№ 173 10.10.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на дванадесети
септември две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при участието на секретаря: Д. Б., като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 71/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба на „Ю. Б“ АД, ЕИК: *****със
седалище и адрес на управление гр. С, р-н “В”, ул. О ” , представлявано от Д.
Ш.– изпълнителен директор и член на Управителния съвет и М. В.– прокурист,
действащи чрез пълномощник Адвокатско
дружество „Ч.П.И И.“***, БУЛСТАТ: *********,
регистрирано с номер в Единния регистър: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „К.“ № ет. , и
персонално адвокат Х.Х.И. - САК, СРЕЩУ С.Г.К. с ЕГН: **********
с постоянен адрес: *** и настоящ адрес ***
46, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК , вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ и по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.
В исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за потребителски кредит № FL**** от 09.06.2016г., сключен
между „Ю. Б“ АД и И.М.И. с ЕГН: ********** като Кредитополучател и С.Г. К.с
ЕГН: **********, в качеството й на поръчител, банката е предоставила на
Кредитополучателя кредит в размер на 8605.00 лв. за пълно предсрочно погасяване
на задълженията по договор за потребителски кредит FL***** от 01.12.2014 г.,
сключен между Банката и И.М.И. като кредитополучател и С.Г. Ж. (К.) в
качеството й на поръчител. Кредитополучателя се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Кредитополучателят бил усвоил
предоставените от Банката парични средства в размер 8605,00 лв. чрез
разплащателна сметка: IBAN: ***, разкрита на името на И.М.И. при „Ю. Б“ АД
Длъжниците не изпълнявали задълженията си по Договор за потребителски кредит №
FL810581 от 09.06.2016., като не били заплатили на „Ю. Б“ АД всички равни
месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска 121.73 лв.
и последна — изравнителна вноска в размер на 121.90 лв. за целия период от
погасяването на кредита до крайния срок на издължаване на кредита, дължими
ежемесечно до 9-то число от съответния месец; не били заплатили дължимите на
банката лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер
на законната лихва за забава; не били заплатили дължимите на Банката по договор
такси.
Предвид изложените в исковата
молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което да бъде признато за установено по отношение на длъжника С.Г.К.,
че дължи на "Ю. Б“ АД, по Договор за потребителски кредит № FL810581 от
09.06.2016 г. сумата в общ размер на
7601.04 лв. от които: 7185.81 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.06.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението; 156.98 лв. - възнаградителна лихва за периода от 09.10.2017 г. до
02.03.2018 г.; 210,25 лв. - мораторна лихва за
периода от 09.10.2017 г. до 11.06.2018 г. и 48.00 лв. - такси за периода от
09.10.2017 г. до 11.06.2018 г..
Претендират се разноски.
В законоустановения
срок ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено
становище, в което се излагат аргументи
в подкрепа на исковите претенции, като се моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Поповският районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
За да
бъде уважен искът с посоченото правно основание, ищецът следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор за кредит, че ищцовата
страна е изправен кредитор по договора /предоставила е на кредитополучателя
сумата, предмет на договора/, че задълженията по договора са изискуеми, поради
настъпила предсрочна изискуемост, както и че задълженията по договора са
обезпечени с поръчителството на ответника.
В конкретния случай от доказателствата по
делото се установява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ***** от
09.06.2016 г., банка „Ю. Б“ АД е отпуснала на
И.М.И. сумата от 8605,00 лв. за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит
FL** от 01.12.2014 г., сключен между Банката и И.М.И., който от своя страна се е
задължил да погасява задълженията си по кредита в срок, както и да заплаща
уговорените в процесния договор главница и лихви.
Договорът за кредит е обезпечен с
поръчителството на С.Г. Ж.а /К./.
Видно от изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 8605.00 лева е
преведена по разплащателна сметка IBAN ***, разкрита на името на И.М.И., при „Ю.
Б" АД на 09.06.2016 година с банково бордеро № ****** от 09.06.2016 г. и е
усвоена изцяло.
Според заключението на вещото
лице, за период от 09.07.2016 г. до 09.10.2017г. по кредита са направени 15
погасителни вноски от кредитополучателя в размер на общо 1 744.35 лева, от
които погасена главница в размер на 1 419.19 лева и лихви по договора за
потребителски кредит от 325.16 лева., като остатъчното задължение за главница е
в размер на 7185.81 лева.
По делото са налични доказателства
/Уведомление, получено от ответника на 26.04.2018г./, че банката е реализирала
правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на исковата претенция, при което същата се явява основателна и следва да бъде уважена
в пълния й размер.
По иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ:
За да бъде уважена исковата
претенция с посоченото правно основание ищецът носи тежестта да докаже, че между
страните по договора за кредит е договорена възнаградителна
лихва, както и нейния размер.
В конкретния случай, видно от приложения по
делото Договор за потребителски кредит се установява, че страните са постигнали
съгласие за ползвания кредит, кредитополучателят да заплащат на банката годишна
лихва, чиито размер е посочен в самия договор.
От заключението на вещото лице се
установява, че по договора за потребителски кредит са начислени дължими лихви
за неустойки и такси за временно ползване в съответствие с разпоредбите по чл.
3, ал. 3 от договора, като дължимата възнаградителна лихва върху главницата за периода от
09.10.2017 г. до 02.03.2018 г. е в
размер на 156.98 лв.
При това положение, съдът намира
исковата претенция за възнаградителна лихва за
основателна, при което подлежи на цялостно уважаване.
По иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ:
За да бъде уважен иска с
посоченото правно основание, ищецът следва да докаже наличието на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава, размерът на претендираното
обезщетение за забава, както и наличие на уговорка за заплащане на претендираните такси
и техния размер.
С оглед становището на съда за дължимост на главница по процесния
договор за кредит в размер на 7185.81 лв., то първата предпоставка от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е налице.
Безспорно се установи, че
кредитополучателят е преустановил обслужване на кредита след 09.10.2017г.
Видно от заключението на вещото
лице, върху задължението от 7 185.81 лева се дължи мораторна
лихва за периода от 09.10.2017г. до 11.06.2018г., в размер на 210.25 лв.
Ето защо исковата претенция се
явява доказана в пълния претендиран размер, поради
което подлежи на уважаване изцяло.
Що се отнася до претендираните такси в размер на 48.00 лв. за периода от
По възраженията:
Макар и да не е подал отговор
на исковата молба, ответникът е депозирал възражение срещу издадената против
него заповед за изпълнение, в което релевира доводи
за недължимост на претендираните
суми, поради отпадане отговорността му като поръчител на осн.
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, при което съдът е длъжен да коментира и този въпрос.
Съгласно установената съдебна
практика, началния момент на 6 месечния
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, се определя от датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и
/или поръчителите, и то ако към този
момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока. В този момент целият или неплатен остатък по кредита е изискуем,
както по отношение на кредитополучателя така и по отношение на поръчителя.
Освен това, съдебната практика приема че
забавата на длъжника по всяка отделна анюитетна
вноска не води автоматично до предсрочна изискуемост на целия кредит, без да се
предприемат действия от кредитора за реализиране на това право.
Уговорената с договор за кредит
предсрочна изискуемост настъпва с упражняване правомощието на банката да
направи кредита предсрочно изискуем, чрез изявление отправено до длъжника, като
отговорността на поръчителите произтича и се определя от предмета на главния
дълг. Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което банката може да
упражни предоставеното й с договора право да превърне целия кредит предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост е право, предоставено в полза на банката и
за да възникне, то трябва да бъде упражнено.
Съобразявайки посочената
задължителна практика, съдът приема, че в настоящия случай забавата на длъжника
по всяка една от анюитетните вноски на посочените
падежи не води автоматично до предсрочната изискуемост на кредита. В този см.
решение № 130/27.10. 2009 г. по т.д.№ 139/2009 г. на ВКС, І т.о.; решение № 58 /12.04.2009г. по т.д.№
584/2008г. на ВКС,ІІ т.о., решение № 540/21.07.2008г., по т.д.№ 169/2008г. на
ВКС, ІІт.о. и
решение № 111/25.03.2008г., по т.д.№ 803/2007г. на ВКС ,ІІ т.о. и др.
С оглед така цитираната практика
на ВКС, настоящият състав приема, че 6
месечният срок по чл.147, ал. 1 от ЗЗД,
в настоящият случай е започнал да тече от датата на уведомяване на
поръчителя, че кредита е в просрочие, и от датата на получаване на уведомлението,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съгласно представените доказателства,
това волеизявление на банката е достигнало до поръчителя на 26.04.2018г., видно от приложената обратна разписка, и от този момент до подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда /20.06.2018г./, не е изтекъл 6-месечен
срок, и съответно ответника като поръчител е останал задължен.
В този смисъл ответниковото възражение се явява неоснователно.
По разноските:
За
образуване на делото и в хода на процеса, банката – ищец е направила
следните разноски:
285.41
лв. – заплатена държавна такса;
852.06
лв. – за адвокатско възнаграждение;
200.00
лв. – депозит за вещо лице;
ОБЩО
: 1337.47 лв.
Представен
е списък на разноските.
С оглед изхода на делото, и предвид направеното искане за присъждане на
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищцовата страна сумата в общ размер на 1329.02 лв., представляваща
направени по повод съдебното производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
Така в заповедното производство банката е направила разноски в общ размер
на 747.26 лв., от които 152.02 лв. за
заплатена държавна такса и 595.24 лв. за адвокатско възнаграждение като
пропорционално на уважената част от исковите претенции, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 742.54
лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.К. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: *** и настоящ адрес *** 46, че ДЪЛЖИ на „Ю. Б“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. С., р-н “В.а”, ул. О.” 0,
представлявано от Д. Ш.– изпълнителен директор и член на Управителния съвет и М.
В.– прокурист, действащи чрез
пълномощник Адвокатско дружество „Ч.П.И И."***,
БУЛСТАТ: *********, регистрирано с номер в Единния регистър: *, със седалище и
адрес на управление: гр. С, ул. „К" №, ет. , и персонално адвокат Х.Х.И. - САК, СУМАТА от 7185.81 лв. /седем хиляди сто осемдесет и пет лева
и осемдесет и една стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит № FL810581 от
09.06.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, СУМАТА от 156.98 лв. /сто петдесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки/- възнаградителна лихва за периода от 09.10.2017 г. до
02.03.2018 г. и СУМАТА от 210.25 лв. /двеста и десет лева и двадесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за периода от 09.10.2017 г. до 11.06.2018
г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ № 534/25.06.2018г. по ч.гр.д № 579/2018г. на РС – Попово, като
за СУМАТА от 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/ - такси за периода от
ОСЪЖДА С.Г.К. с ЕГН: **********
с постоянен адрес: *** и настоящ адрес ***
46 ДА ЗАПЛАТИ на „Ю. Б“ АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. С*, р-н “В*”, ул. О*” * представлявано от Д.
Ш.– изпълнителен директор и член на Управителния съвет и М. В.– прокурист, действащи
чрез пълномощник Адвокатско дружество „Ч.П.И
И."***, БУЛСТАТ: *********, регистрирано с номер
в Единния регистър: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „К*а"
№* ет*, и персонално адвокат Х.Х.И.
- САК, СУМАТА в общ размер на 1329.02 лв. /хиляда триста двадесет и девет лева и две стотинки/,
представляваща направени по повод съдебното производство разноски, както и
СУМАТА в общ размер на 742.54 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и петдесет и четири стотинки/ -
разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от
исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: