НОХД № 619/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подc. Е.Й.П.,
ЕГН ********** за престъпление
по чл.343б
ал.1 от НК за това, че на 08.04.2018 г. в гр. С., обл. П., е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „…”, с ДК № …,
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно - 1.76 на
хиляда, установено по надлежния ред – чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен номер № 0639.
Производството пред първата инстанция е
по реда на Глава ХІV от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично, признава се за виновен по
обвинението и дава обяснения.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по
същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено, както и на наказание глоба и
лишаване от правоуправление.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС от 1990 година, като
до момента е бил наказван за нарушения по ЗДвП по административен ред с общо
осем НП и два фиша.
С
решение по АНД № 164/2003г. на ПРС, влязло в сила на 24.04.2003г. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба и
лишаване от правоуправление.
С присъда по НОХД № 1203/2005г. на ПРС,
влязла в сила на 21.06.2005г. е осъден за извършване на престъпление по чл.343б
ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от три месеца свобода, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години и лишаване от
правоуправление за 1 година и 8 месеца. Изпитателният срок е изтекъл на
21.06.2008г., като до този момент той не извършил друго престъпление, за което
е следвало да изтърпи и отложеното наказание.
С
присъда по НОХД № 840/2009г. на ПРС, влязла в сила на 16.05.2009г. е осъден за
извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание
пробация по чл.42а ал.2, т.1, т.2и т.6 от НК, както и лишаване от правоуправление
за 8 месеца. Наказанието пробация е изтърпяно последно на 21.07.2010 година.
На
08.04.2018 год. – Великден, подс.Е. ***, където употребил алкохол. В
следобедните часове се чул по телефона с 10-годишния си син, който живеел
заедно със своята майка в гр.С.. След разговора решил да отиде в гр.С., за да
се види с детето си. Качил се на лекия си автомобил „…” с ДК № …. и потеглил.
На посочената дата, около 16.40 часа, св. В. И. - полицейски инспектор „Пътен контрол” в РУ на
МВР-С., осъществявал функциите си по дежурен на полицейско управление, като
заедно с колегите си - полицейските
служители Т. Т.и В. В., се намирали на установъчен пункт на бул.„…” в град С.,
където имало интензивно движение в посока към гр.В.. Н атова място полицейските
служители осъществявали контрол по спазването на правилата за движение по
пътищата.
В един момент тримата забелязали, че
по бул. „…” в посока към кръстовището с бул. „…” в гр.С. се движи лекият
автомобил „…” с ДК № …, който криволичел по пътното платно и нееднократно навлязъл
в насрещната лента за движение, където за щастие в този момент нямало движещи
се автомобили. Лекият автомобила преминал покрай полицейските служители и продължил
движението си, но незабавно бил последван от тях с патрулния автомобил, след
което чрез подаване на светлинен и
звуков сигнал полицейските служители спрели Пежото.
В хода на проверката било установено, че водач на автомобила е подс.Е.П., както и че
същият е под въздействие на алкохол, т.к. имал специфичен мириз от даха,
завален говор и несигурна походка.
По причина в 16:44 часа подс.П. бил изпробван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен номер 0639, като уредът
отчел концентрация на алкохол в издишания от водача въздух със стойност от 1,76
промила. Показанията на техническото средство били показани на подсъдимия и той
се съгласил с тях, което било отразено в изготвения ТМИ с № 0007810/08.04.2018
година. Поради това, че приел показанията на техническото средство и в съответствие
с разписаното в чл.3, ал.2, т.2 и чл.6 ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, подсъдимият не бил подлаган на по-нататъшна
проверка за употреба на алкохол посредством доказателствен анализатор или медицинско и химическо лабораторно изследване.
След това против подс. П. бил съставен АУАН, който той приел и подписал без
възражения.
По повод гореописаното било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от справката за съдимост на подс. П. той е
осъждан два пъти за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК и веднъж е
освобождаван от наказателна отговорност за същото по реда на чл.78а ал.1 от НК
с подробно описаните по-горе присъди и решение. Няма съмнение, че с решението
по АНД № 164/2003г. тоя не е бил осъден
с наказание по НК, а му е наложено административно наказание. За условното му
осъждане на ЛС по НОХД № 1203/2005г. е реабилитиран по право на основание чл.86
ал.1, т.1 от НК на 21.06.2008г., когато е изтекъл изпитателният срок и до този
момент той не е бил осъждан за друго престъпление, което да е налагало да
изтърпи отложеното наказание. За осъждането му по НОХД 840/2009г. на пробация,
на 21.07.2012г. е настъпила абсолютна реабилитация на основание чл.88а ал.1 във
вр. с чл.82 ал.1, т.5 от НК, т.к. тогава е изтекъл 2-годишнвия срок, считано от
изтърпяване на наказанието. С оглед на всичко това понастоящем, а и към момента на извършване на
настоящото деяние подс.П. следва да се третира като неосъждан.
Видно от справката за нарушител/водач издадена от
сектор „ПП” при ОД на МВР-П., подсъдимият притежава СУМПС с придобити категории
В, М и АМ, като до момента е санкциониран по административен ред за други
нарушения по ЗДвП с осем отделни НП и два фиша.
Видно от извлечението от дигиталната памет на
анализатор на алкохол /лист 10 от ДП/, процесното техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с фабричен номер ARRК-0639 за последно е
било калибрирано на 06.03.2018г., с оглед на което към момента на проверката на
подсъдимия е било технически изправно, т.к. е ноторно за съда, че подлежи на последваща проверка за техническа изправност през 6
месеца. В това извлечение е отразено, че проверката, при която уредът е отчел
концентрация на алкохол със стойност от 1.76 промила, е станала в 17.44 часа,
но от приетата като писмено доказателство по делото докладна записка /лист 11
от ДП/ става несъмнено ясно, че действителният час на проверката е бил в 16.44
часа, а тъй като към инкриминираната дата часовникът на техническото средство
не е бил сверен съобразно преминаването от зимно към лятно часово измерване на
времето, то той е отчел измерването с 1 час по-късно.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията на подсъдимия, показанията на
св. Валентин Ичев, както и от писмените доказателства инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, тъй като са
непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка, при което не се налага техният подробен анализ.
С оглед възприетата фактическа
обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б
ал.1 от НК, като на 08.04.2018
г. в гр. С. е управлявал МПС -лек автомобил „….“, с рег. № …, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по
надлежния ред – чл.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, посредством
проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+” с фабричен номер № 0639.
Подсъдимият е имал представи за всички
обективни елементи на престъпния състав, като е предвиждал и е допускал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален
умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в
кръвта му би могла да надхвърля допустимата по закон, включително и прага от
1.2 промила. Съзнавал е, че при това положение няма право да управлява МПС, но
преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до
друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици от деянието
си.
В нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП
подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с
оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 1.76 промила, административното нарушение
по ЗДвП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Употребата на алкохол е установена в
съответствие с изискванията на Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 година.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е
висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в
страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”. С него се
засягат важни обществени и лични интереси.
От друга страна съдът прецени
обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид фактът, че
автомобилът е бил управляван по път от републиканската пътна мрежа /с.Лозен –
гр.С./ и по улици в населеното място – самия гр.С.. Обществената опасност е
завишена и от това, че по време на управлението подсъдимият не е имал адекватно
поведение, като е криволичел по пътното платно и навлизал в насрещната пътна
лента, с което е бил една потенциална опасност за движението.
Преценявайки личността на подсъдимият съдът
отчете, че същият е с относително завишена степен на обществена опасност. Действително
към момента на деянието той е с чисто съдебно минало, доколкото е бил реабилитиран,
за което съображения се изложиха по-горе. Независимо от реабилитацията обаче, неговите две
минали осъждания и то за същите по вид деяния във всички случаи следва да се
отчитат като негативна характериситична данна за личността му. Това е така,
защото според нормата на чл.85 ал.1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват със самото осъждане. В случая, при настъпилата реабилитация законови
последици от миналите осъждания не би могло да има, но тези минали осъждания
биха могли да се преценяват от гледна точка на морала и да охарактеризират
негативно подс.П. в чисто личностен аспект. Отделно от това той се е оформил
като системен нарушител на правилата за безопасност за движение по пътищата,
предвид предишните извършени от него множество нарушения по ЗДП, за които е
санкциониран по административен ред с НП и фишове, както и по реда на чл.78а
ал.1 от НК и то пак за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му
правосъзнание и култура, както и в недисциплинираността му като водач на МПС.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени:
направеното самопризнание, оказаното съдействие на полицейските и разследващи
органи, чистото съдебно минало, както и тежкото материално положение и имотно
състояние. Отегчаващо обстоятелство – негативните характеристични данни,
множеството минали нарушения на правилата по ЗДвП, както и фактът, че
установената концентрация на алкохол надхвърля повече от трикратно допустимата
концентрация по ЗДвП от 0.5 промила.
При тези данни и като съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът намери, че следва да определи наказанията при превес на първите. На
тази база съдът осъди подсъдимия П. на една година и два месеца лишаване от
свобода, което намери за съответно на
тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
Отделно от това и на основание чл.57 ал.2
от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона наказание
глоба в размер на 500 лева, което също намери за съответно на извършеното
престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, но основно с материалното положение и имотно
състояние на дееца.
С оглед
данните за личността на подсъдимия и предвид чистото му съдебно минало съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването
за изпитателен срок от три години.
Възпитателната
работа се възложи на Наблюдателната комисия при Община С..
Съдът взе в предвид факта, че подсъдимият, като водач на МПС на инкриминираната дата, се
е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението.
След това отчете отново концентрацията на алкохол в кръвта му и останалите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, при което намери за необходимо да
упражни по-осезателно въздействие спрямо П. по посока спазване на
императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.
Предвид
това и на основание чл.343г от НК съдът лиши
подс.П. от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, като
намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.
На чл.59 ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК,
от наказанието лишаване от свобода съдът приспадна времето, през което
подсъдимият П. е бил задържан по ЗМВР, считано от 16.43 часа до 20.20 часа на
08.04.2018 година.
На основание чл.59 ал.4 от НК, от
наказанието лишаване от право да се управлява МПС съдът приспадна времето, през
което подсъдимият П. е бил лишен от това право по административен ред, считано
от 08.04.2018г., когато със Заповед № 18-0340-000079/08.04.2017г. на Началника
на РУ на МВР-С. му е наложена ПАМ по
чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП, с която СУМПС е било отнето временно, до влизане на присъдата в сила.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: