№ 586
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201232 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на К. СТ. К. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Бургас, бул. „*“ № 168, вх. 1, ет. 5, ап. 14 , срещу Наказателно постановление №
*/25.08.2021г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ, на основание чл. 638, ал. 5 от КЗ на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.
Делото е върнато за ново разглеждане с Решение № 437/01.04.2022 г. по КНАХД №
173/2022 г. на Административен съд-Бургас.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че са налице процесуални нарушения, както и че жалбоподателят не е знаел за
липсата на застраховка.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като е налице писмено
становище от адв. * от АК-Бургас, в което се доразвиват изложените в жалбата доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 13.07.2021г., в гр. Бургас, около 09.20 часа, жалбоподателят управлявал товарен
автомобил „Фиат Дукато” с рег. № *, собственост на ЕТ „*.“, когато бил спрян за проверка,
докато се движил по ул. „*“ до бл. 67 в посока с. * от полицейски служители, сред които бил
1
и св. О.А. – мл.автоконтрольор в Сектор „ПП”, който констатирал липсата на „Гражданска
отговорност” за автомобила и съставил на К. АУАН с бл. № *, квалифицирайки
нарушението като такова по чл. 638, ал.3 КЗ. Актът бил предявен на водача, който го
подписал и получил препис от него.
Въз основа на АУАН, на 25.08.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като АНО счел, че е налице
хипотеза на повторност за същото по вид нарушение, санкционирано с Фиш серия Г №
*/24.01.2021 г., поради което е наложил на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 5 от КЗ
глоба в двоен размер 800 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По същество, съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева. От събраните в производството пред съда
доказателства се установява, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е негова
собственост, както и че същият не е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност"
към датата и часа на полицейската проверка. Както бе посочено по-горе, законът изисква
наличието на сключен и действащ договор за застраховка. Следователно - налице са
съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на К..
Действително, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, че
жалбоподателят е действал с умисъл, като форма на вина, при осъществяване на
нарушението. В ЗАНН обаче, за разлика от Наказателния кодекс, е без значение за
наличието на вина проявната й форма - умисъл или непредпазливост, доколкото съгласно
чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от закона
случаи. Ето защо, следва да се приеме, че безспорно вина у жалбоподателя е налице, като
самият факт на управление на МПС без наличието на сключена валидна застраховка "ГО"
попада винаги в приложното поле поне на непредпазливостта, като форма на вина по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Жалбоподателят, като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е следвало да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
съответно да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване,
като направи необходимата проверка. Жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да се увери,
че управлявайки чуждо МПС, спазва всички законови изисквания.
2
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е
квалифицирано като административно нарушение.
Съставът обаче намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на
обжалваното НП. Видно от съдържанието на АУАН никъде словесно не е описано, че се
касае за случай на повторност. Този факт се обективира за първи път едва в НП, където
именно за повторност, видно от гореописаното е санкциониран жалбоподателя.
В случая, видно от съдържанието на НП, в него за първи път е посочено и описано
словесно, че се касае за деяние, което е било извършено при условията на повторност, като
такова описание досежно повторността, липсва а АУАН. Такива констатации в
обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно
постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по
надлежния ред и по което не се е защитавал.
Фактът на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което
не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание
чл.53 ал.2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му
е бил предявен факта на повторност на нарушението то не може да се защитава против него.
В горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020 година на
Адм. съд- Бургас , Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на Адм. съд-
Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съд- Бургас и
др.
Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е
доказано, то съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима
за основния състав на нарушението - чл.638, ал. 3 от КЗ, съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съгласно който съдът може да измени постановлението, когато се налага да бъде приложен
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата. Такова изменение на обстоятелствата не е налице с отпадането на
твърдението за повторност, тъй като всички останали релевантни факти остават същите.
Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, като съдът
намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.
Извън горепосоченото, не е налице повторност по чл. 638, ал. 5 от КЗ, тъй като
посочения в НП фиш е за санкциониране на жалбоподателя, че не е сключил застраховка
като собственик, което представлява различно нарушение, както е посочено и в решението
на Административен съд-Бургас, с което делото е върнато за ново разглеждане.
На жалбоподателя следва да се наложи наказание съгласно предвиденото в
разпоредбата на 638, ал. 3 от КЗ- глоба от 400 лв., който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Конкретното нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е
маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай би било незаконосъобразно.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, ако
НП бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за
възнаграждения на вещи лица, свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя.
По делото са изплатени от бюджета на съда пътни разноски в размер на 16,71 лева на св.
О.А. (л. 36 от НАХД № 4682/2021 г. на БРС), като на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да ги заплати в полза на бюджета на съдебната власт
3
по сметка на БРС.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН,
съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */25.08.2021г., издадено от Началник Група в
Сектор „ПП” към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 638, ал.3 КЗ, на основание чл.
638, ал. 5 от КЗ на К. СТ. К. с ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, бул. „*“ № 168, вх. 1, ет.
5, ап. 14, е наложено наказание „глоба” в размер на 800 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
приложената санкционна разпоредба по чл.638, ал. 3 от КЗ и НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „глоба“ от 800 лева на 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА К. СТ. К. с ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, бул. „*“ № 168, вх. 1, ет. 5,
ап. 14, да заплати в полза на ОДМВР- Бургас сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
ОСЪЖДА К. СТ. К. с ЕГН: **********, адрес: гр. Бургас, бул. „*“ № 168, вх. 1, ет. 5,
ап. 14, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-
гр.Бургас, сумата от 16,71 (шестнадесет лева и седемдесет и една стотинки) лева – разноски
в съдебно производство, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4