Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 02.12.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, първо гражданско отделение,                     І-6 състав

в публичното заседание на осми ноември

две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА      

 

при секретаря А.С.                                и в присъствието на

прокурора                                                           като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 10813 по описа

за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от М.Д.С. против С.Г.М. и П.Ц.В., с която са предявени пасивно, субективно съединени положителни установителни искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и искане по реда на чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба въз основа, на който ответниците се легитимират като собственици.

         В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на празно дворно място, цялото с пространство от 3 000 кв.м., съставляващо имот пл. № 187 от кв.29 по плана на гр. С., местността в.з. „К.“ въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, дело № 27064 от 13.12.1996 г. на В. М., Нотариус при Софийска нотариална служба при СРС. Твърди се, че този имот е идентичен с ПИ с идентификатор 68134.1891.686 с адрес: гр. С., район В., ул. „С.С.“ с площ от 4303 кв.м. с номер по предходен план 686. Поддържа се, че с нотариален акт за продажба на незастроени поземлени имоти № 21, дело № 18 от 04.04.2014 г. ответниците са придобили при равни квоти собствеността върху незастроен поземлен имот, който съгласно цитираната в нотариалния акт скица на поземлен имот е описания по-горе. Поддържа се, че продавачите по сделката са се легитимирали като собственици на имота с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том VІІ, дело № 1039 от 26.02.1979  г. на нотариус Х.О., а при справка в СВ при СРС такъв акт липсва.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор 68134.1891.686 с адрес: гр. С., район В., ул. „С.С.“ с площ от 4303 кв.м. с номер по предходен план 686 на основание покупко-продажба, обективирана нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30, дело № 27064 от 13.12.1996 г. на В. М., Нотариус при Софийска нотариална служба при СРС.

Искането към съда е изменено с писмена молба депозирана в открито съдебно заседание от 08.11.2016 г. и съобразено със заключението на приетата по делото СТЕ.

На ответника С.Г.М. е връчен редовно препис от исковата молба и доказателствата към нея на 16.11.2015 г. В срока по чл.131 от ГПК на 16.12.2015 г. ответникът е депозирал отговор. Ответникът оспорва изцяло предявения иск с твърдението, че е собственик на имота заедно с другия ответник на основание покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 21 от 04.04.2014 г. Оспорва твърденията на ищцата, че е собственик на имота, както и че е налице идентичност между имота, предмет на нотариалния акт въз основа на който ищцата се легитимира като собственик и имота предмет на скица № 15828 от 13.03.2013 г. на СГКК гр. С. на АГКК.

На ответника П.Ц.В. е връчен редовно препис от исковата молба и доказателствата към нея на 21.04.2016 г. чрез назначения му особен представител адвокат П.В..

В срока за отговор на 20.05.2016 г. такъв е депозиран от адвокат В.. Счита, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че ответникът е собственик на недвижимия имот въз основа на нотариален акт за продажба на незастроени поземлени имоти № 21, дело № 18 от 04.04.2014 г. Оспорва ищцовото твърдение за наличие на идентичност между имота, който тя притежава и този на ответниците, предвид голямата разлика в площта. Твърди, че границите на имот с пл. № 187 от кв.29 по плана на гр. С. описани и в представения нотариален акт № 30 от 13.12.1996 г. не съвпадат с описаните в кадастралната карта и тези на предходните планове.

         Ищцата, поддържа в съдебно заседание предявените искове чрез процесуалния си представител и по съображения подробно изложени в писмени бележки депозирани по делото. Претендира разноски по списъка. Адвокат Илиева претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

         Ответникът С.Г.М., редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

         Ответникът П.Ц.В. в съдебно заседание чрез особения си представител адвокат В. оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

                От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         От нотариален акт № 30, дело № 27064/1996 г. се установява, че ищцата се легитимира като собственик на основание сделка: покупко-продажба на недвижим имот от 13.12.1996 г. на следния недвижим имот, а именно: празно дворно място /вилно/, цялото с пространство от 3000 кв.м., съставляващо имот пл. № 187 от кв.29 по плана на гр. С., местността в.з. К..

         От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187, дело № 4223/1943 г., нотариален акт за замяна на недвижим имот с лек автомобил № 23, дело № 4094/19.09.1985 г., от нотариален акт за собственост върху недвижим имот по замяна и договор за доброволна дела № 196, дело № 696/1991 г. и от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 33, дело № 10608/1992 г., неоспорени от ответниците се установява надлежно правото на собственост на праводателите на ищцата-В.Д.Т., Д.И.Т., Л.С.Т., С.К.С. и К.П.К..

         От нотариален акт № 21, дело № 18/04.04.2014 г. за продажба на незастроени поземлени имоти на нотариус Б.Н. се установява, че на 04.04.2014 г. ответниците М. и В. са закупили от С.Д.М. и съпругата му Е.П.М. незастроен поземлен имот с идентификатор № 68134.1891.686 по ККР, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. С., район В. с площ от 4 303 кв.м. с номер по предходен план 686 от кв.23. При сделката продавачите С.Д.М. и съпругата му Е.П.М. са се легитимирали като собственици на процесния имот с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том VІІ, дело № 1039 от 26.02.1979 г. на Х.О.-І нотариус при Софийски народен съд.

         По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том VІІ, дело № 1039 от 26.02.1979 г. на Х.О.-І нотариус при Софийски народен съд С.Д.М. е закупил на 26.02.1979 г. от С. К.С. и К.П.К. едно празно дворно място с площ от 4500 кв.м., съставляващо имот пл. № 686 от кв.23, находящо се в във в.з. К.-К. по одобрения кадастрален план на гр. С..

         По отношение на този нотариален акт и на основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на този документ.

         Във връзка с оспорването ищцата е представила удостоверение с изх. № 9001500/02.09.2016 г. на СРС, от което се установява, че Х.О. е изпълнявал длъжността нотариус и е освободен със Заповед № 128/06.04.1975 г., т.е. към датата на сделката 26.02.1979 г. Х.О. не е имал качеството на нотариус.

         От удостоверение с изх. № 4246/08.02.2016 г. на АВ-СВ-С. се установява, че под № 15, том VІІ в актовата книга на І Нотариус в том VІІ е вписан акт от 23.03.1979 г. за дарение с нотариално дело № 959/1979 г., удостоверен от нотариус Л.З. и подреден в актовата книга. Удостоверяването на акта е отразено по вх.регистър 4110 от 1979 г. със запис от вписване на акт за дарение под № 15 с нотариално дело 959 е удостоверен акт за дарение със страни: М.Я.И. и К.Я.И..

         С оглед така ангажираните от ищцата писмени доказателства съдът намира, че оспорването на неистинността на нотариален акт № 15 е доказано. Установява се, че материализираното изявление в  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том VІІ, дело № 1039 от 26.02.1979 г. на Х.О.-І нотариус при Софийски народен съд, не е направено от Х.О. в качеството му на нотариус, съответно в рамките на неговата компетентност и по установения ред и форма. При това положение материалната доказателствена сила на документа е оборена, поради което съдът приема, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа не са се осъществили, т.е. приема, че на 26.02.1979 г. С.Д.М., С. К.С. и К.П.К. не са се явили пред нотариус Х.О. и не са направили волеизявление за закупуване на едно празно дворно място с площ от 4500 кв.м., съставляващо имот пл. № 686 от кв.23, находящо се в във в.з. К.-К. по одобрения кадастрален план на гр. С..

         Със заключението на неоспорената от страните СТЕ се установява, че процесния имот е с пл. № 187, к.л. 610 по кадастралния  план на С., кв. К., м. „К.“, действал към 1996 г., момента на съставяне на нотариален акт № 30, дело № 27064/1996 г. Площта му е 3057 кв.м., като този имот е обозначен върху скицата на вещото лице със зелени линии по цифрите 1,2,3,4,5,6,7,8,9,1. Поземлен имот с идентификатор № 68134.1891.686 по действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК е с площ от 4303 кв.м.

         Вещото лице дава заключение, че имот е с п № 187, к.л. 610 по кадастралния  план на С., кв. К., м. „К.“ е част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1891.686, като частта на припокриване /идентичност/ между двата имота е означена на скицата на вещото лице по цифрите 9,10,2,3,4,7,8,9 и площта е в размер на 2875 кв.м.

Горната фактическа обстановка се доказва от обсъдените по-горе писмени доказателства, които Съдът кредитира.

От правна страна:

Предявен е иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Безспорен е правния интерес на ищцата от водене на установителен иск за собственост, до колкото правото й на собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответниците. Правният интерес произтича от претендирането от страна на ответниците на отричаното от ищците право.

Ответниците се легитимират извънсъдебно като собственици на основание нотариален акт № 21, дело № 18/04.04.2014 г. за продажба на незастроени поземлени имоти на нотариус Б.Н. и по този начин оспорват правото на собственост на ищцата.

Ищцата доказа главно и пълно, че е собственик на посоченото от нея придобивно основание, а именно: договор за покупко-продажба.

От своя страна се установи, че ответниците не се легитимират като собственици на основание нотариален акт № 21, дело № 18/04.04.2014 г. за продажба на незастроени поземлени имоти на нотариус Б.Н.. Това е така, тъй като на посочената дата същите са придобили имота от продавачи, които към 04.04.2014 г. не са били собственици на процесния имот и следователно не са могли да прехвърлят на ответниците права, каквито не са притежавали, поради което и последните не са станали собственици на имота.

Предвид успешното доказване на неистинността на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том VІІ, дело № 1039 от 26.02.1979 г. на Х.О.-І нотариус при Софийски народен съд, то и на 26.02.1979 г. праводателите на ответниците С.Д.М. и съпругата му Е.П.М. не са станали собственици на имота на 26.02.1979 г.

Така мотивира съдът намира, че исковете на ищцата ще следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

Искането по реда на чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 21, дело № 18/04.04.2014 г. за продажба на незастроени поземлени имоти на нотариус Б.Н. следва да бъде оставено без уважение съобразно с дадените с ТР № 3/12 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, според които на отмяна по посочения ред подлежат само констативни нотариални актове, удостоверяващи право на собственост върху недвижим имот, а не и нотариалните актове, удостоверяващи правни сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.

Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.

Ето защо нотариален акт № 21, дело № 18/04.04.2014 г. за продажба на незастроени поземлени имоти на нотариус Б.Н., обективиращ договор за покупко-продажба на процесния имот,не следва да бъде отменен на основание  чл. 537, ал. 2 ГПК

.

По разноските в процеса:

При това положение и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените от нея разноски в размер на 2100,60 лв. за заплатени държавни такси и така съдебни удостоверения.

На процесуалния представител на ищцата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като до приключване на устните състезания по делото адвокат Илиева не представя договор за правна помощ, сключен с ищцата по силата на който страните да са уговорили безплатна правна помощ в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатура. Съобразно формираната по реда на чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика, обективирана в Решение № 97/06.07.2009 г., по т. д. № 745/2008 г. на второ т. о. на ВКС, Решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, обстоятелството, че ищцата е освободена от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА, поради което страната следва да представи по делото договор, пълномощно или друг писмен документ, в който да е посочено някое от основанията на чл.38 от ЗА за осъществяване на безплатна правна помощ. При липсата на такъв писмен документ, за съда липсва и задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 663 лв.-адвокатско възнаграждение заплатено на особения представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК заплатено от бюджета на съда.

Водим от горното Софийски градски съд, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК предявен от М.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-адвокат Р.К. против С.Г.М., ЕГН **********,*** и П.Ц.В., ЕГН **********,***, че ищцата М.Д.С. Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с пл. № 187, к.л. 610 по кадастралния  план на С., кв. К., м. „К.“, действал към 1996 г., с площ от 3057 кв.м., който имот е част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1891.686 по действащата КК, одобрена със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК с площ от 4303 кв.м., като частта на припокриване /идентичност/ между двата имота е означена на скицата на вещото лице по цифрите 9,10,2,3,4,7,8,9 и площта на тази част е в размер на 2875 кв.м., която скица е неизменна част от настоящото решение и се приподписва от състава на съда.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането по реда на чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 21, дело № 18/04.04.2014 г. за продажба на незастроени поземлени имоти на нотариус Б.Н..

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Г.М., ЕГН **********,*** и П.Ц.В., ЕГН **********,*** да заплатят на М.Д.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***-адвокат Р.К. сумата от 2100,60 лв. /две хиляди и сто и 0,60 лв./, разноски направени от ищцата пред настоящата съдебна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК С.Г.М., ЕГН **********,*** и П.Ц.В., ЕГН **********,*** да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 663 лв. /две хиляди шестстотин шестдесет и три лв./ разноски заплатени от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.                  

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: