№ 280
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Димитър Фикиин
Емилия Колева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Д. Анг. Д.
като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Наказателно дело за
възобновяване № 20241000600591 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Софийски апелативен съд е по реда на чл. 420, ал.
2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателно дело от осъдения
М. Е. Е., чрез адвокат А. Г., от САК, с което се иска да бъдат отменени
въззивно Решение №56/05.04.2024 г., по ВНОХД № 20/2023 г., на Окръжен съд
- гр. Видин и първоинстанционна Присъда № 260001/29.11.2022 г., по НОХД
№ 85/2018 г., по описа на Районен съд - гр. Белоградчик, постановени по
отношение на молителя Е. и на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК
наказателното производство, водено срещу подсъдимия по обвинение за
престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, да бъде прекратено поради изтичане на
предвидената в закона давност.
Първоначално в искането защитата счита, че и двата съдебни акта на
двете съдебни инстанции са постановени в нарушение на закона, при
съществено противоречие на процесуалните правила, при което наложеното
наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
1
HПК. В заключение се иска посочените съдебни актове да бъдат отменени и
на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК наказателното производство, водено
срещу осъденото лице по обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, да
бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.
На първо място в искането защитата е направила кратка теоретична
разработка на давността по чл. 80, ал. 1 НК, както и на обстоятелствата,
водещи до нейното настъпване съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК.
След това защитата е изразила становище, че към настоящия момент е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
(ДВ, бр.26/2010 г.)., считайки за приложима именно тази правна норма,
доколкото срещу подсъдимия е било повдигнато обвинение по чл. 209, ал. 1 от
НК, наказуемо с наказание лишаване от свобода от една до шест години.
Съобразно това наказание размерът на давностния срок според защитата бил
този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който размер следвало да бъде до шест години.
Тъй като деянието било извършено на 02. 07. 2013 г., към настоящия момент
били изтекли 10 години и девет месеца - срок, който надвишавал с една втора
предвидения в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК срок. Когато условията
за прилагането на давността се разкриели в съдебната фаза на наказателния
процес, в това число и пред въззивния съд, защитата сочи, че действието на
прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т.3 НПК било обусловено от
волята на подсъдимия. Последната разпоредба не се прилагала, когато
подсъдимият направи искане производството да продължи. Тъй като в
процесния случай подсъдимият Е. пред Окръжния съд-Видин изрично не бил
заявил искане наказателното производство да продължава или не, поради
незнание за това му право и поради неразясняването му от съда, защитата
счита, че прекратителното основание по чл. 289, ал. 1, във вр. с ал. 2, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 3 и ал. 2 НПК, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 81, ал. 3 от
НК било налице и въззивният съд бил длъжен да отмени присъдата и да
прекрати наказателното производство на основание чл. 334, т. 4 от НПК.
В съдебно заседание пред Софийския апелативен съд защитата
поддържа искането на същите основания. Излагат се и допълнителни
съображения, намиращи израз в следното:
На първо място се излагат доводи, че в три поредни съдебни заседания
първоинстанционният съд, снемайки самоличността на частния обвинител,
2
бил допуснал неточност в съдебния протокол, записвайки веднъж, че той е
неграмотен, а след това, че е с основно образование, което според защитата
било голяма грешка.
На следващо място, защитата излага твърдението, че в постановление за
спиране на наказателното производство от 05.11.2015 г. на Районна
прокуратура – Белоградчик, било посочено, че на И. била причинена имотна
вреда в размер на 4 350 лева, а цялото производство пред Районен съд -
Белоградчик и Окръжен съд - Видин се водели за 10 000 лева. Такава била и
претенцията на И. и такава сума била приета в крайна сметка както в
присъдата на Районен съд - Белоградчик , така и в Решението на Окръжен съд
– Видин, с което тя била потвърдена.
Още по-съществено било нарушението в определението от 20.11.2015 г.
по ЧНД № 255/2015 г. на съдия А. К., в което тя казвала, че разписката - обект
на проведената графическа експертиза, била съставена от свидетеля М. Е., при
положение, че заключението на експертизата, провела съответното изследване
било, че съдържанието не е попълнено от самия М. Е..
На следващо място, се твърди, че досъдебното производство
първоначално се е водило 3 години срещу неизвестен извършител при
положение, че с М. Е. били правени очни ставки и разпознавания. Защитата
недоумява как в един момент обаче прокуратурата е решила да внесе
обвинителен акт и съдия К. да разгледа това дело, да го приключи през 2022 г.
