№ 1120
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100513480 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 10989 от 11.10.2022 г. по гр.д. № 30096/2022 г. Софийски
районен съд, 76 състав признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. с
чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Й. К. М., ЕГН
**********, че ответникът дължи: сумата от 774.70 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.
05.2019 г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к.
****, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2022 г. до окончателното й
изплащане, и сумата от 81.81 лв. – мораторна лихва за периода 05.09.2020 г. -
28.03.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 75 лв. - разноски и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, и сумата 175 лв. - разноски и
юрисконсултско възнаграждение в исковия процес. Решението е постановено
при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето лице – помагач на
ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата Й. К. М.,
1
която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Неправилно съдът приел, че ищецът е доказал
наличието на облигационна връзка между страните. Нямало представено
никакво категорично доказателство ответницата да е вещен ползвател на
имота – нотариален акт или договор за покупко-продажба на имот за
процесния период и подадена декларация за откриване на партида. Всякакви
други документи – писма, справки и др., били оспорими и не доказвали по
безспорен начин собствеността и вещното право на ползване. Съдът
неправилно уважил и претенциите за лихва, след като ищецът не ангажирал
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството, респ. не бил установил изпадането в забава на ответницата.
Според чл. 33, ал. 2 от ОУ, клиентите били длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 от ОУ в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача, като лихва се дължала само върху
сумата по общата фактура. По делото не били представени доказателства, че
ответницата е била поставена в забава, поради което претенцията по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД подлежала на отхвърляне като неоснователна. Поради това моли
съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което
да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски. Съображения
излага в становище от 04.01.2024 г.
Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
решението като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, не
взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
2
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата ще следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от
§ 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни
сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на
заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа
на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, сега отменена) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на
доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
3
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за
битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна
енергия.
В случая, противно на поддържаното от въззивницата, по делото е
приет и неоспорен договор от 26.04.1991 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на НДИ, видно от който ответницата е придобила
собствеността върху процесния топлоснабден апартамент № 97. Няма
твърдения същата да е отчуждила имота в процесния период, а според
извършената от СРС служебно справка в АВ ответницата е дарила имота на
11.05.2022 г., т.е. след исковия период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. Поради
това доводът в жалбата по делото да не било доказано наличие на
облигационно правоотношение между страните в процесния период е
неоснователен.
Неоснователен и вторият поддържан довод във връзка с изпадането на
ответницата в забава за плащане на главницата. Изискване за публикуване на
фактурите на интернет страницата на продавача се съдържаше в Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 12.03.2014 г., но същите са
неотносими за спора. Приложими в процесния период 01.05.2019 г.. –
30.04.2021 г. са били сега действащите Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в град София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези
ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на
чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
4
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура. Следователно приложимите ОУ предвиждат
срок за плащане, след изтичане на който клиентът изпада в забава, без да е
необходима отправяне на покана или публикуване на фактурите.
Доводите в жалбата са неоснователни, поради което атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за въззивното производство се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10989 от 11.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 30096/2022 г. на Софийски районен съд, 76 състав.
ОСЪЖДА Й. К. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78 ГПК
сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, като трето лице помагач на страната на
ищеца-въззиваем „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6