№ 6368
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100112739 по описа за 2023 година
Ищцата Л. И. З., чрез процесуалния си представител - адв. М., излага в
исковата молба, уточнена с молба от 19.01.2024 г., че в периода 28.08.2012 г. -
01.08.2016 г. бившият й съпруг В.З. по време на брака им е сключил с
ответника „У.Б." АД, ЕИК: *******, няколко договора за банкови кредити,
сред които и договор за банков кредит № ******* от 21.12.2007 г., ведно с
анекс към него, за сумата от 50 500 лева.
Твърди, въз основа на заключение по възложената от самата нея частна
графическа експертиза, че не е подписвала процесния договор в качеството на
солидарен длъжник, поради което счита договора за нищожен спрямо нея,
поради липса на изразено от нейна страна волеизявление. Ето защо предявява
иск да се прогласи нищожността на посочения договор.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „У.Б." АД подава писмен отговор,
с който навежда твърдения за нередовност на исковата молба, както и за
недопустимост на искането за прогласяване нищожността на процесния
договор, поради липса на волеизявление от страна на солидарния длъжник по
отношение на цялото кредитно съглашение, доколкото не се твърди да е
налице порок във волеизявленията на банката и/или кредитополучателя В.З..
На следващо място, оспорва по същество твърденията на ищцата че не е
формирала валидна воля за сключване на процесната кредитна сделка в
качеството й на акцесорен длъжник, като твърди, че ищцата валидно се е
задължила като солидарен длъжник, подписвайки договора за банков кредит
№ ******* от 21.12.2007 г. и представляващия негова неразделна част
погасителен план. Навежда доводи, че дори да се установи, че подписите
върху процесния договор не са положени от ищцата, същата се е задължила
1
като солидарен длъжник по процесния договор, действайки чрез
пълномощника си - В.З., по силата на учредената му представителна власт
съгласно нотариално заверено пълномощно рег. № 13916 от 19.12.2007 г. на
нотариус Д.Р., № 281 на НК. Твърди, че ищцата е подписала Анекс № 1 от
24.03.2015 г. към процесния договор, заменящ напълно и изцяло
съдържанието и преуреждащ в пълен обем кредитното правоотношение. В
този смисъл счита, че ищцата се е задължила да отговаря солидарно за
кредитното задължение, обективирано в подписания от нея Анекс от
24.03.2015 г., съдържащ всички изискуеми реквизити и параметри на договора
за кредит.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема от фактическа и правна страна следното:
С оглед изричното уточнение на исковата молба, направено с молба по
делото от 19.01.2024г. следва да се приеме, че съдът е сезиран с установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 2 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за банков кредит № ******* от
21.12.2007 г., В ЧАСТТА МУ по отношение на посочената като солидарен
длъжник Л. И. З., поради липса на съгласие.
Ищцата твърди, че не е полагала подпис като солидарен длъжник в
процесния договор, тоест волеизявлението, направено в договора от нейно
име в качеството й на солидарен длъжник, не е направено от нея. Позовава се
на практиката на ВКС, намерила израз в Решение №83/26.052017г. по т.д.
№50394/2016, съгласно което липсата на положен подпис се приравнява на
липса на волеизявление.
Възникването на евентуално последващо правоотношение между
страните по силата на Анекс № 1 от 24.03.2015 г. към процесния договор, на
който се позовава ответната страна, е извън предмета на делото, доколкото
ищцата не оспорва, че положените в същия анекс подписи, са нейни.
Напротив, в о.с.з, проведено на 21.06.2024г., е заявила чрез процесуалния си
представител, че няма пречка анексът да бъде използван като сравнителен
материал от вещото лице по допуснатата графологична експертиза.
Установява се от ангажираните по делото писмени доказателства, че на
21.12.2007г. е сключен писмен договор за банков кредит №TR71023940 между
ответника по делото „У.Б.“ АД и кредитополучателя В.П.З.. В същия договор
ищцата Л. И. З. е посочена като солидарен длъжник и на местата в договора,
обозначени за „солидарен длъжник“, както и в приложените към договора
Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията
по същия договор и погасителен план, са положени подписи от нейно име. В
договора не е посочено, че волеизявленията за Л. З. за правят чрез
пълномощник по силата на валидно учредена представителна власт, поради
което наведеното в този смисъл възражение на ответника е неоснователно и
съдът приема, че на договора е придаден вид на сключен от ищцата лично,
тоест че подписите, положени в посочените по-горе писмени документи, са
положени от нея лично.
По делото е изслушано заключението съдебно-графологична
2
експертиза, от което се установява с категоричност, че подписите за
„солидарен длъжник“ в договора за банков кредит №TR71023940/21.12.2007г.
и приложените към него Условия за усвояване и обслужване на кредита и
погасителен план от същата дата, не са положени от Л. З.. Установени са
различия, които са съществени, индивидуални и по обем достатъчни за това
заключение. При изслушването в открито съдебно заседание вещото лице
пояснява, че в документите, обект на изследването, има стремеж за
възпроизвеждане на действително съществуващ подпис, тоест за имитация на
действителния подпис на ищцата. Подписът е състои от букви, които са лесно
възпроизводими и след известни тренировки е възможно да бъдат
възпроизведени като обща форма на подписа, но не могат да бъдат
възпроизведени частните признаци, които индивидуализират конкретното
лице – вида на свързване при изписването на буквите „Л“ и „И“, относителен
размер на завършващия щрих при изписване на първия вертикален елемент на
буква „Л“, степен на разтегливост и форма на движение при изписване на
парафните елементи и др.
Заключението е компетентно изготвено и пълно, същото не е оспорено
от страните, поради което съдът го кредитира изцяло и приема от фактическа
страна, че оспорването на подписите в процесните документи е проведено
успешно и по делото е доказано, че същите не са били положени от ищцата.
Следователно волеизявленията, направени в договора от името на
ищцата в качеството й на солидарен длъжник, не са направени от нея, тоест
липсва съвпадение на насрещни волеизявления в тази част на договора. Когато
няма съвпадение на насрещни волеизявления, налице е липса на съгласие.
Ищцата не е формирала воля за сключване на процесния договор, поради
което в тази му част – в частта, касателно облигацията между банката и
солидарния длъжник, договорът е нищожен и не поражда правни последици.
В останалата си част, договорът е действителен и е породил желаното правно
действие между банката и кредитополучателя В.З..
Воден от гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски, които съгласно доказателствата
по делото и списъка по чл.80 от ГПК възлизат на сумата от 3 920 лв., от които
1 500 лв. платено адвокатско възнаграждение, 2020 лв. държавна такса и 400
лв. депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, наведено от ответника, следва да се прецени като бланкетно
и неоснователно, особено предвид обстоятелството, че платеното от
ответника възнаграждение за адвокат надвишава платеното от ищеца с повече
от два пъти.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН поради липса на съгласие договор за
банков кредит № ******* от 21.12.2007 г., в частта му, сключена между „У.Б.“
АД като кредитор, от една страна и Л. И. З. като солидарен длъжник, от друга,
по иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД,
предявен от Л. И. З., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „*******
срещу „ У.Б.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „*******.
ОСЪЖДА „ У.Б.“ АД, ЕИК *******, гр. София, пл. „******* да заплати
на Л. И. З., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ул. „******* сумата от
3 920 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4