РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                   Година       2020             Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                ХХІХ състав

На петнадесети октомври         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                      Съдия Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №2652 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на Ю.Д.Д. против Електронен фиш серия К №2330324 на ОД МВР Варна, с който на Ю.Д.Д. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 600  лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП.

          Жалбоподателят моли да бъде отменен електронния фиш.

         В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява.

         Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от текста на съставения електронен фиш според административнонаказващия орган, на 12.10.2018г. в 09и47ч. в село Горица в посока Бургас жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№ А6530НВ, със скорост 97 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство TFR1-M №524.

        Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

 Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

 Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, според която норма при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

          В случая от събраните по делото доказателства се установява, че е извършено административното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДвП, тъй като на 12.10.2018г. в 09и47ч. в село Горица в посока Бургас жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№ А6530НВ, със скорост 97 км/час при ограничение за населено място 50 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство TFR1-M №524. От изготвеният с автоматизирано техническо средство № TFR1M 524 клип № 16415 е видно, че засечената скорост е 100 км/ч и е на лек автомобил с рег № А 6530НВ и е в населено място. Техническото средство е от одобрен от БИМ тип средство за измерване, вписан в регистъра. Същото е преминало проверка, която е заключила, че отговаря на метрологичните изисквания. Касае се за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1M 524, поради което в отсъствието на контролен орган и на нарушителя е издаден електронен фиш с който е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В електронният фиш е отразено, че превишаването на скоростта, което попада в рамките на предвидената в разпоредбата на чл.189, ал.4 вр.чл.182  ал.1 т.5 от ЗДвП скорост. В тази връзка съдът намира, че от  обективна страна е налице извършено административно нарушение, визирано в ел.фиш.

 

Авторството на нарушението, обаче съдът счита, че не е било установено в настоящото производство. От приложената по делото справка от  КАТ-Варна  към 04.07.2020г. се установява, че процесният автомобил фигурира със собственик Ю.Д.Д.. От представените с жалбата писмени доказателства обаче се установява, че на 13.12.2017г. Ю. Д. с нотариално  заверен договор за продажба е продало автомобила на лицето Цветан Д.. Следователно, считано от 13.12.2017г. Ю.Д. не е собственик на автомобила, с който е било извършено нарушението. Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. За извършеното нарушение АНО е приел, че е извършено от Ю.Д., предвид на това, че в регистрите на КАТ автомобила е бил собственост на посоченото лице, което в 14дневен срок от получаване на ел.фиш не е посочило, на кого е предоставило управлението на автомобила. Този извод на АНО е неправилен, съобразявайки представените от жалбоподателя писмени доказателства за промяна на собствеността върху автомобила още през 2017г. При това положение дори и при получаване на ел.фиш  същият не имал задължение, нито е могъл да предположи кой е управлявал автомобила на посочената в ел.фиш дата и място. От това следва, че не може непредставянето на декларация по реда на чл.189 ал.5 от ЗДвП, да има за жалбоподателя като последица санкциониране за нарушението, посочено в ел.фиш. Същият би могъл да понесе отговорност за това, че не е изпълнила задължението си по чл.145 ал.1 от ЗДвП относно промяна собствеността на автомобила в регистрите на КАТ, след извършената покупко-продажба. Това нарушение обаче не е предмет на настоящото производство, поради което не следва да бъде обсъждано.

С оглед на всичко изложено съдът намира, че не е установено авторството на деянието и издадения срещу жалбоподателя електронен фиш се неправилно издаден, поради което следва да бъде отменен. 

 Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 300лв. В конкретния случай производството по делото продължи в едно съдебно заседание, не са разпитани свидетели, делото не е с фактическа или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя – Ю. Д., следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 100  лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя  сторените от него разноски в размер на 100 лева.

         Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2330324 на ОД МВР Варна, с който на Ю.Д.Д. е наложено административно наказание: "ГЛОБА" в размер на 600  лева на основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.5 от ЗДвП.

                ОСЪЖДА  ОД на МВР-Варна  да заплати  на Ю.Д.Д. сумата от 100  лева за направените по делото разноски.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд  -гр.Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                                                                                              

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: