Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
10.01.2020 година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ, през ДВЕ
ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………П. П.…………..………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА………възз.гр.д.№ 829 по описа на съда за 2019година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1573 от 09.08.2019година.,
постановено по гр.д. № 1995/2019г. Плевенският районен съд е признал за
установено по отношение
на ответника Ц.В.Т. ***,че същият дължи на ищеца „****” ЕАД гр.Плевен, представлявано от Й. В.В., сумата 762.75 лв., от които 683,76 лв. представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 03. 2016 год. до 31. 12. 2018 год. и 78,99лв.
представляващи лихва за
забава за периода от 04. 05. 2016 год. до 06. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 683,76 лв., считано от 12.02.2019 год. до изплащане на
вземането. Ответникът е осъден
да заплати на „****” ЕАД и сумата
75.00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата 415. 00лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство.Решението е постановено при участието като
трето лице на „****” ЕООД гр. София.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ответника Ц.В.Т.. В жалбата се правят оплаквания, че
постановеното решение е недопустимо и неправилно. Жалбоподателят счита, че
районният съд е постановил решението си без да обсъди наведените от него доводи
и без да уважи доказателствените му искания, а също и че решението не отчита
спецификата на случая. Счита, че не е клиент на топлинна енергия по смисъла на
ЗЕ. Счита, че решението не е обосновано, тъй като няма доказателства, че Общите
условия на „****“ЕАД са влезли в сила, както и че дружеството има сключен
договор с трето лице „****“ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, за процесния период.Счита, че съдът не е следвало да
възприема заключението на ВЛ, тъй като то не е обективно и компетентно. Доводите
са подробно развити в жалбата. В заключение, моли да бъде отменено
първоинстанционното решение и да бъде постановено друго по същество, с което да
се отхвърли предявения срещу нея иск изцяло.
Въззиваемата страна е взела становище, че жалбата
е неоснователна, тъй като решението на районният съд е правилно, обосновано и
законосъобразно.Моли то да бъде потвърдено и да и бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Третото лице-помагач - „****”
ЕООД, не е взело становище по жалбата.
Въззивният съд, като
обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от страните
доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства, съобрази се с
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване
за установено по отношение на Ц.В.Т. ***, че дължи на “****” ЕАД сумата 762.75лв., от които 683,76 лв. представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 год. до 31.12.2018 год. и 78,99лв. представляващи лихва за забава за периода от 04.05.2016 год. до 06.02.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 683,76 лв., считано от 12.02.2019 год. до изплащане на вземането, както и за заплащане
на съотвените деловодни разноски в заповедното и исковото производства.
Вземането произтича от обстоятелствата, че като
собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатни станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото
за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърдението е,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през исковия
период и не е погасил задължението си да заплати цената и. Сградата, в която се
намира жилището му има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “****” ЕАД и по нейни отчети ищцовото
дружество е начислило дължимите от ответника суми, като разпределението е
извършено в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Ответникът е взел становище в отговора на исковата
молба, че иска е неоснователен. Счита, че няма доказателства, той да е
собственик на отопляемия обект; че абонатната станция в процесната сграда е
незаконна; че не са му издавани фактури за вземането; че не са влезли в сила
Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия; че няма решение на ЕС
за избор на топлинен счетовидетел и договор с такъв за процесния период. Третото
лице-помагач - „*****” ЕООД, не е взело становище по иска.
Искът по чл.422
от ГПК е допустим, като предявен в 1-месечния срок от съобщението до кредитора
за постъпилото възражение на длъжника. Безспорно е, а се установява и от приложеното
ч.гр.д.№ 914/2019год. по описа на Плевенски РС, че ищецът е подал заявление на 12.02.2019г.
по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 683,76 лв. – главница, представляващи
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2016 год. до 31.12.2018 год. и 78,99лв. - лихва за забава за периода от 04.05.2016 год. до 06.02.2019 год., и за законната лихва върху главницата от 683,76 лв.,
считано от 12.02.2019 год. до изплащане
на вземането, както и 75.00 разноски.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение № 566/13.02.2019г. за
претендираните вземания. Спорно е дължи ли ответникът исковите суми за
топлоенергия, за посочения в исковата молба период.
От събраните пред първата инстанция писмени
доказателства се установява, че ответникът Ц.В.Т. е единствен наследник на В.Т.
Т.,*** и собственик по силата на настъпилото наследствено правоприемство на апартамент № 2, находящ се в гр. Плевен, ул.„***“ № ***, с аб. № ***. С влязло в сила
решение по приложеното гр. дело № 4752/ 2016 год. по описа на Плевенския
районен съд е прието за установено, че същия дължи на „****“ЕАД за същия
абонатен № сумата 558.65лв. за периода 01.03.2013г. – 29.02.2016г. Това влязло
в сила решение е задължително за страните и следва да бъде зачетено от съда.
След този период няма доказателства ответникът да се е разпоредил с имота си,
поради което е неоснователно възражението му, че е изгубил качеството си на
клиент на топлинна енергия.По същия начин стои и въпросът за действието на
Общите условия за доставка на топлинна енергия на дружеството-доставчик, които
са били в сила в предходния период и продължават да действат и през процесния
период по отношение на клиентите на топлинна енергия какъвто е ответника Т..Тук
следва да се отбележи, че става дума за масов тип дела по спорове за доставка
на комунално-битови услуги, при които се касае за типизирани правоотношения,
които са нормативно регулирани почти изцяло и общите условия на доставчиците
минават през контрол на две институции- Комисията за енергийно и водно регулиране
и Комисията за защита на потребителите, а случаят на въззивника не бележи
някаква специфика. Видно от приложеното в делото препис-извлечение от сметката
на абонат № ***, на адрес гр.Плевен, ул.“***“ № **, ап.**, за исковия период е
начислена, но не е заплатена обща сума в размер на 762.75 лв. /главница и лихва/.
Видно от заключението на назначената от Плевенски РС съдебно-техническа
експертиза, която като компетентна и обективна се възприема от съда, до имота
на ответника е доставена топлинна енергия, като разпределението и между
отделните абонати обслужвани от една абонатна станция е извършвано съгласно
действащата нормативните изисквания. За процесния имот сметката включва
единствено дял от топлоенергията за сградна инсталация. Няма основание за отвод
на ВЛ инж. Й.Й., който е дал заключение
по поставените от съда въпроси.
За да постанови обжалваното решение, Плевенски РС,
позовавайки се на чл.153 от ЗЕ от 17.07.2012г., е
приел че ответникът е клиент на топлинна енергия, като собственик на имот,
находящ се в сграда в режим на етажна собственост, в която има абонатна станция
и се доставя топлоенергия. Изложил е мотиви, че продажбата на топлинна енергия
на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на Общи условия,
утвърдени по реда на чл.150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен
договор. Такава възможност съществува само факултативно, в чл.151 от ЗЕ. С
оглед на това, качеството на клиент, възниква по силата на закона /ex lege/ с
придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на
ползване върху имота, без да е необходимо сключването на договор или откриване
на партида на топлоснабдения имот. Поради това е счел, че е без значение, че с
ответникът не е сключен индивидуален
договор за доставка на топлинна енергия. В мотивите е прието, че „…с оглед на обстоятелството, че се касае за сграда- етажна собственост и
обща сградна инсталация следва да намери приложение разпоредбата на чл. 153 ал.
6 от Закона за енергетиката, според която клиентите, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от
ползвателите в сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по
предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си
частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Наистина фактическото положение
понастоящем е такова, че част от собствениците не желаят и не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти, с което нарушават правилното
функциониране на инсталацията за топлинна енергия в сградата, защото тя е
проектирана по начин за ползване на топлинна енергия от всички съсобственици.
Това право не може да бъде развито до степен да се счита, че не следва да
заплащат за топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти те са съсобственици на сградната инсталация и на
общите части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите
за топлинна енергия, свързани с тях. В тази хипотеза гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават
потребители на топлинна енергия за общите части на сградата- етажна
собственост, и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. В тази насока са подробните и аргументирани
разяснения, дадени в решение № 5 от 22. 04. 2010 год.
на Конституционния съд на Република България по к. д. № 15/ 2009 год., с което
е отхвърлено искането на омбудсмана за обявяване противоконституционността на
чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката. Аналогични са и съображенията, изложени в тълкувателно решение № 2 от 25. 05. 2017 год., ОСГК.“
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Изложените от РС изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства и поради това се явяват обосновани. Споделят се от окръжния съд, при условията на чл.272 ГПК.Преди всичко не се установено твърдяното от въззивника нарушение на материалния закон.Съгласно ТР № 2/25.05.2017г. на ОСГК з
а
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с § 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. С решение № 4777/ 13. 04. 2018 год., постановено по
адм. дело № 1372/ 2016 год., ВАС на РБ е отменил формулата, приета в т. 6.1.1
от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 год., обн. ДВ бр. 94 от
2013 год., представляваща Приложение към чл. 61 ал. 1 от наредбата /обн. ДВ,
бр. 34/ 24. 04. 2007 год., изм. и доп. ДВ бр. 42/ 09. 06. 2015 год./.С
решението са отменени правилата, определящи формулата за изчисление на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, но решение е
обжалвано пред петчленен състав на ВАС на РБ и е образувано адм. дело № 1318/
2019 год., което с определение № 9312/18.06.2019год. е спряно до постановяване на решение по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на Съда на Европейския съюз. Освен че не е влязло в сила, решението на
тричленния състав на ВАС на РБ има действие занапред и не касае настоящия
случай.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че няма
валиден договор между третото лице и ЕС, в която е топлоснабдения имот на
въззивника.По делото е представен договор № ***/15.11.2001г., с който ЕС е
възложила на фирма за топлинно счетоводство „****“ЕООД да извършва индивидуално
отчитане на разходите за отопление по
показанията на индивидуалните топлинни разпределители и разходите за топла
вода, като няма твърдение от страна на ответника този топлинен счетоводител да
е сменен и друга фирма да извършва тази услуга за етажната собственост.
Оспорванията на ответника са формални, с цел да се избегне плащане, а не са
насочени към изясняване на спорни въпроси.
Поради
изложеното, решението на Плевенски
районен съд е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл.271
ал.1 ГПК, следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени разноски в полза на
въззиваемата страна в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1573 на
Плевенския районен съд, постановено на 09.08.2019г. по гр.д. № 1995/2019г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 вр. с чл.273 от ГПК Ц.В.Т. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул. „***“ ***, разноски по делото в размер 100лв.
Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „****”
ЕООД гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: