ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1071
Варна, 19.04.2023 г.
Административният съд - Варна - XXIII състав, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА |
|
[ЧЛЕНОВЕ] |
Като разгледа
докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 257 / 2023
Производството е образувано въз основа на
искова молба от Б.С. (Б.С.С.), без ЕГН, без постоянен и настоящ адрес,
депозирана чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. П.В. от АК –
Благоевград срещу Дирекция Миграция на РБългария с посочено правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК.
С няколко поредни разпореждания
производството по делото е оставено без движение като на ищеца са дадени конкретни
указания:
- Да наведе конкретни твърдения относно
исковите си претенции срещу ответника;
- Изрично да посочи какви са конкретно
предвидените задължения на конкретни административни органи във връзка с
правното положение на ищеца, по повод на които са формирани бездействия и във
връзка с които се иска обезщетение;
- Ако твърди, че тези бездействия на
съответните административни органи са вследствие на конкретни сезирания на
същите тези административни органи от страна на ищеца, конкретно и ясно да изброи
тези сезирания;
- Да посочи защо счита, че по исканията му
са обективирани бездействия, а не индивидуални административни актове.
С няколко уточняващи молби ищецът заявява,
че предявява иска си срещу Дирекция Миграция на РБългария, на осн. чл.43а, ал.2
от ЗМВР. Твърди, че Дирекция Миграция на РБългария не се е произнесла по
Решение № 805 от 13.02.2017г. по адм.д. № 7654/2016г. на АС-София- град,
оставено в сила с Решение № 7428/13.06.2017г. по адм.д. № 4148/2017г., на ВАС
респ. не е издала документ на ищеца за статут на лице без гражданство през
исковия период. Заявява, че Директорът на Дирекция „Миграция“ е бездействал по
време на исковия период 2018-2023г. Претендира имуществени вреди, състоящи се в
пропуснати ползи без посочен размер и неимуществени вреди в размер на
125000лв.
Ответната страна – Дирекция „Миграция“-
МВР в отговор на исковата молба заявява, че същата е недопустима. Твърди, че в
изпълнение на Решение № 805 от 13.02.2017г. по адм.д. № 7654/2016г. на
АС-София- град, потвърдено с Решение № 7428/13.06.2017г. по адм.д. №
4148/2017г. на ВАС, дирекция „Миграция“ е изпратила писмо № 536400-11751
/11.07.2017г. до Б.С., чрез адвокат П.В., с което на лицето са дадени конкретни
указания за реда за предоставяне на статут на лице без гражданство, уреден в
ЗЧРБ и ППЗЧРБ. Указано му е , че следва да подаде заявление по образец,
съгласно Приложение №6а от ППЗЧРБ и да приложи изискуемите документи по чл.63г
от ППЗЧРБ.
Последващо действие от страна на ищеца е
предприето с писмо № 536400- 13718/25.07.20.19г., с което е поискано съдействие
от дирекция ,,Миграция“ за осъществяване, на връзка с канадското консулство в
гр. Букурещ, Румъния. В отговор на това искане е изготвено писмо №
536400-14079/30.07.2019г., с е което е указано, че следва да се обърне към
дирекция „Консулски отношения“- МВнР.
Ответната страна категорично заявява, че
към настоящия момент в дирекция „Миграция“ не е постъпвало заявление за
предоставяне на статут на „лице без гражданство“ - Б.С..
Предвид изложеното съдът приема следното
от фактическа и правна страна:
В изпълнение на Решение № 805 от
13.02.2017г. по адм.д. № 7654/2016г. на АС-София- град, потвърдено с Решение №
7428/13.06.2017г. по адм.д. № 4148/2017г. на ВАС, дирекция „Миграция“ е
изпратила писмо № 536400-11751 /11.07.2017г. до Б.С., чрез адвокат П.В., с
което на лицето са дадени конкретни указания за реда за предоставяне на статут
на лице без гражданство, уреден в ЗЧРБ и ППЗЧРБ.
Подаването на заявление по образец е
съгласно Приложение №6а от ППЗЧРБ като лицето следва да приложи изискуемите
документи по чл.63г от ППЗЧРБ. Изрично е уреден ред за оспорване на посочените
актове. Установено е, че към настоящия момент ищецът не е подал редовно
заявление по образец, съгласно
Приложение №6а от ППЗЧРБ и не е приложил изискуемите документи по чл.63г от
ППЗЧРБ.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК,
индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразено с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг
овластен от закон за това орган или организация, с което се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.
Ищецът твърди противоправно бездействие на
служители на Дирекция „Миграция“ МВР. Предвид депозираните уточняващи молби
съдът приема, че Б.С. цели получаване на обезщетение, поради неиздаване на
административен акт, съобразно трърденията му.
От съдебен контрол са изключени
волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от издаване на
окончателен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случая се твърди неизпълнение
на Решение № 805 от 13.02.2017г. по адм.д. № 7654/2016г. на АС-София- град,
потвърдено с Решение № 7428/13.06.2017г. по адм.д. № 4148/2017г. на ВАС.
Изпълнението на посоченото съдебно решение не представлява фактическо действие,
а се извършва с издаването на индивидуален административен акт.
Според чл. 128 от АПК подведомствени на
административните съдилища са и исканията за обезщетения за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица /чл. 128, ал. 1, т. 6, предл. първо/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и Общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, чл.
203 – 207.
Горните правни норми предпоставят
приложимостта на този специален ред за търсене на обезщетения, само когато
претендираните вреди са пряк и непосредствен резултат от правни актове на
административен орган, които са обявени за незаконосъобразни, както и/или от
незаконосъобразно фактически действия/бездействия на длъжностни лица, извършени
при или по повод изпълнение на административна дейност от тези органи /съотв.
длъжностни лица/. Т. е., вредата, чиято обезвреда може да иска едно лице,
следва да е следствие на акт на административен орган или на
действие/бездействие на длъжностно лице при този орган и да е при или по повод
на изпълнявана административна дейност.
По реда на ЗОДОВ не може да се постигне
целеният резултат- издаване на индивидуален административен акт.
На второ място, незаконосъобразното
действие/бездействие на административен орган или на длъжностно лице може да
бъде само- фактическо / или материално/ действие, което се предприема без
правно основание- нормативен или административен акт, бездействие, изразяващо
се в неизвършване на фактическо действие, което органът или длъжностното лице
са задължени да извършат по силата на закон или бездействие на административен
орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен
акт. Незаконосъобразно действие по смисъла чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да
бъде юридическо или правно действие, защото незаконосъобразното правно действие
е незаконосъобразен юридически акт, който или е незаконосъобразен
административен акт и в този случай отговорността пак ще бъде по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, но не за вреди от незаконосъобразни действия, а ще бъде за вреди от
незаконосъобразен акт или е сделка по смисъла на гражданското право,
осъществена от държавен орган, който е юридическо лице и в този случай отговорността
за вреди ще бъде по правилата на гражданското право. Същото се отнася и за
незаконосъобразното бездействие на административен орган. Ако то се състои от
фактическа страна в непроизнасяне в съответния срок по чл. 57 АПК по искане да
се издаде ненормативен административен акт, това бездействие по дефиницията на
чл. 58, ал. 1 и ал. 4 от АПК е приравнено на административен акт-мълчалив отказ
или мълчаливо съгласие. Мълчаливият отказ на администрацията, според ВКС в
мотивите към т. 4 на ТР № 3/22.04.2004година не е фактическо действие, а
юридически акт, който ако бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт
на органа на администрацията. Съдебната практика на ВАС също е категорична, че
неоснователни бездействия на административен орган по смисъла на чл. 204, ал. 4
от АПК са налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни
действия, каквито са хипотезите на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Юридическите
действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за
да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Издаването на документ за самоличност на
лице без гражданство следва да се осъществи като ищецът попълни заявление по
образец, съгласно Приложение №6а от ППЗЧРБ и приложи изискуемите документи по
чл.63г от ППЗЧРБ. Получаването на документ за самоличност не е фактическо
действие, а представлява административен акт, който обаче подлежи на обжалване
по съответния ред. Непроизнасянето по редовно заявление по образец, съгласно
Приложение №6а от ППЗЧРБ не представлява бездействие, а акт който подлежи на
оспорване.
Липсата на визираните предпоставки в
нормата на чл. 204 от АПК/ неслучайно озаглавена-Допустимост на иска/ и най-
вече липсата на незаконосъобразно фактическо бездействие/ мълчалив отказ по
заявление на Б.С. по образец, съгласно Приложение №6а от ППЗЧРБ, прави исковата
молба недопустима, което предоставя връщането и прекратяване на производството
по нея/по аргумент от разпоредбата на чл. 130 ГПК, приложима по силата на
препращащата норма на чл.144 АПК-Проверка за допустимост на иска- когато при
проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим,
той връща исковата молба.
Допустимостта на оспорването на
административен акт, действие или бездействие е абсолютна положителна
предпоставка по чл. 204 АПК за разглеждане на искове по ЗОДОВ, която в случая
не е налице, поради което предявеният иск следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 159, т.1 вр. чл.204 ал.5 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Б.С. (Б.С.С.), без ЕГН, без
постоянен и настоящ адрес, депозирана чрез неговия упълномощен процесуален представител
адв. П.В. от АК – Благоевград срещу Дирекция Миграция на РБългария с посочено
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203 от АПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 257 по описа за 2023 г. на
Административен съд Варна.
Препис от определението да се изпрати на Б.С.
(Б.С.С.), чрез неговия процесуален представител адв. П.В. ***.
Определението може да бъде обжалвано в 7 – дневен срок
от получаване му пред Върховен административен съд.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА |