Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П.,
17.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на дванадесети май, две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5592 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу М. Т.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и В.А.М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплатят СОЛИДАРНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., ж.к.”Мошино”, ТЕЦ “Република” за следните суми -сумата 1390,95 лв. /хиляда триста и деветдесет лева и 95 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 183,91 лв. /сто осемдесет и три лева и 91 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 1390,95 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот, находящ се: гр. П., ул. Б.Г.**.
В
исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи
условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се
намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.
С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 23.07.2020
г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е
искане да бъде изискано ЧГД №04157 по описа на съда за 2020 година, по описа на ПРС. Отправено е искане за назначаване по делото
на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в
исковата молба. Представени са и писмени доказателства към исковата молба.
Заверено копие от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 10.07.1990 г., изд. от Общински народен съвет
при Община П..
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от всеки един от ответниците.
В
отговора си М. Т.М., чрез
пълномощника си адв. В., сочи, че счита,
че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от Гражданско -
процесуалния кодекс (ГГ1К), тъй като липсва изложение на
обстоятелствата, на коиго се основава иска доколкото не е
посочен начина по който е формирано задължението за топлинна енергия -
главница, пито са посочени конкретните видове топлинна енергия (за отопление на
имот, за битово горещо водоснабдяване или сградна инсталация) които се
претендират и тяхната стойност. Предвид гореизложеното не съществувала яснота
по какъв начин е формирано и изчислено общо посоченото задължение за топлинна
енергия, което същевременно ме затруднява да ангажира доказателства, доколкото
не знае какви компоненти и при какви количествени и стойностни показатели са
включени в тази сума. По същество се сочи, че се оспорва изцяло предявените обективно съединени искове,
като аргументите ми са следните:оспорва твърдението, че ответницата е в договорни отношения с ищеца за
доставка на топлинна енергия за процесния имот. В съответствие със Закона за
енергетиката (ЗЕ), действащ за процесния период страна по облигационното
правоотношение за продажба на топлинна енергия е клиентът на топлинна енергия,
какъвто по силата на легалното определение, съдържащо се в нормата на § 1, т.
42 ДР на ЗЕ може да бъде само физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. С тази законова норма по императивен начин сс определя
една от страните по облигационното правоотношение за продажба на топлинна
енергия - потребителят. Предвид изложеното, облигационното правоотношение е между топлопреносното
предприятие и собственика, респ. вещния ползвател на имота, а не между
топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партидата от друга. В
настоящият случай, не е било налице договорно правоотношение между страните по
делото, доколкото доверителят ми не е собственик, респ. вещен ползвател върху
имота и няма качеството потребител на топлинна енергия. Изложени са доводи по
същество. На следващо място, е описано,
че в дължимата сума за топлинна енергия
/главница/ са включени и суми за „вноска за дялово разпределение" без същите да са дължими и
заявени като самостоятелен иск. съответно не са предмет и на заповедното
производство. Сумата
за услугата дялово разпределение е с различно правно основание и не
представлява стойност на топлинна енергия. Затова след като не е поискана с
исковата молба такава не следва да се присъжда, тъй като не е заявена като
самостоятелен иск, съответно съдът ще се произнесе по нещо различно от
въведения предмет на спора.Въвежда се възражение и за изтекла погасителна
давност.
Претендираните
от ищцовото дружество суми са недължими п предвид обстоятелството, че голяма част
от тях се твърди, че са погасени но давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 от ГПК с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за
наем. за
лихви и за други периодични плащания. Следователно
досежно вземането за главницата е налице изтекла погасителна давност, поради
периодичния характер на плащането на доставената топлинна енергия. Периодични
са плащанията, които се извършват въз основа на самостоятелни и повтарящи се
еднородни задължения през определени периоди от време. Нещо повече, съгласно
приложените Общи условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в 30 дневен срок. след изтичане на периода, за които се отнасят.
Тази клауза от общите условия също дава основание да се направи извода, че
задължението за заплащане стойността на ползваната топлинна енергия има
характер на задължение за периодично плащане,
тъй като е определен срок на заплащане, като
изискуемостта настъпва с изтичане на определения срок всеки месец,
следователно, е налице периодичност на задължението и явно се касае до
повтарящи се. еднородни задължения през определени периоди от време.Моли се за
отхвърляне на исковата молба.
В
отговора са направени следните доказателствени искания: моли се на основание
чл.183 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи оригинал на приложения като
доказателство по делото бр. 82/29.04.2008г. на вестник „СъП..Така също и да бъде
представен оригинала на публикувани общи условия в централен ежедневник .Като
при непредставяне в срок моля да бъдат изключени също като доказателствен
материал. На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК се моли съдът да задължи ищеца да представи:
-
протокол за първоначален монтаж на
топломера в абонатната станция на адрес: гр. П., ул Б.Г.”, бл**вх**(в ориг
инал);
-
свидетелства удостоверяващи първоначална
и на следващи проверки на топломера и сертификация. издадени за процесния
период (в оригинал);
-
месечните отчетни документи на
„Топлофикация П.” ЕАД (в оригинал), в които да е посочен технологичния разход
на топлинна енергия в абонатната станция, който се приспада от измереното
показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие. Моли се
съдът да задължи законния представител на ищцовото дружество да се яви лично и
да отговори на следните въпроси:
-
В претендираната сума за топлинна
енергия /главница/ включени ли са и суми за ,,вноска за
дялово разпределение и в какъв размер?
-
От страна на дружеството къде е
направена втората публикация на Общите условия за продажба на топлинна енергия,
съответно изпълнен ли е фактическия състав, които с установен от разпоредбата
на чл. 150 от ЗЕ за публикуване на ОУ в два вестника един централен и едни
местен?
Възразява се да бъде допусната съдебно-техническа
експертиза и СИЕ, като са изложени доводи по различните въпроси, поставени в
исковата молба.
В
отговора си В.А.М., чрез
пълномощника си адв. В., сочи, че счита,
че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от Гражданско -
процесуалния кодекс (ГПК), тъй като липсва изложение на
обстоятелствата, на коиго се основава иска доколкото не е
посочен начина по който е формирано задължението за топлинна енергия -
главница, пито са посочени конкретните видове топлинна енергия (за отопление на
имот, за битово горещо водоснабдяване или сградна инсталация) които се
претендират и тяхната стойност. Предвид гореизложеното не съществувала яснота
по какъв начин е формирано и изчислено общо посоченото задължение за топлинна
енергия, което същевременно ме затруднява да ангажирам доказателства, доколкото
не знам какви компоненти и при какви количествени и стойностни показатели са
включени в тази сума. По същество се сочи, че се оспорва изцяло предявените
обективно съединени искове, като аргументите ми са следните:оспорва
твърдението, че ответницата е в
договорни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот.
В съответствие със Закона за енергетиката (ЗЕ), действащ за процесния период
страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е
клиентът на топлинна енергия, какъвто по силата на легалното определение,
съдържащо се в нормата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ може да бъде само физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. С тази законова норма по
императивен начин сс определя една от страните по облигационното правоотношение
за продажба на топлинна енергия - потребителят. Предвид изложеното, облигационното правоотношение е
между тонлоиреиосното предприятие и собственика, респ. вещния ползвагел на
имота, а не между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по
партидата от друга. В настоящият случай, не е било налице договорно
правоотношение между страните по делото, доколкото доверителят ми не е
собственик, респ. вешен ползвагел върху имота и няма качеството потребител на
топлинна енергия. Изложени са доводи по същество. На следващо място, е описано, че в дължимата сума за топлинна енергия
/главница/ са включени и суми за „вноска за дялово разпределение" без същите да са дължими и
заявени като самостоятелен иск. съответно не са предмет и на заповедното
производство. Сумата
за услугата дялово разпределение е с различно правно основание и не
представлява стойност на топлинна енергия. Затова след като не е поискана с
исковата молба такава не следва да се присъжда, тъй като не е заявена като
самостоятелен иск, съответно съдът ще се произнесе по нещо различно от
въведения предмет на спора.Въвежда се възражение и за изтекла погасителна
давност.
Претендираните
от ищцовото дружество суми са недължими и предвид обстоятелството, че голяма
част от тях са погасени по давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111 от ГПК с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и вземанията за
наем. за
лихви и за други периодични плащания. Следователно
досежно вземането за главницата е налице изтекла погасителна давност, поради
периодичния характер на плащането на доставената топлинна енергия. Периодични
са плащанията, които се извършват въз основа на самостоятелни и повтарящи се
еднородни задължения през определени периоди от време. Нещо повече, съгласно
приложените Общи условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ в 30 дневен срок. след изтичане на периода, за които се отнасят.
Тази клауза от общите условия също дава основание да се направи извода, че
задължението за заплащане стойността на ползваната топлинна енергия има
характер на задължение за периодично плащане,
тъй като е определен срок на заплащане, като
изискуемостта настъпва с изтичане на определения срок всеки месец,
следователно, е налице периодичност на задължението и явно се касае до
повтарящи се. еднородни задължения през определени периоди от време.Моли се за
отхвърляне на исковата молба.
В
отговора са направени следните доказателствени искания: моли се на основание
чл.183 от ГПК съдът да задължи ищеца да представи оригинал на приложения като
доказателство по делото бр. 82/29.04.2008г. на вестник „СъП..Така също и да
бъде представен оригинала на публикувани общи условия в централен ежедневник
.Като при непредставяне в срок моля да бъдат изключени също като доказателствен
материал. На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК се моли съдът да задължи ищеца да представи:
-
протокол за първоначален монтаж на
топломера в абонатната станция на адрес: гр. П., улА Б.Г.”, бл**вх**(в оригинал);
-
свидетелства удостоверяващи първоначална
и на следващи проверки на топломера и сергификация. издадени за процесния
период (в оригинал);
-
месечните отчетни документи на
„Топлофикация П.” ЕАД (в оригинал), в които да е посочен технологичния разход
на топлинна енергия в абонатната станция, който се приспада от измереното
показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие. Моли се
съдът да задължи законния представител на ищцовото дружество да се яви лично и
да отговори на следните въпроси:
-
В претендираната сума за топлинна
енергия /главница/ включени ли са и суми за ,,вноска за
дялово разпределение и в какъв размер
-
От страна на дружеството къде е
направена втората публикация на Общите условия за продажба на топлинна енергия,
съответно изпълнен ли е фактическия състав, които с установен от разпоредбата
на чл. 150 от ЗЕ за публикуване на ОУ в два вестника един централен и едни
местен? Съдът е допуснал по делото изслушването на СИЕ И СТЕ , като е допълнил
същите и във връзка с възраженията и въпросите на ответната страна, като по
делото с нарочно протоколно определение заключенията по двете експертизи са
били приети от съда.
В последното по делото с.з. представител на ответниците не се е явил,
като се е явил представител на ищеца, който счита исковата претенция за
доказана по основание и размер и моли съдът да я уважи.
Районният
съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към настоящето, гр.дело №04157 по описа на съда за 2020г.
по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза
на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнени е за сумите от 1390,95 лв. /хиляда
триста и деветдесет лева и 95 ст./, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., сумата 183,91 лв. /сто осемдесет и три лева и 91 ст./, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 1390,95 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 11.08.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането.Вземането произтича от следните
обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за
топлофициран имот, находящ се: гр. П.,
ул. Б.Г.**.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице З.З. се
установява, че ответника е потребител на
топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр.П., ул.“Б.Г.“, бл**eт. A, aп.12, с
абонатен № **. През процесният период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се
считат за достоверни. Услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор №
117/19.12.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната
енергия и СЕС. Количеството на топлинната
енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице е посочило, че начислените
суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесуалният период. Съдът дава вяра на заключението на
вещото лице, като компетентно, пълно и обосновано.
В тази
връзка ответната страна оспорва по
делото, че е собственик на топлоснабдения имот, в която насока са представени и
писмени доказателства от ищцовата страна – Договор
за продажба на държавен имот от 10.07.1990г. от който е видно, че ответниците
са собственици на топлоснабдения имот и
потребители на топлоенергия по смисъла на чл.154 ал.1 от ЗЕ. От посоченото заключение се установява, че за
процесния период редовно са били отчитани
показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е
разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по
правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова
- ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от
потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия
по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като
съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за
постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че
общите условия са приложими в отношенията между същите.
Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички
потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ",
присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда
договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта
на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и
ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия,
КУПУВАЧЪТ е длъжен да заплаща дължимите
се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната
топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или
на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал.
1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени
договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената
топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово
разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност
/за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от
сградата, БТВ . Потреблението на
топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а
що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на
премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От представените по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен № **, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза на вещите лица В.П., видно от която се установява, че начислените суми за топлинна енергия, са правилни и изравнителните сметки са изготвени съобразно действащата нормативна уредба, като ответника дължи за процесния период сумата от 1390,95 лв. /хиляда триста и деветдесет лева и 95 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 183,91 лв. /сто осемдесет и три лева и 91 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 1390,95 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот, находящ се: гр. П., ул. Б.Г.**.Същите суми са изчислени и от вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза.
В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан по размер, поради което ще следва да бъде уважен до посочения размер от 1390,95 лева, както е и предявен.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, сумата 183,91 лв. /сто осемдесет и три лева и 91 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г.. На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението - 11.08.2020 г.., до окончателното и изплащане. Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че вземанията не са погасени по давност, като възраженията в тази насока са неоснователни, поради следните установени факти по делото, съотнесени към горепосочените аргументи: първият отчетен месец, за който се претендират главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 183,91 лв. /сто осемдесет и три лева и 91 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г.,., като падежът, видно от заповедното производството то същото е иницийрано на 11.08.2020 г., Тоест давността не е изтекла /би изтекла към 2016 г./.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД), като в случая то не е погасено по давност и се дължи, следователно се дължи и акцесорната претция за лихви. Следователно исковете се явяват основателни, както по основание, така и по размер и следва да бъдат уважени.
В случая не се оспорва
обстоятелството, че ответниците са съпрузи, предвид на което за същите възниква
солидарна отговорност за задължения на семейството съгласно чл. 32 ал.2 от СК,
като макар и да не е представено изрично писмено доказателство от ищеца, то
видно от самия договор за покупка имотът е закупен от двамата ответници.
Относно възражението за давност, съдът намира, че следва само да посочи,
че същото е неоснователно По
силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай
за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото
вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34
и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след
изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение).
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод,
че при положение, че заявлението е
подадено на дата 11.08.2020 г., а
претендираните периоди са за 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г.,- главница и 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г.- лихва, до същото се явява неоснователно /при връщане три
години назад/.
Разноски
Ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от
ищцовата страна които съгласно
представения списък на разноските по чл.80 ГПК са в размер на 493 лева, общо разноски в настоящето производство
и разноски по гражданско дело №4157/2020г. по описа на ПРС.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Т.М. и В.А.М. ***, че дължат солидарно на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата в размер от 1390,95 лв. /хиляда триста и деветдесет лева и 95 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата 183,91 лв. /сто осемдесет и три лева и 91 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата 1390,95 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот, находящ се: гр. П., ул. Б.Г.**.
ОСЪЖДА М.Т.М. и В.А.М. ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД – със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от
493.00 лева, общо сторени разноски в настоящето производство и разноски по
гражданско дело №04157 по описа на
съда за 2020 г. по описа на ПРС.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №04157 по описа на съда за 2020 г. по описа на ПРС да се върне на
съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: