертизата с тези, регистрирани на „М. Т“
ЕООД, че значителна част от тях очевидно са с товароподемност над 12 т., а
всички, които са изследвани от експертизата - от № 20 до № 38 в таблицата - са
с товароподемност над 12 т. Именно по отношение на тях жалбоподателят, чрез пълномощника му, твърди
в съдебното заседание от 03.12.2019 г. да е управлявал, полагайки труд при „М. Т“
ЕООД. В случая, предвид и краткия период на осигуряването при този осигурител,
е налице индиция и то с голяма степен на вероятност,
относно това, че положеният стаж при същия осигурител е такъв именно от втора
категория труд. Обаче, както се каза и по- горе относно стажа в останалите дружества,
категорични доказателства за това, които да удостоверят посоченото
обстоятелство, не са ангажирани от страна на жалбоподателя, въпреки че такава
възможност му е била предоставена в рамките на административното производство и
пред съда. При това положение и правилно осигурителният стаж не е бил зачетен
за втора категория труд, а освен това, дори и това да бе сторено от страна на
административния орган, изискуемият 15 - годишен стаж от съответната категория
пак не би бил достигнат.
Относно
„М –С.С. и Сие“ СД, удостовереният трудов стаж в годините 2006 г.
– 2010 г., отразен в трудова книжка № 296, се установява да е за длъжност
„шофьор“, като изрично към 2006 г. е вписан и шифъра на длъжността 83222005. Съгласно
НКПД – 2005, въпросният шифър е означавал длъжността „шофьор товарен
автомобил“, а съответният на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и
повече тона“ по НКПД - 2005 е 83242004. Според представеното УП -3 от
дружеството с № 11/22.04.2019 г., длъжността е отразена именно като „шофьор
товарен автомобил“, без посочване на товароподемност на управлявания автомобил,
като въпреки предоставената му възможност, жалбоподателят не е представил
доказателства за това обстоятелство. От
справката от персоналния регистър на НОИ относно осигурителните периоди при
това дружество е видно, че в графа „вид осигурен“ е вписано „раб. и служители 3
категория“. От заключението на СТЕ досежно посочените от страна на
жалбоподателя автомобили, които са регистрирани на името на дружеството /номера
5, 6 и 7 по таблицата на експертизата/ се установява, че само единият от
автомобилите, за които жалбоподателят твърди да е управлявал за „М - С.С. и сие“ СД, е с товароподемност
над 12 т., а другите два са с товароподемност под 12 т. Както се каза по
отношение и на обсъждането за другите осигурители, жалбоподателят не е
представил конкретни доказателства, от които да се установи категорично, че е
управлявал при този осигурител именно посочените автомобили, които са предмет
на експертизата и най-вече този, който е с товароподемност над 12 т. Същият
сочи, че е управлявал и трите автомобила, като не може от доказателствата по
делото да се установи в кои периоди е било това и как е било разпределено
законоустановеното работно време по управление на всеки от тях. Отделно от
това, видно е от справката за регистрирани на „М- С.С.
и сие“ СД автомобили, че дружеството е разполагало с
множество и различни по вид товарни автомобили, вкл. и такива, които съобразно
марката и модела им е ноторно известно да са
лекотоварни, както и с различни специални автомобили.
Предвид
изложеното и недоказани остават твърденията на жалбоподателя, свързани с оспорването
от негова страна на непризнатия му като втора категория труд стаж при
посочените от него осигурители. Следва да се има предвид, че при издаване на
обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, както и на
Разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване, са били съобразени
изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК и на жалбоподателя е указано какви
доказателства следва да представи, като се установява, че по-голямата част от
представените от него удостоверения не
отговарят на изискването на чл.3 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане
на НКТП. Всички събрани доказателства са били съобразени и преценени от
административния орган, като правилно под условие жалбоподателят да представи
доказателства, че е управлявал конкретните автомобили, е било отказано към
момента на произнасянето на органа събирането служебно на данни от Сектор „ПП“
за товароподемност на автомобили. При това положение и съдът намира, че
Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е издал правилен и законосъобразен акт,
доколкото по отношение на спорните периоди не е установено жалбоподателят да е
упражнявал трудова дейност именно като шофьор на товарен автомобил с
товароподемност 12 и пов. тона /по см. на чл.9, т.34
от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на НКТП/. В тази насока е и
трайната съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 15304/12 г. по адм.
дело № 6747/2012 г., Решение № 17185/13 г. по адм. дело № 12372/13 г., Решение
№ 10789/2016 г. по адм. дело № 12976/2015 г., Решение № 7648/17 г. по адм. дело
№ 3583/17 г., Решение № 4782/18 г. по адм. дело № 8577/17 г., Решение
№ 1986/2018 г. по адм. дело № 8643/2017 г., Решение № 5940/2019 г. по адм .дело № 7584/2018 г., всички на ВАС.
Ето защо и
понеже не е била налице една от кумулативно предвидените предпоставки за
отпускане на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО, а именно не е установено жалбоподателят
да има 15 години положен осигурителен стаж при условията на втора категория
труд, независимо от направеното изменение в продължителността на същия с
обжалваното решение, правилно е бил потвърден отказа на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на посочената разпоредба от кодекса.
Предвид
изложеното и съдът намери, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна.
При посочения изход на спора и при своевременно заявената претенция, на
ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. /сто лева/ на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.М.М. с ЕГН ********** против Решение № 2153-15-195 от 22.07.2019
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което по негова жалба с вх. №
1012-15-206/20.06.2019 г. е частично изменено Разпореждане № **********/Протокол
№ 2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - Пловдив, а в останалата й част е оставена без уважение жалбата на М.
с вх. № 1012-15-206/20.06.2019 г. против Разпореждане № **********/Протокол №
2140-15-353 от 30.04.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ Пловдив за отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Н.М.М. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на ТП
на НОИ – гр. Пловдив сумата от 100 лв. /сто лева/ възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: