РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1015
гр.Пловдив, 04 . 05 . 2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание
на пети април през две хиляди и дванадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Гергана Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д.№ 2483/2010г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
Производство
по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
ЕТ “БЕТА – С.Х.” със седалище и адрес
на управление - *** представлявано от С.Я.Х. чрез адв. К. Д. и адв.Б.З. обжалва
Ревизионен акт № **********/20.08.2010 г. издаден от гл.инспектор по приходите
в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково потвърден с Решение № 778/25.10.2010г. на
Директора на Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при ЦУ на НАП. В административно
производство по реда на чл.152 от ДОПК жалбата е приета за неоснователна и РА е
потвърден в обжалваната част, с която на едноличния търговец е установено
данъчно задължение по ЗДДС /допълнително начислен данък/ на стойност
141 150,42 лв. и начислени лихви в размер на 19 737,43лв.
Твърди се незаконосъобразност на
ревизионния акт по изложени в жалбата и по същество доводи. Поддържа се липса
на предпоставки за прилагане на особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази
връзка се сочи, че в РА и в РД не е посочено точно кои документи според
администрацията представляват документи по чл. 122 ал. 1 т. 3 от ДОПК, тоест
кои от тях са неистиски или с невярно съдържание, респективно да се прецени за
кой данъчен период евентуално е налице основание за облагане по особения ред на
чл. 122 от същия Кодекс. Твърди се, че ЧМР-та не са счетоводни документи, тъй
като “не се използват в счетоводството”. Оспорва се и наличието на основанието
по чл. 122 ал. 1 т. 4 от ДОПК /посочено в мотивите на директора на Д”ОУИ”/, тъй
като данъчната основа за облагане с ДДС и по точно на декларирани облагаеми
доставки, вкл. ВОД на извършени доставки не е свързана с извършването на
годишни инвентаризации. Според жалбоподателя органите по приходите не са
доказали наличието на сочените от тях основания по т. 3 и т. 4 от чл. 122 ал. 1
от ДОПК и провеждането на ревизията по особения ред на ДОПК представлява
съществено процесуално нарушение, винаги с последица незаконосъобразност на
издадения ревизионен акт.
Относно спорът за размера на
облагаемата ставка по ЗДДС – 0% или 20% във вр. с действително осъществени декларираните
ВОД или липсата им, са изложени съображения за недоказаност извода на приходния
орган за “реализирани в страната” стоки. Изтъква се, че правнорелевантен факт е
напускането на стоките на границите на РБългария и преминаването им на
територията на друга страна – членка, т.е. фактът на транспортиране на стоките
до територията на другата страна – членка. В тази връзка адв.З. се позовава на
представени по делото ЧМР и писмени потвърждения от получателите по
декларираните ВОД, единствено с наличието на които по арг. от чл. 45 от ППЗДДС
се свързва доказването или недоказването на вътреобщностна доставка /ВОД/. Извършването
на транспорта се установявало, както от представените ЧМР /в хода на
ревизията/, така и от официалните писма на ГД “Гранична полиция” и от Агенция
“Пътна инфраструктура”, с данни за заплатени такси за всички транспортни
средства, с които е осъществен транспорта на стоките до Р. Румъния, за
преминаване на Дунав мост /ГКПП “Русе-Дунав мост”/, и то на посочените в
товарителниците дати. Посочено е, че в съдебното производство /ОЗ от 17.02.2011г.-04.04.2011/
са приети без оспорване двустранни протоколи за предаване и приемане на
процесните стоки, документиращи изявления на получателите по ВОД за получени
стоки на територията на РРумъния. Поддържа се, че приемо-предавателните
протоколи представляват писмено потвърждение от получателя по см. на чл.45
ППЗДДС. Твърди се, че посочените документи са със значение на преки
доказателства за извършените ВОД съобразно двете установени алтернативни
категории – транспортни документи и писмени потвърждения. Доказателствената им
сила се потвърждава от обвързаност с косвени доказателства, които представляват
официални удостоверителни документи: данните от Агенция “Пътна инфраструктура” и
от ГД “Гранична полиция” - за регистрирано преминаване на транспортните средства,
с които е осъществен транспорта през ГКПП – регистрираните 17 от общо 29 курса
са с дати, които съответстват на датите на издаване на фактурите за ВОД и на
датите на ЧМР. Липсата на регистрирани всички процесни транспортни курсове е
характера на граничния контрол – инцидентен, което е посочено в уведомителното
писмо.
По отношение приетите документи
от извършения обмен на информация с румънската приходна администрация в хода на
съдебното производство: За трима от получателите е констатирано започнало
производство “за избягване на данъци”, което означава осъществявана от трите
дружества стопанска дейност и потенциално “избягване на данъци”, свързано с
недекларирани ВОД. Установеното за румънските дружества получатели, а именно че
те са “липсващи търговци” и с прекратена регистрация не е основание за
непризнаване на декларираните ВОД – обстоятелствата са настъпили след
извършване на процесните ВОД.
Относно установено при ревизията
обстоятелство, че представените от превозвачите копия от международните товарителници
не съдържат определени реквизити, то се счита за неотносимо към спора и без
правна последица по възникване на данъчно задължение за жалбоподателя. Поддържа
се, че констатацията по част от извършените ВОД за това, че документите за доставка
предхождат по време освобождаване на стоките от митнически контрол – не
обуславя извод за неосъществени в действителност ВОД. За датите на част от документите
по отделните доставки /товарителници/, предхождащи по време освобождаването на
същите стоки от митнически режим при вноса им от Р. Турция се твърди, че
“предварителната подготовка на документите по сделката и по транспорта на
стоките са нормална търговска практика, която не е в нарушение на никакви
правни норми”, както и това че “няма нито правна, нито фактическа пречка
договора за международен транспорт и удостоверяващия го документ /ЧМР/ да бъдат
сключени, съответно издадени, преди предаването на стоките на превозвача.” В
тази връзка се акцентира на неоспорения факт за придобиване собствеността върху
стоките от страна на ревизирания субект чрез внос от Р.Турция, поради което
нередовности в митническите процедури и дори евентуални нарушения, не могат да
бъдат квалифицирани като основания за непризнаване на последващ ВОД. Освен
това, липсата на реквизити в представените от превозвачите копия от ЧМР и
“разминаване в дати” не са констатирани за всички ВОД, а само за част от тях
/без жалбоподателя да конкретизира твърдението/, поради което ако тези
обстоятелства са от значение за определяне на данъчните задължения е следвало
резултатът от ревизията да е различен.
Твърди се разминаване между
фактическите констатации в РА и удостовереното в официални документи, каквито
представляват издадените на жалбоподателя АПВ /л. 1178-1263 от делото/ - в
производството по издаване на АПВ приходната администрация установила факта на
извършване на ВОД /изрична констатация в мотивите на АПВ, чл.110 ал.3 ДОПК/. Във
връзка с последното се цитират и мотиви към решение № 6099/03.05.2011 г. по
адм. д. № 12956/2010 г., ВАС.
Поискана е отмяна на отмяна на
РА в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски по
представен списък в размер на 6 665.00 лв.
Ответникът Директор Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при
ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт Б. изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение. По същество в представени писмени съображения се поддържат отразените
в решението на директора на „ОУИ”- Пловдив доводи. За MAGUR FRUKT S.R.L. е
посочено, че се извършва наказателно разследване на дружеството за обявяването
му за неактивно и няма данни за декларирани ВОП, както и потвърждение за
получаването на стоките на територията на Румъния; за BOEMA FRUKT S.R.L. – не
функционира на деклариран адрес, обект е на наказателно преследване, ще бъде
деактивирана във VIES; за DAPREX S.R.L. – дружеството е “липсващ търговец”; за
DARSOLIV S.R.L. – “липсващ търговец” под наказателно преследване и фирмата ще
бъде деактивирана.
Цитирани са факти от значение за спора, установени
при извършените насрещни проверки на превозвачите, транспортирали стоки от
Турция до България и от България до Румъния – “Бултранс” ООД представило
товарителници, в които липсва подпис на получател, удостоверяващ получаването
на стоката; “Ник транс” ЕООД представило товарителници, в които липсва подпис
на получател, удостоверяващ получаването на стоката и дата на получаване;
“Бултранс” ЕООД представило товарителници, в които липсва подпис на получател,
удостоверяващ получаването на стоката и дата на получаване; ЕТ
“Континентал-66-Н.И.” представил товарителница, която се различавала от
екземпляра на ревизираното лице, поради което е възприето, че липсва идентичност
на документите; “Градина-Димов” ЕООД представил товарителница, в която липсва подпис
на получател и дата на получаване, като за извършената транспортна услуга не е
издадена фактура и не е отразен разход; ЕТ “Глобал-М.Ю.” представил
товарителница, в която липсвал подпис на получателя и посоченият в пътния лист
шофьор няма трудово-правни отношения с транспортната фирма.
Ответникът се позовава на писмо от 17.08.2009г. на
митница Свиленград, присъединено към РА, според което вносителят на стоката
може да се разпорежда с нея само след като е разрешено вдигане на стоката /след
изпълнение на механизма на заверка на кл.В на ЕАД и кодиране на информацията за
вида на проверката на лицевата страна на формуляра в кл.J/. След вписване на
датата в кл. J вносителят може да осъществи със стоките последваща ВОД. В тази
връзка и след анализ на съдържанието на митническите декларации, фактурите за
продажба и товарителниците е констатирано, че фактурите за продажба и
товарителниците са издадени преди стоката да бъде освободена от митнически контрол
на митница Свиленград /арг от чл.80 ЗМ във вр. с чл.163 ППЗМ; запитване от
21.07.2009г. и отговор от 17.08.2009г./. Така според представените документи –
стоката е предадена в Букурещ преди да е освободена в Свиленград, което не е
практически възможно и е последвал извод за това, че фактурите и товарителниците
нямат достоверно съдържание.
Относно получените плащания е посочено, че в хода
на ревизията се установило ЕТ „Бета-С.Х.“ да е получавал пари по банкова
сметка, ***, като стойността им не съвпада с получената сума. Установена е
липса на редовна счетоводна отчетност /нарушение на чл.22 ЗСч./, разчетите с
клиенти и доставчици не са инвентаризирани, липсват потвърждения или друга
кореспонденция с клиенти и доставчици за задълженията и вземанията. Според
обясненията на ревизираното лице, с контрагентите от Турция и Румъния контактува
устно и по устни договорки са извършвани сделките и няма писмени договори. Констатацията
за датите на всички товарителници – с дати преди дата на разрешаване вдигане на
стоката от митническите органи, не са опровергани от жалбоподателя. Прието е,
че товарителниците в случая не могат да бъдат обвързани с конкретна стока по
митническа декларация и не са транспортни документи.
Според процесуалният представител на
ответника приетите по делото писма от ГД “Гранична полиция” и А “Пътна
инфраструктура” не доказват получаване на процесните стоки – данни има за
преминаване на 11 бр. МПС, а за останалите не и не за всички дати на
преминаване на посочените в писмото МПС има съвпадения по дати с платените такси.
Изтъква се освен изложеното, че няма
безспорни доказателства за извършеното плащане, което не позволява доставката
да се приеме за възмездна и няма представени писмени потвърждения за получаване
на стоките /протоколи/, които по см. на чл.45 ППЗДДС, са другите документи, с
които се доказва осъществен ВОД.
За достоверността и годността на доказателствата от
насрещните проверки в Румъния е посочено, че събраната информация е потвърдена
и от представените по делото 4 бр. разпечатки на електронните формуляри,
събрани по реда на обмен на информация. При установени данни за “липсващ
търговец” /чл.2 от регламент № 1925/2004г. за определяне подробни правила за
прилагане на някои разпоредби на Регламент № 1798/2003г./, е акцентирано на
липса на декларирани получените стоки от българският търговец и съответно –
неначислено ДДС. Предвид това липсата на информация за конкретното място на
реализация на стоките, не опровергава безсъмнено установеният внос без начислен
ДДС за стоките, предназначени за извършване на ВОД.
В съдебно заседание от 05.04.2012г. е възразено
против претендирания размер на разноските от страна на жалбоподателя, посочени
в списъка, с довод за завишение на размера по см. на Наредба № 1/2004г.
Като съобрази фактите, събраните
в административна фаза и в съдебно производство доказателства, както и доводите
на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът
установи следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения
за това срок от страна с право и интерес от оспорването. Упражненото процесуално
право на жалба е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК. За периода от 01.10.2008г. – 28.02.2009г. не са признати
ВОД при ставка нула по см. на чл.7 ал.1 ЗДДС във вр. с чл.53 ал.1 ЗДДС и е
начислен ДДС с лихви за забава.
1. Със Заповед № 900284/02.06.2009г.
/л.181, т.1/, издадена от началник сектор “Ревизии и проверки” при ТД на
НАП-гр.Хасково на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е образувано ревизионно
производство по прилагане на ЗДДС на С.Я.Х. с ЕТ “БЕТА – С.Х.” за данъчни
периоди: 01.10.2008г.-28.02.2009г. и е определен срок за приключване на
ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е
редовно сторено на 03.06.2009 г./л.181/. С последваща ЗВР № 900446/03.09.2009
г. /л. 184/ срокът на ревизията е удължен до 02.10.2009 г. Ревизионното
производство е било спряно на осн. Заповед № 86/18.09.2009 г./л.187/ и
възобновено със Заповед № 1001755-В/27.05.2010 г. /л.191/, след което срокът на
ревизията е удължен със ЗВР № 1001758/27.05.2010 г. /л.193/ до 09.07.2010 г.
Всички заповеди са били редовно връчени на ревизираното лице.
Ревизията е възложена от надлежно
упълномощен с правата по чл.112 ал.1 и чл.113 ал.3 от ДОПК орган по приходите,
видно от приложени по делото Заповед № 1 от 03.01.2006 г. на директора на ТД на
НАП гр. Хасково и заповед № РД-09-1/04.01.2010г. с Приложение № 1. С цитираните
заповеди, на органите, издали посочените по-горе заповеди /за възлагане и за
удължаване на срокът/ са били делегирани надлежни правомощия по чл.112 ал. 1 и
чл.119 ал.2 от ДОПК. Предвид структурна реформа в НАП, считано от 01.01.2010г.
/т.4 от решение № РМФ-286 от 19.12.2009г. на УС на НАП/, компетентно структурно
звено по отношение контролни производства, включително ревизионни, е ТД на НАП
– гр. Пловдив. При липса на преходни разпоредби за висящи ревизионни
производства и по арг. от §2 ДР ДОПК компетентния орган е определен съгласно
цитираните по-горе заповеди.
Със Заповед за определяне на
компетентен орган № К 1001758/23.07.2010г. е определена А.М.К. – гл.инспектор
по приходите за издаване РА на С.Я.Х. с ЕТ “БЕТА – С.Х.” л. 30. Ревизионен
доклад № 1001758/23.07.2010г. е редовно връчен на 29.07.2010г. на ревизираното
лице. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК въз основа на съставения РД, по който е
постъпило възражение/жалба вх. № К7-66/11.08.2010., определеният за това орган
е издал процесния Ревизионен акт №**********/20.08.2010 г. РА е връчен на 31.08.2010г.
При преглед на административната
преписка не се констатира допуснато съществено нарушение, ограничаващо права от
процесуален аспект /което създава вероятност за неистинност на фактите, които
органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
административния акт/. Всички актове са
връчени на ревизираното лице. За извършените от приходния орган процесуални
действия са представени опредметяващи ги писмени документи. Доказателствата са
събрани в срок, поради което може да бъдат ценени. Уважено е искането на
жалбоподателя за удължаване срокът за представяне на документи. В преписката
липсват данни за обективни пречки да бъдат приложени в хода на ревизията
документите, представени в съдебното производство.
2. Във вр. с възражението за липса на основания
за прилагане на особения ред по чл.122 ДОПК : В случая приходната администрация
обвързва ЗЛ с преценката си за приложим ред в ревизията, като с уведомлението
за хода на ревизионното производство на ЗЛ е предоставена възможност да
ангажира защитна теза и доказателства, с които да опровергае изводите на ревизиращият
орган. Фактическите констатации на данъчните органи при ревизия, извършена по
реда на чл.122 от ДОПК се ползват с презумпцията за вярност. С тази презумпция следва да се ползват
само обоснованите констатации. Фактическите констатации подлежат на оборване, а
презумпцията им за вярност до доказване на противното е приложима само когато
основанията по чл.122 ал.1 са подкрепени с доказателства.
Независимо от това дали
данъчната основа се определя по реда на чл. 122 ал.2 от ДОПК или по реда на
съответния материален закон, тя трябва да е максимално близка да реалната. РД
съдържа данни за всеки деклариран ВОД, въз основа на които са направени изводи
за недостоверност на съдържащата се във фактурите и ЧМР информация относно
фактическото транспортиране на стоката, предвид неопроверганите в хода на
ревизията факти – датите за разрешено вдигане на стоката по представените ЕАД е
последваща спрямо датите на фактурите и ЧМР. Зависимостта е обратната, а
оспорващото лице не конкретизира доводите си по отношение на отделните ВОД.
Дори фактурите да бъдат съставяни преди стоката – предмет на документираната
стопанска операция, да е освободена от митническия контрол, то в случая – при
липса на договори, ЧМР следва да съответстват хронологично на събитията, за да
обосноват извършване на превоз на стоките, когато фактически същите е могло да
бъдат натоварени и транспортирани. Пряката и непосредствена връзка между
транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на
вътреобщностна доставка. Съдържанието на инвойсите не преодолява неоспореното
несъответствие между дати на разрешено вдигане на стоката /освобождаването й от
митническия контрол/ и транспортния документ. Значението на поставената дата с
печат за разрешено вдигане на стоката произтича от последицата – реално осъществим
транспорт след тази дата, която хипотеза е разглеждана и разрешавана идентично
от съдебната практика /Р.№ 164 от 2011г., Р.№ 14424/2010г., Р.№ 14240/2010г. –
ВАС/. Документалното оформяне на доставките е необходимо да бъде в съответствие
с фактическото състояние относно транспортиране на стоките.
Следва да се отбележи, че и без
да е приложен особения ред, при прилагане на данъчна преференция с последица
облагане със ставка нула, в тежест на жалбоподателя е да докаже тезата си и
преодолее несъответствия на реквизити или липси на такива в ЧМР. Последните са
установими без специални знания и при съпоставка с останалите писмени
доказателства по делото е възможен извод, произтичащ без субективна преценка.
Констатираните неточности и
нарушения на ЗСч. при счетоводното отразяване на процесните доставки, сами по
себе си са били основание за да се формира извод, че воденото от жалбоподателя
счетоводство, не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, т.е че е налице обстоятелството по чл. 122 ал.1 т.4 от ДОПК. Това от
своя страна е основание, данъчната основа за облагане в случая, да бъде
определена в хода особеното ревизионно производство, предвидено в чл. 122 и сл.
от ДОПК /в тази насока Решение № 13174/2011г., ВАС, Първо О./. В
случая приходните органи са събирали данни от трети лица и други органи
/превозвачите, митница Свиленград, румънската данъчна администрация/.
Извън посоченото, съгласно
забраната по чл. 160 ал. 3 ДОПК, при
обжалване на ревизионен акт съдът няма правомощието да го отмени, поради
констатирани от него процесуални нарушения в ревизионното производство и да
върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания
по тълкуването и прилагането на закона. Дори при издаването на РА да са
допуснати процесуални нарушения, то в съдебното производство следва да се
установи дали са налице материално-правните предпоставки за възникване на
съответното право, респективно за възникване на определено задължение.
3. Констатациите в РА покриват
тези от ревизионния доклад, който е неразделна част от РА. Фактическите
основания и правните изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА
/чл.120 ал.2 ДОПК/. Тяхната изчерпателност и съответствието им със събраните
доказателства е въпрос на обоснованост на акта. Органът по приходите е длъжен
да обсъди направените срещу РД възражения, както е в случая, но към
възражението не са били представени нови документи и доказателства,
обосноваващи различен извод от този в РД.
При указания към жалбоподателя
за доказателствената тежест по чл.124 ал.1 ДОПК – за опровергаване фактическите
констатации в РА, които се ползват с презумпция за вярност до доказване на
противното, са заявени доказателствени искания за ССч.Е, заключението по която
е прието без оспорване по реда на чл.200 ГПК; приети са четири АПВ, предвид
твърденията в жалбата и по същество за установени факти с тях /л.1177 и сл./;
оригинални фактури, ЕАД и ЧМР с превод от турски на български език и от румънски
на български език, ведно с приемо-предавателни протоколи по чл.117 ЗДДС /чл.14 АПК/; приложени са писмени доказателства, получени от румънската приходна
администрация по реда на обмен на информация /чл.171 ЗДДС; Регламент №
1798/2003г. във вр. с Решение по дело № С-185/05г.; приети са писмени данни –
справки от трети неучастващи лица.
Според констатациите в РД /л. 48
от делото и сл./.: Извършената на дружеството ревизия относно правилно
прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчни периоди от 01.10.2008 г. до 28.02.2009г.
През ревизирания период лицето е осъществявало търговия на едро с хранителни
стоки – предимно маслини, внос от Р. Турция и продажбата им в Р. Румъния. Общо
декларираните от едноличния търговец за ревизирания период ВОД на маслини и зеленчуци
възлиза на 705 755 лв. Получатели по декларираните от ревизираното лице
ВОД за ревизирания период са румънски дружества – MUGAR FRUCT S.R.L., BOEMA
FRUCKT S.R.L., DAPREX S.R.L. и DARSOLIV S.R.L.
В хода на ревизионното
производство от жалбоподателя е изискано представяне на обяснения и
доказателства във връзка с реалността на декларираните ВОД, на осн. чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки по линия на международното сътрудничество
на румънските дружества получатели, както и насрещни проверки на посочените в
представените транспортните документи транспортни фирми.
Съгласно дадените от
ревизираното лице писмени обяснения /л.413 и 415 гръб/ за закупуването от Р.
Турция и последващата продажба на стоките в Р. Румъния - не са сключвани писмени
договори. Разплащането, както с турските, така и с румънските контрагенти е
извършвано по банков път. За извършения транспорт са съставяни ЧМР за всеки
курс, като не са сключвани писмени договори с превозвачите. Представени са фактури
и товарителници по процесните ВОД, както и ЕАД, с които е оформен вноса на
стоките, предмет на декларираните последващи вътреобщностни доставки, посочени
за оригинални документи за продажби с Румъния. Не са били представени писмени
потвърждения от румънските дружества получатели по смисъла на чл. 45 от ППЗДДС.
От получените отговори по повод изпратените
до румънските власти “молби за информация” по реда /на чл. 5 от Регламент
1798/2003 се установява следното относно дружествата посочени като получатели
по декларираните процесни вътреобщностни доставки:
- MUGUR FRUCT S.R.L. /л. 258 и сл./ -
румънските данъчни органи не са могли да проверят исканите в молбата за
информация документи, тъй като те са конфискувани от полицията. Към момента на
извършваната проверка е водено наказателно разследване срещу дружеството и то
ще бъде обявено за неактивно. Не са установени декларирани ВОП.
- BOEMA FRUCKT S.R.L./л.267 и
сл./ - установено е, че фирмата не функционира на декларирания адрес. Спрямо
същата към момента на проверката се води наказателно производство и ще бъде
обявена за недействителна и деактивирана във VIES. Съгласно същия отговор ще
бъде стартирано завеждане на дело срещу управителя на фирмата.
- DAPREX S.R.L. и DARSOLIV S.R.L./л. 294 и сл./
- дружествата са липсващи търговци, които ще бъдат деактивирани във VIES. Срещу
второто дружество към момента на проверката се води наказателно разследване.
4. По възражението
на жалбоподателя за последиците от информацията по обмена: Доказателствената
стойност на установените факти в тази процедура следва да бъде зачетена в
съответствие с чл.171 ал.2 ЗДДС, според който информацията получена в процедура
за обмен на информация от друга държава членка може да се използва като
доказателство за определяне на задълженията по този закон, както и при административни
и съдебни процедури.
Като доказателство с
посочената функция, информацията може да преодолее данни, съдържащи се в частни
писмени документи. Отговорът
на данъчна администрация – Румъния е официален документ, който подлежи на
преценка с останалите, събрани в хода на ревизията доказателства.
Следва да се отбележи, че декларирането на
доставките като вътреобщностни придобивания във VIES декларациите на получателя
не може да бъде прието безусловно като доказателство за осъществяване на ВОД. В
случая не е и установена тази хипотеза относно получателите по процесните ВОД.
За доказване на ВОД е необходимо декларираните данни от получателя да
съответстват на доказателствата, представени от доставчика за фактическо
транспортиране на стоките – предмет на доставки. Представена от получателя на доставката пред данъчните органи на
държавата-членка по местоназначението декларация относно вътреобщностното
придобиване може да представлява допълнително доказателство, целящо да
установи, че стоките действително са напуснали територията на държавата-членка
на доставката, но не представлява решаващо доказателство в тази насока. Резултатите
от обмена на информация в ревизионното производство се потвърждават от
отговорите, постъпили в хода на съдебното производство.
С молба вх. №
94-00-33#16//26.01.2012 г. /л. 1330/ са представени четири броя формуляри,
съдържащи текстове на английски и български език на запитването и съответно
получените отговори от румънските власти по отношение на MUGUR FRUCT S.R.L.
BOEMA FRUCKT S.R.L., DAPREX S.R.L. и DARSOLIV S.R.L, без към отворите да са
приложени документи. Последните са във връзка с определение на съда от
04.04.2011г. По същество получените отговори не се различават от получените
такива в хода на ревизионното производство и описани по-горе. Дружествата са
дерегистрирани във VIES съответно на 01.08.2010 г., 01.02.2010 г., 01.02.2010
г. и 01.08.2010 г.
5. При извършените насрещни
проверки на превозвачите, които следва да са осъществили транспорта на стоките по
декларираните ВОД е установено следното:
“БУЛТРАНС” ООД – резултатите от
извършената проверка са обобщени в ПИНП № 26-2-900341-1/04.07.2009 г. /л. 432 и
сл./. Въз основа на представените от дружеството транспортни документи е
установено, че дружеството притежава Лиценз № 7554 за международен автомобилен
превоз на товари срещу заплащане, валидно от 01.01.2007г. От страна на
дружеството са представени товарителници за извършен транспорт от Турция до
България и от България до Р. Румъния, в които липсва подпис за получател – румънски
дружества. В дадените писмени обяснения /л. 434/ представляващия дружеството
“БУЛТРАНС” ООД е потвърдил извършването на транспортни услуги с получател ЕТ
“БЕТА – С.Х.” по маршрута Турция – България – Румъния. Освен товарителниците са
представени и заверени копия на пътни листове и фактури с предмет ”извършен
международен транспорт”.
Тук следва да бъде отбелязано,
че жалбоподателят не представи други, освен събраните при ревизията
доказателства за опровергаване на установеното – не са издавани фактури за
извършвани транспортни услуги на ЕТ „Бета-С.Х.“ или превозвачите са издали
такива по-късно, по време на извършените им проверки.
Доколкото в представените от
превозвача товарителници, касаещи транспорта на стоките до Р.Румъния липсва
подпис за получател, ревизиращите са приели, че липсват редовни документи,
удостоверяващи получаването на стоките по ВОД, документирани със същите ЧМР.
За “Ник транс-90” ЕООД е
съставен ПИНП № 26-2-900136-4/13.05.2009 г. /л. 302 и сл./. При проверката от
страна на “Ник транс-90” ЕООД са представени издадени от същото фактури /два
броя от 28.02.2009 г. л. 309 и 310 гръб/ за извършен международен транспорт Турция
– България и България – Турция. За доказване на материалната и кадрова
обезпеченост от дружеството превозвач са представени два трудови договора /без
да е пряка предпоставка за изпълнение условията за признаване на ВОД/, лиценз
за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане № 7266 валиден от
01.01.2007 г. до 31.12.2011 г./л. 309/, свидетелства за регистрация на три
товарни автомобила и полуремаркета /л.311-314/, рег. номера на част от които са
посочени в товарителниците. Представени са и четири броя международни
товарителници за осъществен транспорт от Турция до България и за осъществен
транспорт от България до Румъния /л. 315-319/. Две от товарителниците с
получател DARSOLIV S.R.L. не са подписани в кл.23 от превозвача. В
представените товарителници за транспорт от България до Румъния липсва положен
подпис за получател, поставен е печат на дружеството получател - DARSOLIV
S.R.L.
Резултатите от извършената на
“БУЛТРАНС” ЕООД проверка са обективирани в ПИНП № 26-2-900136-3/13.05.2009 г.
/л.320/. Дружеството е представило пет броя фактури за извършен международен
транспорт от Турция до България и от България до Румъния с поредни номера от №
0..1234 до № 0..1237, вкл. – всички от 28.02.2009 г.; 10 бр. свидетелства за
регистрация на МПС, 5 бр. трудови договори за наети лица на длъжност водачи на
товарни и специализирани автомобили. Представени са общо 11 бр. ЧМР за
осъществен транспорт от Турция до България и от България до Румъния.
В представените товарителници за
транспорт до Р. Румъния /от 26.01.2009 г., 12 и 09 февруари 2009 г. и две от
04.03.2009 г./ липсва подпис за получател, а само печат на дружествата
получатели – в една е положен печат на DAPREX S.R.L., а в останалите на DARSOLIV
S.R.L. Не е посочена и дата на получаване на стоките в Р. Румъния, с изключение
на ЧМР от 25.02.2009г. /л.318/, което обаче не е подписано от превозвача. Представен
е и притежавания от дружеството Лиценз за международен автомобилен превоз на
товари срещу заплащане № 7006 валиден от 01.01.2007г. до 31.12.2011 г.
За резултатите от извършената на
ЕТ “Континентал – 66 – Н.И.” е съставен ПИНП № 26-2-900241-5/25.05.2009 г./л.
342/. От дружеството са представени издадена на едноличния търговец фактура №
375/23.05.2009 г. с предмет “извършване на международен авт. транспорт
България- Румъния” с посочена дата на данъчното събитие 23.05.2009 г.; Лиценз
за международен автомобилен превоз на товари № 2729 валидно от 01.01.2007 г. до
31.12.2011 г.; копие от трудов договор с лице на длъжност шофьор на товарни и
специализирани автомобили, свидетелства за регистрация на посочените в
товарителницата от 29.01.2009 г. товарен автомобил и ремарке. В представената
товарителница /екземпляр за превозвача/ е положен подпис и печат за изпращач,
превозвач и получател - DAPREX S.R.L.,
като е посочена и дата на получаване на стоките – 30.01.2009 г. Съгласно
констатациите в РД и РА е налице разминаване между представената от превозвача
и от едноличния търговец товарителници, поради което същите “не са идентични
документи”.
При извършената на превозвача
ЕООД “ГРАДИНА-ДИМОВ” насрещна
проверка /л. 355 и сл./ е представен лиценз № 8938 валиден от 01.01.2007 г. до
31.12.2011 г., представени са свидетелства за регистрация на транспортни
средства и международна товарителница за осъществен транспорт Хасково – Букурещ
от 04.02.2009 г. /л. 361 гръб/ с получател DAPREX S.R.L – положен само печат.
Дружеството превозвач не е издало фактура за осъществената транспортна услуга и
не е отчело приход от същата.
За извършената на превозвачът ЕТ
“Глобал-М.Ю.” насрещна проверка е съставен ПИНП № 26-1001758-1/07.07.2010 г.
/л. 380/. Представени са писмени обяснения, фактури и транспортни документи
/л.372 – 380/. Дружеството е представило ЧМР /екземпляр за изпращача – л. 376/
от 21.01.2009г. за осъществен транспорт от България до Румъния без положен
подпис за получателя. Освен това е представена и товарителница за осъществен
транспорт на същите стоки от Турция до България от 20.01.2009 г. /л. 373/.
При така представените от
превозвачите транспортни документи и по-конкретно ЧМР за осъществен транспорт
от България до Румъния, органите по приходите са приели, че същите не
удостоверяват извършването му, тъй като липсва подпис за получател във всяка от
товарителниците, с изключение на тази представена от ЕТ “Континентал – 66 – Н.И.”,
която обаче се различава от тази представена от ревизираното лице.
6. Във връзка с констатирани
несъответствия между посочените в единните административни документи /ЕАД/ дати
на вдигане на стоките и датите на съставяне на товарителниците, органите по
приходите са присъединили с протокол № 2673/31.08.2009г. /л. 369 гръб и 370/
ИИДДКО /л. 368/, а именно – искане до Агенция Митници, гр. Свиленград и
писмо-отговор /вх. № К8-6723#1 от 17.08.2009 г. – л. 368 гръб/. Съгласно
отговора на Митница Свиленград вносителят може да се разпорежда със стоката
само и единствено след като е разрешено вдигане на стоката /арг. чл. 80 от ЗМ/.
Началникът на МБ Хасково или служители, определени да разрешават вдигането на
стоките, проверяват изпълнени ли са финансовите условия в БИМИС, заверена ли е
клетка “В” на ЕАД, след което в клетка “J”
на лицевата страна на формуляра вписват вида на осъществения контрол, датата и
разрешават вдигането на стоката. Именно от тази дата вносителят може да се
разпорежда със стоките, включително да осъществи последваща вътреобщностна
доставка/и.
В хода на ревизията е констатирано,
че към 28.02.2009г. счетоводна сметка 410 “Клиенти” е с дебитно салдо в размер
на 2420 627,57 лв., а сметка 400 “Доставчици” е с кредитно салдо в размер на
626 190,18 лв. Установено е, че в нарушение на чл. 22 от ЗСч. активите и пасивите
не са инвентаризирани всеки отчетен период.
7. Съгласно констатациите в РД
/л. 54 от делото, л. 13 от РД/ след съпоставка на представените товарителници,
касаещи декларираните ВОД към четирите румънски дружества, с ЕАД, с които е
оформен вноса на стоките, за които се твърди, че са предмет на последващите
ВОД-към румънските дружества, е констатирано, че по-голямата част от документираните
доставки към Румъния са извършвани преди освобождаване на стоките от митнически
контрол. На база на така направената констатация е прието, че “представените
документи не съдържат достоверни данни”, което от своя страна е квалифицирано
като обстоятелство по чл. 122 ал. 1 т. 3 от ДОПК – в счетоводството са
използвани неистински или с невярно съдържание документи.
На ревизираното лице е било
връчено уведомление по чл. 124 ал. 1 от ДОПК /л. 516/, с което е било
информирано, че основата за облагане с ДДС за периода 01.10.2008 г. –
28.02.2009г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. В потвърдителното
решение на директора на Д”ОУИ” гр. Пловдив, като допълнително основание за
провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК е посочено това по
чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – нередовно водена счетоводна отчетност.
В ревизионния доклад е извършен
анализ на изброените в чл. 122 ал. 2 от ДОПК точки, като съотносими към
определяне на данъчната основа са констатациите по т. 1 до т. 5 вкл., т. 8, т.
9, т. 10, т. 13 и т. 15. По същество е установено, че няма доказателства за
прилагане на нулева ставка за декларираните продажби/ВОД/ и е определена
данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20 %, равна на данъчната
основа на издадените от ЕТ “БЕТА-С.Х.” фактури. Допълнително начисленият
ДДС е в размер на 141 150,42 лв.
Счетено е, че при липсата на доказателства за осъществени ВОД, то същите са
реализирани на теорията на страната, при което на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС
вр. чл. 17, ал. 2 от ЗДДС са налице облагаеми доставки, за които косвения данък
от 20 % се дължи от едноличния търговец.
В РД и в РА е извършена
съпоставка по данъчни периоди на представените ЕАД за внос на стоки от Р.
Турция, издадените в тази връзка фактури и на товарителниците, с които следва
да е осъществен последващия им транспорт по декларираните процесни ВОД с
получатели румънските дружества. Установено е, че в огромната част от случаите
фактурите са издадени и стоките транспортирани, съгласно товарителниците, до Р.
Румъния преди да бъдат освободени от митнически контрол на Митница Свиленград.
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че документите по транспортиране на
стоките по процесните ВОД до Р. Румъния са с дати предхождащи съответните дати,
посочени в ЕАД, на освобождаване на същите стоки от митнически режим. В тази
връзка в писмената защита се сочи, че “предварителната подготовка на
документите по сделката и по транспорта на стоките са нормална търговска
практика, която не е в нарушение на никакви правни норми”. В РД подробно са
посочени по данъчни периоди /л. 57 и сл./ фактурите, за които според органите
по приходите не са представени доказателства по смисъла на чл. 45 от ППЗДС.
Неоснователно в тази насока се явява възражението за неотграничаване на
представените фактури, а както е посочено в РД – ВОД към DUO MATINAL S.R.L. е
признат по три фактури от м.10.2008г., л.56.
8. В хода на съдебното
производство към писмените доказателства по делото са приобщени представените
от жалбоподателя /том 3 и том 5/ ЧМР, фактури и ЕАД за внос на стоките от Р.
Турция, фактури по процесните ВОД, съответстващите инвойс фактури и
международни товарителници за последващият транспорт до Р. Румъния на внесените
от Р. Турция стоки. В представените в оригинал ЧМР са налице изпълнени за
получател подписи. Поставени са печати на контрагента-получател. Установими без
специални знания са датите на разрешено вдигане на стоките по ЕАД и датите на
ЧМР, както и липсата на подпис на превозвач в кл.23 в част от транспортните
документи.
В кл.24 на ЧМР - товарителници за транспорт до Румъния не се
съдържат данни за място и дата на получаване, последният от които реквизити с
оглед спорните последици от датата с печат за разрешено вдигане на стоките – е
от значение. Спорното обстоятелство - получаване на стоката в Румъния е
доказуемо с подпис и печат на румънската фирма - получател в кл. 24 на
товарителницата, удостоверяваща превоз до Румъния на конкретна дата. Реквизитът
е доказателство за транспортиране на стоките до територията на друга държава – членка,
включително при безспорно установен елемента на възмездност на доставката.
По чл. 9, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки товарителницата удостоверява, до доказване на противното,
условията на договора и получаването на стоката от превозвача. В тази насока е
и чл.13 - След пристигането на стоката на предвиденото място за
доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден втория екземпляр
от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Съгласно чл.53 ЗАвт.П
: чл. 53 ал.1 Товарителницата трябва да съдържа най-малко следните данни:
1. мястото и датата на съставянето; 2. името и адреса на изпращача; 3. името и
адреса на превозвача; 4. мястото и датата на приемане на товара за превоз и
мястото на доставянето му; 5. името и адреса на получателя; други. Разпоредбата
на чл.53 Завт.П не изключва необходимостта от подписване на товарителницата от
стана на получателя. Мястото на получаване е реквизит в документа,
удостоверяващ изпълнение на посоченото в кл.3 – разтоварен пункт. В ЧМР,
представени пред съда този реквизит не е попълнен, а писмени договори между
контрагентите няма според обяснения на ревизираното лице.
Констатира се, че част
от представените товарителници с изпращач и превозвач, не са подписани от
представител на превозвача в графа 23. Съобразно чл.5 §1 от Конвенцията
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача
и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите
на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на
страната, в която се изготвя товарителницата. По чл.51 ал.1 от ЗАвт.П
товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани
от изпращача и превозвача. Предвид цитираната разпоредба международните
товарителници, неподписани от превозвача не съставляват договор за международен
автомобилен превоз по смисъла на цитираната Конвенция и не установяват
транспортиране на стоките от страната до друга държава членка, нито предаване
на стоките на румънски контрагент /решение № 6083 от 20102г., ВАС/. В
конкретиката на спора следва да бъде прието, че отбелязването в графа 24 би
имало благоприятни за доставчика последици при валидно сключен и изпълнен
превозен договор по Конвенцията, какъвто липсва по ЧМР без подпис на превозвач.
9. Наред с
изложеното, товарителниците, които са подписани от превозвач, изпращач и
получател, в случая не установяват безсъмнено осъществяване на описания в тях
транспорт и предаване на стоките в Румъния, тъй като не са подкрепени със
съответстващи документи за платени такси от превозвачът – данните от
представените справки от Агенция “ПИ” не съответстват по дати на ЧМР и
рег.номер на МПС. С писмо на Агенция “Пътна
инфраструктура” с вх. № 16.03.2010 г. /л.1370 и сл. – том 5/ са представени и
приети като доказателства по делото двадесет и девет броя справки за платени
пътни и винетни такси на ГКПП по направление Р. България – Р. Румъния с довод
за съотносимост към товарните автомобили посочени в ЧМР за транспорт до Р.
Румъния.
При
преглед на данните от справките се установява :
л. 1371 - 08.10.2008г. – ф. № 135/08.10.2008г. по инв.№
90, рег.№ У 4844 АВ, л.891- ЧМР : рег. номер съвпада, но разрешението за
вдигане на стоката по ЕАД от 08.10.2008г. е от дата 10.10.2008г.;
От 16.10.2008г. - няма инвойс от
тази дата; от 23.10.2008г. - л.1373 – признат е ВОД;
л.1374 – 03.11.2008г. – няма
инвойс от тази дата за д.период м.11.2008г.;
л.1375 – от 06.11. и от 07.11.2008г.,
рег.№ У 3898 АВ от 06.11.2008г. – ф-ра №
146/06.11.2008г. - разрешено вдигане на стока на 10.11.2008г. /макар при
съответствие с ЧМР рег.номер на кола – У 3898 АВ/, л.735;
л.1376 – от 11.11.2008г. ф. 145 от
05.11.2008г.- с разрешено вдиг. на 11.11.2008г. - ЧМР рег номер кола-турски
превозвач;
л. 1377 – 13.11.2008г. – У 0880
АВ – няма фактура от тази дата за периода – няма и разрешено вдигане на стоката
от тази дата; 25.11.и 24.11.2008г. – за двете дати рег.№ У 3898 АВ – ф-ра № 151
от 24.11.2008г. по инв. 105 – с разрешено вдигане от 27.11.2008г.
07.11.2008г. – ф.№
147/11.11.2008г. – л.720 с наименование на стоката –мотори модел “ 8 ер 2009”
87 бр. – ЕАД л.717 с корекция в кл.15 – държава на изпращане – Китай-Турция –
не е представена ЧМР –както е посочено в РД, л.60 – л.1375 - АПИ
л.1376 - ф. 145 от 05.11.2008г.-
с разрешено вдигане на 11.11.2008г. - ЧМР рег. номер кола -турски превозвач;
л.1377 – 13.11.2008г. – рег.№ У 0880АВ – няма вдигане на стоката на тази
дата през д.период м.11.2008г.;
л.1378 – 24.11. и 25.11.2008г.,
рег.№ У 3898 АВ – за 24.11.2008г. е
разрешено вдигане на стоката по ф. № 150 от м. 11.2008г.- ЧМР по тази фактура е
с турски превозвач, поради което не се установява съответствие с посочения от
АПИ рег.номер на превозвач от България; 25.11.208г. – няма разрешавано вдигане
на стоката;
л.1379 и 1380 – 27.11.2008г.
коли рег.номер У 0880 АВ, У 4844 АВ - -
ф.№ 151/24.11.2008г. – в ЧМР е вписан
друг рег.номер на превозвача Бултранс ООД
л.1381 - коли рег.№ У 3898 АВ - - ф.№ 152/26.11.2008г. , л.651– в ЧМР е
посочен друг рег.номер на камион на Бултранс ООД; ф.№ 153/26.11.2008г. –
л.637—в ЧМР към тази фактура е вписан друг рег.номер на Бултранс ООД, л.640;
л.1382 – 02.12.2008г. рег.№ А
4637 КМ – разрешено вдигане на стоките на тази дата по ф.0 154828.11.2008г.,
л.623, в ЧМР по която рег.номер е друг – л.626
л.1383 – на дата 03.12.2008г. е
издадена ф.№ 157 по инв.112 – л.585, но стоката по ЕАД към фактурата е с разрешено
вдигане на 05.12.2008г., като рег.номер на кола по ЧМР съвпада – л.588 – У 4844
АВ
л.1384 – от дата 06.12.2009г. –
няма на тази дата разрешено вдигане на стоката за м.12.2008г.
л.1385 – 08.12.2008г. – без на тази дата да е разрешаване вдигане
на стоката
л.1386, 1387 – 17.12. и
18.12.2008г. – без разрешено вдигане на
стоката на тази дата по представените ЕАД
л.1388 – от дати 09.01, 11.01. и
12.01.2009г. - не е разрешено вдигане на стока на тези дати за м.01.2009г.;
л.1389 - 14.01. и 16.01.2009г. –
по ф. № 162/10.01.2009г., л.1092 е разрешено вдигане на 14.01.2009г. – ЧМР на
л.1098 с кола рег.№ У 3898 АВ, като в документа от АПИ данните са за друг рег.№
У №//№ АВ; без данни на 16.01.2009г. да е разрешавано вдигане на стоката
л. 1390 и л. 1395 – 09.02.2009г.
ф.201/04.02.2009г. с разрешено вдигане на стоката на 09.02.2009г., в документа
на АПИ е отбелязан рег.№ РР3545 АМ,
респ. РР 0767, а по тази фактура, респ.
инв.№ 123 в ЧМР, л.1017 е вписан друг рег.№ ; РВ 7914 ВТ
л.1391 – 16.02.2009г. – без разрешено
вдигане на стоката на тази дата; л.1392 -26.02.2009г. – също така; л.1393 –
27.02.2009г. – също така
л.1394 – 26.01.2009г. е дата на
документа от АПИ и касае история за МПС с рег.№ рр 6777 АН, ф.164/21.01.2009г.,
л.1059 с разрешено вдигане на стоката на тази дата – но по ЧМР л.1065 – други
рег.номера на МПС Н 4922 АН
л.1396 – данни от АПИ за
12.02.2009г. и МПС с рег.№ РР 6121 АН ; на 12.02.2009г. е разрешено вдигане на
стоката по ф.№202/09.02.2009г. /л.987 и сл.8, ЧМР – л.1001 рег.№ РР 0767 АР
л.1397 – данни от АПИ за
05.02.2009г. и МПС с рег.№ РВ 7914 ВТ –
без вдигане на стока на тази дата
л.1398 – данни от АПИ за
30.01.2009г. и МПС с рег.№ СА 2326 ВС, вдигане на стоката на 30.01.2009г. по
ф.№ 165 от 26.01.2009г. – л.1043-1035, посочен в ЧМР друг рег.номер на МПС – РР
6777 АН
л.1399 – данни от АПИ за
22.01.2009г. и МПС рег. № Н 4922 АН -
ф.№ 163/15.01.2009г. с разрешено вдигане на стоката на 22.01.2009г. – л.1076, с друг номер на МПС по ЧМР, л.1080
– У 0880 АВ
По цитираните данни от справките
на А „ПИ“ следва да се приеме, че твърдението на жалбоподателя за съответно
обезпечени с платени такси ЧМР, не е доказано с представените документи.
Преценката за дата на фактическо преминаване с платени такси е обвързана от
дата, на която е разрешено вдигане на стоката – дата на освобождаването й от
контрола при внос.
10. С писмо вх. №
94-00-243#3/17.01.2011 г./л.1178/ са представени издадените по отношение на
едноличния търговец АПВ № 806490/21.12.2008г. с период на проверка от
01.10.2008 г. до 31.10.2008 г., АПВ № 807154/16.12.2008г. с период на
проверката м. ноември 2008г., АПВ № 900172/20.01.2009г. с период на проверката
м. декември 2008г. и АПВ № 906263/15.10.2009г. с период на проверката
01.01.2009 г. – 28.02.2009г., покриващи ревизираните данъчни периоди -
01.10.2008г.-28.02.2009г. Те не оказват влияние върху
валидността на оспорения РА. Твърдение за нищожност не е изложено, възраженията
са относно установени с АПВ факти, възприети с различни последици при
ревизията. АПВ са издадени след законодателната
промяна на чл. 129 ал. 3 ЗДДС в сила от 19.12.2007г. С посоченото изменение е
създадена възможност чрез ревизия по общия ред да бъдат установявани данъчни
задължения, независимо, че за същите има издаден преди това акт за прихващане
или възстановяване /Решение № 1886 от 2012г. и др. на ВАС/. В конкретния
случай, ревизията, започнала със Заповед № 900284/02.06.2009г. и ревизионният
акт е издаден от компетентен орган.
По възражението на оспорващото
лице следва да бъде отбелязано, че АПВ от 21.11.2008г. и от 16.12.2008г.
констатират съответствие на данните в подадената от ЕТ справка за извършените
доставки и декларираните в СД – без конкретно посочени факти и обстоятелства за
признаване на ВОД по изискванията на ЗДДС, каквото задължение в производството
по издаване на АПВ /чл.92 ал.3 ЗДДС/ приходният орган няма. В АПВ от
20.01.2009г. е посочено, че са представени фактури за продажба на маслини на
румънски контрагенти Боема Фрукт и Мугур Фрукт, ведно с международни
товарителници за транспортиране на стоките от България до Румъния, от Бултранс
ЕООД. Липсват констатации за редовност на документите или за несъответствие
между тях. В АПВ от 15.10.2009г. е прието, че на основание чл.92 ал.8 ДОПК при
започнала ревизия, срокът за възстановяване е срокът за издаване на РА и при
проверката на декларираните данни е установено да липсват основания за
възстановяване на посочената сума в искането. Други факти и обстоятелства не са
вписани.
При тези данни, твърдението в
жалбата за установен в производството по издаване на АПВ факта на извършване на
ВОД, не е основателно. Не се констатират промени в проверените вече данни, като
при проверките по издаване на АПВ, както бе отбелязано – не са анализирани
данни за наличието или липса на предпоставки за осъществяване на декларирания
ВОД.
11. В о.с.з. от 04.04.2011 г. е
прието без възражения заключението на вещото лице И. А. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/. Съгласно заключението резултатите от
инвентаризацията дават счетоводно отражение по сметките касаещи приходно-разходна
част и размер на ДДС за продажби. Самото счетоводно отчитане на резултатите от
инвентаризацията кореспондира със сметките по ДДС само в случаи на установени
разлики – липси на активи. В съдебно заседание, вещото лице изрично посочва, че
резултатите от инвентаризация на вземания и задължения нямат отношение към ДДС
/л.1280, гръб/. Експертизата не допринася за изясняване на конкретния спор и не
променя относимите за разрешаването му факти. Извън това, жалбоподателят не
представи доказателства относно опровергаване изводите за нарушение на чл. 22
от ЗСч. - активите и пасивите не са инвентаризирани всеки отчетен период, във
вр. с твърдението за липса на реализация на стоките на територията на
Р.България. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗСч. инвентаризация на
активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им
представяне в годишния финансов отчет. Установеното от експерта не променя
извода за липса на редовна счетоводна отчетност /арг. за прилагане на особения
ред/ и жалбоподателя следваше да докаже, че този извод не е бил обоснован,
което не е сторено при административното оспорване и пред съда.
12. В същото съдебно заседание
са приети заверени преписи на ЗВР № 900084/13.02.2009 г. и ЗВР900136/11.03.2009
г. и уточняваща молба по повод на така представените заверени преписи /л.
1271/. С първата от цитираните заповеди е възложено извършване на ревизия по
отношение на Славчо Янев Хаджиев с предмет задължения за периода 01.01.2008 г.
– 31.01.2009 г., с втората ЗВР към ревизирания период е включен и месец
февруари 2009 г. Съгласно придружителното писмо така представените копия на ЗВР
касаят друго ревизионно производство, приключило с издаване на РА №
*********/14.10.2009г. с обхват на ревизията от 01.01.2008 г. до 30.09.2008 г.,
тъй като от първоначално определения ревизиран период е изключен периода
01.10.2008 г. до 30.09.2008 г. Последното е сторено с Предложение за промяна обхвата на
извършваната ревизия /л. 182 от делото/, след което с цитираните в началото на
настоящото решение ЗВР е възложено извършването на нова ревизия, приключила с
издаването на процесния РА.
13. Към писмените доказателства по делото е
приобщена и справка рег. № 15827 от 28.03.2012 г. /л.1401 и сл./, в която са посочени регистрационните номера транспортни
средства /посочени в процесните ЧМР/, за които има данни за преминавания през
ГКПП на Р. България. Данните от МВР – ГД “Гранична полиция” са с отбелязване за
неизчерпателност на информацията. Източникът на доказателства не е цялостен по
обективни обстоятелства, а при преглед на данните се констатира, че на дати,
посочени за преминавания, съобразени с датите в ЕАД – не е разрешавано вдигане
на стоката, за да се приеме безсъмнено, че конкретните стоки са преминали през
пункта / така 30.11.2008г. – без данни за разрешено вдигане на стоката; без
данни за разрешено вдигане на стоката - 23.11.2008г.; същото за 16.11.2008г.;
така и за 27.10.2008г. и др. в тази насока /.
14. Вътреобщностна
доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка. Според ал. 2 на чл. 53 ЗДДС документите удостоверяващи
извършването на вътреобщностна доставка се определят с правилника за прилагане
на закона - в разпоредбите на чл. 45 ППЗДДС, като са разделени на две групи -
документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането
на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка. В
случая са налице документи от първата група, спорен е въпроса за наличие на
документи за транспортиране на стоките от територията на България до друга
държава членка. Според разпоредбата на чл. 45 т. 2 ППЗДДС в редакция преди изм.
с ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г. – за доказване на вътреобщностна
доставка на стоки доставчикът следва да разполага освен с посочените в т. 1
документи за доставката, така и с тези посочени в т. 2, доказващи изпращането
или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на
друга държава членка: а/ транспортен документ или писмено потвърждение от
получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са
получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато
транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето
лице, или б/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или
упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика, или в/ писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че
стоките са пристигнали на територията на друга държава членка.
Изискването за представянето на
визираните документи е алтернативно, но и при двата вида документи се изисква и
акцентира на транспортиране на стоките от страната до друга държава членка
/Решение № 817 от 18.01.2011г. на ВАС, Първо О./. Писменото потвърждение трябва
да съответства на действителното състояние по движението на стоковия поток.
Не е спорно, че доставчикът е
регистриран по ЗДДС в страната, а получателите регистрирани по ЗДДС в Румъния
към момента на ревизирания период. Дружествата са дерегистрирани във VIES съответно
на 01.08.2010г., 01.02.2010 г., 01.02.2010 г. и 01.08.2010 г.
Счетоводното отчитане на
доставките е документирано, като констатациите за липса на доказателства за
безсъмнено осъществено транспортиране на стоките във вр. с установеното
разминаване/несъответствие в дати на разрешаване вдигането на стоката от
митническа администрация спрямо дати на издаване на съответните фактури и ЧМР и
получаването им в Румъния е дало повод за изискване на допълнителни документи,
съпътстващи превоза и фактическо получаване на стоката.
15. В допълнение към отговора на
митница Свиленград и в подкрепа на приетата недостоверност на представените
документи във вр. с невъзможност стоката да бъде транспортирана преди дата на
разрешеното й вдигане, се отбелязва и следното : При спазване разпоредбите на чл. 80 ЗМ, когато са изпълнени условията
за поставяне на стоките под режим внос и ако те не са обект на забранителни или
ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането на стоките - чл. 79 ал. 1 ЗМ. Разрешението за вдигане
на стоките, при писмено деклариране става като върху декларацията или върху
прикрепен към нея документ се впише текстът: "Разрешавам вдигането на
стоките" и се постави дата на разрешението и срокът за вдигането – чл.163
ал.2 ППЗМ. Митническият служител, разрешил
вдигането по ал. 2, заверява данните с подпис и личен печат. В тази насока е и чл.163 ППЗМ, регламентиращ
механизма на вдигане на стоките и редовно документиране на процеса с
установените реквизити. Разрешението по
ал. 1 на чл.163 ППЗМ при писмено деклариране става, като върху декларацията, а
когато е необходимо - и върху прикрепен към нея документ, се вписва текстът
"Разрешавам вдигането на стоките", датата, на която разрешението се
дава, и срокът за вдигане на стоките. Тоест срок за вдигане на стоки не е дата
на разрешаване на вдигането им.
Проверката на стоките се
извършва в митническото учреждение в рамките на работното му време /чл.152
ППЗМ/. Преди да се разреши “вдигане на стоките”, те “не са свободни”, т.е те не
могат да бъдат използвани за целите, за които са внесени на територията на
страната, включително да се транспортират /без съответния административен
надзор и контрол при някои видове митнически режими – например “транзит”/ на
територията на страната, още по-малко на територията на друга държава.
16. За доставчиците на
транспортната услуга /л.51 и сл./ : Представените в съдебното производство ЧМР
с подпис и печат на получателя, с изключение при липса на подпис в кл.23 и в
хипотеза на съответствие с дата на разрешено вдигане на стоките, биха сочили на
формално редовни от външна страна товарителници. Същите не са представени пред
ревизиращия орган без данни за обективни пречки и се преценяват във вр. с
останалите доказателства по делото.
Не се спори за това, че по вписаните
автомобили в международните товарителници, с които се твърди да е извършен
превоз, превозвачът притежава документи за собственост, свидетелство за
регистрация на МПС и има регистрирани сключени договори по трудови
правоотношения на водачи на МПС на длъжност шофьори; притежава лиценз за международен
автомобилен превоз /действащ/, разплащане в брой. Градина-Димов ЕООД не е издал
фактура за осъществена транспортна услуга и в счетоводството на фирмата няма
отразен приход в брой в касата и осчетоводен такъв по см.703-Приходи от услуги./л.53/. В тази насока съдът констатира, че във
всички представени фактури за транспорт, липсват подписи на издател на
документа – отговорното длъжностно лице, както и на получател. Не са
представени доказателства за счетоводното отразяване на тези фактури в
счетоводствата на издателите им.
При съпоставка с представените
писмени обяснения и пътни листи се констатира следното :
Според писмените обяснения на водач
Й.Й. относно транспортната услуга с кола № РВ 7914 ВГ и рег.№ РВ 3833 ЕН, курса
е започнал от гр.Измир от спедиторска фирма Надо и плащане от турската фирма
авансово-50%, а останалата част след разтоварването в складова база в Букурещ. За
такава база данни не са представени, място на получаване в ЧМР не е посочено,
поради което с оглед доказателствената стойност на информацията от обмена, писмените
обяснения не водят до целените последици – доказване на фактически осъществен
превоз до Букурещ, Румъния.
Според писмени обяснения на
М.Юмер управител на ЕТ Глобал /л.372, гръб/ за превоза по фактура №
190/21.05.2009г.: придружена е с ЧМР от 21.01.2009г. и пътен лист от 15.01.2009г. за кола с рег.№ Н 4922 АН с
водач Ю.Осман, товар-саламура черни маслини и разплащане на транспорта в брой /л.66
РД гръб/. ЕАД от 21.01.2009г. е с
разрешено вдигане на стоката-26.01.2009г. и заплатено ДДС на 22.01.2009г. Дори
да се приеме за възможно осъществяването на транспорт след внасяне на ДДС, то в
пътния лист дата на пристигане в Букурещ е отбелязана – 21.01.2009г. Тоест и в
тази хипотеза не е възможно стоката преди това да е транспортирана-фактически
превозена до Румъния.
Извън изложеното се установяват
несъответствия и непълноти в пътните листове : Пътен лист приключен на 07.11.2008г. /л. 439 – л.59 гръб – ф.№
145/05.11.2008г./, разрешено вдигане на стоката – 11.11.2008г., няма вписан
клиент нито получател на товара; пътен лист - л.441: няма данни за м.11.2008г.
на отбелязаното в листа на 03.11.2008г. стоката да е в Букурещ – в този пътен
лист не е вписан и клиент, нито получател на товара; в пътен лист на л.445 за
получател на товара е вписан само Бета Хасково, а в маршрута е посочен и
Букурещ – 24.10.08г. ; пътен лист –л.454
приключен на 11.11.2008г. с получател Бета Хасково, с включен маршрут –
Букурещ – 11.11.2008г. - без съответствие с дата на разрешено вдигане на
стоките за м.11.2008г.; пътен лист – л.456, без данни за клиент и получател на
стоката, с вписан в маршрута и Букурещ на дата – 13.11.2008г. – без
съответствие с дата на разрешено вдигане на стоките; пътен лист приключен на
27.11.2008г. /л.459/ - получател на стоката Бета Хасково с включен в маршрута и
Букурещ – 27.11.2008г., а по ф.№ 153/26.11.2008г. вдигане на стоките е
разрешено на 28.11.2008г.; пътен лист приключен на 25.11.2008г. – л.462 без
данни за клиент и получател на стоката – включен в маршрута Букурещ на дата
25.11.2008г.-ф.151/24.11.2008г. вдигане на стоките е разрешено на 27.11.2008г.;
пътен лист, приключен на 29.11.2008г. /л.465/ - без вписани клиент и получател
– в маршрута е Букурещ, по ф.№ 153/26.11.2008г. вдигане на стоките е разрешено
на 28.11.2008г.; пътен лист приключен
на 09.10.2008г., л.467 – без данни за маршрут, клиент и получател на стока; пътен
лист приключен на 29.11.2008г. /л.470/ без данни за клиент и получател, с
вписан в маршрута Букурещ – 29.11.2008г. - без съответствие на датата с
разрешено вдигане на стоката; в
пътен лист от 31.01.2009г. /л.352, т.2/ , издаден от ЕТ Континентал , с клиент
Бета ЕТ, в маршрута е вписан Букурещ и получателя Букурещ-Румъния, ф-ма DARPEX
– в пътния лист е отбелязана дата в Букурещ – 30.01.2009г, при разрешено
вдигане на стоката на 03.02.2009г.
17. Последиците от поставяне на
печат за разрешеното вдигане на стоките са еднозначни - от този момент същите
подлежат на товарене и транспортиране. Отбелязва се, че изискването за
съставяне на пътни листове по Наредба № 11 от 31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари е отпаднало с изм. от редакция на ДВ бр.
95 от 2006г. Пътен лист по чл.19 т.2 и образец-Приложение № 12, считано
от изменението не е необходим при извършване на международен превоз на товари.
Независимо от това, в хипотеза на представени пътни листове в хода на
ревизията, същите имат косвена доказателствена стойност за установяване на
транспорта и фактическото получаване на стоката на територията на Румъния, при
обвръзка с останалите доказателства.
Описаното несъответствие при
оформяне на пътни листове е установимо и за останалите до л.516, т.2 – като
представените към тях ЧМР са без подпис в кл.23-превозвач и касаят внос от
Турция. Жалбоподателят също не сочи конкретни номера на ЕАД, в които дата на
разрешеното вдигане на стоката съответства на документираната доставка с
фактура и ЧМР, не обосновава обвръзка на финансови с транспортните документи. Както
бе посочено, международните товарителници,
неподписани от превозвача не съставляват договор за международен автомобилен
превоз по смисъла на цитираната Конвенция и не установяват транспортиране на
стоките от страната до друга държава членка и в тази вр. : превозвач Бултранс ЕООД по изготвена
на 02.09.2009г. товарителница, л.1001, ведно с ЧМР от 02.12.2009г., л.969 –
нечетим подпис; л.937 – ЧМР от 25.02.2009г. – Ник Транс 90 ООД; ЕТ Глобал – ЧМР от 21.01.2009г.; ЧМР от
15.01.2009г. – л.1082, Бултранс ООД; л.1049 – ЧМР от 26.01.2009г. Бултранс ООД;
; л.1114 – ЧМР от 08.01.2009г. с турски превозвач; др. Липсват подписи на
превозвача в представените ЧМР, удостоверяващи транспорт на внесената стока от
Турция /т.4 – л.1150, л.1137, л.1074 ;т.3-л.605, л.649, л.693/, но въвеждането
на стоките на територията на страната не е оспорено.
Отбелязва се също разлика в
носителя, с който са положени подписи в кл. 22, 23, 24 /изпращач, превозвач и
получател/, л.1160, л.1145, л.589,
л.613, което не се подлага на преценка поради липса на експертиза в тази
насока.
18. При указания за доказателствената
тежест жалбоподателя не поиска експертизиране на представените данни, които при
съпоставка с изискванията на закона и конвенцията за ЧМР, ведно с датите за
разрешено вдигане на стоките и датите отбелязани в пътните листове, поставят
под съмнение и водят до извод за липса на изискуемите алтернативно документи за
осъществяване на ВОД, като в конкретния случай приоритет имат доказателствата
за реалното транспортиране на стоките. В жалбата и по същество не се твърди
транспорта да е осъществен от други превозвачи и не са обосновани обвръзки
между фактура, ЧМР, ЕАД, пътен лист и останалите съпътстващи документи, вкл. за
плащане - за всеки ВОД, с цел - опровергаване констатациите от ревизията. Информацията
от обмена с Р.Румъния не е решаващо неблагоприятно обстоятелство, но
доказателствената й стойност опровергава данните за писмените обяснения на единия
водач на МПС за складова база в Румъния, където били складирани стоки, както и
на управителите на превозвачите.
Представените пред съда ЧМР с
подпис и печат на получателя биха били зачетени при съответствие на дати на
съставянето им /като удостоверяващи извършен превоз/, след тези за разрешаване
вдигането на стоката или в хипотеза на посочена дата на получаване в кл.24,
установяваща без съмнение хронологична последователност от функционално
обвързани действия /разрешено вдигане на стока, ЧМР и факт на получаване на
стоката/. В същата насока се преценява доказателствената стойност на
непредставените при ревизията приемо-предавателни протоколи по чл.117 ЗДДС. При
отчитане на съдържанието пред формата в документите, се установява липса на дата в протоколите по чл.117 ЗДДС по
изискването на чл.117 ал.2 т.1 от закона, за които в случая се твърди приравнимост
на потвърждение за получаване на стоката. В последнопосочената хипотеза и
предвид факторът – дата на разрешено вдигане на стоката при липса на дата на
получаване в кл.24 на ЧМР, на практика протоколите не съдържат дата на
извършеното потвърждение – посочен е само месец и година, а преди подписите на
предал и приел е дата на съставяне на фактурата. При това положение, дори и
представени пред съда, протоколите не дават основание да се приемат последиците
на алтернативният изискуем документ за доказване на ВОД. Данните за
фактическото получаване на стоката следва да кореспондират с дата на
разрешеното вдигане на стоките.
Съдът не
е длъжен във всички случаи да се довери на доказателствената сила на един
документ /вкл. официален/, само защото не е оспорен. В конкретния случай неоспорените
приемо-предавателни протоколи не преодоляват обективните факти от останалите
доказателства, според които не е проявен фактическият състав за ВОД. Както бе
отбелязано, в товарителниците липсва дата на получаване, която би могла дори и
при частния свидетелстващ документ да отрази фактически предадена стока след
разрешеното й вдигане от митническите органи. Неустановяване личността на
подписалия се в клетката на получател, от името на румънското дружество, не
прави недостоверни товарителниците, но и не удостоверява дата на реално
получаване на стоките. В тази насока се добавя, че непопълването на отделни
клетки или неправилното им попълване не би било относимо към правния спор и не
води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници, когато са
налице и допълнителни доказателства, в подкрепа на извършения транспорт. Това в
настоящия спор не се установи, както по причините за несъответствия между дата
на разрешеното вдигане на стоките, така и поради несъответствията, констатирани
в пътните листове, в справките за платени такси за конкретни дати, на които се
твърди да е преминавало МПС на посочените превозвачи.
Във вр. с липса на декларирани
ВОП от получателите се съобразява от една страна, че обстоятелството само е
индиция за липса на осъществен реално транспорт. При облагане по ДДС единият
съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търти неблагоприятните
последици от действията на другия, които не са му били известни и няма как да
контролира /практика на СЕС/, но в случая от съществено значение е не липсата
на ВОП и информацията от румънската администрация за получателите, а
доказателствата за твърдения факт на осъществен транспорт до територията на
Румъния, от които не произтичат безсъмнено предпоставките за признаване на
процесните ВОД.
19. В потвърждение на
констатацията за несъответствие между дата в ЕАД за разрешеното вдигане на
стоката и тази в транспортния документ се цитират част от намиращите се в том 3
и том 4 документи, представени от жалбоподателя в съдебно производство : том 3
– д.период – м.12.2008г.-инвойс № 112/03.12.2008г. – деклариран ВОД по ф-ра № 157/03.12.2008г.
на стойност 15 887.01 лв. /л.585-т.3, л.62 гръб – РД/ - черни маслини в
саламура, 14 005т., превозвач-кл.23 Бултранс ООД, платен ДДС по внос на
03.12.2008г.-ЧМР от 02.12.2008г. с рег.№
на камиона У 4844Ав/ У 4086 ЕЕ с място на доставка Букурещ, Румъния с място и
дата на приемане – 03.12.2008г. – Хасково, България, получател Боема Фрукт ООД
– кл.24 – л.589 – подпис и печат на получателя, без дата; Приемо-предавателен протокол от 03.12.2008г.
по ф-ра № 112/03.12.2008г. л.590, но без посочена дата на получаване в текста
“Днес …. – 12-2009г.” / - ЕАД от 03.12.2008г. /л.576 – оригинал/, с отбелязано
в кл.-контрол от отправното митническо учреждение – “разрешавам вдигането на
стоката” – с печат, на 05.12.2008г.;
инвойс № 110/01.12.2008г.-деклариран
ВОД по ф-ра № 155/01.12.2008г. /л.607, т.3-л.63 РД/ - черни маслини в опаковка,
стойност 15 88.1 лв. – ЕАД от 01.12.2008г., л.599 – кл.контрол от отправно
митническо учреждение с печат за разрешавам вдигането на стоката с дата 04.12.2008г. и данни за общо нето 14 005 кг , колкото е по ф-ра, по която
тази стока е получена от Бета ЕТ и по ф-ра с получател Боема Фрукт; ЧМР с
превозвач Бултранс ООД и рег.№ на камиона А 4637 КМ / РВ 4036 ЕЕ – л.611,
л.612, л.613 – липсва подпис на
превозвача, изготвено на 01.12.2008г., с подпис и печат на получател, без
дата и място на получаване; протокол за приемо-предаване за ВОД по чл.117 ЗДДС
без дата в текста “Днес….12-2008”;
ф-ра № 154 от 28.11.2008г. по
инвойс № 109/28.11.2008г. - ЧМР от 28.11.2008г. с рег.№ на камиона У 3898
АВ/ У 4071 ЕЕ к подпис и печат на получателя в кл.24 – Боема Фрукт, л.627 – липсва подпис на превозвача в кл.23;
с приемо-предавателен протокол за ВОД на основание чл.117 ЗДДС без дата в текста
“Днес …-11-2008г.” и дата 28.11.2008г. преди предал и приел, л.628, с ЕАД от
28.11.2008г. с данни в кл.Контрол на отправното МУ – печат за разрешавам
вдигане на стоката с дата 02.12.2008г.
ф-ра № 153/26.11.2008г. по инв. № 108/26.11.2008г., л.637 - на стойност
15 881.34 лв., стока-маслини, 14.000 кг., ЧМР от 26.11.2008г. – с
превозвач Бултранс и рег.№ на камиона У 0880 АВ / У 2214 ЕЕ – л.640 , с подпис
и печат в кл.24, без дата и място и приемо-предавателен протокол за ВОД без
дата в текста “Днес…-11-2008” и дата
преди предал-приел, идентична с датата на фактурата – 26.11.2008г.,л.642; в ЕАД
от 26.11.2008г. в кл.Контрол и печат разрешавам вдигане на стоката дата е от 28.11.2008г.
ф-ра № 152/26.11.2008г. по инв.№
107/26.11.2008г. за стока маслини на стойност 15 887.01лв. с превозвач по
ЧМР, л.654-превод – Бултранс ООД и рег.№ на камиона У 48 44 АВ/ У 4086 ЕЕ, с
подпис и печат в кл.24 на получателя Боема фрукт, ЕАД от 26.11.2008г. с печат в
кл.контрол – разрешавам вдигане на стоката и дата 28.11.2008г., л.643 и приемо-предавателен протокол за ВОД без
дата в текста “Днес…-11-2008г” и дата преди приел-предал – 26.11.2008г.
Тези данни се установяват в
приложените по делото писмени доказателства /т.3 и т.4/ за всички фактури –
относно приемо-предавателните протоколи без дата и наличие на подпис и печат на
получател в кл.24 от ЧМР, и дата на разрешено вдигане на стоката, преди която е
датата на транспортния документ. Така също :
Ф-ра № 154/24.11.2008г. по
инв. 105/24.11.2008г. на стойност 15 892.68 лв., стока-маслини по ЕАД от
24.11.2008г., л.657 с разрешено вдигане на стоката от 27.11.2008г., ЧМР от
24.11.2008г., л.670 с рег.№ на камиона У 3898 АВ/ У 4071 ЕЕ, с подпис и печат в
кл.24 – получател, без дата и място с приемо-предавателен протокол без дата в
текста “днес…-11-2008г.” и 24.11.2008г.
приел-предал
Ф-ра 149 от
12.11.2008г. по инв.№ 103/12.11.2008г. , ЧМР от 12.11.2008г.-л.698 с превозвач
Бултранс ООД и рег.№ У 0880 АВ/ У 2214 ЕЕ с подпис и печат на получателя Боема
Фрукт, л.700, ЕАД с дата на разрешено вдигане на стоките от – 14.11.2008г., приемо-предавателен
протокол за ВОД без дата …-11-2008г. и дата 12.11.2008г. преди приел-предал
№ 148/10.11.2008г. по инв.№
102/10.11.2008г., л.702 – ЕАД с разрешено вдигане на стоките от дата 14.11.2008г., ЧМР от 10.11.2008г.–
превозвач Бултранс, рег.№ У 4844 АВ/ У 4086 ЕЕ-л.713 с подпис и печат на получателя без дата и
място, приемо-предавателен протокол за
ВОД – л.716 без дата за м.11.2008г.
ф-ра № 139 от 22.10.2008г.,
представената в съдебно производство е коригирана, като корекцията съответства
на дата от кл.в ЕАД от 23.10.2008г. – контрол на МУ-л.824, но не съответства на некоригирания номер на инв. 94/
22.10.2008г. /горе в ЕАД/; констатира се и разлика в инвойс № 94 от
23.10.2008г. – л.831; ЧМР от 23.10.2008г. с печат и подпис на получателя –л.834
и приемо-предав. протокол без дата на получаване –л.835;
Жалбоподателят не подържа
несъответствията в дати да се дължат на технически грешки или други отстраними
обстоятелства. Потвърждението за получаване – приемо-предавателните протоколи,
следва да бъде преценявано не само от външна страна, а подлежи на анализ в
условията на конкретната доставка съобразно всички други данни и документи
свързани с тази доставка. В тази насока е изм. с ДВ, бр. 10 от 2011 г., в сила от 1.02.2011г. относно
съдържание на писменото потвърждение в хипотезата по т.2 б.”а” / в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е
извършен транспортът, име на лицето, предало стоките/. В случая протоколите
съдържат данни за приемане на стока по конкретни фактури, без данни за името на
подписалото се за получател лице и транспортното средство.
20. От изложеното следва, че
декларираните ВОД не са доказани по реда на чл.45 ППЗДДС, към който препраща
чл.53 ал.2 от ЗДДС и ДДС е дължим. Според дефиницията за "вътреобщностна
доставка" дадена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, за безспорни по
делото могат да се приемат само някои от елементите на фактическия състав -
извършена доставка на посочените стоки, доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице
на територията на страната, както и получателите са регистриран за целите на
ДДС в държава членка – Румъния, вписан е във фактурите неговия идентификационен
номер по ДДС, прекратената регистрация е извън процесните периоди. За спорната предпоставката -
транспортиране на стоките от територията на Р.България до територията на
Република Румъния, не са налице категорични данни, при съвкупна преценка на
представените доказателства. Съставянето на потвърждение за получаване /чл.45
т.2 б.а ППЗДДС/, не следва да се абсолютизира като документ, който да бъде
преценяван само от външна страна, а следва да бъде анализиран съобразно всички
други данни и документи, свързани с конкретната доставка / Р. № 817/2011г. ВАС;
Р.№ 6083/2012г. ВАС/.
Наред с това, частните документи
приемо-предавателни протоколи, удостоверяват благоприятни за жалбоподателя
факти. От събраните в хода на ревизията доказателства, се установява, че
стоките не са били освободени от митнически контрол към датата на издаването на
тези протоколи /ако се приеме датата на издаване на фактурата, вписана в
протоколите/, тоест не би могло да се приеме за възможно предаването на стоките
на територията на Република Румъния да е осъществено на датите, посочени в тях.
Всъщност, датата в тях е тази на съставяне на фактурата и при липса на друга
дата, както и поради липса на дата на получаване в кл.24 от ЧМР, не следва
обективен извод за получаване след освобождаване на стоките от митническия
контрол. При тези данни, приемо – предавателни протоколи, съставени на
основание чл. 117 от ЗДДС между жалбоподателя и румънските търговски дружества
като получатели на процесните стоки, не могат да послужат като индиция за
твърдяната като осъществена ВОД на тези стоки.
При
спор относно фактическото предаване на стоките на получателите им в Румъния в
тежест на жабоподателя е да докаже спорните обстоятелства, включително плащания
по всяка фактура, каквито доказателства не са представени. Документираните
данни относно транспорт, счетоводни записвания и отразявания, както и
останалите доказателства трябва да имат връзка, ориентирана към безсъмнено
установяване на факта – фактическо напускане на стоката от територията на
България с получаването й в Румъния.
Както
бе отбелязано, в конкретния случай без отразена дата на получаване в
представените ЧМР - не може да бъде съобразено дали фактически получаването на
стоката е извършено след момента на разрешението за вдигането й. Спорното
обстоятелство - получаване на стоката в Румъния е доказуемо с подпис и печат на
румънската фирма - получател в кл. 24 на товарителницата, удостоверяваща превоз
до Румъния на конкретна дата. Действително, определянето на една доставка като вътреобщностна не
може да зависи изключително от спазването на определен срок за транспортиране
на стоката, като е достатъчно да бъде установено материална и времева
обвързаност между доставката на стоката и нейният превоз, както и
последователност в развитието на сделката. Последните две обстоятелства обаче не се потвърждават поради недоказан факт на получена стока по всяка
фактура след момента, в който стоките са освободени от митнически контрол и факта, че получателите по доставките, румънските дружества, не са декларирали
същите като вътреобщностни придобивания – като аргумент за реално приети стоки. Жалбата следва
да бъде приета за неоснователна по изложените съображения в преценката за
доказателствата.
На
основание чл. 161 ал. 1 ДОПК, на НАП - Дирекция "ОУИ" - Пловдив се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, което се
констатира в размер на 3 667.75 лв.
Мотивиран така и на основание чл.
160 ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля
жалбата на ЕТ “БЕТА
– С.Х.” със седалище и адрес на управление - *** против Ревизионен акт №
**********/20.08.2010 г. издаден от гл.инспектор по приходите в ТД на
НАП-Пловдив, офис Хасково потвърден с Решение № 778/25.10.2010г. на Директора
на Дирекция “ ОУИ “- Пловдив при ЦУ на НАП, за установено данъчно задължение по
ЗДДС /допълнително начислен данък/ на стойност 141 150,42 лв. и начислени
лихви в размер на 19 737,43лв.
Осъжда ЕТ “БЕТА – С.Х.” със седалище и адрес на
управление - *** представлявано от С.Я.Х. да заплати на Дирекция
"Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. Пловдив
сумата от 3 667.75 лв., за осъществената юрисконсултска защита.
Решението може да се обжалва пред Върховния
Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :