Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 ГПК С решение № 331 от 31.03.2011 год. по гр.д. № 3970 по описа за 2010 год. Великотърновският районен съд е осъдил И. М. Д. от гр.В.Т. да заплати на Х. Е. П. сумата от 825 лв.,представляващи обезщетение за имуществени вреди ,изразяващи се в заплащане на разходи за ремонтни работи по лек автомобил марка „Опел”,модел „Т.”,с ДК № ..собственост на Р. А. п.,в резултат на ПТП на 05.05.2010 год.,ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 16.09.2010 год. до окончателното издължаване и сумата от 340 лв. разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от адвокат Л.Б.,ВТАК,в качеството на пълномощник на ответника И. М. Добре.Жали се решението в цялост.Навеждат се доводи за неправилно,т.к. било взето при погрешна фактическа обстановка,необосновано,защото същата не се подкрепяла от събраните по делото доказателства,допуснати били нарушения на съдопроизводствените правила и в крайна сметка неправилно прилагане на материалния закон.Релевира следните оплаквания: ищецът не бил активно легитимиран до води настоящото производство,по причина,че веща е собственост на трето лице –Р.П.,независимо,че последната е негова майка и независимо,че платежните документи са се намирали в него.Освен липса на активна легитимация ищецът нямал и ´роцесуална легитимация,т.к. от текста на даденото му пълномощно било видно,че същият има правомощия освен за ползване на веща и такива по нейното обгрижване,но не и в правото да участва в съдебни производства и процесуално представителство за това.На следващо място решението било постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.Съдът допуснал изслушване на съдебно авто - техническа експертиза ,която дала заключение,че причинените вреди са в размер на 1095,12 лв.т.к. повредения автомобил не бил нов и от всички части трябвало да се спадне закон ,като вместо да отхвърли иска като недопустим,неоснователен и недоказан съдът постановил осъдителен диспозитив. Прави се искане въззивният съд да постанови решение,с което решението бъде отменено и постановено друго отхвърлящо исковата претенция. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения адвокат.Претендират се разноски. В законови срок по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия – Х. Е. П.,ищец в първата инстанция.Спори въззивната жалба с довод за неоснователност.Навеждат се съображения за правилност на постановения съдебен акт.Претендират се разноски за съдебната инстанция Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявеният иск е процесуално допустим. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: Предявени са искове по чл.51 от ЗЗД,който съдът намира за основателен и доказан по съображения изложени по –долу. Правните изводи на първоинстанционния съд,формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка са правилни.Въззивнната инстанция с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд,които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона.На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове. По оплакването,че съдът не ищецът не е активно легитимиран да претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди въпреки обстоятелството,че не е соßственик на автомобила.Възражението е неоснователно.Действително увреденият автомобил не е собственост на ищеца по делото,а на трето лице ,в случая неговата майка - Р. А. П.. По делото има представено пълномощно,от което е видно,че на ищеца е предоставяно ползването на увредения автомобил.Собственикът на веща има само голата собственост.Не е спорно,че в случая вещта е увредена съществено при настъпилото ПТП и заплащането на разходите й надхвърля обичайните за текущата й поддръжка.Събраните доказателства сочат,че именно ищецът е направил разходите по поддържането и възстановяване на увредения автомобил.След като ищецът е направил разходите по възстановявяне на автомобила,негова е претърпяната вреда – загуба,изразяваща се в намаляване актива на имуществото със стойността на пратените средства,на заплатената цена за вложените материали за труд и поправка.В конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл.74 от ЗЗД,съгласно която този който е изпълнил чуждо задължение,като е имал правен интерес да стори това,встъпва в правата на кредитора.В случая интересът на ползвателя е налице. По направеното оплакване с жалбата,че решението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила.Оплакването е неоснователно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.51 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането – претърпяната загуба/повреда/ на имуществото и вреди,които са настъпили и ще настъпят,като пряка и непосредствена последица от увреждането./задължителната практика на Пленума на ВСна РБ- Постановление № 4/1968 год./При причинени имуществени вреди размерът на обезщетението се определя от разходите за възстановяване на повреденото имущество към момента на увреждането.Виж „Непозволено увреждане”-Б. Й. и Б.Б.,текст,коментар и съдебна практика,Университетско издателство „Кл.Охридски”,1989 год.,стр.65-69/Освен това законът изисква възстановяване на унищожената вещ в състоянието ,в което е била преди увреждането,т.е. дължи се обезщетение за възстановяването/поправянето/ на веща във вида преди увреждането.Съдът като има предвид посочения принцип за обективния обхват на дължимото обезщетение ,намира,че размерът на обезщетението следва да покрие цялата фактура и това е така защото възстановяването на увредения от жалбоподателя- ответник по иска следва да стане с нови части,каквито се намират в съответния сервиз.Ако въззивникът твърди,че процесният автомобил е можело да бъде поправен с части втора употреба е следвало да докаже това.Неоснователно е оплакването ,че обезщетгението следва да се изчисли по Наредба № 24/08.03.2006 год. за задължителното застраховане по чл.249,т.1 и 2 от КЗ и методиката за уреждане на претенции за обезщетения на вреди причинени от ПТП.Различния ред и начин на изчисляване на обезщетенията при ПТП се дължи на различното основание ,от което възниква отговорността.При определяне на застрахователните обезщетения за причинени вреди от ПТП става въз основа на поетото от застрахователя договорно задължение да обезщети увреденото лице в рамките на платената застрахователна премия.В случая вредата се претендира пряко от причинителя и на обезвреда подлежат всички имуществени вреди – в случая всички направени разходи от ищеца по възстановяване на автомобила в състояние преди ПТП-то.По тези съображения настоящият състав на въззивния съд намира,че правилно първата инстанция не е съобразила заключението на вещото лице,което е спаднало по наредбата процент на увехтяване на автомобила. По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решение като правилно следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № .. от .... год. по гр.д. № ... по описа за 2010 год. на Великотърновски районен съд . РЕШЕНИЕТО е окончателно. Председател : Членове : : |