Мотиви към Присъда № 57/29.06.2018г.
по НОХД №
1213/2018г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив.
Спрямо подсъдимия М.Ю.Ч. е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за това, че на 14.06.2018г. в гр.
Перущица, обл.Пловдивска е направил опит да даде подкуп в
размер н 15,55 лева на полицейски орган – ******в група
„Охранителна полиция“ към Ру на МВР гр. Стамболийски – И.С.П., за да не извърши
действия по служба – да не състави Акт за установяване на административно
нарушение – серия Г с № 868367 за нарушение по Закона за движение по пътищата,
като макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените
в закона и искани от него общественоопасни последици.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият М.Ю.Ч. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Изразява становище, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства – чисто съдебно минало, направено самопризнание,
разкаяние, трудова ангажираност и ниската стойност на предлагания подкуп. Прокурорът
предлага да бъде определено наказание лишаване 6 месеца пробация, като освен
двете задължителни пробационни мерки иска от съда и налагането на трета –
поправителен труд за срок от 6 месеца с 10% удръжки от трудовото възнаграждение
на подсъдимия. Намира, че не следва да се налага и предвиденото в чл.304а от НК
кумулативно наказание „глоба“. Според прокурора следва вещественото
доказателство – сумата от 15,55 лева като предмет на престъплението да бъде
отнета в полза на държавата съгласно чл. 307а от НК. Прокурорът застъпва
становище, че бланките за АУАН, серия Г с № 868367 следва да бъдат унищожени
като вещи без стойност.
Защитникът
на подсъдимия – адв.
Д. В. не оспорва фактическата обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Изразява се становище, че
при индивидуализация на наказанието на подсъдимия следва да бъдат отчетени
ниската стойност на подкупа, добрите характеристични данни за подс. М.Ч., трудовата и семейна ангажираност,
чистото му съдебно минало и признанието на вината. С оглед на това, пледира
на подсъдимия Ч. да
бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а
именно „пробация“ в минимален размер.
Подсъдимият
М.Ю.Ч. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява
съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си, като в
последната си дума иска да му бъде наложено наказание „пробация“.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Ю.Ч. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, работещ,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
На 14.06.2018г. около 19,30ч. подс.
Ч. управлявал собствения си лек автомобил “Фиат Сейченто“ с ДК № *********на
път от местоработата си в гр.Перущица, към местоживеенето си в гр.Кричим. На
предната дясна седалка в колата се возил неговият познат и съсед -свидетелят А.И.К..
Около 19,30-19,40ч. часа те се движили по ул.“И. Вазов“ в гр.Перущица, като
наближили кръстовището с пътя за с.Брестовица. По това време в района на същото
кръстовище се намирали полицейските служители - свидетелите С.И.Б. - *********–
V степен в група “Охранителна полиция” към РУ – Стамболийски и И.С.П. – ******в
група “Охранителна полиция” към РУ – Стамболийски при ОДМВР – Пловдив. Двамата
полицейски служители стояли до паркирания служебен автомобил „Опел Астра“ с ДК №
РВ 4123 MX на ул. “И. Вазов“ № 34 и извършвали служебна дейност в качеството си
на полицейски инспектори, съгласно утвърден график, а като извършващи служба в държавно
учреждение – поделение на МВР, те имали и качеството на длъжностни лица по
смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ от НК
Тъй като движението на
управляваният от подсъдимия Ч. автомобил се сторило с по-висока от нормалната
скорост, двамата полицейски служители решили да го проверят. За целта свид. П.
подал сигнал със „стоп-палка“, при което подс. Ч. отбил и спрял вдясно. При
последвалата проверка на документите на водача се установило, че това е лицето М.Ю.Ч.
***, след което свид. П. поканил водача да отвори багажника за проверка на
изискуемото съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗДвП оборудване на автомобила /обезопасителен
триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка/. При проверката
било установено, че такова няма в багажника на колата, което било потвърдено и
от подсъдимия. Констатирайки тази липса, свид. П. разяснил на подс. Ч., че за
установеното нарушение по ЗДвП, следва да му бъде съставен акт, след което
тръгнал към служебния автомобил, където били бланките с актове за установяване
на административни нарушения. През това време документите на подс. Ч. били у свид.
П., а самият той вървял след полицейския служител. Идвайки до служебния
автомобил, св. П. извадил от кората на задната дясна врата папката си с бланки на
документи и започнал да съставя АУАН Серия Г с № 868367. В това време подс. Ч.
му казал „Ей сега ще се върна“, след което отишъл до своята кола. Пристигайки
там той поискал от свид. А.К. сумата от 10лв., като не му обяснил каква е
причината за това. Свидетелят извадил и му дал една банкнота от 10лв., след
което подс. Ч. се върнал обратно при служебния автомобил. Там той повдигнал
кутията на техническото средство „Дрегер“, която се намирала върху задната кора
на автомобила в ляво от пишещия П. и поставил под нея взетата от свид. К.
банкнота от 10лв. и няколко монети с различен номинал. Общата стойност на
оставените банкнота и монети била 15,55 лева. След това подс. Ч. потупал с длан върху кутията и заявил на учудения от действията му
П., че „така е добре“. Понеже предположил, че действията на подс. Ч. са насочени
към опит да бъдат подкупени полицейските служители, свид. П. му казал да не
прави глупости, на което Ч. му отвърнал, че знае какво прави. Действията на
последния били пряко наблюдавани и от другия полицейски служител – свид. Б.,
който виждайки какво е направил Ч. му заявил, че това е престъпление. Подс. Ч.
му отговорил: „няма нищо, искам да ви почерпя“. Действията на подс.Ч. били
наблюдавани и от свид. А. К., който видял поставянето на дадената от него
банкнота под черната кутия на „дрегера“, като обаче не забелязал той да поставя
там и монети. През цялото време свидетелят К. не чул някой от полицейските
служители да е поискал някакви пари от подс. Ч..
Виждайки твърдите намерения на Ч.
да остави парите на посоченото място, свид. П. му заявил, че е извършил
престъпление –опит да даде подкуп на длъжностни лица, след което му разпоредил
да сложи ръце на капака на автомобила, за да бъде задържан. След като му
поставил белезници, полицейските служители уведомили за станалото Оперативната
дежурна част на РУ на МВР – Стамболийски и запазили местопроизшествието. Впоследствие
Ч. бил отведен в полицейското управление, където бил задържан за срок от 24
часа.
С действията си подсъдимият Ч.
целял предоставяне на материална облага на полицейските служители, като
направил опит да даде подкуп от 15,55 лева на полицейския служител И.П., за да
не бъде санкциониран по административен ред за извършеното от него нарушение, а
именно управление на МПС без изискуемото по чл. 139, ал. 2 от ЗДвП техническо
оборудване – обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка.
При извършения оглед на
местопроизшествието от полицейския автомобил, под кутията на апарата „Дрегер“,
поставен на задната кора на колата, била намерена и иззета сумата от 15,55лв.,
съставляваща: една банкнота с номинал от 10 лв. със сериен номер БЗ 5825913, 4
бр. монети с номинал от 1лв., 2 бр. монети от 50 стотинки, 1 бр. монета от 20
стотинки, 3 бр. монети от 10 стотинки и 1 бр. монета от 5 стотинки.
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: С.Б. /л. 21
от д.п./, А.К. /л. 22 от д.п./ и И.П. /л. 23 от д.п./, от обясненията на подс. М.Ч.,
дадени в с. з. пред ПОС, от приложените писмени доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие /л. 2 от д.п./, фотоалбум /л. 3-6
от д.п./, справка за нарушител /л. 9 от д.п./, писма, длъжностна характеристика
и график /л. 11-18 от д.п./, приемо-предавателен протокол /л. 20 от д.п./, справка
за съдимост /л. 25 от д.п./, характеристична справка /л. 26 от д.п./, както и
от веществените доказателства – банкнота и монети на обща стойност 15,55 лева. /приложени
в запечатан плик на последна страница от корицата на досъдебното производство/.
Направеното
от подс. М.Ч. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано
от събраните в досъдебното производство доказателства. От показанията на
тримата свидетели – Б., К. и П., които съдът кредитира като обективни,
безпристрастни, взаимно допълващи се и еднопосочни, се установява поведението
на подс. Ч. на инкриминираната дата и място. Тези трима свидетели са възприели
разговора между двамата полицейски служители и подс. Ч. по повод извършваната
проверка, констатираните административни нарушения, съставянето на АУАН против
подсъдимия, вземането от същия на банкнота от 10 лева от К. и оставянето й
заедно с монети на обща стойност 15,55 лева под дрегера в полицейския
автомобил. Тази група свидетели е възприела думите на подсъдимия към
актосъставителя П.: „така е по-добре“, предупреждението на П. „да не прави
глупости“ и думите на колегата му Б., че това е престъпление. Те са възприели и
последващата реплика на подс. Ч.: „няма нищо, искам да ви почерпя“. Показанията
на тези трима свидетели кореспондират на протокола за оглед на местопроизшествие,
при който под дрегера в полицейския автомобил е била намерена и иззета именно
сумата от 15,55 лева, която свидетелите посочват, че е оставена от подсъдимия.
В обясненията си пред съда подс. Ч. призна, че е дал сумата от 15,55лева на
полицейските служители, което напълно кореспондира на коментираните по-горе
доказателства. От приобщения АУАН се установява, че действително същият касае извършено
административно нарушение от подс. Ч. на инкриминираната дата.
От
приложените писма, длъжностна
характеристика и график се установява, че свидетелите Б. и П. са съответно *********и
******в група “Охранителна полиция” към РУ – Стамболийски при ОДМВР – Пловдив.
Същите са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
“а“ от НК и на инкриминираната
дата и място са извършвали служебна дейност в качеството си на полицейски
инспектори, съгласно утвърден график.
От
приложената справка за съдимост се установява, че подс. Ч. е неосъждан, а от
представените в съдебно заседание 2 бр. служебни бележки се установява, че
същият е трудово ангажиран като сезонен работник. От приложената
характеристична справка се установява, че подсъдимият се ползва с добро име в
гр. Кричим и не дружи с лица от криминалния контингент.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира
противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените
изводи относно фактите. Подсъдимият М.Ч. в съдебното производство изцяло
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да
излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе
фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че
подс. М.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1
вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на 14.06.2018г. в гр. Перущица, обл.Пловдивска
е направил опит да даде подкуп в размер н 15,55 лева на полицейски орган – ******в
група „Охранителна полиция“ към Ру на МВР гр. Стамболийски – И.С.П., за да не
извърши действия по служба – да не състави Акт за установяване на
административно нарушение – серия Г с № 868367 за нарушение по Закона за
движение по пътищата, като макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са
настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици.
Съдът отчете, че за съставомерността на деянието по чл.
304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК законът изисква специално качество на получаващия
облагата – да е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК. Свидетелят И.П.
несъмнено е имал това качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК,
установено от кредитираните от съда доказателства относно служебното му
положение – служител на МВР, изпълняващ в момента на осъществяване на деянието
функциите си като такъв. Същият е имал и качеството „полицейски орган”,
изискуемо от квалифицираната разпоредба на чл. 304”а” от НК. Подсъдимият е бил
с ясното съзнание, че се опитва да даде парите, за да не изпълни полицейският
служител П. задълженията си в това му именно качество, за да не състави на
подсъдимия Ч. акт за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Изпълнителното
деяние на активния подкуп може да бъде извършено само с действие, като формите
на изпълнителното деяние могат да се изразят в предлагане, обещаване или даване
на дар. Те от своя страна съответстват на формите на изпълнителното деяние на
пасивния подкуп - приемане на
предложение или обещание за дар или приемане на дар. Даването
на дар изисква извършването на фактически действия, посредством които даващият
дара го предоставя във фактическа власт на получаващия. В конкретния случай тези действия на подс. Ч. са се изразили в
поставянето на сумата от 15,55 лева под дрегера в полицейския автомобил и то по
време на съставянето на АУАН против него от страна на полицейския служител И.П..
