РЕШЕНИЕ
№ 697
гр. Варна, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110107890 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във
ВРС на 19.06.2023 г. от ищеца И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: *, представляван от адв.
Д. С. от В. адвокатска колегия , със съдебен адрес: *, против ответното дружество „Г. з.“
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С. Е. Б..
Исковата молба е уточнена с уточнена с писмена молба от 17.07.2023 г. (л. 15 от
делото). Отправеното до съда искане съгл. чл.127, ал.1, т. 5 ГПК е : да бъде постановено
съдебно Решение по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „Г. з.“ ЕАД,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С. Е. Б., да заплати на
ищеца И. П. И., ЕГН: **********, с адрес: *, СУМАТА от 250.00 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди по лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. №
*, изразяващи се в увредени предна броня и преден ляв калник, във връзка с настъпило ПТП
на 05.12.2022 г. в гр. В. на паркинг в *, в близост до магазин „*“, по вина на водача на л.а.
„Д. Д.“ с рег. № * Л. Р. М., застрахован при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № *, валидна от 27.07.2022г. до 27.07.2023 г., за
което е образувана щета № * пред ответника-застраховател, ведно с лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства:
На 05.12.2022 г. около 15:30 часа, И. П. И. управлявал собствения си лек автомобил
„Ф. Б. „ с рег. № * в гр. В. на паркинг в *, в близост до магазин „*“, като автомобилът му
бил ударен от лек автомобил „Д. Д.“ с рег. № *, управляван от водача Л. Р. М., който
предприел маневра за влизане в паркинга. За настъпилото пътнотранспортно произшествие
бил съставен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие между
водачите участвали в ПТП, като посочили, че виновен за ПТП-то е водача на лек автомобил
„Д. Д.“ с рег. № *. И двамата водачи не били употребявали алкохол. В резултат на
пътнотранспортното произшествие били получени щети по автомобила на ищеца, като били
увредени предна броня и преден ляв калник.
1
Лекият автомобил „Д. Д.“ с рег. № *, управляван от Л. Р. М., който станал причина за
възникналото ПТП имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „Г. з. „
ЕАД, за което била издадена застрахователна полица № *, валидна от 27.07.2022 г. до
27.07.2023 г.
На 06.12.2022 г. ищецът уведомил представител на ответното дружество, като
представил екземпляр от съставения двустранен констативен протокол за ПТП протокол за
ПТП и била образувана щета № *. Направен бил опис на щетата от ответното дружество,
като било посочено, че облицовка предна броня и преден ляв калник са за подмяна и
боядисване.
Ответното дружество изпратило писмо с изх. № 20-03-2618/09.12.2022 г. до ищеца
във връзка със заведена щета № * по описа на „Г. з.“ ЕАД, като ищецът бил уведомен, че
застрахователят отказва да изплати застрахователно обезщетение, тъй като имало
несъответствия при деклариране на обстоятелствата за настъпване на събитието и
механизма на ПТП.
Ищецът счита отказа на ответника да изплати обезщетение за неправилен и
незаконосъобразен. Отказа, според ищеца, бил направен бланкетно и без никакви
доказателства.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, подчертава ищеца в исковата си молба, при настъпване
на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, в случая към 05.12.2022 г. За възстановителна стойност съгласно
чл.400, ал.2 от КЗ се смятала стойността за възстановяване на имущество с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и друга, без
прилагане на обезценка.
С оглед направеният отказ за изплащане на обезщетение за имуществени вреди и
съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице имало право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди се още, че на 06.12.2022 г. застрахователят направил опис на претенцията, с
което получил всички доказателства във връзка с образуваната щета, а на 09.12.2022 г. се
произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
началният срок на отговорността на застрахователя за плащане на лихви върху дължимото
обезщетение, което не е изплатил в срок, сочи ищеца, че е 15 работни дни от представянето
на всички доказателствата по реда на чл. 106 КЗ. В тази връзка ищецът претендира и лихва
за забава върху главницата за периода от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Предвид изложеното ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на
осъдителния иск и отправил и надлежно искане до съда , прецизирано с уточняваща молба .
Ищецът моли и в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски, в т.ч. и
адвокатски хонорар. Изрично ищецът моли, на основание чл. 115, ал.2 от ГПК, РС Варна да
приеме за разглеждане настоящият иск, поради това, че настоящият и постоянен адрес на
ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие е в гр. Варна.На основание
чл. 127, ал.4 от ГПК ищецът е посочил и начин на плащане на паричните вземания , които
претендира, а именно - по банкова сметка представена на ответника при завеждане на
щетата. В подкрепа на изложеното в исковата молба, ищецът е направил и доказателствени
искания. С оглед становището на ответника, ищецът е заявил, че ще ангажира и други
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, чрез процесуален представител-
юрисконсулт Деян Дончев е депозирало отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва предявения иск и по основание и по размер.
Изрично е посочено, че ответникът не оспорва наличието и валидността към
5.12.2022 г. на процесната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, полица
№ *, сключена при „Г. з.“ ЕАД по отношение на л.а. „Д. Д.“, с рег. № *. По повод на
процесното ПТП, не отрича ответника, че в ответното дружество - застраховател постъпила
доброволна претенция въз основа на която при ответника е образувана щета № *.
Ответникът изрично е оспорил размера на претендираното с исковата молба
обезщетение от 250 лв.
2
По представените с исковата молба доказателства и направени доказателствени
искания ответникът е заявил, че не възразява срещу приемането на представените с исковата
молба доказателства. Не възразява и срещу искането за допускане на САТЕ. Изрично е
отправено искане от ответника да му бъде дадена възможност, в случай на допълнителни
възражения отстрана на ищеца, след запознаване на ищеца с отговора на искова молба и
евентуално ангажиране на допълнителни доказателства от ищеца, ответникът да представи
становище и ангажира доказателства. В случай, че ищецът не се яви в първото по делото
редовно открито съдебно заседание, ответникът моли ако са налице предпоставките на чл.
238, ал. 2 ГПК съдът да постанови неприсъствено решение като отхвърли иска и да присъди
в полза на ответника съдебно - деловодни разноски за юрисконсулт или да прекрати делото.
Изрично е заявено, че ответникът желае делото да се разгледа без участие на негов
представител. На последно място , с оглед и отговора на искова молба, ответникът е
направил искането да му се присъдят разноските по делото вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 09.02.2024 год. ищецът,
представляван от адв.Д. С. от АК В., моли съда да уважи исковата претенция, съобразно
направеното увеличение в съдебно заседание.Ищецът моли и за присъждане на съдебно -
деловодни разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В откритото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител. След
приключване на производството по делото , по делото по ел.път на 09.02.2024 г. в 14:20 ч. е
постъпила от ответната страна молба .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 09.02.2024 год. , на осн.
чл.214, ал.1 ГПК, съдът е уважил искането на ищеца и е допуснато изменение на
предявения иск , като същият се счита за предявен от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 19.06.2023 г., за сумата от 1566.97 лв. (хиляда петстотин шестдесет и
шест лева и деветдесет и седем стотинки), представляващи обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди по лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № *, изразяващи се в увредени
предна броня и преден ляв калник, във връзка с настъпило ПТП на 05.12.2022 г. в гр. В. на
паркинг в *, в близост до магазин „*“, по вина на водача на л.а. „Д. Д.“ с рег. № * Л. Р. М.,
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № *, валидна от 27.07.2022г. до 27.07.2023 г., за което е образувана щета № * пред
ответника-застраховател, ведно с лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съгл. чл.235 и чл. 236 ГПК , намира за
установено по делото от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:
От приобщените по делото по надлежния ред писмени доказателства,
(представените с исковата молба заверени копия на : двустранен констативен протокол за
ПТП от 05.12.2022 г.; свидетелство за регистрация част I № ********* ; опис на претенция
№ */06.12.2022 г.; уведомление изх.№ 20-032618/09.12.2022 г. относно щета № *,
представените от ответната страна с молба вх.рег. № 82093/03.11.2023 г. копие от претенция
№ * и представените с молба вх.рег.№ 82093/03.11.2023 г., заверени копия: щета № *,
претенция № 1/06.12.2022; уведомление изх.№ 20-03-2618/09.12.2022 г. относно щета № *;
необходими документи за изплащане по щета № *; опис на претенция № */06.12.2022 г.;
двустранен констативен протокол за ПТП от 05.12.2022 г.; уведомление за претенция по
застраховки КАСКО на МПС или „Гражданска отговорност „на автомобилистите, щета № *;
уведомление № **********/06.12.2022 г., дата на събитието - 05.12.2022 г.; данни за банкова
сметка от * АД; свидетелство за регистрация част II № *********; застрахователна полица
№ * г.; 12 бр. черно-бели снимки) както и от събраните гласни доказателства чрез разпита
на свидетелската Л. Р. М. и неоспореното в о.с.з. от страните заключение по допуснатата и
приета по делото съдебно - автотехническа експертиза, съдът приема, че по делото е
безспорно установено и изяснено следното:
На 05.12.2022 г. И. П. И. паркирал собствения си л. а. „Ф. Б. „ с рег. № * в * , в
близост до магазин „ * „. Л.а. на ищеца И. И. бил ударен от л.а. „ Д. Д. „ с рег. № *
управляван от водача Л. Р. М. / разпитана в качество на свидетел по делото / . Ударът
настъпил при предприемане на маневра от страна на св.Л.М. за излизане от паркинга, а за
настъпилото ПТП водачите на МПС -та съставили двустранен констативен протокол .
3
Видно от показанията на св.М. / цитирани и в САТЕ / свидетелката при тръгване
назад с управлявания от нея л.а. „Д. Д.“ завъртяла много пълен ляв, давайки назад , закачила
колата до нея и дефакто гумите на „Д. „ влезли в предния ляв калник на автомобила на
ищеца , с предна лява и дясна гума на л.а. „Д. „ св.М. ударила калника на л.а. на ищеца . В
показанията си пред съда свидетелката казва , че тя е виновна, че на нейната кола й нямало
нищо, но на колата на ищеца имало за съжаление.Св.М. сочи, че след инцидента написали
двустранен констативен протокол ,не били викали полиция, тя нямала претенции че вината е
нейна а това че валяло много силен дъжд не я оправдавало.
Установено е по делото, че на дата 06.12.2022 г. ищецът е уведомил представител на
ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие като представил екземпляр от
съставения между него и св.М. двустранен констативен протокол за ПТП ( л.41,л.46 ) и при
ответното дружество е била заведена щета с номер *. След завеждане на щета от страна на
служител на ответника - застраховател е бил направен опис на щетите по л.а. на ищеца като
било посочено, че облицовка предна броня и преден ляв калник са за подмяна и боядисване .
Видно от л. 8 ми в описа на претенцията са посочени : облицовка предна броня - кол.1 , П ,
боя , калник преден ляв - кол.1 , П , боя .
Доказано е по делото ,че с писмо с изх. № 20-03-2618/09.12.2022 г. във връзка със
щета № * ответното дружество е отказало да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение поради несъответствие на декларираните обстоятелства за настъпване на
събитието и механизма на ПТП ( л.9 )
Съдът , кредитирайки изцяло като обективно и компетентно даденото заключение на
вещото лице инж.Хр.К. по допусната и приета САТЕ ( л.81-85 ) приема, че описания от
ищеца в исковата молба механизъм на процесното ПТП е безспорно изяснен и установен в
т. 1 от заключението на вещото лице и отговоря на изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба , вписаното в двустранния констативен протокол за ПТП и изложеното от
свидетелката М. - така както е посочено и по -горе.
На база заключението на в. л. К. се установява още , че щетите по автомобила на
ищеца е възможно да бъдат получени в резултат на механизма на ПТП.
Видно от обстоятелствената част на САТЕ /стр.3 - 5 , листи 83 -85 / стойността на ремонта
на л.а. на ищеца възлиза на 1566.97 лв. , като при определяне на тази обща стойност в.л-. е
взело предвид цената на труда предлагана в сервизи неотговарящи на съвременните
изисквания за качество - сервизи които не притежават европейски сертификат за качество .
При така установеното от фактическа съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения по делото осъдителен иск, съдът е намерил за процесуално
допустим , поради което и дължи произнасяне по същество. Видно от проекта за
доклад, обявен за окончателен, съдът е квалифицирал иска с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ , вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, разпределил доказателствената тежест между страните,
отделил и безспорните от спорните факти и обстоятелства .
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е обявил на страните на осн.
чл.146, ал.1 т. 5 ГПК , че е безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение обективирано в
застрахователна полица „Гражданска отговорност“, между ответното дружество и
собственика на л.а. „Д. Д.“, с рег. № *, валидна към датата на процесното застрахователно
събитие, както и образуването на преписка по щета № * при застрахователя по повод
същото събитие.При така отделените за безспорни факти, съдът е указал на страните, че
съгласно чл. 154 ГПК всяка страна следва да установи и докаже фактите и обстоятелствата
на които се позовава и от които черпи за себе си положителни права. В тежест на ищеца
съдът е възложил да докаже: настъпването на твърдяното застрахователно събитие по
описаният в исковата молба начин /механизъм на ПТП и вина на водача на застрахования
при ответника л.а. /; увреждането на посочените в исковата молба детайли на собствения му
автомобил; наличието на причинно - следствена връзка между твърдените щети по
автомобила и настъпилото застрахователно събитие; размера на разходите за отстраняване
на причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото
застрахователно събитие и че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на главното
парично задължение, началния момент от който ответникът е изпаднал в забава.В тежест на
ответника съдът е възложил да докаже възраженията, залегнали в отговора на искова
молба, които възражения касаят и основанието и размера на иска. Ответникът е следвало
да установи и докаже, че са били налице основания които са обосновали отказа да изплати
4
извънсъдебно застрахователно обезщетение на ищеца, респ. че не е налице неизпълнение по
см. на чл. 79 ЗЗД, а и забава по см. на чл. 86 ЗЗД, без да доказва отрицателни факти, като се
позове само на положителни факти и обстоятелства, изключващи дължимостта на
претедираното главно и акцесорното вземане. В тежест на ответника съдът е възложил да
установи и докаже правоизключващи възражения, да установи и възраженията си, че щетите
по л.а. на ищеца са прекомерно завишени по размер или че щетите по л.а. са били
причинени не по описания в исковата молба начин и не при твърдяното от ищеца
застрахователно събитие.
При така разпределената тежест на доказване, на база ангажираните от страните
доказателства, съдът намира че ищецът е провел пълно и главно доказване и на
основанието и на размера на предявения иск . В тази връзка следва да бъде отчетено, по
същество на спора, че за да бъде осъществен сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи
предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от
нейната форма - умисъл или небрежност.
Отговорността на застрахователя по чл.429 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили
в резултат на виновни противоправни действия на лице, обхванато от действието на
застраховка „ Гражданска отговорност ”. За нейното установяване е необходимо да се
докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на която е
настъпил вредоносния резултат. Съобразно разпоредбата на чл.432 от КЗ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя
По делото е установено по безспорен начин обстоятелството за наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност при
ответното дружество, обективирана в полица“ Гражданска отговорност „, № * г. действала
към датата на застрахователното събитие. Този факт е установен на база писмените
доказателства по делото описани по-горе вкл. и е приет за безспорен. Установено е доказано
е, че на дата 05.12.2022 г. , в * , в близост до магазин „ * „ е настъпило застрахователно
събитие -ПТП със следния механизъм :Ищецът И. П. И. паркирал собствения си л. а. „Ф. Б. „
с рег. № * в * , в близост до магазин „ * „. Л.а. на ищеца бил ударен от л.а. „ Д. Д. „ с рег. №
* управляван от водача Л. Р. М.. Ударът настъпил при предприемане на маневра от страна
на св.Л.М. за излизане от паркинга .Установено и доказано е на база заключението на в.л.К.,
че щетите по л.а. на ищеца са в пряка причинно - следствена връзка със застрахователното
събитие, както и че ПТП - то е причинено по вина на водача на л.а.Д. Д. св.М., чийто л.а. е
бил застрахован със застраховка ГО при ответника.С оглед всичко изложено по – горе се
налага извод, че застрахователят- ответник е надлежно легитимиран да отговаря по
предявения спрямо него иск. Обстоятелствата от фактическия състав на произшествието –
механизъм, вреди и вина на водача, както и причинна връзка съдът намира за безспорно
уставновени по делото на база писмените, гласните доказателства и заключението по САТЕ
.
Данни по делото които да изключват отговорността на св.М. - няма.Липсват данни и
ищецът да е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие. Доказано е също ,че
ответникът застраховател е отказал да изплати застрахователно обезщетение с уведомително
писмо с изх. № 20-03-2618/09.12.2022 г.
Приемайки, че ищецът е доказал всички елементи включени във фактическия
състав на нормата на чл.432 ГПК , съдът следва да даде отговор и на въпроса какъв е
размера на застрахователното обезщетение . Първоначалната претенция на ищеца е
била в размер от 250 лв. , изменена в о.с.з. на 09.02.2024 г. на осн. чл.214 ГПК
посредством увеличаване на 1566.97 лв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ ( чл. 208 от КЗ (отм.) и предвид трайната практика на
ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.;
решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т.
д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС,
т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не
5
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ (чл.
203, ал. 2 от КЗ (отм. ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Трайна е съдебната практика,че Методиката
към Наредба № 49/16.10.2014 г., приета на основание чл. 504 вр. чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от
КЗ не дерогира приложението на горецитираните разпоредби на Кодекса за застраховането
и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз.
Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален
размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на
ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., ТК).
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице инж.Хр.К. като обективно и компетентно дадено от лице, което разполага с
необходимите специални знания, като намира, че за обезщетяване на вредата следва да вземе
предвид дадената от вещото лице като средна пазарна стойност към датата на ПТП -
СУМАТА от 1566.97 лв.
С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки,
предявеният пряк иск за изплащане на застрахователно обезщетение като основателен
следва да бъде уважен в претендирания,изменен размер от1566.97 лв.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът се е позовал на нормата на чл. 497, ал.1 КЗ за да определи началния
момент на дължимост на законна лихва - 06.1.2023 г. Съгласно Определение №
270/22.1.2024 г. на ВКС Трето гражданско отделение, ГК с докладчик съдията Емил
Томов, поставено по касационно гражданско дело № 20238002101894 по описа за 2023
година в производство по чл.288 ГПК, препращащо към мотивите на Решение от 03.02.2023
г. по т. д. № 2530 по описа за 2021 г на Първо т.о., ВКС: „Застрахователят по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи по
прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение от
датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са
в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ
дължи законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок“. С оглед цитираната по-горе
съдебна практика, съдът намира, че акцесорното искане за присъждане на законна
лихва следва да се уважи по начина по който е заявено.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
По отношение на разноските съдът отчита, че на лист 87– ми е приобщен списък
по чл. 80 ГПК, в който адвокат Д. С. правилно и точно е посочил трите разхода, които
желае ВРС да присъди в полза на ищеца , а именно : 62.68 лв. лева за внесена държавна
такса ( първоначална 50 лв. и доплатена 12.68 лв.); 180 лева за депозит за САТЕ , 480 лв.
адвокатски хонорар с вкл. ДДС по договор за правна защита № 1036/29.12.2023 г. и фактура
№ 1036/29.12.2023 г. - общ размер 722.68 лв.Доказателства за всеки от трите разхода се
съдържат по делото, поради което и съдът уважава искането на ищцеца за присъждане на
общо сумата от 722.68 лв.Единствено за пълнота на мотивите съдът отчита , че претензията
на ищеца за присъждане на адвокатски хонорар е в минимума по Наредба № 1/2004 г. и не
може да бъде определена като прекомерна.
Воден от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „Г. з.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
6
управление: *, представлявано от С. Е. Б., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: * СУМАТА от 1566.97 лв. (хиляда петстотин шестдесет и шест лева
и деветдесет и седем стотинки), представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди по лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № *, изразяващи се в увредени предна
броня и преден ляв калник, във връзка с настъпило ПТП на 05.12.2022 г. в гр. В. на паркинг
в *, в близост до магазин „*“, по вина на водача на л.а. „Д. Д.“ с рег. № * Л. Р. М.,
застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
полица № *, валидна от 27.07.2022г. до 27.07.2023 г., за което е образувана щета № * пред
ответника-застраховател, ведно с лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от 06.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.432
,ал.1 КЗ ,вр. чл. 86, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ответното дружество „Г. з.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от С. Е. Б., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца И. П. И., ЕГН:
**********, с адрес: * СУМАТА от общо 722.68 лв. (седемстотин двадесет и два лева и
шестдесет и осем стотинки ) - представляваща сторените от ищеца, пред настоящата
инстанция, съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Обявява съгласно нормата на чл.127, ал.4 ГПК, че присъдените парични вземания
могат да бъдат платени от ответника – застраховател в полза на ищеца по избрания от
ищеца начин - по банков път,по банкова сметка представена на ответника при завеждане на
щетата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7