Решение по дело №51/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Т. Н. Т., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000005/07.01.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Жалбоподателят твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Такава мярка се прилагала само по отношение на водач на МПС по смисъла на § 6 т. 25 от ДР на ЗДвП. В случая административният орган не доказал наличието на релевантните юридически факти, с които нормата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП обвързва прилагането на ПАМ „временно отнемане на СУМПС“. Заповедта се основавала на предположения, тъй като липсвали доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобила, ПТП било с посочен час 23.50 ч., а проверката за упойващи наркотични вещества – с час 02.17 ч. Счита още, че мярката е приложена в несъответствие с принципа за съразмерност, с позоваване на т. 35 и т. 38 от решение на СЕС по дело С-97/21, във вр. с т. 50 от ХОПЕС, според която „никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдено решение в съответствие със закона“. Правната квалификация на нарушението управление на МПС след употреба на наркотични вещества намирала уредба в ЗДвП и НК, като отговорността на лицето се ангажирала за извършено нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ от ЗДвП, във вр. с чл. 171 т. 1 б. „б“ от с.з. и за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Цитира нормите на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП и чл. 343 ал. 3 от НК, в която връзка заявява, че под „решаване на въпроса за отговорността“ следва да се разбира постановен акт на прокурор, съд (в хипотезата на отмяна на НП) или административнонаказващ орган. Производството по реализиране на наказателната отговорност на водача за управление на МПС след употреба на наркотични вещества се развивало по реда на НПК пред районните съдилища. Счита, че нормите на ЗДвП са несъответни на разпоредбите на ХОПЕС, съобразно указанията в решение С-97:21 на СЕС. Анализирайки правната същност на принудителната административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП твърди, че тя също е с наказателноправен характер и формира извод, че кумулирането на всички посочени санкции води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл. 50 от ХОПЕС. Излага съображения и по отношение на твърдението си за несъразмерност на мярката. Моли съда за отмяна на оспорената заповед, с претенция за разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Н. П. от АК – С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява Т. да е управлявал полицейския автомобил, пробата за употреба на наркотични вещества била извършена няколко часа, след като е установено пътното произшествие, т.е. дори да се приеме, че е употребил неправилни вещества, то нямало доказателства, че са употребени преди шофирането на автомобила. Но, дори да се предположело, че е управлявал и приел незаконни вещества, това не било установено по надлежния ред, тъй като според указанията за използване на техническото средство, то трябвало да е нивелирано, за което липсвали доказателства. Ответната страна трябвало да докаже, че са изпълнени всички предписания, т.е. че пробите са взети по надлежния ред, в т.ч. и в изискуемия температурен интервал и влажност на въздуха. По отношение на взетата кръвна проба заявява, че не са ангажирани доказателства, че същата е съхранявана или транспортирана при съответната температура. Ответната страна следвало да докаже, че Т. е управлявал, при управлението е бил под въздействието на упойващи вещества и пробите са взети по надлежния ред. Моли съда за отмяна на акта, претендира разноски.

В с.з. административният орган М. а. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен П. Д. В., редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен гл.юрк. К. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. В писмени бележки излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си за неоснователност на оспорването.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.01.2024 г. около 22.30 ч. полицейски служители в група „ППД“ в РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен – с. п. К. В. и п. М. Т. посетили настъпило с тежкотоварен автомобил ПТП на разклона за [населено място]. Дежурният в управлението ги уведомил, че ще изпрати дежурен по КАТ – Т. Т., но след половин час получили обаждане, че сам той е претърпял ПТП. Оставили произшествието с камиона и тръгнали към [населено място], където в една канавка бил обърнат патрулния автомобил, а Т. бил до него. Разпоредено им било да изчакат идването на екип от [населено място] и когато те пристигнали, изчакали и пътна помощ да дойде да изтегли автомобила, след която тримата, заедно с Т. отишли до камиона, изтеглили GPS координатите и се върнали на същото място, за да се извърши проба за употреба на алкохол на Т.. Същата била отрицателна, а в сградата на Районното управление в 2.17 ч. му била извършена проверка за употреба на наркотични вещества с Дрегер ДръгТест 5000 с фабр. № ARLK-0024, чрез натривка в устната кухина, при която се установило, че е употребил а.. На Т. бил издаден талон за изследване № 117465 и осем бр. стикери към него и същият бил съпроводен до ЦСМП, където предоставил к. п. и у.. Така описаното се установява от гласните доказателствени средства, събрани по делото – показанията на разпитаните като свидетели п. с. м. и. К. В. и м. и. М. Т. и съставената от последния Докладна записка УРИ: 306р-402/07.01.2024 г. Установеното било възприето като административно нарушение и м. а. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен съставил срещу Т. АУАН сер. GA, № 1133105/07.01.2024 г. Съгласно описаната в същия фактическа обстановка, на 06.01.2024 г. в 23.50 ч. на път II-55, км. 75 в посока от [населено място] към [населено място] при управление на служебен автомобил с рег. № [рег. номер] и движение с несъобразена с пътните условия (поредица от остри завои) скорост водачът Т. Т. губи контрол над МПС и се блъска в канавката вляво по посока на движението, при което настъпва ПТП с материални щети по автомобила. Според описанието в акта, извършената проба за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM 0800 е отрицателна, извършената проверка за употреба на упойващи наркотични вещества с техническо средство Дрегер ДръгТест с фабр. № ARLK – 0024 сочи, че водачът управлява след употреба на а.. Актосъставителят квалифицирал така описаното от фактическа страна като административно нарушение по чл. 20 ал. 2 и чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. второ от ЗДвП. Т. подписал акта без възражения. Образуваното на същата дата с цитирания по-горе акт административнонаказателно производство било прекратено от компетентния наказващ орган Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен с Мотивирана резолюция № 24-0804-М000003 на основание чл. 54 ал. 1 т. 9 от ЗАНН, поради образувано Досъдебно производство № 1/2024 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура – Сливен по чл. 343б ал. 3 от НК. Съгласно данните в Докладна записка рег. № 804р-209/08.01.2024 г., съставена от извършилия проверката актосъставител п. П. В., в акта е допусната техническа грешка, доколкото извършената проба с Дрегер ДръгТест е положителна на „м.“.

На 07.01.2024 г. М. а. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен П. Д. В. издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000005, с която разпоредил по отношение на Т. Н. Т. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС [номер]) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на Т. на 07.01.2024 г. Жалбата срещу същата е депозирана пред настоящия съд, чрез административния орган на 18.01.2024 г.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която измежду оправомощените длъжностни лица за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т. т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а” и т. 6 от ЗДвП по т. 1.6 са посочени заемащите длъжност „Полицейски инспектор IV-VI степен“ и „Младши автоконтрольор I-II степен“ в сектор „Пътна полиция“ за установени от тях нарушения със съставен АУАН на място на нарушението при условията на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП.

По доказателствата е приобщен резултатът от изследването с Дрегер ДръгТест с № ARLK-0024 с дата 07.01.2024 г. и час на извършване 2:17:24, с резултат – положителен на м..

Според представен Протокол *********-10000 от 01.06.2023 г. за периодична сервизна проверка на Drugtest 5000 с идент. № ARLK-0024, собственост на ОД на МВР – Сливен, техническото средство е годно.

На 16.02.2024 г. мл. следовател в ОСО при ОП – Сливен предявил на обв. Т. разследването по ДП № 1/2024 г., образувано на 07.01.2024 г. за п. по чл. 343б ал. 3 от НК.

Съгласно представена от досъдебното производство Съдебна химикотоксикологична експертиза, изготвена в Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – София, б. проби са взети в ЦСМП – Сливен, филиал - Н. З. на 07.01.2024 г. в 03.30 ч., а от извършените изследвания на предоставените проби к. и у. на Т. Т. е установена и доказана по категоричен начин употребата на наркотично вещество м./а., като идентифицираният а. може да бъде м. на м. (по-вероятно) или о. вещество на употребения продукт. Заключението на експертите е, че в представените проби се доказва наличието на наркотичните вещества от Списък I – м. и а..

По доказателствата са приобщени Методически указания № Iз-1583/20.07.2010 г. на главния секретар на МВР относно реда за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с техническо средство Dreger DrugTest 5000 и тест Dreger DrugCheck, както и спазване на процесуалните изисквания при образуването и провеждането на разследване на престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, както и Допълнителни указания за пробовземане и провеждане на анализ с Drager DrugTest 5000.

Според представена от ответния орган Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 06/07.01.2024 г., утвърдена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, за периода от 18.00 ч. до 06.00 ч. на посочените дати полицейски патрул в състав с. П. В. и Ц. К. е с определен патрулен участък автомагистрала „Тракия“.

По делото са разпитани като свидетели п. с. в група „ППД“ в РУ – Н. З. м. и. К. В. и м. и. М. Т., които, освен описаното по – горе от фактическа страна, заявяват, че пробата с ДръгТест е извършена в сградата на Районното управление, не знаят дали в помещението има влагомер или термометър, к. п. е дадена в ЦСМП – [община], като е пренесена до РУ, съхранявана в хладилник, като в хладилната чанта нямало термометър, не са виждали Т. да управлява автомобила, когато отишли на мястото на инцидента, той бил извън патрулната кола.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено при възстановен от касационната инстанция срок за обжалване, от легитимирано лице – при наличие на правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-1516/05.06.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност (т. 1.6). Като издадена от териториално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните, обжалваната заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена при спазване на съществените административнопроизводствени правила и съответна на относимите материалноправни норми, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване на противоправно деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Визираната в чл. 171 т. 1 б. „б“ мярка на административна принуда е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Предпоставка за издаването на заповед на основание цитирания по – горе чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП е осъществено от водача на моторното превозно средство нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е надлежно фактически установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В настоящия случай с управлението на автомобил и установена с годно техническо средство, респ. с извършена от компетентни вещи лица и в оторизирана лаборатория Химикотоксикологична експертиза употреба на упойващи вещества „м. и а.“, оспорващият Т. е допуснал отклонение от нормативно предписаното поведение на водач на превозно средство, въведен от законодателя в ЗДвП и това се доказва със съставения АУАН, чиято доказателствена сила не е оборена от жалбоподателя в хода на настоящото съдебно производство. Несъстоятелни са доводите на оспорващата страна, че административният орган не е доказал, че Т. е управлявал автомобила, а при извършване на проверката с Дрегер ДръгТест са допуснати нарушения, довели до компрометиране на изследването. Към датата на издаване на оспорената заповед са били налице всички фактически и правни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка, посочени в хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Както се отбеляза по – горе, при извършена проверка от компетентни контролни органи с годно техническо средство е установено управление на МПС след употреба на наркотично вещество, обективирано в надлежно съставен акт за установяване на административно нарушение. Видът на приложената мярка също е съответен на разпореденото с посочения нормативен текст – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността. По делото е установено, че по отношение на жалбоподателя като водач на пътно превозно средство е извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Дрегер DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARLК-0024, което е отчело употреба на м.. Нарушението е установено със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както е установено в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. (Решение № 10583 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2017 г., VII о., Решение № 9096 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13837/2017 г., VII о.). В процесния случай твърдението на жалбоподателя, че не е управлявал служебния автомобил не е доказано с годни и допустими доказателствени средства, поради което съдът е обвързан с описаното в акта деяние от фактическа страна. Оспорващата страна навежда твърдения и за допуснати при вземане на пробата нарушения на методическите указания за прилагане на изследването с Дрегер ДръгТест, за които твърдения не ангажира доказателства, а от разпита на свидетелите не се установяват хипотетично посочените нарушения. Напротив – положителният резултат за употреба на наркотични вещества на водача Т., установен от полицейските служители и обективиран в АУАН и процесната заповед се потвърждава в пълна степен от изготвената в хода на образувано досъдебно производство съдебна химикотоксикологична експертиза. Изложените от страната съображения за нарушения при съхранението и транспортирането на пробите от к. и у. не могат да променят този извод, доколкото са хипотетични и отново без доказателствена обосновка.

Съдът не споделя и следващия, пространно развит в жалбата довод за нарушение на ХОПЕС и несъобразяване при постановяване на акта с възприетите в Решение С-97/21 на СЕС правни постановки, доколкото същите са неотносими към процесния случай. Правната логика при анализа на това решение, в контекста на чл. 50 от ХОПЕС сочи за регламентирана забрана за наказателно преследване или налагане на наказание за деяние, за което извършителят вече е понесъл следващата се углавна отговорност с окончателен съдебен акт. Тази правна рамка е относима и се прилага към забрана за едновременното ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност за едно и също противоправно деяние, т.е. за прилагане на санкция по реда на Закона за административните нарушения и наказания и на наказание в производство по чл. 343б ал. 3 от НК. Видно от доказателствата, представени от административния орган, ангажираната с АУАН административнонаказателна отговорност е елиминирана с мотивирана резолюция за прекратяване на производството по акта, като за установеното деяние срещу Т. е образувано досъдебно производство. Прилагането на принудителна административна мярка няма наказателно – санкционен характер, доколкото със същата не се ангажира отговорност, нито се прилага наказание, за разлика от производствата по ЗАНН и НПК. Целта на налагане на ПАМ от категорията на процесната е да се преустанови управлението на МПС след употреба на наркотични вещества именно до решаване на въпроса за отговорността, което ще се осъществи на по – късен етап - след приключване с окончателен съдебен акт на образуваното наказателно досъдебно производство № 1/2024 г. по описа на ОСО при ОП – Сливен. Принудителните административни мерки са такива на административна принуда, обективирана чрез властническо волеизявление, но нямат наказателно – правен характер, противно на изложеното в жалбата. Посредством превантивните такива, към която категория спада процесната, чиято цел е опазване на правовия ред, спрямо дееца се предприемат и прилагат нормирани ограничителни средства за въздействие, но не и наказателна репресия. Правно допустимо е прилагане на принудителна административна мярка едновременно с налагане на наказание за извършеното противоправно деяние, т.е. кумулиране на такава с мярка за ангажиране и реализиране на следващата се углавна юридическа отговорност, като това не води до нарушаване не принципа non bis in idem, тъй като ПАМ не е наказателна мярка. Както се отбеляза, в настоящия случай приложената мярка е с превантивен характер – целяща да осуети възможността на дееца да извърши друго противоправно деяние от такъв характер и същата няма характера на административно наказание. Именно затова тя се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца, с което е съобразена и целта на закона. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне правно определен резултат – осигуряване безопасността при движението по пътищата, ограничаване и минимизиране броя на пътнотранспортните произшествия, опазване живота и здравето на участниците в пътното движение. Това въздействие върху субекта (с прилагане на мярка от категорията на процесната) е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения в сферата на цитираните обществени отношения.

Фактът на извършената химикотоксикологична експертиза по образувано досъдебно производство не само не опорочава формулираното в процесната заповед властническо волеизявление на административния орган, а и потвърждава законосъобразността на същото. Процесната заповед е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, подкрепена с установяванията в съставен АУАН, които не са оборени в хода на настоящото съдебно производство и е в пълно съответствие с всички формални изисквания на относимата и приложима разпоредба на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Предвид изложеното съдът приема, че актът не страда от сочени в тази насока в жалбата пороци.

В конкретния случай доказателствата в преписката установяват, че са възникнали гореописаните, регламентирани в закона материалноправни предпоставки за прилагане на процесната ПАМ – чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, в срока на валидност на същото е установена употреба на м. от жалбоподателя - наркотично вещество. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. Възприетите от органа фактически основания за постановяване на атакуваната заповед са потвърдени и от представеното експертно заключение от извършена в сертифицирана лаборатория и от компетентни вещи лица Химикотоксикологична експертиза рег. № 4-602/22.01.2024 г.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000005/07.01.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на Т. Н. Т. е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца е постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила, в съответствие с относимите и приложими материалноправни норми и с целта на закона, формулирана от законодателя в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП - опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Жалбата срещу заповедта се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

 

С оглед изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените в производството разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на Т. Н. Т., [ЕГН] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000005/07.01.2024 г. по чл. 171 т. 1 б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), издадена от Младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече 18 месеца.

 

Решението не подлежи на обжалване.