М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 1303/17г.
Производството е по реда на чл.356
и следващите от НПК.
Срещу
подс. А.Й.Б. е повдигнато обвинение по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.18 ал.1 от НК затова,че на 06.11.2017г.
в землището на гр. Казанлък от Военен полигон ‘Тюлбе’ към Военно формирование № 22180- гр.Казанлък чрез
използване на техническо средство- брадва е направил опит да отнеме чужди
движими вещи-тринадесет метра сточифтов телефонен кабел с пластмасова облицовка
на обща стойност 195 лв., от владението на Военен полигон ‘Тюлбе’ с МОЛ П.С.П.
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е останало
недовършено поради независещи от него причини.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие представителя на
РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае подс. за виновен
като му определи наказание при условията на чл.58а от НК.
В
съдебното заседание подс. А.Й.Б., направи искане делото да бъде разгледана по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК. Признава за виновен
като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласява да не се събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.
Защитника
на подс. Б. също прави искане делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие, а при постановяване на наказанието да бъде приложена разпоредбата на
чл.55 от НК.
Съдът
счете,че са налице основанията на чл.370 и следващите от НПК за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие и съобразно разпоредбата на
чл.370 ал.2 от НПК, разпореди делото да се гледа по този законов ред.
Съдът
като взе предвид обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, направените от подсъдимия самопризнания и
доказателствата събрани в хода на досъдебното производството намира
за установено следното;
На
06.11.2017г. св.П. началник на команда във Военно формирование № 22180 гр.
Казанлък и негови подчинени извършвали ремонтни дейности на Военен полигон ‘Тюлбе’ намиращ се в
землището на гр. Казанлък .
При
извършване на ремонтните дейност видели подс. Б. на около двеста метра южно от
тях да се предвижва със кон и каруца.
Тъй
като територията на военния полигон била
забранена за външни лица св.П. заедно със един войник последвали
каруцата.
Ката
ги видял подс.Б. се опитал да избяга но
бил застигнат от св. П. и войника които видели,че в каруцата имало три парчета
еднотипен сто чифтов телефонен кабел с пластмасова облицовка който се използвал
за съоражения на военния полигон.
Св.
П. попитал подс. откъде е взел кабела който показал къде е мястото, като заявил,че
го бил отрязал с брадва..
За
случилото се били уведомени органите на МВР
които извършили оглед на местопроизшествие, състави протокол за това и със който протокол били иззети 3 бр.
многожилен сто чифтов кабел с обща дължина 13 мтр. и брадва, които с
приемо-предавателен протокол били предадени за съхранение на домакина на РУ
Казанлък.
От
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява,че стойността на
процесния кабел е за сумата от
195 лв..
Описаната
фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на обвинителния
акт се установява от събраните на досъдебното производство доказателства-
показанията на св. П.П. и Д.И., от експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза и от писмените доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие
ведно с фотоалбум които подкрепят направените от подс.А.Б. самопризнания.
Имайки
предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка съдът намира,че
от обективна и субективна страна подс.А.Й.Б. е осъществил състава на чл. 195
ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
С
действията по отнемане на вещите подс. Б.
е осъществил и изпълнителното деяние на престъплението-кражба-отнемане.Посредством
него е направили опит да отнеме чужди
движими вещи имащи определена стойност.
Изпълнителното
деяние не е доведено докрай тъй като
подс. само е прекъснал връзката между вещите и техния собственик но не е успял да установи своя трайна фактическа
власт върху тях и да може да се разпорежда както във своя полза така и във полза на трето
лице, поради което деянието е завършило във фазата на опита.
Въпреки,че
деянието е завършило във фазата на опита съдът намира,че не следва да се
прилага разпоредбата на чл.18 ал.3 НК, тъй като подс. не се е
отказал по своя собствена подбуда от довършване на деянието а поради
намесата на привходящи фактори- командира на военната команда и войника поради
което деянието му следва да се квалифицира по чл.18 ал.1 НК.
При
осъществяване на деянието подс.Б. е
използвал брадва което е техническо средство по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 от НК.
Подс.
е знаел и съзнавал,че без използване на техническото средство не би могъл да
реализира целта си – да отнеме вещите поради което деянието му следва да се
квалифицира и по този законов текст.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подс. Б.
следва извода,че е действал умишлено.
Подс.
Б. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си,предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването
им.
Касае
е се за форма на вина- пряк умисъл.
Към
момента на осъществяване на деянието
минималната работна заплата за страна е била 460 лв., а пазарната стойност на
инкриминираните вещи е за сумата от 195 лв..
Въпреки
това, деянието с оглед неговата обществена опасност – извършеното е
престъпление кражба- най-често срещаното престъпление в нашето общество и с
оглед лошите характеристични данни на подс. правят случая немаловажен .
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът счита,че подс. А.Й.Б. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
ПО
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО;
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът приема- лошите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема-чистото му съдебно
минало / реабилитиран/, направените признания, критичното му отношение към
извършеното и лошото му здравословно състояние.
Следователно
наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства чрез приложението на
разпоредбата на чл.55от НК, съобразно чл.58 ал. 1 от НК и със оглед постигане
целите на чл.36 от НК- четири месеца
лишаване от свобода.
За
поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подс. А.Б. съдът счита,че
същото не следва да се изтърпява ефективно а на основание чл.66щ ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години.
Налице
са основанията на чл.53 ал.1 б.А от НК поради което съдът отнема в полза на
държавата един брой брадва със дървен сап оставена на съхранение при домакина
на РУ МВР Казанлък като вещ принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване
на умишлено престъпление ,която след влизане на присъдата в сила бъде унищожена
поради своята малозначителност.
Разпорежда
веществените доказателства по делото – 3 парчета сточифтов телефонен кабел с
пластмасова облицовка с обща дължина 13 мтр. да бъдат върнати на собственика им
Военен полигон ‘Тюлбе’ с МОЛ П.С.П.
с ЕГН **********.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. А. Й.Б.
следва да заплати и направените по
делото разноски в размер от 38,64лв. за изготвяне на експертиза и 12,54 лв. за
фотоалбум по сметка на ОД МВР гр. Стара Загора.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;