№ 115
гр. Разград , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря М. В. Н.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
С решение № 5/16.02.2021г., постановено по гр. дело № 700/20 г. по РРС е приел за
установено по отношение на АЛ. К. С. от гр.Разград, като кредитополучател и ПЛ. КЛ. С.
гр.Разград, като поръчител, че дължат в условията на солидарност на Първа инвестиционна банка
АД, ЕИК *********, гр.София сумата от 1 611.31евро, главница по договор за банков кредит
№076LD-R-000509/10.12.2009r. , дължима за периода 18.12.14г.-03.12.19г., ведно със законната
лихва, считано от 18.12.2019г. до изплащане на вземането, сумата 309.03 евро възнаградителна
лихва за периода 18.12.16г. до 03.12.19г., за които вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение №5238/19.12.19г. по гр.д.№2572/19г. на РРС.Отхвърлил е като погасени по давност
вземанията за главница над размера от 1611.31 евро до претендираните 2 281.12 евро за периода
до 17.12.2014г. и за дължимата договорна лихва над уважения размер от 309.03 евро до заявения
такъв от 2417.85 евро .Прекратил е като недопустимо производството по делото по отношение
претенцията на банката за наказателна лихва от 2 189.83евро.Присъдил е в полза на банката
разноски съобразно уважената част от иска за заповедното и исковото производство.
Недоволна от решението в осъдителните му части е останала ответницата ПЛ. КЛ. С.,
поръчител по договора за кредит, поради което го обжалва в срок ,чрез пълномощник адв.С.Н. от
ВАК.
В жалбата се изтъкват съображения за неправилност на решението в частта му за
осъждането на поръчителя по договора за кредит, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на
претенцията на банката по отношение на С., както за длъжимата главница, така и
възнаградителната лихва, предвид разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и преклузивния срок, предвиден
със същата за предявяване на иск по отношение на поръчителя.
Насрещната по жалбата страна е депозирала в срок писмен отговор, с който я оспорва и
моли за нейното отхвърляне, като неоснователна.
1
По направеното с жалбата особено искане за спиране на производството по настоящото
дело до произнасянето с решение на ОСГТК на ВКС по ТД №5/2019г. окръжният съд се е
произнесъл в определението по чл.267 от ГПК, като е отхвърлил същото.
В съд.заседание пред въззивната инстанция, възивницата не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна също не изпраща представител.
За да се произнесе по въззивната жалба, окръжният съд съобрази следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
РС е сезиран с иск от ищеца "ПИБ"АД за установяване по отношение на ответниците
АЛ. К. С. и ПЛ. КЛ. С. на дължимост в условията на солидарност на вземания за главница,
договорна и наказателна лихва, в съответни размери в евро, дължими по договор за кредит със
съответен номер от 10.12.2009г., сключен с първия от тях като кредитополучател и втората като
поръчител, за които вземания по ч.гр.дело № 2572/2019г. в полза на банката е издадена заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.Срещу издадената заповед е подадено възражение
от страна на ответниците.
Установява се от събраните пред РС доказателства, че между ищеца и ответника А.С. е
сключен Договор № 076LD-R-000509/10.12.2009r. за банков кредит за сума в размер на 2 300 евро
с краен срок на договора 03.12.19г.
Като поръчител по същия договор се е задължила ответницата ПЛ. КЛ. С. същата дата,
10.12.2009 г. да отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението
на главното задължение, включващо лихвите и разноските.
Към договора е изготвен погасителен план - Приложение № 1, неразделна част от
договора. Съгласно сключен Договор за поръчителство, поръчителят отговаря солидарно с
кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение, включващо
лихвите и разноските.
Въпреки поетите задължения, кредитополучателят не е извършвал плащане на
задължението си по Договора за банков кредит, а опитите за доброволно уреждане на
задължението се оказали безуспешни.
Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, 16.12.2019г. пред РС крайният
срок на договора е настъпил.
Ответниците са оспорили предявения иск във всичките му части, като за основателни
съдът е приел част от тях.Уважил е установителния иск на банката за сумата от 1 611.31евро,
главница по договор за банков кредит №076LD-R-000509/10.12.2009r. , дължима за периода
18.12.14г.-03.12.19г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до изплащане на
вземането, сумата 309.03 евро възнаградителна лихва за периода 18.12.16г. до 03.12.19г.., за които
вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение №5238/19.12.19г. по гр.д.№2572/19г. на РРС.
Пред настоящата инстанция, предвид и съдържанието на въззивната жалба спорен е
само въпросът дали въззивницата ПЛ. КЛ. С. е също задължена, като поръчител по договора,
наред с кредитополучателя А.С. за признатите от съда суми, представляващи главница и договорна
лихва, предвид разпоредбата на чл.147 от ЗЗД и сочения от нея краен срок на договора
03.12.2018г., както същият е записан в самия договор или тази в погасителния план
03.12.2018г.Според заключението по назначената пред РРС ССЕ към крайния срок на договора
задължението на ответника е било: 2 281. 12евро е главница и 2 417. 85 евро е договорна лихва.
Към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК претенцията на банката е била в същия
размер.Вещото лице също така е посочило, с оглед оспорената от ответниците дата на крайния
срок на договора, че предоставеният кредит от 2 300 евро при ГЛП 16. 5% и при анюитетни
вноски, не може да бъде върнат за 108 месеца /до 03.12.18 г. /, като ще има оставаща главница от
2
432. 07евро.
При съобразяване, че както договора, така и погасителния план са подписани от
кредитополучателя А.С. и в изпълнение на задължението да установи действителната волята на
страните, РС е съобразил и приложеното по делото „искане за отпускане на кредит“, подписано от
ответника А.С., видно от което той е поискал отпускане от банката на кредит в размер на 2 300
евро, който да изплати за срок от 120 месеца или десет години, което прави крайният срок на
договора именно този, посочен от ищеца, 03.12.2019 г., при съобразяване и на заключението на в.л.
по ССЕ.
Съобразил е също така, че заявлението на банката по чл. 417 от ГПК против
кредитополучателя и поръчителя е подадено на 18.12.2019г, при настъпила изискуемост на
задължението на 03.12.2019 г., приемайки, е спазен законоустановения 6-месечен срок
преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД по отношение на поръчителя, позовавайки се на наличната в
този смисъл практика на ВКС.
Горното налага извод, че правилно първостепенният съдебен състав е установил, че
поради предявяване на иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок от настъпване на
изискуемостта, отговорността на поръчителя не е отпаднала.
Ето защо подадената въззивна жалба от ПЛ. КЛ. С. , като поръчител по договора за
кредит, чрез пълномощник, против постановеното по гр.дело №700/2020г. по описа на РРС в
осъдителните му части се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението
потвърдено.
Предвид изложените мотиви, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/16.02.2021г., постановено по гр. дело № 700/20 г. по
описа на РРС, в частта, с която е прието за установено, че АЛ. К. С. от гр.Разград, като
кредитополучател и ПЛ. КЛ. С. гр.Разград, като поръчител, дължат в условията на солидарност на
Първа инвестиционна банка АД, ЕИК *********, гр.София сумата от 1 611.31евро, главница по
договор за банков кредит №076LD-R-000509/10.12.2009r. , дължима за периода 18.12.14г.-
03.12.19г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. до изплащане на вземането, сумата
309.03 евро възнаградителна лихва за периода 18.12.16г. до 03.12.19г., за които вземания е
издадена заповед за незабавно изпълнение №5238/19.12.19г. по гр.д.№2572/19г. на РРС.
В останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3