и да присъди наказание от 1 година лишаване от свобода за това, че делото се
проточило твърде дълго време. Защитата недоумява също така, кой нормален
човек ще изтърпи да се води дело срещу него 10 година и 8 месеца за едно
такова деяние, което било абсолютно недоказано, тъй като съдия К. в
първоинстанционното производство не допуснала извършването на тройна
графическа експертиза, а се доверила само на изготвената вече в досъдебното
производство такава. Не било записано и искането на адвокат М., предишният
защитник на Е., за назначаване на тройна експертиза. В крайна сметка според
адвокат Г. приетата експертиза, с която той бил запознат, била абсолютно
неточна. В нея фигурирали отделни фрагменти от дадена буква, а не цяла
буква, независимо от дадения сравнителен материал.
Според защитата било недопустимо за едно престъпление, за което се
предвиждало наказание „лишаване от свобода“ и за което била постановена
3
присъда 1 година, да се чака 10 години и 8 месеца, при положение че
осъденият навсякъде бил казал, че тази разписка не я е издал той.
На следващо място, защитата твърди, че първоинстанционният съд в
рамките на 5-6 заседания не бил дал думата нито на прокуратура да задава
въпроси, нито на частния обвинител, нито на адвоката на частния обвинител,
нито на подзащитния му М. Е., което намира за грубо процесуално
нарушение.
Алтернативно защитата прави искане, ако съдът намери основания, да
върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Белоградчик.
Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без
уважение, тъй като не са налице сочените от защитата основания за
възобновяване на въпросното дело.
Осъденият Е. в последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан,
като сочи за това причини от социално битов характер и твърди, че не е
извършил престъплението.
Настоящият състав на Софийския апелативен съд, като обсъди данните
по делото и извърши проверка по изложените в искането твърдения, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искането на осъдения Е. за възобновяване на производството по делото
е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока
по чл. 421, ал. 3 от НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по
чл. 419 от НПК съдебен акт.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като мотивите на
настоящия състав за това са следните:
С присъда № 260001 от 29.11.2022 г., по нохд № 85/2018 г., Районен съд-
гр. Белоградчик е признал подсъдимия М. Е. Е. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като му е наложил наказание за срок от
една година „лишаване от свобода“, а на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС му
е определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил подсъдимият Е. да
изтърпи отделно и определеното му наказание с присъда № 464/03.05.2012 г.,
по нохд № 81/2012 г. на PC-Перник, влязла в законна сила на 19.05.2012 г., а
именно - осем месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС също да изтърпи при първоначален “общ” режим.
4
С присъдата съдът е осъдил Е. да заплати на И. Г. И., от с. ***, общ.
***, обл. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД, сумата 10 000,00
лв. / десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени с деянието, предмет на делото, ведно със законната лихва, считано
от 02.07.2013 г. до окончателното й заплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът се е разпоредил и с разноските
по делото.
С решение № 56 от 05.04.2024 г., по внохд № 20/2023 г., Окръжен съд -
гр. Видин е потвърдил присъдата на Районен съд – Белоградчик.
При внимателен прочит на направеното искане за възобновяване,
настоящият състав счете за необходимо да отбележи, че макар в същото да се
претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3 от НПК,/нарушаване на материалния закон, допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание/ част от изложените доводи на практика касаят необоснованост на
съдебните актове на двете съдебни инстанции. Необосноваността не
представлява касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК, поради
което в случая съдът не дължи произнасяне по него. В настоящото
производство апелативният съд не е съд по фактите, а по правото, и той се
произнася за правилното приложение на материалния закон въз основа на
установените от решаващите съдебни инстанции фактически констатации.
Следователно, всякакви претенции, изведени от личната преценка на
атакуващата страна за допуснати нарушения, свързани не с процесуалната
законосъобразност на доказателствения анализ, извършен от предходните
съдебни инстанции, чийто акт подлежи на контрол и ревизия, а с основанията
за кредитиране или не на доказателствените материали, не влиза в обхвата на
произнасяне на апелативния съд в производството по възобновяване. И това е
така, дори и необосноваността да е прикрита под оплаквания за реализирани
съществени процесуални нарушения, какъвто е и настоящия случай. Въпреки
това и за да поясни защо въпросното искане и в тези му части следва да
получи отрицателен отговор, настоящият състав счете за нужно да отговори в
края на мотивите си накратко и на възражението, че графологичната
експертиза не установявала осъденият Е. да е изготвил въпросната разписка,
както и съдържанието й да е било попълнено от него.
При внимателно запознаване с мотивите на първоинстанционния и на
5
въззивния съдебен акт настоящият състав намира, че инстанциите по
същество не са допуснали съществени процесуални нарушения при
събирането, оценката и анализа на доказателствата, рефлектиращи върху
изграждане на вътрешното им убеждение по фактите, поради което този род
възраженията в искането следва да бъдат оставени без уважение. Въз основа
на проверените и правилно установени фактически обстоятелства, правилно е
бил приложен и материалния закон. Въззивната инстанция правилно е приела,
че пред първостепенния съд са били събрани в достатъчен обем и пълнота
необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна
писмени и гласни доказателства, които първостепенният съд е подложил на
обстоен анализ, в резултат на което е достигнал до обосновани и
законосъобразни правни изводи. Двете съдебни инстанции, на които законът
възлага установяването на фактите, са изпълнили процесуалните си
задължения по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства, при което са достигнали до обосновани изводи. Извършената
проверка не установи превратно ценени доказателства и пренебрегване на
задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на правно
значимите обстоятелства, обхванати от предмета на доказване.
Основният довод за възобновяване на наказателното дело, който
защитата на осъденото лице изтъква както в искането си за възобновяване,
така и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, е изтичането на
предвидената в закона давност за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК към
момента на постановяване на въззивното решение, поради което, според
защитата, Окръжен съд - Видин е следвало да отмени постановената присъда
и да прекрати наказателното производство на основание чл. 334, т. 4 НПК.
Настоящият състав, като съобрази наличните по делото материали, намира
така формулирания довод за неоснователен. Срещу подсъдимия е бил внесен
обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за
което е бил и осъден с влязла в сила присъда на Районен съд – Белоградчик на
една година лишаване от свобода. За това престъпление към датата на
извършване на деянието е предвидено наказание от една до шест години
лишаване от свобода и съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на десет години. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
6
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора така
предвидения срок от десет години, т.е. петнадесет години. Като съобрази, че
деянието по чл. 209, ал. 1 НК е било извършено на 02.07.2013 г., настоящият
състав намира, че абсолютната давност и към настоящия момент не е изтекла,
което следва да настъпи едва след 02.07.2028 г.. Поради така изложените
съображения доводите на защитата за изтекла абсолютна давност следва да
бъдат оставени без уважение.
Доводите, че в три поредни съдебни заседания първоинстанционният
съд, снемайки самоличността на частния обвинител, бил допуснал неточност в
съдебния протокол, записвайки веднъж, че той е неграмотен, а след това, че е с
основно образование, настоящият състав намира, че не са в кръга на
основанията, посочени в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като не
касаят страната, в чийто интерес се иска отмяната, поради което на така
изложените в този смисъл съображения съдът не дължи произнасяне. Изрично
в горепосочената разпоредба законодателят е посочил, че наказателното дело
се възобновява, когато са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1,
т. 1-3 НПК, които засягат страната, в чийто интерес се предлага отмяната.
Настоящият състав е на същото становище и досежно възраженията,
направени както в самото искане, така и в съдебно заседание пред въззивната
инстанция и касаещи неразумния срок, в рамките на който е било разгледано и
решено наказателното дело. Неразумният срок по-скоро би имал значение и
роля на обстоятелство, което следва да бъде разгледано и съобразено при
индивидуализацията на наказанието, отколкото да изпълва признаците на
някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт първостепенният съд
при определяне на наказанието на осъденото лице, съвкупно с останалите
обстоятелства, е съобразил и изтеклия голям период от осъществяване на
престъпната проява.
Възражението на защитата за допуснато грубо процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че първоинстанционният съд в рамките на 5-6 заседания
не бил дал думата нито на прокуратурата да задава въпроси, нито на частния
обвинител, нито на адвоката на частния обвинител, нито на подзащитния му
М. Е., настоящият състав намира, че следва да бъде прието за неоснователно.
От една страна отново се сочат нарушения, засягащи страни в процеса, в
7
чийто интерес не се предлага отмяната, а от друга страна по делото няма
данни за допуснато нарушение, засягащо правата на подсъдимия и защитата
му. Доколкото протоколите, съставени при условията и по реда, предвиден в
НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия и за
реда, по който са били извършени, настоящият състав намира, че в
приложените по делото съдебни протоколи не се съдържат данни за така
твърдяното процесуално нарушение. Липсата на изрично отразена покана към
страните да задават въпроси и липсата на отразена в протокола забрана за
страните това да бъде извършвано, не означава, че те са били лишени от това
право, което от своя страна да води до съществено нарушение на
процесуалните правила.
Настоящият състав счита за несъстоятелно възражението на защитата,
че в постановление за спиране на наказателното производство от 05.11.2015 г.
на Районна прокуратура – Белоградчик била посочена причинена имотна
вреда на И. в размер на 4 350 лева, а цялото производство пред Районен съд -
Белоградчик и Окръжен съд - Видин се водело за 10 000 лева. На първо място,
при внимателен прочит на въпросното постановление, приложено на л. 112-
113, том. 3 от досъдебното производство, е видно, че въпросната сума е
посочена само в началото на постановлението, където е отразено за какво е
било образувано досъдебното производство. В останалите части на
постановлението, и основно при излагане на установените фактически
обстоятелства, прокурорът е приел, че на Е. е било дадено капаро в размер на
10 000 лв.. На второ място, настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че в постановлението за спиране не се разгръща и не се описва
както фактическото, така и юридическото обвинение. Последните са предмет
както на постановлението за привличане на едно лице като обвиняем, така и
на обвинителния акт. Видно от материалите по делото, на л. 236, том 3 и л.
248, том 3 са приложени две постановления за привличане на М. Е. като
обвиняем, като и в двете постановления е посочено, че причинената имотна
вреда на пострадалия И. е в размер на 10 000 лв.. Същият размер на имотната
вреда е бил описан и във внесения в съда обвинителен акт, приложен на л. 3-4
от нохд № 85/2018 г на Районен съд – Белоградчик. Следователно на
обвиняемият Е. е било повдигнато и предявено едно коректно обвинение и по
никакъв начин не са били нарушени правата му като обвиняемо/подсъдимо
лице.
8
Неоснователно е и възражението на защитата на осъденото лице, че
съществено било и нарушението в определение от 20.11.2015 г. по ЧНД №
255/2015 г. на съдия А. К., в което тя казвала, че разписката - обект на
проведената графическа експертиза, била съставена от свидетеля М. Е., при
положение, че заключението на експертизата, провела съответното изследване
било, че съдържанието не е попълнено от самия М. Е.. На първо място,
настоящият състав държи да отбележи, че въпросното определение не е
съдебен акт по съществото на делото, а е имало за предмет контрола върху
постановление за спиране на делото. На второ място, въпросът дали
съдържанието на въпросната разписка е било изпълнено от М. Е. е
обстоятелство, което както беше отбелязано по-горе касае въпроса за
необосноваността и не представлява касационно основание по смисъла на чл.
348 от НПК. Но въпреки това, при внимателно запознаване със съдържанието
на въпросното определение, приложено на л. 115-116, том 3 от досъдебното
производство, е видно, че същото е от дата 30.11.2015 г. и че в него такова
твърдение, каквото защитата посочва, не се излага. Напротив, съдът изрично е
посочил, че обстоятелството относно оформянето на разписката, обект на
графическата експертиза, въобще не е изяснявано спрямо Е., при положение,
че заключението на експерта, провел съответното изследване е, че
съдържанието на разписката е попълнено от самия Е..
Несъстоятелно е и възражението, че в първоинстанционното
производство не било допуснато извършването на тройна графическа
експертиза, а съдът се доверил само на изготвената вече в досъдебното
производство еднолична такава, че не било записано искането на адвокат М.,
защитник на Е., за назначаване на тройна експертиза и че приетата експертиза
била абсолютно неточна, тъй като в нея фигурирали отделни фрагменти от
дадена буква, а не цяла буква, независимо от дадения сравнителен материал.
От съдържанието на съдебния протокол е видно/л. 237-238 от нохд 85/2018 г.
на Районен съд – Белоградчик/, че адвокат М. е оспорил изцяло представената
експертиза, считайки, че не може да се гарантира, че ксерокопието отговаря на
автентичния документ. Искане за назначаването на тройна експертиза не е
било правено и такова нещо не е отразено в съдебния протокол, поради което
настоящият състав намира, че такова искане не е било направено, доколкото
съдебният протокол, съставен при условията и по реда, предвиден в НПК,е
доказателствено средство за извършване на съответните действия и за реда, по
9
който са били извършени. Не на последно място, първоинстанционният съд е
приел, че няма пречка да се приеме заключението на вещото лице по
проведената графологична експертиза, доколкото възраженията на защитата
на подсъдимия в случая се явявали такива по същество, касаещи въпроса с
оценката на експертизата, а не начина на нейното изготвяне и провеждане.
