Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 134

    

гр.София, 15.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, І^-ви състав, в открито съдебно заседание на 27^-ми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДИ ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. №117 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявени са искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ю.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” №260, с която ищецът е предявил иск да бъде осъдена ответницата И.Т.П.  с ЕГН********** с адрес ***, да заплати на ищеца сумата в размер на 31036,89 швейцарски франка, от които

16362,62 швейцарски франка, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане,

12837,78 швейцарски франка, представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода 10.01.2012г. до 11.06.2018г.,

1093,99 швейцарски франка, представляваща договорна лихва за просрочен кредит, за периода 10.04.2012г. до 11.06.2018г.

397,55 швейцарски франка –такси,

344,95  швейцарски франка –застраховка.

В исковата си молба ищецът „Ю.Б.” АД, излага следното:

По силата на Договор за потребителски кредит, №HL29540 от 31.10.2007г. сключен между „Б.” АД гр.С. от една страна и И.Т.П., като кредитополучател, Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 8500 евро, към датата на усвояване на кредита, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

Крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 5 от договора е 300 триста/ месеца/, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми, която съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. е 08.11.2007г.

Кредитът съгласно чл. 2, ал. 1 от Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. се усвоява по сметка с IBAN: ***, разкрита в Банката та името на И.Т.П..

Видно от банково бордеро №124786 от 08.11.2007г. по банковата сметка на И.Т.П. е IBAN: ***, „Б." АД предоставя на кредитополучателя сумата в размер на 14412 CHF /четиринадесет хиляди четиристотин и дванадесет швейцарски франка/.

С предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателката банката е изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит.

За обезпечение на отпуснатия кредит, съгласно чл.13 от Договор за кредит, кредитополучателя е учредил в полза на Банката договорна ипотека върху следните недвижими имоти с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 18, том X, peг. № 10689, дело № 1529 от 2007г., подновена с молба за подновяване нa вписана ипотека с вх.№ 70822 от 26.10.2007г., а именно върху следните недвижими имоти, както следва: Апартамент №9, гр. С., СО-район „П.“, ж.к. Л. - зона В“, /жилищна сграда блок № 16, вх.А, 4 етаж, с площ от 93,90кв.м. Магазин за плодове и зеленчуци, заедно със сервизно помещение към него, находящо се в гр.С., Район С., на партера в сградата на ул.“Враня“ №67.

Съгласно чл. 28, ал.1 от договора, Банката и Кредитополучателката се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Б.“ АД или на други финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация.

Нa 06.12.2007г. между „Ю.” АД и "Б." АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. По силата на този Договор и Приложението, представляващо неразделна част от него и на основание чл. 24 от Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. всички вземания по кредитите, заедно с всички обезпечения са прехвърлени на "Б." АД. На основание чл. 3, във връзка с чл. 1 от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 06.12.2007г, "Б. АД встъпва в правата на удовлетворения кредитор „Ю.” АД по Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г., посочен в Приложението, представляващо неразделна част от него.

Към Договора за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. има сключени допълнително споразумение от 12.05.2009г., Допълнително споразумение от 20.07.2010г. и допълнително споразумение от 26.07.2011г.

Банката е уведомила кредитополучателя за извършеното прехвърляне на вземането по договора при сключване на Допълнително споразумение от 12.05.2009г., Допълнително споразумение от 20.07.2010г., Допълнително споразумение от 26.07.2011г. както и с нотариална покана от 19.02.2018г., рег.№335, том 1, акт.13 на нотариус Мария Маринова, per. 703 в НК адресирана до И.Т.П..

По силата на т. IV от Допълнително споразумение от 12.05.2009г., чл. 3, ал.1 и чл.5 от допълнително споразумение от 20.07.2010г., чл.3, ал.1 и чл.5 от Допълнително споразумение 26.07.2011г., страните се съгласяват съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната непогасена главница, за което кредитополучателят дава своето съгласие, упълномощава и оправомощава кредитора. В следствие на така извършените капитализации размерът на пуснатата от Банката сума е в размер на 16570,18 CHF /шестнадесет хиляди петстотин и седемдесет швейцарски франка и осемнадесет сантима/. За усвояването на така структурираните суми приложено към настоящата молба представяме банкови бордера, установяващи извършените във връзка с преоформянето усвоявания.

Съгласно чл.4, ал.1 страните по Допълнително споразумение от 26.07.2011г. се съгласяват да бъде въведен 6-месечен период на облекчено погасяване на дълга по Договора, като през този период кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни вноски в размер на 70 CHF /седемдесет/ швейцарски франка. По силата на чл.4, ал.2 през периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размер а 5,16% процента. По аргумент от чл.6 от Допълнителното споразумение от 26.07.2011 г,. след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга се начислява годишна лихва в размер равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент а Банката за жилищни кредити в съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 5,92 (пет цяло деветдесет и две стотни) пункта.

По силата на чл.7, ал.1 от Допълнителното споразумение от 26.07.2011г. в случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване на Дълга, Кредитополучателят не заплати изцяло ли частично две последователни месечни вноски, същият губи правото си да погасява дълга при условията на чл.4 от Допълнителното споразумение като в този случай Кредиторът прекратява действието на периода на облекчено погасяване и преоформя дълга, съгласно чл.5 от Допълнителното споразумение от 26.07.2011г. и длъжникът се задължава да погасява дълга съгласно чл.6 от Допълнителното споразумение от 26.07.2011г.

Видно от чл.8 от Допълнителното споразумение от 26.07.2011г. Кредитополучателят е задължава да получи изготвения от „Кредиторът“ погасителен план по чл.4 ал.2, чл.6, или по чл.7, ал.2 и да започне погасяването на Общия дълг по схемата, въведена с него, считано от датата на падежа на месеца, следващ месеца, в който е изготвен Погасителния план. С подписване на Допълнителното споразумение от 26.07.2011г., Кредитополучателят декларира, чe е уведомен, че неполучаването на екземпляр от погасителния план по чл. 4 ал.2, чл. 6 или го чл. 7 ал. 2 от Допълнителното споразумение, не го освобождава от задълженията му за плащане на погасителните вноски по Общия дълг, в сроковете и размера, определени в същия.

При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница злюс наказателна надбавка от 10/ десет/ пункта, по силата на чл. 3, ал. 3 от контракта.

По силата на чл. 4 от договора, кредитополучателят дължи на банката годишна такса за управление на кредита в размер на 0,3% (нула цяло и три десети) процента върху размера на непогасената главница към същата дата.

В унисон с чл.10, т.3 от Договора за банков кредит кредитополучателят се е задължил да поеме изцяло разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение.

Съгласно чл.13, ал.2 разходите за оценка на недвижимия имот, както и всички такси за учредяване/вписване, заличаване и подновяване на учредената ипотека са изцяло за сметка на Кредитополучателя. По силата на чл. 14 от договора кредитополучателите се задължават да застраховат даденото в обезпечение имущество, като в случай на неплащане на застрахователната премия, същата се заплаща от банката и е изцяло дължима от кредитополучателя.

Съгласно чл.12 от Допълнително споразумение от 20.07.2010г. Кредитополучателят заплаща на Кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски.

С решение от 01.11.2007г. вписва промяна на наименованието на „Б” АД на “Ю.”АД. Считано от 01.2013г. е вписана промяна във фирмата на банката- кредитор, като наименованието се променя от „Ю.“ АД на „Ю.Б.“ АД.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 20.12.2012г. и ПРИЛОЖЕНИЕ №1, неразделна част от договора, „Б.” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** прехвърля на „Ю.Б.” АД, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, всички свои вземания по кредитите, заедно с всички обезпечения.

По силата на този Договор и Приложението, представляващо неразделна част от него „Б.” АД прехвърля на „Ю.”; всички свои вземания от И.Т.П., произтичащи от Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г., заедно с всички обезпечения и други принадлежности.

Банката е уведомила кредитополучателя за извършеното прехвърляне на вземане с нотариална покана от 19.02.2018г., рег.№ 335, том 1, акт.13 на нотариус Мария Маринова, per. 703 в ИК адресирана до И.Т.П..

Поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл.7, 1 от Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателят е изпаднал в забава относно погасяването, с което е нарушен сключения Договор за банков кредит.

Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.01.2012г., на основание чл. 18, от Договор за потребителски кредит НL 29540 от 31.10.2007г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “Ю.Б.”АД обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора, като за това кредитополучателят е уведомен с Нотариална покана от 19.02.2018г„ рег.№ 335, том 1, акт. 13 нотариус Мария Маринова, per. № 703 в ИК, адресирана до И.Т.П..

Ето защо ищецът „Ю.Б.” АД е предявил иск да бъде осъдена ответницата И.Т.П.  с ЕГН***** с адрес ***, да заплати на ищеца сумата в размер на 31036,89 швейцарски франка, от които

16362,62 швейцарски франка, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане,

12837,78 швейцарски франка, представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода 10.01.2012г. до 11.06.2018г.,

1093,99 швейцарски франка, представляваща договорна лихва за просрочен кредит, за периода 10.04.2012г. до 11.06.2018г.

397,55 швейцарски франка –такси,

344,95  швейцарски франка –застраховка 

Претендират се и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

            В отговора особеният представител адв. С.Д.Р. от САК на ответницата И.Т.П. излага следното:

            Неоснователно е твърдението на ищеца, че ответницата И.П. е изпаднала в забава по обслужването на Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. Дори да е налице предсрочна изискуемост на кредита прави възражение за погасителна давност за главницата и лихвите. Увеличаването на договорния лихвен процент и преоформяне на дълга е нищожно като неравноправна клауза по смисъла на чл.144 ал.1 т.10  и т.12 ЗЗП.

            На следващо място, във връзка с представените по делото договори за цесия не е представено уведомление на длъжника за прехвърляне на вземанията.

На следващо място, твърди че процесния договор за банков кредит е договорен в Швейцарски франкове. По отношение на същия е изцяло приложимо споразумение, подписано между КЗП и „Ю.Б.” АД във връзка с гражданско дело №3389 от 2016г. на СГС - 1-13 състав. По силата на подписаното споразумение „Ю.Б.” АД е следвало да покани И.Т.П.  задълженията по кредита да бъдат превалитурани, а към датата на превалутиране банката да поеме за своя сметка частта от задължението на клиента, представляваща разликата над 20% в левовата равностойност на дълга, изчислена спрямо обменния курс , приложим към датата на усвояване на кредита - 08.11.2007г.; по отношение и на иццата следва да е бил предложен преферанциален лихвен процент, формиран като: сбор от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка, като за референтен лихвен процент да се използва индексът 6М СОФИБОР (6М EURIBOR за кредити в евро) като се преустанови прилагането на БЛП като компонент по приложимата лихва по кредита.

Във връзка с гореизложеното, ответната страна прави възражение за прихващане със сумата в размер на 10 000 CHF представляваща стойността на дължимата сума по банковия кредит намалена при изпълнение по отношение на ищцата на споразумението между Ю. и КЗП - превалутиране на кредита в лева, при поемане от банката за своя сметка частта от задължението на ицщцата, представляваща разликата над 20% в левовата равностойност на дълга, изчислена спрямо обменния курс, приложим към датата на усвояване на кредита - 08.11.2007 и при олихвяване на главницата по кредита с преференциалната лихва по споразумението. По горните съображения, моли да се отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Ответната страна претендира направените разноски.

Препис от отговора на исковата молба на ответницата е връчен на ищеца „Ю.Б.” АД с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока същият е подал допълнителна искова молба, с която поддържа, уточнява и допълва първоначалната и излага становището си по наведените с отговора на ответника твърдения и възражения, оспорвания и искания по доказателствата.

В допълнителната искова молба ищецът „Ю.Б.” АД излага следното:

Видно от представените доказателства кредитополучателят е спрял да плаща вноска с падеж 10.01.2012г. Всички споразумения към договор за кредит са подписани от страна на кредитополучателя и съгласно индивидуалните искания.

Не става ясно от отговора на исковата молба, кои точно клаузи от Договора и допълнителните споразумения ответника смята за неравноправни. Никъде  в договора за банков кредит или в сключените допълнителни споразумения не е предвидена възможността банката едностранно да увеличава лихвения процент, а всички преоформяния са направени с взаимното съгласие на страните.

В ал.5 от договора е уговорено, че действащият базов лихвен процент за жилищни кредити не подлежи на договоряне и промените в него стават незабавно задължителни и за двете страни, независимо от неговото изменяне било то в посока на увеличаване или намаляване Клаузите са формулирани по недвусмислен и ясен начин. БЛП не може да бъде изменян едностранно от която и да е от двете страни по Договора. Промяната на лихвения процент става по методология за образуване на БЛП, с която кредитополучателят е запознат. Базовият лихвен процент зависи от различни компоненти, чието изменение става обективни причини, на които кредиторът не може да влияе, а е длъжен да се съобразява с тях.

Още повече счита, че посочените в отговора договорни клаузи не попадат в обхвата на чл.143 от ЗЗП, тъй като съгласно чл.144 ал.3, т.1 от ЗЗП нормите за неравноправни клаузи не се прилагат за сделките с финансови инструменти, други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/ измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент, които са извън контрола на търговеца, или доставчика на финансови услуги.

Неоснователни са направените от ответника възражения, че уведомления за сключените договори за цесия на вземането не са предоставени. За цесията ответника е уведомен при подписването на Допълнително споразумение от 12.05.2009г.. Допълнително споразумение от 20.07.2010г. и Допълнително споразумение от 26.07.2011г., а също така и изрично с представената с исковата молба нотариална покана от 19.02.2018г., с рег.№ 335, том 1, акт.13.

Твърденията на особения представител на ответника, че не е изпълнено договореното в споразумение между Комисията за защита на потребителите и „Ю.Б.“АД са неоснователни. Представеното споразумение е неотносимо към настоящия спор и неговото неизпълнение има действие само между страните, които са го подписали, а не и за трети лица. Спрямо трети лица договорът поражда действие само в предвидените в закон случаи, какъвто настоящият не е. Сключеното споразумение има действие само между КЗП и „Ю.Б.“АД и само тези страни могат да се позоват на неговото неизпълнение. Още повече, че служители на Банката неколкократно са правила опити да се свържат с И.Т.П., за да предложат превалутиране на кредита от швейцарски франкове в друга валута, но до споразумение не се е стигнало. В допълнение в чл.21, ал.1 от Договор за потребителски кредит HL 29540 от 2007г. страните договорят, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ има право да поиска от БАНКАТА да превалутира предоставения кредит. До момента нито Кредитополучателят, нито нейн пълномощник са предприели действия да се свържат е Банката, за да искат договорената сума да бъде превалутирана.

            С срока по чл.673 ГПК особения представител адв. С.Д.Р. от САК на ответницата И.Т.П. е подала допълнителен отговор, в който взима следното становище:

Оспорва всички въведени твърдения в допълнителната искова молба и моли да бъдат оставени без уважение. Поддържа всички твърдения, обосновани в отговора на първоначалната искова молба.

Поддържа, че към настоящия момент, ответницата е погасила всички свои задължения, в това число главница и лихви.

По отношение на главницата и претенцията за лихва счита, че е налице изтекла погасителна давност. По отношение на начислените лихви, счита същите освен за погасени по давност и за некоректно изчислени като период, периодична и обща стойност.

Поддържа всички направени възражения в първоначалния отговор за наличието на нищожни и неравноправни клаузи, посочени, индивидуализирани със съответната обосновка. Посочените клаузи са нищожни доколкото: - като физическо лице, което сключва договор за кредит, ответницата се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП - всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Поради тази причина процесният договор е сделка, сключена с потребител и съответно към него са приложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Посочените клаузи са неравноправни. По смисъла на чл. 144, ал.1 , т. 10 от Закона за защита на потребителите - неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца ши доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.

Поддържа твърдението, че клаузите са уговорени във вреда на ответницата. - по смисъла на чл. 144, ал.1, т. 12 ЗЗП - според тази разпоредба неравноправна е тази клауза, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Оспорва твърдението в допълнителната искова, че сключения договор и допълнителни споразумение имат индивидуален характер. Конкретно посочените в първоначалния отговор клаузи не са уговорени индивидуално - те са били част от пакета, който е предложен на ответницата и й е представен, за да се сключи договора за кредит. Те са били изготвени предварително от банката - ищец и ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им.

Поддържа възражението, че по отношение на представения по делото договор за цесия не е представено уведомление на длъжника за прехвърляне на вземанията.

По отношение на процесния договор между ищеца и ответницата е приложимо споразумение, подписано между КЗП и ищцовата страна във връзка с гражданско дело 3389 от 2016г. на СГС - 1-13 състав.

По силата на подписаното споразумение ищцовата страна е следвало да покани ответната задълженията по кредита да бъдат превалутирани, а към датата на превалутиране банката да поеме за своя сметка частта от задължението на клиента, представляваща разликата над 20% в левовата равностойност на дълга, изчислена спрямо обменния курс, приложим към датата на усвояване на кредита - 08.11.2007г. по отношение и на иццата следва да е бил предложен преферанциален лихвен процент, формиран като: сбор от референтен лихвен процент плюс договорна надбавка, като за референтен лихвен процент да се използва индексът 6М СОФИБОР (6М EURIBOR за кредити в евро) като се преустанови прилагането на БЛП като компонент по приложимата лихва по кредита.

Във връзка с гореизложеното, прави възражение за прихващане със сумата в размер на 10 000 CHF представляваща стойността на дължимата сума по банковия кредит намалена при изпълнение по отношение на ищцата на споразумението между Юробанк и КЗП - превалутиране на кредита в лева, при поемане от банката за своя сметка частта от задължението на ицщцата, представляваща разликата над 20% в левовата равностойност на дълга, изчислена спрямо обменния курс, приложим към датата на усвояване на кредита - 08.11.2007 и при олихвяване на главницата по кредита с преференциалната лихва по споразумението.

По горните съображения моли да се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

            Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

„Б." АД е предоставила по Договор за потребителски кредит, №HL29540 от 31.10.2007г. на кредитополучателя И.Т.П.  кредит в размер на 14412 Шв. Франка - равностойността в швейцарски франкове на 8500 евро, към датата на усвояване на кредита (08.11.2007г.), а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

Видно от банково бордеро №124786 от 08.11.2007г. по банковата сметка на И.Т.П. „Б." АД е предоставила сумата в размер на 14412 швейцарски франка.

За обезпечение на отпуснатия кредит, съгласно чл.13 от Договор за кредит, кредитополучателката е учредила в полза на Банката договорна ипотека върху следните недвижими имоти с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 18, том X, peг. № 10689, дело № 1529 от 2007г., подновена с молба за подновяване нa вписана ипотека с вх.№ 70822 от 26.10.2007г., а именно върху следните недвижими имоти, както следва: Апартамент №9, гр. С., район „П.“, ж.к. Л.- зона В“, /жилищна сграда блок № 16, вх.А, 4 етаж, с площ от 93,90кв.м. Магазин за плодове и зеленчуци, заедно със сервизно помещение към него, находящо се в гр. С., Район С., на партера в сградата на ул.“Враня“ №67.

Съгласно чл.28, ал.1 от договора, Банката и Кредитополучателката се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора за кредит, Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от групата на EUROBANK EFG GROUP, вкл. на „Б.“ АД или на други финансови или нефинансови институции или дружества включително такива, чиято дейност включва секюритизация.

Нa 06.12.2007г. между „Ю.” АД и "Б." АД е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит. По силата на този Договор и Приложението, представляващо неразделна част от него и на основание чл.24 от Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. всички вземания по кредитите, заедно с всички обезпечения са прехвърлени на "Б." АД. На основание чл. 3, във връзка с чл. 1 от Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 06.12.2007г, "Б." АД встъпва в правата на кредитора „Ю.” АД по Договор за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г., посочен в Приложението, представляващо неразделна част от него.

Към Договора за потребителски кредит HL 29540 от 31.10.2007г. има сключени допълнително споразумение от 12.05.2009г., между "Б." АД и И.Т.П., които установяват просрочени задължения за главница и лихви в размер на 14394,21 Шв. Франка, като договарят 12месеца облекчено погасяване и приемат нов погасителен план.   

С Допълнително споразумение от 20.07.2010г. между "Б." АД и И.Т.П., които установяват просрочени задължения за главница и лихви в размер на 15822,45 Шв. Франка, като договарят 12месеца облекчено погасяване и фиксиран лихвен процент за първата година.  

С допълнително споразумение от 26.07.2011г. между "Б." АД и И.Т.П., които установяват просрочени задължения за главница и лихви в размер на 16290,60 Шв. Франка, като договарят 6месеца облекчено погасяване.  

„Б." АД е уведомила кредитополучателя И.Т.П. за възможно прехвърляне на вземането по договора при сключване на договора чл.28, като Допълнително споразумение от 12.05.2009г., Допълнително споразумение от 20.07.2010г., Допълнително споразумение от 26.07.2011г. са сключени с "Б. " АД.

Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 10.01.2012г., на основание чл.18 от Договор за потребителски кредит НL 29540 от 31.10.2007г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “Ю.Б.”АД обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора, като за това кредитополучателят е уведомен с Нотариална покана от 19.02.2018г„ рег.№ 335, том 1, акт. 13 нотариус Мария Маринова, per. № 703 в ИК, адресирана до И.Т.П.

За прехвърлянето на вземанията от 20.12.2012г. от "Б. " АД на „Ю. “ АД уведомяват И.Т.П.  с нотариална покана от 19.02.2018г., рег.№335, том 1, акт.13 на нотариус Мария Маринова, peг. 703 в НК, връчено при условията на чл.47 ал.5 ГПК.

С решение от 01.11.2007г. вписва промяна на наименованието на „Б” АД на “Ю.”АД. Считано от 01.2013г. е вписана промяна във фирмата на банката- кредитор, като наименованието се променя от „Ю.“ АД на „Ю.Б.“ АД.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема за компетентно изчерпателно и задълбочено. Видно от него по договор Договор за потребителски кредит, №HL29540 от 31.10.2007г. сумата от 14412 швейцарски франка е усвоена на 08.11.2007г. Кредитът не е обслужван редовно, като считано от 10.01.2012г. са преустановени плащанията.  Дължимата главница към 11.06.2018г. е в размер на 16362 Шв. Франка, Дължимата лихва е 12970,52 Шв. Франка, дължимата договорна наказателна лихва е 950,65 Шв. франка, дължимите такси са 397,55 Шв.франка и 344,95 Шв. Франка застраховки.

По делото се назначи допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според която главницата по Договор за потребителски кредит, №HL29540 от 31.10.2007г. и допълнителните споразумения към 14.06.2018г., е в размер на 16136,50 швейцарски франка. Размерът на дължимите договорни и наказателни лихви върху главницата за периода 14.06.2015г.- 14.06.2018г. и във вариант с 6м. Либор на Шв. Франкове съгласно чл.2 ал.6 на споразумение по гражданско дело №3389 от 2016г. на СГС - 1-13 състав с КЗП,  2970,36 швейцарски франка. Размерът на дължимите заемни такси, за периода 14.06.2015г.- 14.06.2018г. 157,51 швейцарски франка и застраховки 344,95 шв.франка.

При горните факти се налагат следните правни изводи:

Искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД е допустим.

Разгледан по същество искът е частично основателен.

Не се спори между страните, а се доказа и от представения Договор за потребителски кредит, №HL29540 от 31.10.2007г., по силата на който ищецът „Ю.Б.” АД е предоставила на ответника И.Т.П.  кредит в размер на 14412 швейцарски франка. Сумата е усвоена от ответницата на 08.11.2007г.

Видно от ССЕ кредитът не е обслужван редовно,  считано от 01.01.2012г.  длъжницата е в забава. Към датата на подаване на исковата молба 14.06.2018г. е дължимата главница е в размер на 16362 Шв. Франка, дължимата лихва е 12970,52 Шв. Франка, дължимата договорна наказателна лихва е 950,65 Шв. франка, дължимите такси са 397,55 Шв.франка и 344,95 Шв. Франка застраховки.

В срока за отговор ответницата И.Т.П., чрез особения й представител е направила възражение за давност. Същото е направено своевременно по чл.370 ГПК и съгласно т.4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Възражението за погасителна давност е основателно по отношение на главницата за сумите до 14.06.2013г. и за лихвите и таксите преди 14.06.2015г. като след тези дати дължимите главници и лихви не са погасени от съответно пет и три годишна давност до датата на подаването на исковата молба 14.06.2018г. Видно от допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, видно от която падежиралите главници за периода 14.06.2013г.-14.06.2018г. за сумата 16136,50 Шв.франка. Размерът на дължимите договорни и наказателни лихви върху главницата за периода 14.06.2015г.- 14.06.2018г. и във вариант с 6м. Либор на Шв. Франкове съгласно чл.2 ал.6 на споразумение по гражданско дело №3389 от 2016г. на СГС - 1-13 състав с КЗП,  2970,36 швейцарски франка. Заемните такси са периодично плащане и се погасяват с тригодишна давност, съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД и ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, поради което за периода 14.06.2015г.-14.06.2018г.. съобразно ДССЕ размерът на дължимите заемни такси, за периода 14.06.2015г.- 14.06.2018г. 157,51 швейцарски франка и застраховки 344,95 шв.франка.

В тези размери исковете са основателни, като за остатъка до пълните предявени размери исковете претенции са погасени по давност. Падежиралите вноски за главница лихви и разноски са изискуеми без покана и могат да бъдат обект на принудително събиране от страна на кредитора. След изтичането на погасителната давност и направеното в срок възражение, поради бездействието на кредитора същите са естествено задължение и не подлежат на принудително събиране, поради което исковете в тази част са неоснователни.

Не е основателно възражението на особения представител на ответницата за нищожност на клаузите за преоформяне на дълга като неравноправна клауза по чл.144 ал.1 т.10 и т.12 ЗЗП. Съдът не приема за основателно възражението за начисляване на лихви върху лихви, тъй като това е станало със съгласието на двете страни за изменение на договора с допълнителни споразумения за капитализиране на изискуемите задължение и приемане на нов погасителен план, което съответства на чл.20а ал.2 ЗЗД. Договорен е период на облекчено плащане и фискирана лихва. Това не се е случило едностранно от страна на банката, допълнителните споразумения са сключени с новия кредитор "Б." АД.

Основателни са възраженията за неравноправност на клаузите за формиране на договорената лихва, което е констатирано в производството по гражданско дело №3389 от 2016г. на СГС - 1-13 състав с Комисията за защита на потребителите и „Ю.Б.” АД. Страните в това производство за предвидили процедури за изменение на сключените договори за превалутиране и изменение на клаузите за формиране на лихвения процент. С приетите клаузи дължимият лихвен процент се формира чрез лихвен индекс, който е независим от банката кредитор, като банката няма право едностранно да изменя размера на дължимата лихва. Банката кредитор като не е намерила кредитополучателя, за да го уведоми за възможността да превалутира задълженията си и да измени дължимия лихвен процент с по-благоприятен. Така ответната страна не се е възползвала от предоставената й със споразумението на Комисията за защита на потребителите възможност.

Право на кредитора е да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, за което последният следва да бъде уведомен. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

„Ю.Б.” АД е упражнил това свое право, поради просрочие от страна на кредитополучателката след 10.01.2012г. Същата не е намерена адреса с нотариална покана залепена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, която се счита за редовно връчена. Ответницата е търсена за връчване на съдебните призовки на същия адрес, на който не е намерена и й е назначен особен представител. С това от 19.02.2018г. цялата сума по договора е предсрочно изискуема.

Не се твърди и доказа съществуващите задължения да са погасени с плащане или по друг начин.

            Ето защо исковете са частично основателни в доказания размер и следва да се уважат.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК ответникът И.Т.П.  следва да понесе направените в настоящото производство разноски на ищеца: за държавна такса 2095,91лв.; адвокатско  възнаграждение за ищеца–2116,35лв.;. съдебно-счетоводна експертиза –1000,-лв., ДССЕ, 500,-лв. разноски за възнаграждение на особен представител 2144,86лв. или общо 7857,12лв.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД И.Т.П.  с ЕГН**** с адрес ***  да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление *, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” №260 по банкова сметка *** ***и:

16136,50 Шв.франка (шестнадесет хиляди сто тридесет и шест швейцарски франка и петдесет сантима) главници за периода 14.06.2013г.-14.06.2018г. по Договор за потребителски кредит, №HL29540 от 31.10.2007г. и допълнителните му споразумения

2970,36 швейцарски франка (две хиляди деветстотин и седемдесет швейцарски франка и тридесет и шест сантима) договорни и наказателни лихви върху главницата за периода 14.06.2015г.- 14.06.2018г.

157,51 швейцарски франка (сто петдесет и седем швейцарски франка и петдесет и един сантима) заемни такси, за периода 14.06.2015г.- 14.06.2018г. и

344,95 шв.франка (триста и четиридесет и четири швейцарски франка и деветдесет и пет сантима) застраховки,

ведно със законната лихва върху главницата от 16136,50швейцарски франка, лева, считано от предявяване на исковете - 14.06.2018г. до окончателното ѝ заплащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за остатъка до пълните предявени размери.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК И.Т.П.  с ЕГН***. с адрес *** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша”, ул. „Околовръстен път” №260 направените по делото разноски в размер на 7857,12лв. (седем хиляди осемстотин петдесет и седем лева и дванадесет стотинки).

Да се изплати на адв. С.Д.Р. от САК, особен представител на ответника И.Т.П.  с ЕГН***. с адрес *** възнаграждение в размер на 2144,86лв.(две хиляди сто четиридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), внесено от ищеца „Ю.Б.” АД по депозитната сметка на съда.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.София                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: