№ 2020 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав ,в закрито заседание на 26 .05.2020 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 3437 / 2019 г. по описа на съда,за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.197- чл.201 от АПК.
Образувано е по жалба на А.П.П. и И.М.П.,против изричния отказ на началника на СГКК- Варна за издаване на заповед по чл.53б,ал.5,т.1 от З-на за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и за произнасяне по същество относно подаденото от жалбоподателите заявление с вх.№ 01-233053/25.06.2018 г.,обективиран в издаденото от н-ка на СГКК-Варна удостоверение № 25-203534/23.08.2019 г. С мотиви за неизпълнение от страна на адм.орган на постановеното от АС-Варна решение № 841/24.04.2019 г. по адм.дело № 3280/2018 г., се твърди незаконосъобразност на оспореният отказ. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на отказа и задължаване на адм.орган да издаде изискуемата заповед,както и за присъждане на сторените по делото разноски.
От страна на административния орган – началникът на СГКК-Варна е представено с внасянето на преписката в съда писмено становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.198,ал.1 от АПК,предоставен след проведеното на 18.02.2020 г. съдебно заседание, не са представени становища от заинтересованите страни Л.А.Ж., К.А.Ж., Р.Л.Г., Т.Г.Т., А.П.А., И.Г.С. и М.С.О..
След преценка на събраните по делото писмени доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното :
При одобряване на КККР с издадената от изпълнителния директор на АГКК заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. , ПИ 10135.2552.2090 е записан като собственост на Л.А.ж., ПИ 10135.2552.2092 е записан като собственост на К.А.Ж., ПИ 10135.2552.2093 е записан като собственост на И.М.П., ПИ 10135.2552.2094 е записан като собственост на Р.Л.Г., ПИ 10135.2552.2095 е записан като собственост на Т.Г.Т., ПИ 10135.2552.2096 е записан като собственост на А.П.А. и И.Г.С., ПИ 10135.2552.2097 е записан като собственост на М.С.О.. От страна на А.П.П. и И.М. П. е подадено до н-ка на СГКК-Варна заявление с вх.№ 05-102-87/21.09.2016 г. за изменение на КККР, като след дадените от страна на адм.орган указания е подадено ново заявление с вх.№ 01-233053/25.06.2018 г. ,с което е внесен проект за поправка на КК за ПИ 10135.2552.2090, ПИ 10135.2552.2092, ПИ 10135.2552.2093, ПИ 10135.2552.2094, ПИ 10135.2552.2095 , ПИ 10135.2552.2096 и ПИ 10135.2552.2097. Съгласно представеният проект се предлага изменение с образуване от посочените седем поземлени имота на три такива,както следва : ПИ 10135.2552.5284 с площ 1593 кв.м. и собственици Л.А.Ж. и К.А.Ж. ; ПИ 10135.2552.5285 с площ 2761 кв. м. и собственици И.М.П. и Р.Л.Г. ; ПИ 10135.2552.5286 с площ 1693 кв.м. и собственици Т.Г.Т. , А.П. Станчева, И.Г.С., Георги Василев Г. и Тодорка Василева Георгиева. Мълчаливият отказ на н-ка на СГКК- Варна за произнасяне по това заявление е отменен с влязло в сила на 17.07.2019 г. решение № 841/24.04.2019 г. по адм.дело № 3280/2018 г. по описа на АС-Варна ,с което преписката е върната на адм.орган за произнасяне при съобразяване с мотивите на решението в месечен срок от влизането му в сила. След връщане на преписката, от страна на н-ка на СГКК-Варна е издадено удостоверение №25-203534/23.08.2019 г. за неприемане на проекта за изменение на КККР. Съгласно приложеният на л.81 от преписката протокол,удостоверението е съобщено на двамата жалбоподатели на 14.11.2019 г. ,а след подаване на настоящата жалба,същата е заведена в СГКК-Варна с вх.№ 06-4623/27.11.2019 г.
При така установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е процесуално допустима,като подадена при наличието на правен интерес от заинтересовани страни в срока по чл.197 от АПК. От страна на П. и П. никога не е било искано издаване на удостоверение като това издадено от н-ка на СГКК-Варна с № 25-203534/23.08.2019 г. - искането по заявление № 01-233053/25.06.2018 г. е за издаване на заповед по чл.53б,ал.5,т.1 от ЗКИР. При липсата на такава заповед,изрично заявената от адм.орган воля във въпросното удостоверение очевидно е такава за отказ за произнасяне по същество с исканата от жалбоподателите заповед.
Разгледана по същество,съдът намира жалбата за основателна.
С горецитираното съдебно решение преписката е върната на адм.орган за произнасяне по същество – в мотивите на решението изрично е посочено,че постановените след настъпването на мълчаливия отказ актове на адм.орган за оставяне на преписката без движение не пораждат правно действие. При задължителното за адм.орган ново разглеждане на преписката с произнасяне по същество, същият е обвързан единствено от фактите изложени в заявлението на жалбоподателите за изменение на КККР,но не и от правната им квалификация дадена от последните. Видно от съдържанието на процесното удостоверение,адм.орган не споделя дадената от жалбоподателите квалификация по чл.53б от ЗКИР за изменение на КККР считайки за правилна квалификацията по чл.54 от ЗКИР,по повод на която изразява становище за липсата на разрешен гражданско-правен спор за материално право. Независимо от това коя е правилната квалификация,нормите на чл.53б,ал.5,т.1 от ЗКИР и чл.54,ал.4 от ЗКИР задължават адм.орган да се произнесе по същество със заповед /положителен или отрицателен адм.акт/,а не със удостоверение. Единствено произнасянето с надлежен адм.акт дава правната възможност на жалбоподателите да защитят правата си пред съд. Що се отнася до действителното правно положение,то според представеният от жалбодателите проект за изменение на КККР ,казусът касае отстраняване на непълнота и грешка по смисъла на чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР – случаят няма предвид явна фактическа грешка по смисъла на пар.1,т.9 от ДР на ЗКИР, тъй като видно от изложението на жалбоподателите още в първото им заявление от 21.09.2016 г. /л.27-29 от преписката/ ,касае се за правна грешка – твърди се,че делбата въз основа на която ПИ са нанесени в одобрената КК била нищожна. Доколкото предлаганото изменение променя границите и съответно площта на имотите,които в одобрения КР са вписани като собственост на горепосочените заинтересовани страни,то очевидно налице са предпоставки за възникване на спор за материално право по смисъла на чл.54,ал.2 от ЗКИР между тях и двамата жалбоподатели. От съществуването и разрешаването на този спор,изясняването на които обстоятелства е процесуално задължение на адм.орган, зависи характера на адм.акт ,с който началникът на СГКК-Варна следва да приключи преписката по същество – с положителна и отрицателна заповед по чл.54,ал.4 от ЗКИР. Съобразно тези обстоятелства,изричният отказ на адм.орган да се произнесе с такава заповед се явява незаконосъобразен и подлежащ отмяна като такъв.
Последното прави жалбата основателна,като при този изход от делото адм.орган дължи на жалбоподателите възстановяване на сторените от тях разноски по делото - платената държавна такса от 10 лв. за всеки от двамата жалбоподатели и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на л.27 от делото за жалбоподателката П..
Предвид изложеното,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ изричния отказ на Началника на СГКК-Варна по издаденото от него удостоверение № 25-203534/23.08.2019 г. за неприемане на проект за изменение на КККР и изпраща преписката на същият адм.орган за произнасяне в едномесечен срок по съществото на заявление с вх.№ 01-233053/25.06.2018 г. ,съгласно дадените в мотивите на това определение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА СГКК-Варна да заплати на А.П.П.,ЕГН **********,адрес *** за разноски по делото сумата от 310 лв.,а на И.М.П., ЕГН **********,същият адрес да заплати за разноски по делото сумата от 10 лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-днвен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :