.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.10.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, I Гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети юли, две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
и секретар Юлиана Шулева разгледа гр.
д. 8 370/2019 г., докладвано от съдия Г., и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК на И.В.Т. срещу Г.Р.Т. съда да признае за
установено, че Г.Р.Т. дължи на И.В.Т. 138 000,00 лева по запис на заповед
от 13.12.2010 г. с падеж 01.08.2016 г. И.Т. е със съдебен адрес – адвокат М.Я.,***.
Г.Т. е със съдебен адрес – адвокат В. ***.
[2] ОБЕЗСИЛВА заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. 79 742/2018 г.
от СРС, 51-ти с-в.
[3] ОСЪЖДА И.В.Т. да заплати на Г.Р.Т.
3 150,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му.
[5] Ако И.Т. обжалва решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 760,00
лева държавна такса по сметката на САС. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата
молба на ищеца
[6] И.Т. заявява в искова молба от 24.06.2019 г., че в негова полза на
13.12.2010 г. Р. Т. е издал запис на заповед за 138 000,00 лева с падеж
01.08.2016 г. Р. Т. не е платил на падежа и е починал, а негова наследница по
закон е ответницата Г.Т., която също не е платила. И.Т. е подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, съдът е издал такава заповед, но Г.Т.
е възразила. Затова И.Т. моли съда да приеме за установено, че Г.Т. му дължи:
- 138 000,00 лева по записа на заповед;
- 33 147,73 лева лихва за забава от 01.08.2016
г. до 18.12.2018 г.;
- законната лихва от подаването на исковата молба (исковата
молба, л. 2-6).
2. По писмения
отговор на ответника
[7] Ответницата Г.Т. е оспорила предявения иск. Тя
е заявила, че баща ѝ не е подписвал процесния запис на заповед, а дори да
го е подписал, с ищеца са сключили споразумение, с което са уредили всичките си
вземания един към друг. Затова тя моли съда да отхвърли иска (писмения отговор,
л. 38-40).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[8]
На 04.09.2019 г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение в полза на И.Т.
срещу Г.Т. за заплащането на 138 000,00 лева, дължими по запис на заповед
от 13.12.2010 г., който е бил издаден от Р. Т. (заповедта, л. 32). Не се спори,
че Р. Т. е починал и негова наследница по закон е Г.Т.. Р. Т. не е издавал в
полза на И.Т. записа на заповед от 13.12.2010 г.
[9] И.Т.
е заплатил: 2 760,00 лева държавна такса (л. 15); 200,00 лева за вещо лице
(л. 111). Г.Т. е заплатила: 650,00 лева на вещи лица (л. 77 и л. 108);
2 500,00 лева на адвокат (л. 174).
2. Спорни обстоятелства
[10]
Основното спорно обстоятелство по делото е, дали Р. Т. е издал процесния запис
на заповед. Съдът приема, че Р. Т. не е издал записа на заповед. Съдът приема
това, защото вещите лица К.И. и И.С. са категорични, че подписите в записа на
заповед за издател и след текста „[з]аписът на заповед е предявен на:“ не са на
Р. Т., а са имитирани негови подписи (заключението, л. 157-169).
[11]
Вещото лице Х. приема в основното си заключение и в особеното си мнение към тройната
експертиза, в която тя е участвала с вещите лица К.И. и И.С., че подписите
вероятно са на Р. Т. (заключението, л. 103а-103е; особеното мнение, л. 170-172).
Това не разколебава съда относно това, че подписите не са на Р. Т..
[12]
Това е така, защото от една страна вещото лице Х. не е напълно убедена, че
подписите са на Р. Т.. Липсата на убеденост в това предполага възможност
подписите и да не са на Р. Т..
[13]
От друга страна вещото лице при изготвяне на основното си заключение не е
използвала техниката, която са използвали вещите лица И. и С. при изследването
на подписите. Ето защо съдът приема, че доказателствената стойност на
заключението на вещите лица И. и С. е по-голяма от тази на основното заключение
и особеното мнение на вещото лице Х.. Тя е достатъчна да убеди съда, че
подписите под записа на заповед не са на Р. Т..
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[14]
И.Т. е предявил иск по чл. 415 от ГПК за установяване наличието на вземане по
запис на заповед.
1. По иска по чл. 415 от ГПК
[15]
Предпоставките за уважаването на иска са:
1. Р.
Т. да е издал запис на заповед в полза на И.Т.;
2.
този запис на заповед да е валиден;
3. Р.
Т. да не е платил на И.Т.;
4. Р.
Т. да е починал, негова наследница по закон да е Г.Т., която също да не е
платила на И.Т..
[16]
Съдът не установи Р. Т. да е издал запис на заповед в полза на И.Т.. Не са налице
две от предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля и
обезсилва издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
2. По разноските
[17]
Г.Т. търси разноски. Съдът, установи, че той е направил такива на стойност 3 150,00
лева.
[18] Съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Затова съдът осъжда И.Т. да заплати на Г.Т.
3 150,00 лева разноски по делото.
Съдия: