Определение по дело №187/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК е и образувано по предявен иск от “. Б. Б.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С. 1303, р-н „В.”, бул.”Т.А.” № 26, представлявана от П. С. С. и Р. В.Т. – изп.директори, чрез пълномощника им В.С.насочена против “. Г. – 1”Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К. Н. П.” № 28, представлявано от Г. С. П..

Сочи се в исковата молба, че страните по делото били обвързани от Договор за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 год., сключен между “. Б./. - от една страна като кредитор и “. Г. - 1" Е. - от друга страна като кредитополучател, въз основа на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на на 100,000.00 лева, дължим на 36 равни месечни вноски.

Солидарен длъжник по договора бил и физическото лице Г. П., подписал го в качеството му на такъв.

По-късно, с оглед преструктурирането на кредита, бил подписан и Анекс № 1 към Договора за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 год., съгласно който усвоената главница по кредита в размер на 100,000 лева, се преструктурирал в анюитетен кредит, със срок за погасяване 24 месеца.

Със същия анекс страните констатирали трансформирането на задължението в анюитетно /погасяване на равни месечни вноски/, като предоговорили и размера на приложимия към правоотношението лихвен процент, както и начина на определянето му.

Подписан бил и погасителен план -Приложение № 1 към Договор за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 год., при посочени условия.

С друг Анекс - № 2/18.02.2010 год. към Договора за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 г. дългът бил преструктуриран, като се променил падежа на задължението, по който начин остатъка от задължението по кредита било разсрочено, чрез предоставяне на 6 - месечни нулеви вноски.

Последното означавало, че начислената в този период лихва е дължима, но плащането й е отсрочено за по-късен момент.

Така практически натрупаната лихва за периода в случая формира размера на вноската за месец септември 2010 г., в който смисъл била и претенцията на банката.

На основание промяната в срока на погасяване на задълженията, страните подписват нов Погасителен план - Приложение № 2 към Договор за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 год.

Според него кредитополучателят и солидарният длъжник са се задължили на всяко 14-то число от месеца да заплащат съответната погасителна вноска по кредита, в размер определен от плана.

Паралелно със задълженията по Договора длъжниците били страна и по Договор за прокредит спринт №102-439346/03.04.2008 г.

На 18.02.2010 г. задължението по Договор за прокредит спринт №102-439346/03.04.2008 г. също било преструктурирано, посредством предоставяне на гратисни вноски.

Въпреки предоставеното облекчение - нулеви вноски по Договор за банков кредит №102-476448/14.08.2008 г. (за периода 14.03 - 14.08.2010 г., вкл.) и гратисни по Договор за прокредит спринт №102-439346/03.04.2008 г. за същия период, през месец август 2010 г. било констатирано неизпълнение на задълженията - неплащане на гратисни вноски по Договор за прокредит спринт №102-439346/03.04.2008 г. - за месеците юли и август 2010 г.

На 05.08.2010 г. била обявена предсрочната изискуемост на експозицията, съобразно договореното между страните, в подробно изброени текстове от договорите и анексите, вкл. Общите правила за кредитиране, представляващи неразделна част от договорните правоотношения, в актуалната им към датата на обявяване на предсрочната изискуемост редакция.

Твърди се, че за задължението по Договор за прокредит спринт №102-439346/03.04.2008 г. имало влязло в сила Решение на ОС Б. по гр. д. №*0475 по описа за 2010 година.

Навежда се, че съгласно разпоредбата на т. 56 - раздел VIII- Допълнителни условия на Общите условия за кредитиране на „ПКБ /Б. - „Неизпълнение на задълженията, по който и да е договор за кредит, сключен между банката и кредитополучателя, съдлъжника и/или свързани по смисъла на ТЗ с тях лица, се счита неизпълнение на задължение и по всички други договори за кредит.

При неизпълнение на задължение, по който и да е от договорите за кредит, Банката имала право да обяви вземанията си по всички кредити за предсрочно изискуеми.

Във връзка с обявяването на 05.08.2010 год. на предсрочната изискуемост на вземанията по Договора за прокредит спринт № 102-439346/03.04.2008 год. и предвид горецитираната разп.на т.56 от ОУ на 05.08.2010 г. вземанията и по Договора за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 год. били обявени за предсрочно изискуеми.

Поддържа се, че в Раздел V от Общите условия за Кредитиране към договора за кредит, с които длъжниците по договора са се съгласили писмено (т. 8.2 от договора) и във връзка с чл.298, ал.1, т. 1 от ТЗ е указано кои са обстоятелствата, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Преценката за това била предоставена едностранно на Банката, която може сама да установи наличието на предвидените в раздел V обстоятелства и да пристъпи към предсрочно и принудително събиране на цялото вземане, включващо дължимите главница и лихви (т.35-37,т.47, предложение трето от раздел VI на Общите условия).

Поддържа се и че кредитополучателят “. Г. - 1" Е. и солидарният длъжник системно не са спазвали клаузите на сключения договор за банков кредит, като не изплащали в срока, посочен в Погасителния план, дължимите вноски, което и наложило предсрочно и принудително събиране на цялото вземане.

Твърди се и че те системно не са спазвали клаузите на сключения договор за банков кредит, като не изплащат в срока, посочен в Погасителния план, дължимите месечни погасителни вноски по кредита, което е довело до нарушаване на поетите задължения по ДБК от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник. Провеждани били неколкратни разгори с ответниците, относно системното неизпълние на задълженията по ДБК, с оглед на доброволното изпълнение на поетите от последните ангажименти по цитирания по-горе Договор за банков кредит, но закъсненията и неплащането в срок не са преустановени.

На 16.08.2010 г. на Г. П., в качеството му на представляващ „С. Г. - 1" Е. и солидарен длъжник, било връчено писмо с изх. № 591/16.08.2010 г., с което бил уведомен, че вземанията по Договора за банков кредит са обявени за предсрочно изискуеми и е поканен да погаси задължението.

Въпреки поканата, задълженията по Договора не били погасени.

Ето защо на 13.01.2012 г. било подадено Заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което по образуваното ЧГД № 80/2012 г. по описа на Районен съд - П. в полза на банката ищец бил издаден изпълнителен лист.

Поддържа се, че към същото дело били представени безспорни доказателства, установяващи вземането на банката ищец срещу ответниците по основание и размер.

Твърди се също, че и към датата на депозиране на настоящата искова молба плащания за погасяване на задълженията не са извършени, респ. задълженията не са погасени.

Обстоятелството, че към настоящият момент „С. Г. - 1" Е. и Г. С. П. не са погасили задълженията си към ищеца, обосновавал правния интерес на същия от предявявяне на настоящата претенция.

Иска се от съда да постанови решение, с което да установи със силата на присъдено нещо, че към 13.01.2012 година дружеството ответник е дължало на „П. Б. (Б.)" - град С., както следва: 1/ Сума в размер на 99 502,11 лева (деветдесет и девет хиляди петстотин и два лева и 11 стотинки) - представляваща просрочена главница по Договор за кредит № 102-476448/14.08.2008 г; 2 / Сума в размер на 60 945,04 лева (шестдесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и 04 стотинки) - представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 05.08.2010 г. до 12.01.2012 г., включително; 3/ Сума в размер на 5 104,27 лева (пет хиляди сто четири лева и 27 стотинки) -представляваща просрочена лихва за периода 14.03.2010 г. до 14.07.2010 г., включително; 4/ Сума в размер на 3 311,03лв. (три хиляди триста и единадесет лева и три стотинки), представляващи направените разноски за издаване на изпълнителен лист; 5/ Законната лихва върху просрочената главница от датата на завеждане на Заявлението по чл. 417 от ГПК - 13.01.2012 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба; 6/ законната лихва върху просрочената главница от датата на завеждането на настоящия иск до окончателното изплащане на дълга, както и да присъди направените в настоящото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение/ адвокатски хонорар - по чл. 78 от ГПК.

В подкрепа на твърденията се сочат писмени доказателства, като е допусната и изслушана по искане на страната съдебно-счетоводна екдпертиза.

В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответното дружество.

В същия предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ГПК се оспорва изцяло по основание и размер.

Оспорва се твърдението на ищеца, че кредитополучателят, в случая “. Г. Е., системно не е спазвало клаузите на сключения договор за банков кредит, като не е изплащало в срока, посочен в Погасителния план, дължимите месечни погасителни вноски по кредита, което е довело до нарушаване на поетите задължения по ДБК и е станало предпоставка за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

Твърди се, че преди да се поиска преструктуриране на кредита този ответник бил напълно коректен кредитополучател, доказателство за което били счетоводните банкови операции за погасяване на кредита в издадените от банката извлечения през последните шест месеца преди преструктурирането на кредита, изброени подробно.

Твърди се също, че за м.януари 2010 и до 18.02.2010 г. за погасяване на лихвите и главницата е била внесена сумата 2810.00 лв. с вносна бележка от 18.02.2010 г., но банката отказала да издаде банкови извлечения.

Твърди се, че преструктурирането на кредита било поискано оглед световната финансова криза, стагнацията на пазара и системната междуфирмена задлъжнялост, от която пострадало и ответното дружество, очаквайки разплащания от негови длъжници основно -строителни фирми.

В резултат на това се сключил и Анекс № 2 /18.02.2010 г. към договор за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 год. и нов Погасителен план - Приложение №2 към Договора за банков кредит.

Поддържа се, че от Графика за погасяване на кредита било видно, че дружеството следвало да започне погасяването на главница и лихва по кредита на 14.09.2010 год. ,но по неизвестни причини банката поискала издаването на Заповед на 05.08.2010 год. за предсрочно изцяло погасяване на кредита, което било непосилно за изпълнение от страна на дружеството на този етап.

На основание чл.212 от ГПК се прави възражение за недължимост на вземането, основано на факта, че вземането не е изискуемо, тъй като не е настъпил указания в Анекс №2 към основния договор за отпочване на погасяване, а именно 14.09.2010 година.

В подкрепа на твърденията се сочат писмени доказателства.

Като доказателство по делото е приложено ч.гр.д. _ 80/2012 г. по описа на РС П..

Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор по факта, че страните са обвързани от договор за банков кредит № 102/476448/14.08.2008 г., при правата и задълженията, описани в него.

За спора в настоящето производство решаващият състав се счита длъжен да акцентира върху клаузата на чл.5 от същия, според която неразделна част от договора са: 1/ общите условия на банката за кредитиране; тарифата за ЮЛ/ФЛ; Общите търговски условия по банкови операции на “. Б.”/България”.

Няма спор и по фактът, че с Анекс № 1/17.08.2009 г. част от клаузите на сключения договор са били предоговорени.

На първо място с него страните са се споразумели, че считано от посочената дата усвоената главница по кредита, в размер на 100 000 лв., се преструктурира в анюитетен кредит, със срок на погасяване 24 месеца, като лихвеният процент по кредита се запазва и е отново е подробно описан как се формира.

Поради промяната в начина на погасяване на кредита страните са подписали и нов погасителен план – приложение № 1 към договора.

Отбелязано е изрично, че всички други клаузи на договора за банков кредит от 14.08.2008 г. остават незасегнати от анекса.

Страните не спорят и по факта, че на 18.02.2010 г. са сключили друг анекс - № 2 към същия договор.

С него са променили начина на погасяване на остатъка от главницата по този договор, включващ редовна главница от 99 292,21 лева и просрочена главница в размер на 209,90 лв., чрез промяна на падежа на задължението и предоставянето на 6-месечни нулеви вноски при погасяване на задълженията по кредита.

На основание горната промяна страните са подписали и нов погасителен план - № 2 към договора от 14.08.2008 г.

Отбелязано е отново изрично, че всички останали клаузи на посочения договор остават незасегнати от анекс № 2.

Според представения график за погасяване на кредит – приложение № 2 към договора за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 г. /л.14 от делото/, датата на първата вноска според анекс № 2 е следвало да бъде 14.09.2010 г., а вноските, дължими от 14.03.2010 г. до 14.08.2010 г. /вкл./ и включващи както сума за вноската, част от лихвата и част от главницата, са нулеви.

По делото не се спори също, а и се установява безсъмнено от представеното влязло в сила решение № 168/01.08.2011 г., постановено по гр.д. № 475/2010 г. по описа на ОС Б., че между страните по делото са имало и друг сключен договор за банков кредит – договор за прокредит спринг № 102-439346/03.04.2008 г., за сумата от 50 000 лв., който е бил обявен за предсрочно изискуем и е прието за установено, че ответното дружество и физическото лице Г. С. П. са дължали по него на ищцовата банка сумата от 41 704,07 лв. просрочена лихва, законната лихва върху тази сума за посочен период от време, наказателна лихва върху просрочена главница, както и просрочена лихва.

Допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не се оспори от страните по делото и съдът кредитира изцяло, като компетентна и пълна е установила след направените справки при ищеца, че дължимите от ответното дружество суми по процесния договор за банков кредит към 12.01.2012 г., са общо в размер на 140 743,35 лв.

О тях главницата е в размер на 99 502,11 лв., просрочената лихва – в размер на 4 624,46 лв., а наказателната лихва – 36 616,78 лв.

По отношение на начина на формиране на задължението на ответника при действието на анекс № 2 от 14.03.2010 г. до 05.08.2010 г. – датата, на която кредита е обявен за предсрочно изискуем, вещото лице е приело, че задължението на кредитополочателя се формира от 6 броя погасителни вноски, включващи само договорната лихва и е в размер на 5 104,46 лв. /отразен в таблица № 4 от заключението/.

След като е съобразило общия размер на задължението и извършените плащания по кредита от основния длъжник – дружеството, ответник и съдлъжника физическо лице, вещото лице е заключило, че последните са в размер на общо 17 457,43 лв.

Приело е още, че към момента на отпускане на кредита според общите условия на банката размерът на наказателната лихва е бил 1,5% /чл.2, б.А от договора и чл.11, б.”б” от общите условия, защото кредитът е отпуснат като кредитна линия/.

След като кредитът е бил трансформиран в анюитетен, то по отношение на него вещото лице е приело, че наказателната лихва следва да се определи при условията на чл.11, б.”б” от общите условия, които са били в сила към момента на подписване на договора, а не на анекса към него и е приело, че този процент е 2 % месечно върху непогасената главница.

Затова и след направените изчисления в таблица № 6 докладва, че общият дължим размер на наказателната лихва до 05.08.2008 г. – датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е 36 616,78 лв., включваща: 1 / наказателна лихва за нарушен срок за погасяване на дължима лихва – 2 25.38 лв.; 2/ наказателна лихва при предсрочна изискуемост – 34 361,40 лв.

Вещото лице докладва още, че към момента на образуването на ч.гр.д. № 80/2012 г. по описа на РС П. – подаването на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 13.01.2012 г., кредитополучателите по договора са погасили изцяло 18 месечни вноски, от които 14 редовно и в срок и 4 броя със закъснение. След 14.03.2010 г. няма платена нито една вноска от дължимите 22 на брой.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 80/2012 г., че същото е образувано на 16.01.2012 г. по подадено заявление по реда на чл.417 ГПК от банката ищец против ответното дружество и Г. П., като физическо лице за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 99 502,11 лв. главница, 60 945,04 лв. наказателна лихва и 5 104,27 лв. просрочена лихва, както и за сторените разноски.

Заявлението е било уважено, като исканата заповед, а въз основа на нея и изп.лист са били издадени, като в срока за възражение по реда на чл.414 ГПК такова е постъпило единствено от дружеството ответник.

При установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е процесуално допустим, т.к. исковата молба е предявена в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.422 с.к. от лице – заявителят по заповедното производство, което има правен интерес от установяване съществуването на претендираното от него парично вземане спрямо длъжниците по заповедното производство, от които само ответното дружество е подало в срок възаржение по реда на чл.414 ГПК.

Разгледан по същество същият се явява и частично основателен, по следните съображения:

При безсъмнено установеното по-горе съдът намира, че след като в общите условия на сключения между страните договор на 14.08.2008 г. е имало клауза /чл.48/ че при неизпълнение на задължение по който и да е договор за кредит, сключен между банката и кредитополучателя, съдлъжника и/или свързани по смисъла на ТЗ лица, се счита неизпълнение и по всички други договори за кредит, сключени между тези страни, както и че при неизпълнеине на задължение по който и да е от договорите банката има право да обяви вземанията си по всички кредити за предсрочно изискуеми, то банката ищец е имала право и се е възползвала от него да обяви и процесния договор за кредит за предсрочно изискуем.

Този извод се налага т.к. с влязлото в сила решение № 168/01.08.2011 г., постановено по гр.д. № 475/2010 г. по описа на ОС Б. е установено, че между страните по делото е имало и друг сключен договор за банков кредит – договор за прокредит спринг № 102-439346/03.04.2008 г., за сумата от 50 000 лв., който е бил обявен за предсрочно изискуем, както и че ответното дружество и физическото лице Г. С. П. са дължали по него на ищцовата банка сумата от 41 704,07 лв. просрочена лихва, законната лихва върху тази сума за посочен период от време, наказателна лихва върху просрочена главница, както и просрочена лихва.

Поради изложеното и правнонесъстоятелни се явяват доводите на ответното дружество, че банката ищец неправомерно е обявила процесния договор за предсрочно изискуем, вкл. и че претендираното вземане не е изискуемо, т.к. към момента на обявяването за такъв от банката /05.08.2010 г., а писмото известие е връчено на 16.08.2010 г./ не е настъпил указания в

Анекс № 2 към основния договор срок за отпочване на погасяването на процесния договор – 14.09.2010 г.

В случая, както вече се посочи, банката се е позовала на уговореното в нейна полза право в действащите към момента на сключване на договора Общи условия в цитирания чл.48 да обяви едностранно всички кредити за предсрочно изискуеми на страни, които, в качеството си на кредитополучател, съдлъжник или свързано лице, не са изпълнили свое друго свое задължение към банката.

В този смисъл и фактът, че датата, на която е следвало ответното дружество да направи редовно плащане по процесния договор, не е била настъпила към момента на обявяване на същия за предсробно изискуем, е ирелевантен.

В случая кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.48 от Общите правила към сключения на на 14.08.2008 г. между страните договор за банков кредит.

Така при безсъмената установеност на договорна обвързаност на страните по делото, въз основа на сключения договор за банков кредит № 102-476448/14.08.2008 г. и двата анекса към него, както и на уговорено в този договор едностранно в полза на банката право да обяви същия за предрочно изискуем, поради неизпълнение на неговите клаузи от страна на кредитополучателя при наличие на хипотезата на чл.48 от общите условия, неразделна част от договора, то предявеният иск се явява доказан по основание.

По размер решаващият състав намира, че предявеният иск се явява основателен до установения от експертизата такъв, по следните съображения:

По отношение на дължимата главница по кредита съдът приема, че предявеният иск се явява доказан по размер, доколкото и кредитираната съдебно-счетоводна експертиза установи безсъмнено, че този размер е 99 502,11 лв.

Горната е дължима ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.01.2012 г. – датата но подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното й изплащане.

В казуса страните спорят относно размера на наказателната лихва върху просрочената главница за периода 05.08.2010 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 12.01.2012 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по реда на чл.417 ГПК/, определящ се от това кои общи условия за кредитиране следва да се приложат към конкретния казус – тези, действали към момента на сключване на договора между страните по делото или тези, действали към момента на сключване на анекс № 2.

Решаващият състав намира, че в случая приложение следва да намерят общите условия за кредитиране на ищцовата банка, действали към момента на сключване на договора между страните – 14.08.2008 г.

По арг. от чл.5 от него неразделна част от същия са и Общите условия на Банката за кредитиране, с които /чл.8.2/ кредотополучателят и съдлъжникът са били запознати и безусловно са приели.

Както в анекс № 1, така и в анекс № 2 към договора е посочено, че освен изрично променените с тях клаузи по първоначалния договор всички останали такива остават незасегнати от анексите.

С оглед на последното и тълкувайки договорите в светлината на чл.20 ЗЗД съдът намира, че действителната воля на страните при сключването на договора и анексите към него е била Общите условия за кредитиране на ищцовата банка, действали към момента на сключване на основния договор да продължат действието си и след сключването на анексите към него.

Този извод се налага, предвид че както вече се посочи, и в двата анекса променените клаузи от първоначално сключения договор са изрично посочени. В текста на последните обаче липсва каквото и да е изрично посочване, че клаузата на чл.5 от първоначално сключения договор се променя в насока, че страните приемат към отношенията им да бъдат приложими нови общи условия за кредитиране на банката кредитодател.

Напротив – страните са изразили недвусмислено волята си, че всички клаузи от договора за банков кредит от 14.08.2008 г., незасегнати от анекса, остават в сила.

Ето защо и съдът приема от правна страна, че по отношение определяне размера на наказателната лихва върху дължимата главница в случая следва да се приложи нормата на чл.11, б.»в» и чл.11, б.»б» /след сключването на анекс № 1 на 17.08.2009 г./ от Общите правила за кредитиране на ищцовата банка, действали към 14.08.2008 г.

Приема също, че този размер е правилно определен от съдебно-счетоводната експертиза и е от 36 616,78 лв., до който предявеният иск следва да се уважи, а в останалата му част, като недоказан, следва да се отхвърли.

Пак по същите съображнеия съдът намира, че предявеният иск за заплащане на лихва за просрочие следва да бъде уважен до установения от експертизата размер от 4 624,46 лв., като в останалата си част, до претендирания размер, да се отхвърли като недоказан.

Съобразно уважената част от претенциите в тежест на ответното дружество следва да се поставят и стораните в настоящето производство разноски в размер на 7 171,87 лв., от които 2 814,87 лв. държавна такса, съобразно уважената част от претенцията, 530 лв. за възнаграждение на вещото лице и 3 827 лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “. Г. – 1”Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К. Н. П.” № 28, представлявано от Г. С. П., че към 13.01.2012 година дължи на П.Б. Б.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С. 1303, р-н „В.”, бул.”Т.А.” № 26, представлявана от П. С. С. и Р.В.Т. – изп.директори, както следва: 1/ сума в размер на 99 502,11 лева (деветдесет и девет хиляди петстотин и два лева и 11 стотинки) - представляваща просрочена главница по Договор за кредит № 102-476448/14.08.2008 г; 2 / Сума в размер на 36 616,78 лева (тридесет и шест хиляди шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) - представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 05.08.2010 г. до 12.01.2012 г., включително; 3/ Сума в размер на 4 624,46 лева (четири хиляди шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) -представляваща просрочена лихва за периода 14.03.2010 г. до 14.07.2010 г., включително; 4/ Законната лихва върху просрочената главница от 99 502,11 лева (деветдесет и девет хиляди петстотин и два лева и 11 стотинки) от датата на завеждане на Заявлението по чл. 417 от ГПК - 13.01.2012 г. до до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният иск от “. Б. Б.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С. 1303, р-н „В.”, бул.”Т.А.” № 26, представлявана от П. С.С. и Р.В. Т.– изп.директори против “. Г. – 1”Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К. Н. П.” № 28, представлявано от Г. С. П. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата над уважения размер от 36 616,78 лева (тридесет и шест хиляди шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) до претендирания такъв от 60 945,04 /шестдесет хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и четири стотинки/, представляваща наказателна лихва върху просрочена главница за периода 05.08.2010 г. до 12.01.2012 г., включително, както и сумата над уважения размер от 4 624,46 лева (четири хиляди шестстотин двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) до претендирания размер от 5 104,27 /пет хиляди сто ичетири лева и двадесет и седем стотинки/,представляваща просрочена лихва за периода 14.03.2010 г. до 14.07.2010 г., включително.

ОСЪЖДА „С. Г. – 1”Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.”К. Н. П.” № 28, представлявано от Г. С. П. да заплати на “. Б. Б.”, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С. 1303, р-н „В.”, бул.”Т.А.” № 26, представлявана от П. С. С. и Р.В.Т. – изп.директори сумата от 7 171,87 /седем хиляди сто седемдесет и един лева и осемдесет и седеем стотинки/ разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: