РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Ловеч, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500273 по описа за 2021 година
С решение № 30/18.02.2021 г., по гр.д. № 41/2020 г. на РС – Ловеч предявеният
от ХР. М. Д. против Б. Ц. Б. иск по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Против решението е подадена въззивна жалба от ХР. М. Д., в която се оправят
оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поради произнасяне извън
размерите на заявената претенция (отхвърляне на иска за 4 000 лв., вместо за
намаления размер от 3 700 лв.), както и за неговата неправилност, свеждащи се до
необоснованост и противоречие с материални закон: неправилен извод на районния
съд за предаване от ответника на получените от ищцата сума на указаното му място,
основан на доказателствена съвкупност от досъдебното производство, при
фаворизиране показанията на ответника, пред тези на ищцата; непроизнасяне от съда
по доказателственото искане ответника за разшит на свидетели; неправилен извод на
районния съд от правна страна за липсата на елементите на фактическия състав по чл.
59 ЗЗД, доколкото се установявало несъмнено, че ответникът взел от ищцата сумата от
4000 лв., с която тя се обеднила, а ответникът се обогатил. Във въззивната жалба е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения
иск, чрез присъждане на сумата от 3 700 лв., както и за присъждане на разноските по
делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Б. Ц. Б. е постъпил писмен
отговор, подаден чрез пълномощника адв. Х.Н., в който се дава становище за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се предлага тя да се остави
без уважение, като е изведено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение и за присъждане на разноските по делото.
Въззивникът ХР. М. Д. взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Х. С., която поддържа жалбата, излага съображения
1
за нейната основателност, акцентувайки на наведените доводи за неправилност на
атакувания съдебен акт, моли за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. Х.Н., който оспорва въззивната жалба по наведените
в нея опалвания, излага съображения правилност на обжалваното решение, моли за
неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното решение е валидно.
Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът
намира същото за частично недопустимо.Въпреки изменението на иска чрез
намаляване на неговия размер от 4 000 на 3 700 лв., допуснато при надлежно искане от
ищеца, с нарочно определение, постановено в открито съдебно заседание от 18.01.2021
г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за сумата от 4 000 лв. При
това положение е налице произнасяне извън рамките на търсената защита, в
нарушение на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК). За горницата над 3 700 лв.
(намаления размер на иска) до сумата от 4 000 лв. (първоначално предявения размер)
съдебното решение се явява недопустимо и с оглед този му порок то подлежи на
частично обезсилване и прекратяване на производството в тази му част.
В останалата му обжалвана част, решението е допустимо, поради което
настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени
във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
На 12.05.2019 г. ищцата ХР. М. Д. приела телефонно обаждане от непознат
номер, при което плачещ женски глас казал „Майко, пострадах с очите...”, след което
лице от мъжки пол, представящо се за д-р Гаврилов, ѝ обяснило, че трябва по спешност
да се поставят лещи, които стрували около 9 000 лв., едната. Ищцата казала на
събеседника по телефона да се направи, каквото е нужно, обещавайки да плати, след
което събрала между 4000 и 5000 лв., състояща се от банкноти по 100 лв. (23 бр.), по 20
лв. (7 бр.) и по 50 лв., сложила ги в хартиен плик и ги увила в платнена торбичка. След
това, по нареждане на поддържащия с нея разговор, тя отишла до църквата на селото
(Б.) и пред нея изчакала да се появи човека, на когото трябвало да предаде събраната
сума пари. Въз основа на получени по телефон указания от лице, представящо се за
Ловчанския митрополит Гаврил, пред църквата на с. Б. се появил ответникът Б. Ц. Б.,
който заварил възрастна жена, около 80 годишна, говореща по телефона. По нареждане
от лицето, представящо се за Ловчанския митрополит, ответникът отишъл при нея и се
представил за човека, който трябва да вземе парите. Ищцата настоявала да чуе от него
паролата, при която, според указанията по телефона, следвало да се увери в персоната
на непознатия мъж, на когото е трябвало да предаде парите. Ответникът произнесъл
казаната му по телефона парола, при което ищцата му дала торбичката, в която бил
пликът със събраната сума, след което се качил в автомобила и напуснал селото.
Горните факти се приемат за установени въз основа на двата протокола за разпит
от досъдебното производство, приети от първоинстанционния съд. Макар да са
събрани в наказателния процес, протоколите за разпит могат да се ползват като
доказателствен източник по настоящето дело (писмено доказателство), доколкото
съдържат изявления на страните по делото (ХР. М. Д. и Б. Ц. Б.) относно неизгодни за
тях факти, чието авторство е удостоверено от разследващ орган във връзка с
2
изпълнение на неговите функции. В тази им част изявленията съставляват признания,
каквито ищецът и ответникът може да направят както в производството, в което
участват като страни, така и извън него, вкл. в друга процедура, пред съответния
надлежен орган на власт. В случая, в разпита му като свидетел по съответното
досъдебно производство, Б. Ц. Б. е признал, че е получил от ищцата парите.
Получаването на сумата от ответника е именно такъв неизгоден за него факт.
Конкретното време, място и обстановка, при които се е осъществило предаването и
получаването, изключват вероятността, парите да са дадени от друго лице, различно от
ХР. М. Д. (ищцата). В този смисъл съдът приема за доказан факта на предаване от
ищцата и получаване от ответника на сумата пари. Макар да не е имало броене, съдът
приема за установен и приблизителния размер на сумата, доколкото направеното от
ищцата описание на валутата, номинала и броя на банкнотите, съответства на
възприетото от ответника съдържание на хартиения плик, увит в получената от него
платнена торбичка.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 59 ЗЗД, както поддържа
процесуалния представител на ищцата и както е квалифициран от съда. Тази
квалификация следва от наведените в исковата молба твърдения за предаване за сумата
от ищцата и за получаването от ответника без основание („Б. е взел парите на Х.Д.
без основание и същата има право да иска от него връщане на сумата“). Тези твърдения
очертават квалификация на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Останалите изложения в исковата
молба са без значение за правната квалификация на предявения иск, защото те се
свеждат до правни доводи относно иска по чл. 59 ЗЗД, чието заявяване в случая е
излишно. От гледна точка очертаване на предмета на търсената защита, за надлежното
упражняване на правото на иск е достатъчно означение на правно релевантните факти
и извеждане от тях на съответното искане до съда (чл. 127, ал. 1 т. 4 и 5 ГПК).
Квалификацията на спорното право следва именно от твърденията на страните за тези
факти и изведените от тях искания (възражения). Тя е процесуално задължение на
съда, поради което дадената такава от ищеца и ответника не го обвързва, а направената
от съда различна правна квалификация на спорното право не съставлява нарушаване на
диспозитовното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК). В този смисъл посочената от ищеца правна
квалификация по чл. 59 ЗЗД, обоснована с доводи за обогатяване на ответника, не
обвързва съда. Същата е дадена от районния съд неправилно, защото не произтича от
твърденията в исковата молба за предаване на сумата от ищцата и получаването от
ответника без основание, при които защита с иск по чл. 59 ЗЗД не може да ес търси
(ПВС 1-79, Пленум, т. 1).
Правната квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е в съответствие с твърденията за
предаване за сумата от ищцата и за получаването ѝ от ответника без основание. Искът е
основателен, защото тези два факта се установяват несъмнено по делото. Получаването
на парите се признава от ответника. Неговото извънсъдебно признание е направено
пред надлежен орган на власт (разследващ орган) при изпълнение на неговите
функции, в протокол за разпит по образувано досъдебно производство. За установяване
на този факт (предаване на парите от ищцата и получаването им от ответника)
протоколът за разпит от досъдебното производство би могъл да се ползва, защото
удостоверява признание на страна по настоящето дело за неизгоден за нея факт.
Изявлението на страната за този факт би могло да не бъде събрано по установения
процесуален ред, тъй като тя може да откаже да отговори на конкретно поставения
въпрос с последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК. Получаването на сумата от ответника в
случая е станало без правно основание, при изначална липса на такова. Към този
момент между ищцата и ответника не е имало правоотношение, от което за нея да
произтича задължение към него да му предаде процесната сума. Тезата на ответника за
получаване на сумата в изпълнение на мандатно правоотношение не може да се
сподели. Първо, защото не се установява предаване на получените пари от ответника
на трето лице – това е изгоден за ответника факт, за който изявленията му съставляват
3
твърдения, а не признания, имащи доказателствена стойност. Второ, дори и да бе
установено предаване на сумата към трето лице, обстоятелствата при които е
направено (при нареждане по телефона от непознато лице, в отдалечено населено
място, различно от това, в което би требвало да е получателят, и оставянето без
надзор, на оживено място, при отсъствие на гаранции, изключващи намирането от
всеки) не позволяват да се приеме, че то е в изпълнение на възложен мандат. Такова
поведение е несъвместимо с принципите за точно и добросъвестно изпълнение на
задълженията, с представата за установената дължима грижа при изпълнението (чл. 63,
ал. 1 и 2 ЗЗД), при това до такава степенен, че изключва предприемането му да е в
изпълнение на каквато и да било правна сделка. Погрешната представа на ответника за
действие при възложен мандат е без правно значение за основателността на предявения
против него иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В хипотезата на неоснователно обогатяване по чл.
55, ал. 1 ЗЗД законът държи сметка за обективното отсъствие на основанието за
извършване на престацията, а не за субективното отношение, липсата на знание у
престиращия или получаващия благото.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба е основателна по част от посочените
в нея оплаквания (чл. 269 ГПК). Решението на първоинстанционния съд е неправилно
в допустимата му част, с която предявеният от ХР. М. Д. против Б. Ц. Б. иск е
квалифициран по чл. 59 ЗЗД и е отхвърлен като неоснователен за сумата до 3 700 лв. В
тази му част то следва да бъде отменено и вместо него да се постанови присъждане на
същата сумата, като получена от ответника без основание (чл. 55, ал. 1 ЗЗД), ведно със
законната лихва от 09.01.2020 г. (подаване на исковата молба) до окончателното
плащане.
При този изход на делото въззиваемият-ответник, следва да заплати разноските
на въззивницата-ищец за двете инстанции (чл. 78, ал. 1 ГПК). Макар реално
извършване на такива да не е налице, доколкото ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски, ответникът следва да заплати на нейния процесуален представител
по пълномощие адв. Х.П.-С. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за оказаната от нея
безплатна правна помощ в производството пред двете инстанции. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (3 700 лв.) и съобразно правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от ответника е в общ размер на
978 лв. (по 489 лв. на инстанция).
Отчитайки освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса и
разноски (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК) и с оглед основателността на предявения иск и
подадената от нея въззивна жалба, ответникът-въззиваем следва да бъде осъден за
заплати държавна такса върху уважения размер на иска за първоинстанционното и
въззивното производство (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % върху присъдената
сума от 3 700 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК), за дължимата от ответника държавна такса за
първоинстанционното производство е 148 лв., а за въззивното обжалване - 74 лв. (чл.
18 от Тарифата). Двете суми следва да се заплатят от ответника в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 30/18.02.2021 г., по гр.д. № 41/2020 г. на РС – Ловеч в
частта, с която предявеният от ХР. М. Д. против Б. Ц. Б. иск по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен
като неоснователен за горницата над 3 700 лв. (намаления размер на иска) до сумата от
4 000 лв. (първоначално предявения размер) и прекратява производството в тази му
част.
4
ОТМЕНЯ решение № 30/18.02.2021 г., по гр.д. № 41/2020 г. на РС – Ловеч в
останалата му част, с която предявеният от ХР. М. Д. против Б. Ц. Б. иск е
квалифициран по чл. 59 ЗЗД и е отхвърлен като неоснователен за сумата до 3 700 лв.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Ц. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, Община Л. да заплати
на ХР. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, Община Л., ул. „**************, на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 3 700 лв., получена от ответника без основание,
ведно със законната лихва върху сумата от 09.01.2020 г. (подаване на исковата молба)
до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА Б. Ц. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. *****, Община Л. да заплати
на адв. Х.П.-С. от САК сумата от 978 лв. лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на ищеца ХР.
М. Д. в производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. Ц. Б., с ЕГН **********, с адрес: с.
*****, Община Л. да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд Ловеч, сумата от 148 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на иска, а по сметката на Окръжен съд Ловеч сумата от 74 лв., представляваща
държавна такса за обжалването пред въззивната инстанция, както и 5 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5