Даването на сумата е било придружено от репликите към П.: „Така е по-добре“ и
„Няма нищо, искам да ви почерпя“. Втората реплика е била отправена след
изричното предупреждение от полицаите „да не прави глупости“. Всички тези факти в своята
съвкупност сочат на действия по даване на подкупа и на неговата съставомерна
волева насоченост – да се мотивира длъжностното лице П. във връзка с
поведението му по служба – в конкретния случай – да бездейства.
От обективна страна подс. Ч. е направил опит да даде
подкуп в размер на 15,55 лева на полицейския служител И.П.. Касае се за опит, тъй като П. категорично е
отказал да вземе сумата. Опитът е довършен, тъй като с оставянето на парите под
дрегера в полицейския автомобил подс. Ч. е преустановил фактическата си власт
върху паричната сума, предоставяйки я по своя инициатива на полицейския
служител. Подсъдимият е довършил изпълнителното деяние, но не са настъпили
предвидените в закона и искани от подсъдимия общественоопасни последици – не е
установена фактическа власт върху предмета на престъплението от длъжностното
лице П. поради отказа му да я получи.
За да е налице довършване на престъплението подкуп с
оглед бъдещо действие или бездействие на получаващия го, е необходимо двете страни
по него – даващият и получаващият, да са постигнали насрещно съгласуване на
вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава, респективно –
получава подкупът. Когато обаче е налице осъществяване само на едната насрещна
проява – даване на подкуп, какъвто е настоящият казус, без да е осъществена
другата – получаване, тъй като длъжностното лице не се съгласява и се
противопоставя на това, то тогава липсва съгласуване на волите на двете страни
за характера и естеството на бъдещото действие или бездействие на подкупваното
длъжностно лице.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият Ч. е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
и е искал тяхното настъпване.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до десет години и глоба до 15 000 лева. В случая, с оглед
нормата на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът отчете наличието на многобройни
смекчаващи отговорността на подс. М.Ч.
обстоятелства – чисто съдебно
минало, млада възраст, трудова ангажираност,
добрите характеристични данни, определящи се от липсата на
данни за други противообществени прояви, признанието на
вината,
както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и ниския размер на подкупа – 15,55 лева,
както обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита.
Настоящият състав отчете липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Така
отчетените по отношение на вината обстоятелства,
мотивират съда да приеме, че за постигане целите на наказанието, визирани в
чл.36 от НК и за поправяне на подсъдимия Ч.,
следва да се определи наказание при при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, тъй като и най-лекото, предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко. В санкционната норма е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ без специален минимум, което следва да бъде заменено
с по-лекото по вид наказание - „пробация“. Съдът наложи на подс. Ч. наказание
ШЕСТ МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ, включващо следните
пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА; „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА и „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на СТО ЧАСА за срок
от ШЕСТ МЕСЕЦА. Съдът констатира, че в случая са налице едновременно условията
на чл. 58а, ал. 1 и на чл. 55, ал. 1 от НК и приложи втората разпоредба, тъй
като е по-благоприятна за дееца. Съдът не наложи предвиденото кумулативно
наказание „глоба“ на основание чл. 55, ал. 3 от НК. Съдът отчете ниските доходи
които получава подс. Ч. като сезонен работник – 510 лева брутна месечна
заплата, поради което не му наложи и исканата от прокурора пробационна мярка
„поправителен труд“, а вместо нея наложи „безвъзмезден труд в полза на
обществото“.
Съдът приспадна по реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1
от НК времето, през което подс. Ч. е бил задържан по реда на ЗМВР от
14.06.2018г. до 15.06.2018г. от наложеното наказание 6 месеца пробация, като
зачете един ден задържане за три дни пробация.
На основание чл. 307а,
вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението, а именно приложените по делото като веществени доказателства – една
банкнота с номинал от 10 лева със сериен номер БЗ 5825913, 4 бр. монети с
номинал от 1 лев, 2 бр. монети от 50 стотинки, 1 бр. монета от 20 стотинки, 3 бр.
монети от 10 стотинки и 1 бр. монета от 5 стотинки.
Съдът постанови веществените
доказателства - 1 бр. бял плик с три броя бланки за АУАН – серия Г № 868367, на
съхранение при домакина на РУ на МВР-Стамболийски при ОДМВР Пловдив, да се
унищожат като вещи без стойност
По делото не са направени
разноски.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :