Р E Ш Е Н И Е
№ 822
гр.Плевен, 22.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 942 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260004 от 15.09.2020 г., постановено по
НАХД № 183 по описа за 2020 г., Районен съд – Левски е потвърдил Наказателно
постановление № 15-011/27.04.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав“ към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с което на Я.Ц.Д. ***, на основание чл. 86
от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева, за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1
от ЗРА е отнета в полза на държавата рибата, предмет на нарушението. Със същото
решение Я.Ц.Д. *** е осъден да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Я.Ц.Д.,
чрез адвокат Ж.Н. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Посочва се, че процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, е
неправилното му съставяне в дължимото присъствие на свидетели, както и че АУАН
и НП не отговарят на изискванията по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Изразява се
несъгласие с доводите на РС – Левски, че изискванията на чл. 42, т. 7 от ЗАНН –
за посочване на точни адреси и ЕГН на свидетелите, са от значение единствено за
установяване на свидетеля и разпита му пред съда, който бил проведен. Счита се,
че съдът неправилно тълкува и прилага §1, т. 28 от ДР на ЗРА във връзка с чл.
24 от същия закон. Счита се още, че нарушението не е надлежно установено и
доказано. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и
обжалваното постановление с всички произтичащи последици. Претендират се
разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Я.Ц.Д. не се явява,
представлява се от адв.Ж.Н., който поддържа касационната жалба на заявените в
нея основания. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури – Плевен се представлява от юрисконсулт Папазов,
който счита касационната жалба за неоснователна. Представя писмени бележки с
подробни доводи за законосъобразност на решението и наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Д. за това, че на 22.01.2020г.
около 10:40часа, на кръстовището на ул.“Фердинанд Дечев“ и околовръстен път
гр.Белене, при извършена проверка от служители на пътна полиция-Плевен на л.а. *****
с рег.№***** е установено в багажника на автомобила, управляван от Д. две
касетки риба /30кг по сведения на Д./ от видовете: „пъстър толстолоб“, „бяла
риба“, „платика“, „шаран“ и „скобар“ – прясна. Служителите на Пътна полиция
уведомяват ИАРА-Плевен, като на мястото се отзовава началник-сектор „Рибарство
и контрол“ –Плевен, който констатира, че транспортното средство за превоз на
риба не е регистрирано по реда на чл.246 от ЗВМД, което представлява нарушение
на чл.50 ал.1 т.2 от Закона за рибарството и аквакултурите.
За да потвърди наказателното постановление районния
съд е приел, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Приел е още, че АУАН е съставен от компетентен за това орган,
като се е позовал на представена по делото заповед на МЗХ. Счел е, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения, които да водят до отмяна на НП. Посочил е, че АУАН и НП съдържат
всички изискуеми реквизити по ЗАНН, като непосочването на ЕГН и адрес на
свидетеля не представлява съществено нарушение, доколкото същите са необходими
за индивидуализиране на лицето и неговия разпит пред съда. Посочил е още, че от
всички доказателства се установява, че автомобилът, с който е превозвана
процесната риба, не е бил регистриран по чл.246 от ЗВМД, както и че видимо не
разполага с хладилно отделение – едно от изискванията, на които трябва да
отговаря автомобила, за да бъде регистриран. Приел е, че правилно е
квалифицирано нарушението по чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА, според която разпоредбата в
относимата редакция, изисква превозът на
риба и/или други водни организми да се извършва със специализирани транспортни
средства регистрирани по реда на чл.246 от ЗВМД. Счел е, че и правилно е
приложена санкционната норма, като е наложен минималния размер на санкцията. Подробно
е обосновал и приел, че наказаното лице може да бъде субект на нарушението. В
тази връзка се е позовал на §1 т.24, т.28 и чл.24 ал.3 от ЗРА и е приел, че
превозваната от Д. риба надхвърля нормите на чл.24 ал.3 от ЗРА, поради което е
налице визираната в изр.второ на същата разпоредба фикция за наличието на
стопански риболов. Посочил е също, че субект на нарушението по чл.86 от ЗРА вр.
чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА може да бъде всяко лице, което фактически превозва риба,
в случай, че същата е продукт от стопански риболов. Приел е още, че не е
приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, както и че е ирелевантно за
законосъобразността на постановлението дали иззетата риба е дарена или
продадена.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на Д. нарушение по
чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока
формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Не са налице твърдяните в касационната жалба пороци. Няма
допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени
нарушения при съставяне на акта и издаване на НП, като правилно е счетено от
районния съд, че непосочването на ЕГН на свидетеля не е съществено нарушение.
Констатираното нарушение е безспорно доказано и правилно е квалифицирано по
чл.50 ал.1 т.2 от ЗРА. Освен мотивите на районния съд следва да се посочи още,
че св.Г., който е началник сектор „Рибарство и контрол“ – Плевен заявява в
съдебно заседание, че Д. има удостоверение за право за извършване на стопански
риболов, т.е. налице е извършен стопански риболов от страна на наказаното лице.
Санкционната норма на чл. 86
от ЗРА постановява, че който превозва риба, други водни организми и
продукти от тях в нарушение на чл. 50, се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. Систематичното тълкуване на
цитираните разпоредби налага извод, че чл. 50
от ЗРА предвижда отделни изисквания, спазването на които е условие за
законосъобразното извършване на превоз на риба или продукти от риболов. За да
се приеме, че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 86
от ЗРА, е достатъчно лицето да извършва превоз на риба в нарушение, на
което и да е от предвидените в чл. 50
от ЗРА изисквания.
Касационният съдебен състав приема за
установени от доказателствата по делото правнозначимите факти, че
санкционираното лице, при извършения от него превоз на риба, е използвало МПС,
което не било регистрирано по надлежния ред за такъв превоз, и е извършило
вмененото му нарушение. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за разноски, следва в полза на ответника да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лева, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260004 от 15.09.2020 г.,
постановено по НАХД № 183 по описа за 2020 г. на Районен съд – Левски.
ОСЪЖДА Я.Ц.Д. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури направените по делото разноски
в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/