Изрично и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт съдът е взел
отношение по въпросната експертиза, като е посочил, че независимо от факта,
че обект на експертизата е било ксерокопие на документ /поради твърдяно
изчезване, изгубване на оригинала/, то съгласно допусканата съдебна
практика при невъзможност за изследване на оригинали, е възможно
ползването на техни копия. Съдът е отбелязал също така, че във всеки
конкретен случай на провеждане на експертиза върху копие, от практическо
значение е годността му да бъде изследвано качеството на състоянието на
същото, което преценява самият експерт /вещото лице/, провеждащ
експертизата. Съдът е съобразил, че в случая вещото лице, разпитано и в
съдебно заседание, без колебание е отговорило на въпросите относно
годността на ксерокопието на документа „разписка“ и е потвърдило, че то не е
манипулирано - няма упражнено въздействие върху копието и няма пречка да
се подложи на експертната оценка въпроса за автора на ръкописния текст.
Възражението, че приетата експертиза била абсолютно неточна, тъй като в нея
фигурирали отделни фрагменти от дадена буква, а не цяла буква, независимо
от дадения сравнителен материал, следва също да се приеме за неоснователно,
доколкото същата е изготвена от експерт с необходимата квалификация и с
тридесет и една годишен стаж и опит като експерт и доколкото в самото
заключение са били взети предвид съвпадащите общи и индивидуални
графически признаци, явяващи се устойчиви и достатъчно основание за
извода, че спорният ръкописен текст, с който са попълнени реквизитите на
представеното за изследване ксерокопие на стокова разписка, е изпълнен от М.
Е..
В искането за възобновяване защитата е посочила, че и наложеното
наказание е явно несправедливо, но в подкрепа на това основание не са
изложени никакви доводи и съображения. Въпреки това настоящият състав
провери и евентуалното наличие на това основание по смисъла чл. 348, ал. 1,
т. 3 НПК, като намери, че не може да бъде споделено едно такова възражение.
Районният съд правилно е индивидуализирал наказанието за предявеното с
10
обвинителния акт престъпление, като е отчел наличните смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства. В резултат на правилната им преценка и
вземайки предвид и изтеклия голям период от осъществяване на престъпната
проява, съдът е определил едно справедливо наказание в минималния размер
на предвиденото в закона, което се споделя като правилно и от настоящия
състав. Така определеното наказание от една година лишаване от свобода е
достатъчно да изпълни целите на чл. 36 НК и да осъществи както личната,
така и генералната превенция на закона. Обосновано и законосъобразно съдът
е приел, че по отношение на Е. са налице и предпоставките за приложението
на чл. 68, ал. 1 НК, поради което е постановил осъденият да изтърпи отделно
от наложеното му по делото наказание и наложеното му с присъдата по нохд
№ 81/2012 г. на РС - Перник наказание в размер на осем месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от три години, считано от
19.05.2012 г., тъй като в този изпитателен срок Е. е извършил престъплението
- предмет на горепосоченото дело.
В заключение настоящият състав намира, че при разглеждане на делото
от предходните съдилища не са били допуснати нарушения на материалния
наказателен закон и на процесуалните правила, като е било определено и едно
справедливо наказание, поради което подаденото искане за възобновяване на
НОХД № 85/2018 г., по описа на Районен съд-гр. Белоградчик и на ВНОХД №
20/2023 г., на Окръжен съд-гр. Видин и за отмяна на съответните съдебни
актове, постановени по отношение на молителя Е. и на основание чл. 24, ал. 1,
т. 3 от НПК наказателното производство, водено срещу подсъдимия по
обвинение за престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, да бъде прекратено поради
изтичане на предвидената в закона давност или на основание чл. 425, ал. 1, т. 1
от НПК делото да бъде върнато за ново разглеждане, следва да бъде оставено
без уважение като неоснователно.
Водим от горното Софийски апелативен съд, след като установи, че не
са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Е. Е., с ЕГН
**********, за възобновяване на НОХД № 85/2018 г., по описа на Районен
съд-гр.Белоградчик и на ВНОХД № 20/2023 г., на Окръжен съд-гр. Видин.
11
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12