Определение по дело №569/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н. А. Н. от [населено място], срещу писмо с рег. № М.-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, което се възприема от оспорващия като волеизявление.

С жалбата се настоява, че административният орган се е произнесъл незаконосъобразно. Сочи се, че оспорващият е собственик на МПС и е с трайно намалена работоспособност 80% според Експертно решение на ТЕЛК от 2021 г. със срок до 01.03.2024 г. Заявява се, че данъкът за превозното средство е някъде 150 лева (т.е. на две вноски по 75 лева), като след частичното приспадане този данък за 2024 г. е 112 лева (първа вноска 56 лева и втора вноска 50 лева). Твърди се, че на 04.06.2024 г. ще се явява на ТЕЛК и след като представи експертното решение на ТЕЛК ще бъде освободен от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г., като оспорващият иска да заплати данъка само до 30.06.2024 г., но настоява, че данъкът не е правилно изчислен и не му е осигурена възможност. Пояснява се, че с молба от 05.03.2024 г. оспорващият е поискал преизчисление на данъка за превозното средство за 2024 г., т.к. данъкът се плаща на две равни вноски (75 лева + 75 лева), а незнайно как и защо втората вноска е намалена на 50 лева, като, според оспорващия във вноската, дължима до 30 юни е включен данък до 30.08.2024 г. Сочи се, че на 14.03.2024 г. оспорващият е получил волеизявление на Директора на Дирекция „Местни данъци“ към Община Варна - писмо с рег. № М.-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. Поддържа се, че две равни вноски се касае за 150 (75+75 лева)и премахването на данъка от януари до март трябва да касае само първата вноска и да не засяга втората вноска. Искането е да бъде отменен оспореният акт и да се върне преписката със задължителни указания за преизчисляване на данъка, като втората вноска да е 75 лева и оспорващият да плати 30 лева до 30.06.2024 г., а не да му се иска 56 лева.

С придружаващото административната преписка писмо от ответника – Директора на Дирекция „Местни данъци“, постъпило в съда на 05.04.2024 г., се настоява, че оспореното писмо, с което оспорващият е уведомен за данъчните си задължения и сроковете за тяхното заплащане, няма характеристики на административен акт, респ. липсва годен предмет за обжалване, а последното е сред основанията за оставяне на жалбата без разглеждане – чл. 159, т. 1 АПК, и за прекратяване на производството по делото.

При извършената служебна проверка за допустимостта на оспорването, съдът констатира, че процесната жалба е недопустима.

С молбата си от 05.03.2024 г. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ Н. А. Н. сочи, че данъкът за автомобил с рег. № [рег. номер] според електронната система epay, easypay и Български пощи е на обща стойност 106,92 лева, като вноските са 56,28 лева и 50,64 лева. Настоява се, че правилно е изчислена сумата от 112 лева и приспадната отстъпка за плащане на 106,93 лева от месец април 2024 г. до 31.12.2024 г., но изчисленията са неправилно за първа и втора вноска. Сочи се, че е учудващо как данък между 01.04.2024 г. до 31.12.2024 г. е с първа вноска до 30 юни 56,28 лева за 3-4 месеца, а втората вноска за 6 месеца е 50,64 лева, като според Н. вноските следва да са с различни размери – първа вноска 35,62 лева, а втора вноска 71,25 лева. Искането е да се коригират вноските.

В отговор на посочената молба, Н. получава писмо с рег. № М.-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с което се разяснява, че задълженията на Н. за данък върху превозните средства за 2024 г. са в размер на 112,55 лева, съответно първа вноска 56,28 лева и втора вноска 56,27 лева, с отчитане решението на ТЕЛК със срок до 01.03.2024 г. Пояснено е, че процесното облагане се основава на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и местната Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна, като данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е държим, а на предплатилите до 30 април за цяла година се прави отстъпка 5%. Изрично е посочено и че при промяна на обстоятелството, имащо значение за данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. С писмото е заявено, че няма основание за корекция на начислените данъчни задължения.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 ЗМДТ е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи. Според ал. 5 на чл. 4 ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община - на териториален директор на НАП. Съответно в глава четиринадесета на ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците, като от тях за местните данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.

Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК. Съгласно чл. 107, ал. 2 ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък.

В ал. 3 на чл. 107 ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът за установяване на задължение по декларация (АУЗД) може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 ДОПК). В чл. 152 и сл. ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на ревизионните актове, който ред, съгласно чл. 144 ДОПК, е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по приходите (вкл. АУЗД), доколкото не е предвидено друго.

Въз основа на приложимата на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ регламентация по ДОПК, по отношение на установяването на задължения за местни данъци, в т.ч. и за данък върху превозните средства, следва извода, че задълженията за данък върху превозните средства могат да се установяват или чрез АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол чрез обжалването му пред ръководителят на звеното за местни приходи на съответната община. На обжалване пред съда подлежи единствено АУЗД, респ. ревизионният акт в частта, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена при това обжалване (чл. 156 ДОПК).

В контекста на посочената нормативна уредба съдът приема, че изпратеният от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна отговор до жалбоподателя е с уведомителен характер, който по естеството си представлява справка (по смисъла на чл. 107, ал. 2 ДОПК), съобщение за начина, по който е определен размерът на дължимите от лицето местни данъци на основание подадената от него декларация по чл. 54 ЗМДТ. Писмото не представлява акт, подлежащ на обжалване както по административен, така и по съдебен ред, тъй като с него не се установяват задълженията за данък върху превозните средства, а единствено обективира въз основа на каква нормативна регламентация и как е определен процесното задължение на Н. за данък върху превозните средства за 2024 г. Обжалваното писмо не обективира властническо волеизявление с конститутивно действие, не накърнява пряко и непосредствено съществуващи субективни права и/или защитени от правото интереси, нито създава задължения за адресата си.

В подкрепа на така направения извод е и съдебната практика на ВАС на РБ - Определение № 2861 от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2023 г., I о., докладчик председателят Б. Ц., Определение № 5436 от 07.06.2022 г. по адм. д. № 4052/2022 г. по аналогичен случай и други. Както и в първото посочено определение се сочи, „справката по чл. 107, ал. 2 ДОПК за начина на изчисляване на задължението не засяга права, свободи и законни интереси на задълженото лице и не е с белезите на индивидуален административен акт от категорията на тези по чл. 21, ал. 1-4 АПК.“ С акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК се осъществява търсената от оспорващия корекция на размера на данъка – служебно или ако е поискано от задълженото лице по реда на чл. 107, ал. 3, изр. 2 ДОПК.

Несъгласието на задълженото лице с размера на данъка върху превозните средства, дори след извършено плащане, не изключва правото му да иска възстановяване на това, което е недължимо платено според него (вж. чл. 128, ал. 1 и чл. 129, ал. 1 ДОПК).

С оглед на изложеното, жалбата на Н., като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото – прекратено.

На основание чл. 159, т. 1 АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК,, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от Н. А. Н. от [населено място], срещу писмо с рег. № М.-Т24002031ВН_001ВН от 13.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 569/2024 г. на Административен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.