Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Албена Ботева
Членове: 1. Невена Чеуз
2. Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев
в.ч.гр.дело N 11631 по описа за 2020 г., прецени:
Производство по чл. 436 във вр. с
чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Ю.Б.“ АД ***
срещу разноските по изп. дело № 20207850400137 на ЧСИ Л.М.съгласно покана за
доброволно изпълнение от 20.08.2020 г., потвърдени с постановление от
16.09.2020 г. на съдебния изпълнител. Жалбоподателят, който е длъжник в
изпълнителното производство, излага доводи за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело, което следвало да се определи единствено
за образуване на изпълнителното дело по чл. 10 ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г.
Оспорва и начислените от съдебния изпълнител такси по чл. 1, 3, 5, 9 и 26 от
ТТРЗЧСИ, като счита, че били таксувани неизвършени действия. Излага и
съображения че не е станал повод за завеждането на изпълнителното дело, както и
за извършено от него прихващане с вземане към праводателя на взискателя.
Взискателят във възражение оспорва
жалбата.
Съдебният изпълнител в мотиви по чл.
436 ал. 3 от ГПК излага съображения за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Изпълнителното производство е
образувано на основание изпълнителен лист от 23.07.2019 г., издаден по гр. дело
№ 7682/2018 г. на СГС за осъждане на „Ю.Б.“ АД *** да заплати на „С.“ ЕООД гр.
София разноски в размер на 36,50 лева. На основание договор за цесия от
23.12.2019 г. по делото е конституиран като взискател „Г.С.У.“ ЕООД. В поканата
за доброволно изпълнение са отбелязани следните разноски по изпълнението: 400
лева разноски по изпълнителното дело; банкова комисионна 3 лева; 196,74 лева
такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които: по т. 1 – 24 лева за образуване на
изпълнително дело, по т. 3 – 6 лева за удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК,
по т. 5 – 24 лева за връчване на ПДИ; по т. 9 – 18 лева за налагане на запор,
по точка 5 – 72 лева за три броя съобщения при прекратяване на делото – за
връчване на съобщения до страните за издадено постановление за прекратяване и
съобщение за вдигане на наложен запор, и по точка 26 – 52,74 лева
пропорционална такса.
Неоснователна е жалбата в частта
ѝ срещу разноските по точка 1 – 24 лева за образуване на изпълнителното
дело, по точка 3 – 6 лева за удостоверение от НАП по чл. 191 от ДОПК и по точка
5 – 24 лева за връчване на покана за доброволно изпълнение. Неоснователен е
доводът на жалбоподателя, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното
дело. Няма доказателства за погасяване на задължението – предмет на
изпълнителния лист, преди образуването на изпълнителното производство. В тази
връзка, съдът не приема доводите за настъпило прихващане с вземане на „Ю.Б.“ АД
към „С.“ ЕООД – праводател на взискателя, по силата на материалноправно
изявление в този смисъл на „Ю.Б.“ АД ***. Изявлението не е получено от адресата
– връщането на пощенската пратка с отбелязване „непотърсена“ не е равнозначно
на получаване на изявлението. Поради това съдът намира, че не е настъпило
прихващане на вземането – предмет на настоящото изпълнително производство. В
този смисъл, изпращането на покана за доброволно изпълнение и изискването на
удостоверение по чл. 191 от ДОПК са надлежно извършени действия по движение на
изпълнителното дело и за тях се дължи заплащане на такса по точки 1, 3 и 5 (в
частта за поканата за доброволно изпълнение) от Тарифата за таксите и
разноските по ЗЧСИ.
Основателна е жалбата срещу
определените разноски в частта ѝ по точка 5 – 72 лева за връчване на
постановление за прекратяване на изпълнителното производство и постановление за
вдигане на наложения запор. Изпълнителното производство не е прекратено, нито е
постановено вдигане на запора (доколкото такъв въобще е наложен), което да е
основание за начисляване на държавна такса за такива действия на съдебния
изпълнител.
Основателна е жалбата срещу
определените разноски в частта ѝ по точка 9 – 18 лева за налагане на
запор и в частта им за размера на адвокатското възнаграждение от 400 лева по
изпълнителното дело.
За да е налице основание за събиране
в полза на взискателя на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнително дело, следва действията на представителя да са насочени към
прилагане на конкретни изпълнителни способи, които според предмета на вземане и
страните по изпълнението могат да бъдат приложени.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят посочва като
изпълнителни способи запор върху движимите вещи на длъжника, възбрана върху
недвижими имоти на длъжника и запор
върху дружествени дялове. С молба два дни по-късно взискателят е оттеглил
посочените от него способи за изпълнение и е посочил като способ налагане на
запор върху банкови сметки.
Така
посочен, способът за принудително изпълнение запор върху банкови сметки не може
да бъде приведен в действие и е негоден да породи последиците по чл. 507, 507а
и 508 от ГПК. Взискателят не е посочил в коя банка или банки прави искане за
налагане на запор на банкови сметки, което прави невъзможно изобщо налагането
на запор. Не е допустимо налагане на запор върху банкови сметки, които са
открити в самата банка длъжник, защото банката оперира с привлечени парични
средства, а не със собствен капитал, и титуляри на банковите сметки са други
лица – недлъжници. Поради това съдът приема, че взискателят не е посочил
конкретен способ, приложим за предприемане на изпълнение.
В съответствие с горните
съображения, действията на съдебния изпълнител по налагане на запор върху
„вземания и банкови касети” на длъжника, обективирани в покана за доброволно
изпълнение и запорно съобщение, са негодни да породят правно действие. Не е
посочено върху какви вземания на длъжника се налага запорът, а с оглед предмета
на дейност на длъжника – банкови сделки, вземанията на банката длъжник са
хиляди на брой и десетки видове. Освен
това, съдебният изпълнител поставя „Ю.Б.” АД в
положение едновременно на длъжник и трето задължено лице, което е
процесуален абсурд. Не поражда правно действие и изявлението на съдебния
изпълнител за налагане на запор върху „банковите касети на длъжника „Ю.Б.“ АД“,
поради непосочване на местонахождението и наемодателя на съответните наети от
банката длъжник сейфове. Налагане на запор върху банкови сейфове, поддържани от
самия длъжник, е недопустимо, тъй като те са предназначени за предоставяне на
лица – клиенти на банката, с договори по чл. 605 и сл. от ТЗ във вр. с чл. 2 т.
15 от ЗКИ.
Предвид невъзможността наложеният от
съдебния изпълнител запор да породи своите последици, което в конкретния случай
е приравнено на липса на запор, недължима е определената такса по чл. 9 от
ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева. С оглед неприложимостта на поискания от
пълномощника на взвискателя с молба вх. № 932 от 20.08.2020 г. процесуален
способ, не е дължимо адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното
дело, а само възнаграждение за образуването му в размера по чл. 10 т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 200 лева.
Основателна е жалбата и в частта
ѝ срещу определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Размерът на таксата
следва да се определи според събраните суми, предмет на изпълнителното дело. Според
текста на т. 26 и пояснението на т. 4 от забележките към т. 26, от размера на
„събраната сума“ се изключват само авансовите такси. Това означава, че всички
останали вземания по изпълнителното дело, вкл. и разноските за адвокатско
възнаграждение, се вземат предвид при определяне на размера на таксата по т. 26
от Тарифата. В случая, размерът на таксата следва да се определи според размера
на вземането, предмет на изпълнителното дело - 36,50 лева, и размера на
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение, което съдът е определил на 200
лева, или общо сума за събиране 236,50 лева. Дължимата такса по т. 26 е в
размер на 23,65 лева без ДДС, или 28,38 лева с ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отменя постановление изх. № 1322 от
16.09.2020 г. по изп. дело № 20207850400137 на ЧСИ Л.М.за оставяне без уважение
на възражение № 970 от 28.08.2020 г. на „Ю.Б.” АД в частта за таксите и
разноските по изпълнението, и вместо него в тази част постановява:
Отменя определените разноски в
частта им по точка 5 от ТТРЗЧСИ за сумата от 72 лева и по точка 9 от ТТРЗЧСИ за
сумата от 18 лева.
Намалява определеното адвокатско
възнаграждение, дължимо от „Ю.Б.” АД на „Г.С.У.“ ЕООД по изп. дело №
20207850400137 на ЧСИ Л.М.от 400 лева на 200 лева.
Намалява
определената такса по точка 26 от ТТРЗЧСИ от 52,74 лева на 28,38 лева.
Оставя
без уважение жалбата в останалата част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.