ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8930
Бургас, 11.11.2024 г.
Административният съд - Бургас - VII-ми състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: | РУМЕН ЙОСИФОВ |
като разгледа докладваното от съдията Румен Йосифов административно дело № 1817/2024 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано по постъпила искова молба на Т. И. А., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева, за нанесени неимуществени вреди в периода от 08.10.2024 г. до 23.10.2024 г., за това, че на 08.10.2024 г. и понастоящем не е допускан от постови надзирател да посещава религиозни служби и обреди, с което се нарушават правата му по чл. 3, вр. чл. 166 ЗИНЗС.
Ищецът е направил искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат. Видно от представената от него декларация за материално и гражданско състояние, както и от представената справка от началника на затвора, той не разполага с парични средства. Това води съда до извода, че са налице основанията на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК за освобождаването на ищеца от заплащане на държавни такси, дължими по настоящото дело.
По отношение искането за предоставяне на правна помощ, същото не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, предвид начина по който е написана исковата молба, формулирани са исканията в нея и бяха отстранени нередовностите, което говори за правна грамотност у ищеца - чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ. Също настоящият казус не разкрива правна и фактическа сложност, изискващи адвокатска защита, от което следва, че и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ. Ищецът е поискал да бъде разпитан един свидетел, което ще му даде възможност да се справи и с доказателствената тежест.
Следва да бъде отчетена и създадената оборима презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди да се предполага до доказване на противното, във връзка със задължението на ответника по ал. 3 на същия член. С нея се размества доказателствената тежест, поради което ненастъпването на фактите твърдени от ищеца, следва да бъде доказано от ответника. В тази връзка трябва да се дадат указания на ответника във връзка с разпределението на доказателствената тежест.
При извършената проверка относно редовността на оспорването и неговата допустимост, съдът не установи нередовности, поради което ход на делото следва да бъде даден, като същото се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 157, ал. 1 АПК съдът
О П Р Е Д. Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Т. И. А. от заплащане на държавни такси, дължими по настоящото дело.
На основание чл. 154, ал. 1, вр. чл. 153, ал. 1 АПК, КОНСТИТУИРА като страни по делото:
1. Жалбоподател: Т. И. А.;
2. Ответник: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието София.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2024 г. от 14,10 часа. Да се призоват страните.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест, като указва на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите, при които се твърди наличие на понесени вреди причинени на лишените от свобода и задържаните под стража от специализираните органи за изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното.
ДАВА възможност на ответника в 14-дневен срок да ангажира доказателства, като държи сметка за обстоятелството, че е негова тежестта да докаже неоснователността на твърденията в исковата молба за настъпили неимуществени вреди. В противен случай съдът може да приеме за доказани фактите, които се твърдят в исковата молба на основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в същия срок, да представи по делото справка, от която точно да се установява кога е постъпил ищеца в затвора и дали през периода му е било осигурявана възможност да посещава религиозни служби и обреди, включително и през процесния период.
ДОПУСКА до разпит като свидетел лицето П. Г. П., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас, ЗО Дебелт, който да бъде доведен в съдебно заседание от органите на Главна дирекция “Охрана на съдебната власт”.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищеца за предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство по реда на чл. 94 и сл. ГПК, вр. чл. 144 АПК и чл. 21, т . 2 от Закона за правната помощ.
На основание чл. 95, ал. 5 ГПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. 2 ЗИНЗС, определението в частта му с която е отказано предоставянето на правна помощ, подлежи на обжалване пред тричленен съдебен състав на Административен съд Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му на ищеца, а в останалите части не подлежи на обжалване.
На страните да се изпрати препис от определението, ведно с призовката, като им се укаже, че в 14-дневен срок от получаването на преписа могат да представят писмен отговор и да посочат доказателства.
Съдия: | |